Ричард Бенет
Търсене на бога (11)

Глава 6
Защо хората се заблуждават?

Като момче живеех в една част на Британските острови, над която постоянно прелитаха вражески бомбардировачи. Тогава се водеше война и тези самолети летяха към своите цели в индустриалните области на Централна и Северна Англия. Аз и моите приятели се научихме да различаваме грохота на противниковите бомбардировачи от виенето на нашите изтребители. Много се вълнувахме, когато виждахме, че прожекторите осветяват вражески самолет на небето. Знаехме, че стрелбата на противовъздушната артилерия или въздушните битки понякога приключваха със свалянето на някой бомбардировач. В такъв случай винаги беше възможно част от екипажа да се спаси с парашути. За да затруднят тези хора, властите бяха махнали всички пътепоказателни знаци по пресечките. По този начин те искаха да им отнемат възможността да избягат и да се завърнат с нови бомби. Поради това по улиците вече нямаше табелки с имената им.

Ние, момчетата, обаче знаехме, че извън града, в Уотън Удс, на една съвсем незначителна пресечка все още имаше малък пътепоказател. Отидохме и го извъртяхме така, че да показва в погрешна посока. Бяхме убедени, че сме изпълнили дълга си в тази война. Ние, както и местните власти, искахме да заблудим всички нежелани гости в нашата крайбрежна област.

Естествено, ако такъв човек притежава надеждна карта, липсата на табелки не би го затруднила. Детската ни идея да обърнем табелката също не би объркала никой враг, освен ако той не решеше да не обръща внимание на данните в своята карта.

Бог ни казва какви хора се оставят да бъдат ръководени от фалшиви пътеводители, докато Го търсят.

Всеки, който предпочита да игнорира факта, че съществуването на този чудесен свят говори за Бога-Творец, наистина ще се заблуди катастрофално! „Като се представяха за мъдри, те глупееха… И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум — да вършат това, което не е прилично.“ (Римл. 1:22,28)

Човек без вяра боготвори творението заради самото него, докато един човек с ясна мисъл почита Създателя на творението. Ако някой отказва да вярва, че Бог е сътворил света, Бог ще позволи неговият разсъдък да бъде заблуден от най-невероятни теории и хипотези за възникването на Вселената, например че всичко е станало от само себе си.

Бог предупреждава също така, че тези, които отказват да приемат Божието слово, лесно тръгват по измамен път, който води към гибел. И наистина, всеки, който не обича истински и активно истината на Божието слово, се излага на голяма опасност: „… защото не приеха любовта на истината, за да се спасят… затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжата“. (2. Сол. 2:10,11)

Когато един човек не е зачел или е отхвърлил истината, той е готов да приеме това, което не е истина.

Още си спомням как се опитвах да налучкам пътя за дома си в гъстата лондонска мъгла. За да стигна само до края на улицата, вече се нуждаех от помощ. Светлината на джобното ми фенерче не се виждаше дори и на една ръка разстояние. Бог ни казва, че едно силно заслепение или нещо като духовна мъгла ще съпътства края на нашия сегашен световен ред на земята. Учениците на Иисус го запитали: „… какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Мат. 24:3) Освен другите неща Той отговорил: „… ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“. (Мат. 24:24)

Може би ще кажете: „Но аз не съм от заблудените.“ Може би се гордеете с това, че сте в състояние да разпознаете някой самозван спасител или някой лъжепророк. Замислете се за миг обаче върху собствената си логика. Ако Бог е допуснал дяволът да заблуди вашия разум, понеже сте отхвърлили истината, то вие със сигурност няма да знаете това. Ако знаете, че един лъжепророк ви заблуждава, то вие изобщо не бихте се поддали на заблудата. Всяко заслепение в края на краищата става в сферата на разума — нещо, което трудно се приема от всеки, който се гордее със своя разум.

Има впрочем две групи хора, които при четене на Библията се противопоставят на истината и по този начин се излагат на заблуждение. Към едната група спадат личности, които се гордеят със своята интелигентност и привидно са независими. Към другата група се причисляват онези, които отхвърлят Божиите изисквания. Но за всеки, който наистина иска да изпълни Божията воля, Господ Иисус обещава съвсем ясно: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога…“ (Йоан 7:17) Ако наистина искате да изпълните Божията воля, можете да разчитате, че Бог ще ви научи чрез Библията в какво трябва и в какво не трябва да вярвате, а също и как човек трябва и как не трябва да се държи. За разлика от това самозваните религиозни учители, които не проповядват Божието слово, ще се опитат да направят всичко, за да повярвате и извършите това, което не трябва.

