Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Quest for God, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Ричард Бенет

Заглавие: Търсене на Бога

Преводач: Николай Дерменджиев

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: религиозен текст

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-7015-53-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10875

История

  1. — Добавяне

Глава 1
Има ли наистина Бог?

В живота ви сигурно е имало периоди, а може би и точно сега, през които всичко ви се е струвало тъй мрачно, че сте се съмнявали не само в Божията любов, но и в самото съществуване на Бога.

В Библията съществуването на Бога не се обяснява, нито се доказва. То просто се подразбира като даденост. В първото изречение на Библията се казва: „В начало Бог създаде небесата и земята.“ (Битие 1:1) Тези могъщи думи са колкото прости, толкова и дълбоки. Те показват, че Бог съществува и че Той е Творецът на Вселената.

Преди много години жена ми работеше като старша сестра в една от най-реномираните клиники в Европа. Един от видните психиатри, който сам се определяше като атеист, веднъж задал на Дороти няколко въпроса относно нейната вяра.

„Господин докторе — отговорила тя, — вие знаете, че много Ви уважавам като капацитет във Вашата сфера. Вие сте известен доцент в университета и сред лекарите името Ви се цени. Може би ще ми позволите да ви предложа, преди отново да се наречете атеист, да прочетете Библията със същото усърдие, с което правите психиатрични изследвания.“

След това му напомнила за няколко негови пациенти, които наскоро били изписани от стационара за хронични случаи поради чудотворната промяна в състоянието им, настъпила благодарение на Божията сила. Тя посочила един или двама от тях, при които бил налице толкова голям обрат, че те отново се върнали към активен живот. След това Дороти му обяснила, как всеки от тях лично и пряко е познал Бога. Лекарят много добре знаел, че най-новите психиатрични методи не били оказали никакво въздействие върху тези пациенти. Той не можел да си обясни тази промяна в живота им нито като атеист, нито като психиатър.

Той, който бе дал на Дороти да разбере, че не вярва в Бога, завършил разговора с молбата тя да се моли за него! Обещал да започне за пръв път в живота си да чете Библията без предубеждение.

След седем седмици задълбочено четене психиатърът казал на Дороти, че вече не се нарича атеист. За него обаче все още съществувала една трудност, тъй като разбрал, че истинското отдаване на Бога изисква промяна в житейските навици. „За мен това вече не е интелектуален проблем — признал той, — но не искам да приема промените, които биха настъпили, ако стана убеден вярващ.“

След като десет години се бяхме молили за този познат, получихме писмо, в което той ни разказваше за вярата и личната връзка с Бога, които беше намерил. Ние бяхме много щастливи, но не и изненадани, понеже знаехме, че „вярването е от слушане, а слушането — от Христовото слово.“ (Римляни 10:17)

За да помогне на всеки от нас да Го познае, Бог е заложил в душите ни едно дълбоко вътрешно знание за Своето съществуване. Някои хора може би предпочитат да не вярват в Бога, но още не е живял човек на земята, който да не би могъл да вярва в Него.

В обкръжаващия ни видим свят Бог е дал много доказателства за съществуването Си. Колкото по-дълбоко науката прониква в тайните на Вселената, толкова по-неразумно става да се твърди, че всичко е възникнало без Творец. Никой не би казал, че един космически кораб е в състояние да излети без творческото сътрудничество между конструктори, математици и механици, да обикаля Земята и в един планиран момент да кацне на предварително определено място. Залезите на слънцето и годишните времена, галактиките и атомите, гравитацията и силата на любовта също така никога не биха могли да съществуват без планиращата и образуваща сила на един Творец — Бог. Необходима е безкрайно по-голяма вяра, за да се приеме, че творението е резултат от случайност, отколкото да се повярва в Бога Творец. Нищо не може да бъде създадено, ако преди това няма някой, който да го конструира.

Даже и онова правителство, което по силата на своята идеологическа доктрина отрича съществуването на Бога, всеки път, когато изпраща космонавт в орбита, признава, че светът е подчинен на стабилна закономерност и ред. Само този, който се съобразява с тези принципи, ще може сигурно да се завърне на Земята. Не е ли странно, че същите хора, които се уповават на природните закони, отхвърлят съществуването на един Законодател и Върховен Творец?

Всички ние знаем колко ужасна е разрушителната сила, която се освобождава при експлозията на една атомна бомба. От друга страна е известно, че слънцето всяка секунда излъчва енергия, отговаряща на 5 хиляди милиарда атомни бомби. В сравнение с другите звезди, които отделят енергия, нашето слънце не е много голямо, а ние дори не знаем колко звезди има във Вселената. Макар че се говори за милиарди, може би те са малка частица от неизмеримото. Днес астрономите са изчислили, че освободената енергия на няколко млечни пътища е милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето! Как би могло да съществува такова количество енергия, ако няма Създател, Чиято сила е безкрайна?

В действителност творението ни запознава с един Бог на планирането и съзиданието, Бог на закономерния ред, Бог на безкрайната мощ. Библията казва: „От създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията, така че те са без извинение.“ (Римляни 1:20) Значи няма извинение за тези, които отричат съществуването на Бога.

При мисълта за необятността, закономерността и енергията, създадени от Бога, мнозина чувстват преходността и нищожността на човешкото съществуване. Израелският цар Давид е изразил това усещане по следния начин: „Когато гледам Твоите небеса, дело на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля: Какво е човек, че да го помниш?“ (Псалм 8:3,4)

Днес нашите знания за звездния свят са много по-големи, тъй като огромни телескопи са разширили 500 хиляди пъти картината на Вселената, а спътниците, преминавайки през космоса, изпращат снимки до Земята. Под въздействието на тези впечатления може би трябва заедно с Давид да се запитаме: „Как може Бог, който е сътворил всичко това, да се интересува от нищожество като мен?“

Ерата на телескопа обаче е и ера на микроскопа. Сега знаем, че онзи миниатюрен свят, който ни се разкрива през микроскопа, е също така невероятен както неизмеримостта на Вселената. Само светлина не стига, за да се разкрият тайните на тази област. Това, което е невидимо за окото на учения при ползване на обикновен лабораторен микроскоп, може да бъде обхванато от електронния микроскоп, който разкрива красотата, замисъла, закономерността и силата, съдържащи се в този безкрайно миниатюрен свят.

И ако се запитаме защо Бог трябва да се интересува от някого, който е тъй дребен и маловажен като вас, то чуйте какво казват атомните физици — че и най-малкият елемент и най-нищожната даденост са много важни за запазването на цялата Вселена. Ако неутроните и протоните в атома се раздалечаха на разстояние две трилионни части от милиметъра, тогава материята вече не би била плътна маса и светът би се разпаднал в резултат на космическа атомна експлозия. За Бога на съзиданието „голямото“ не е по-важно от „малкото“.

Когато поставяме въпроса: „Какво е човек, че да го помниш?“, успокояващо е да знаем, че не величината на човека е качеството, което му придава стойност. Що се отнася до Бога, нашата лична ценност се определя от съвсем други фактори. И Бог ни показва защо сме от значение за Него и колко сме ценни в Неговите очи.

Въпреки че творението говори за Бог на планирането и творчеството, за закономерност и сила, Той е избрал друг път, за да се разкрие като Бог на безкрайната любов и милост, като Онзи, който ни мисли само доброто. Обаче, за да се намери Този Бог, е необходимо да имате духовен пътеводител, на който да можете да разчитате с абсолютна сигурност.