Някои от пратениците на Сатана са псевдохристиянски култови общности, които насочват съвременния човек в погрешно направление. Всеки, който е решил да отхвърли истината за Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, Трима в Един и Един в три Лица, е лъжепророк. Въпреки че такива хора биха могли да цитират няколко стиха от Библията, те ги откъсват от контекста и така създават една небиблейска религия. Винаги можете да разпознаете един лъжеучител по неговия отговор на въпроса: „Кой е Иисус Христос?“ Това е една от причините, поради които е много важно да знаете кой е Той.

Ако наистина знаете, че Иисус е Божият Син, то ще разберете, че тайните общества, които са толкова отзивчиви и готови да оказват помощ, всъщност разпространяват духовна измама. Макар че в такива общности може би се споменава Бог, те не спазват учението на Иисус Христос, който казва: „… никой не идва при Отца, освен чрез Мен“. (Йоан 14:6)

В Библията се казват остри думи към онези, които изповядват фалшива вяра в Бога: „Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.“ (Яков 2:19)

В наше време се забелязва все по-голямо и обезпокояващо оживление в световните религии, които отричат Бога на Библията. Различни секти на хиндуистката религия привличат вниманието на мнозина и ги правят свои последователи. В страни, които някога са били известни с библейската си традиция, сега се предлагат основни аспекти на хиндуистката философия, напр. трансцендентална медитация и други форми на източна мистика, като йога и аскетизъм. Различните култови общности, произлизащи от хиндуизма, почитат множество богове вътре в творението вместо самия Бог на творението.

Ислямският свят също така проявява огромно усърдие при разпространяването на своята вяра. Неговите придобити от продажба на петрол долари и неговото растящо политическо влияние дават възможност този процес да се развива в такива размери, каквито допреди няколко години се смятаха за невъзможни. От една от най-големите си „светини“ — храмът, който се намира на върха на Ерусалимския хълм, ислямът дръзко отхвърля същността на благата Божия вест. Арабският надпис на храма гласи: „Бог не е заченат, нито може да създаде живот.“ Библията обаче казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Заслепението съществува не само в религиозния свят. Обществото е възприело философията на хуманизма, която поставя човека в центъра на Вселената и смята неговото по-нататъшно развитие за върховна цел на човешкото общество. Хуманизмът се прокламира в университети, всекидневници, илюстрирани списания, както и по радиото и телевизията. „Търси удоволствия“ — това е лайтмотивът в света на рекламата.

В действителност хуманизмът не е така нова философия, както мислят някои хора. Още по времето на апостол Павел Бог е казал: „Те… замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението вместо на Твореца.“ (Римл. 1:25) Бог задава на човека един въпрос, който поставя границите на привържениците на хуманизма: „Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!“ (Йов 38:4) Това е познатата стара история: когато дяволът отишъл при Ева, той представил невъзможното като възможно, като казал: „… ще бъдете като Бога…“ (Бит. 3:5) Днес дяволът продължава своето нечисто дело с измамните учения на светския хуманизъм.

Може би вие сте модерен млад човек, за когото нямат значение нито политическите, нито религиозните събития. За вас политическите дейци са съмнителни хора, а религията не ви засяга. Предпочитате да се събирате с познатите си и да търсите своята реализация другаде. Може би мислите, че стилът на живот, описан в текстовете на пънкрок, в музиката на „новата вълна“ или някъде другаде, ще ви позволи да избягате от света на самотата, в който се намирате. Естествено, вие разбирате думите, които чувате, когато танцувате. И макар че вероятно сами не бихте ги описали така, все пак ще се съгласите, че те в по-голямата си част са комбинация от сатанизъм, садизъм и сексуалност. Нерядко ужасите на ада се представят като привлекателна алтернатива на едно безсмислено съществуване. Атмосферата, която понякога се нажежава до брутално насилие — флагът, под който се събират младите хора — ги поощрява да се самоунищожават и да се изтребват един друг.

Позволете ми да ви опиша едно място, което видях в Лос Анджелис. Това е една морга, наречена „Хладилника“. В продължение на три месеца там се съхраняват около 600 трупа, много от тях на младежи, с надеждата, че някой ще може да ги идентифицира. На пръстите на краката им са завързани етикетчета без име. Повечето от тях в края на краищата биват погребани като безименни в гробищата за бедни. Мнозинството от тези хора идват от света на наркотиците. Те са ориентирали живота си според посланието, което излиза от дискотеките и се слуша в милиони домове. Те са следвали фалшив пътеводител и сега, в края на пътя, вече е много късно да се върнат обратно. Ако само бяха чули думите на Господ Иисус и ги бяха последвали! Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ (Йоан 10:10)

Към това объркване се прибавя и изключително нарастващото увлечение по „черната“ и „бялата“ магия. От сигурни източници научаваме, че днес активният интерес към окултизма е такъв, какъвто е бил през Средновековието. И всичко това въпреки днешното, така наречено „научно просвещение“.

Поклонниците на Сатана се увеличават на места, където най-малко би могло да се очаква. Образовани хора от Лондон се събират в Кенсингтън, за да отслужват „черна литургия“. Броят на магьосническите ордени нараства както в Европа, така и на прекрасния остров Ванкувър в Канада. Мрачните обичаи на африканския култ към предците се практикуват в цял свят. Масово се разпространяват игри, които създават все по-нарастващо обаяние на злото и свръхестественото, и то в един свят, който още се нарича цивилизован. Такива явления, които стават все по-многобройни, се коренят в едно повърхностно духовно любопитство. Търсейки в погрешна посока, много хора се отклоняват от Божията светлина и се насочват към мрака на окултизма, където тяхното любопитство се задоволява по някакъв начин, но това задоволяване от самото начало е насочено против Бога и един ден се обръща против самите тях.

Добре би било да си спомним какво казва Бог за тези последни дни. Той ни предупреждава за лъжливите пророци и фалшивите знамения и чудеса, които придружават голямото заслепение. И наистина, Бог ни казва, че ще се появи един велик майстор на измамата, „… чието идване е според действието на Сатана, съпроводено с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата за онези, които погиват…“ (2. Сол. 2:9,10)

Тъй като интересът към лъжеученията и порочните обичаи расте, не е трудно да се разбере защо все по-голям брой народи и държави попадат под властта на скептицизма, резигнацията и безнадеждността. Пътеводителите на Сатана са твърде много, за да бъдат изброени, но можете да бъдете сигурни, че никой от тях не сочи към Господ Иисус Христос като единствен Спасител на човечеството.

Божието послание обаче в никакъв случай не е послание на песимизма, объркването и смъртта. То е послание на надеждата, упованието и пълнотата на живота, които намираме в Христос. Когато четете Библията, за да търсите Бога, Светият Дух винаги ще ви насочва към Господ Иисус Христос, който е казал: „Аз съм пътят и истината, и животът“, и друг не може да има, понеже Иисус продължава: „… никой не идва при Отца, освен чрез Мен“. (Йоан 14:6)

Бог ви е предупредил за измамните пътеводители, за да не изпадате в заблуда. Той ви е информирал и за нарастващото заслепение, което би могло да ви попречи да мислите ясно и разумно. Сега Той ви дава следното обещание: „Аз зная мислите, които мисля за вас, … мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще Ме призовете и ще отидете, и ще Ми се помолите и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и намерите, защото ще попитате за Мен с цялото си сърце. И ще бъда намерен от вас, заявява ГОСПОД.“ (Ерем. 29:11–14)

Приложение 1: Масонството е най-големият в света международен таен съюз, в който сега членуват повече от 6 млн. мъже. Въпреки че техните принципи на „братска любов, практическа готовност за помощ и истина“ вероятно ще се сторят привлекателни на мнозина, масонството не е тъй безобидно, както може да изглежда на непосветените. За да стане масон, всеки кандидат трябва да признае, че се намира в мрак и че се стреми към светлината. Последователят на Иисус обаче вярва, че вече е намерил светлината. Иисус казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12)

Церемонията на посвещаване при приемане в тайния съюз на свободните зидари е много драматична и е изпълнена със символика. Кандидатът бива отклонен от библейското понятие за Бога, като бива запознат с името Гауто. На него му се казва, че Гауто е изгубеното име на Бога и че той е Великият Архитект на Вселената. Теоретично всеки, който вярва в Бога, може да стане свободен зидар, независимо от това дали е будист, хиндуист, мохамеданин, евреин или християнин. Така Гауто (едно създадено от хората понятие за Бога) отклонява мислите на кандидата от Иисус, когото Библията определя като „истинската светлина“. (Йоан 1:9)

По-късно, когато свободният зидар стане брат в ложа със звание „калфа“, му съобщават друго име на Бога ШУН. Това е фалшифицирана форма на светото име Йехова (Яхве), и то не само по начина на писане, но като значение. Когато по-късно стане „майстор“, на нищо неподозиращия член се казва, че мистичното име на Бога всъщност е комбинация от еврейски имена и имена, разпространени в Югозападна Азия. В случая става дума за класически пример на синкретизъм с неговите напразни опити да обедини различни изповедания. Самият Иисус казва: „И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Мат. 6:23)