Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Quest for God, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Ричард Бенет

Заглавие: Търсене на Бога

Преводач: Николай Дерменджиев

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: религиозен текст

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-7015-53-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10875

История

  1. — Добавяне

Глава 7
Наистина ли Бог ме обича?

Съмнявали ли сте се някога в любовта на някой човек, на когото много държите? Опитвали ли сте се някога да докажете, че обичате някого, ако той не ви вярва? Както и да е, в определени ситуации истинската любов се изразява по-добре с дела, отколкото с думи.

Бог доказва любовта си към вас с това, което е направил, а именно със смъртта на Иисус на кръста. Ако разберете дълбокия смисъл на това събитие, не са необходими други обяснения, че Бог ви обича.

На хълма Голгота са били издигнати три кръста. На два от тях са били разпънати крадци. Господ Иисус е бил прикован между престъпниците и там е умрял.

Единият от умиращите крадци е разбирал живота и смъртта по-добре от доста наши грешни съвременници. Той казал: „Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.“ (Лука 23:41) Този крадец се признал за виновен. Той разбирал, че заслужава смъртта си и също така знаел, че Иисус е невинен.

И тъй като осъзнавал вината си, крадецът казал: „Ние си получаваме заслуженото.“ Той имал право, защото Бог казва, че „заплатата на греха е смърт“ (Римл. 6:23). Грехът обединява всички хора. По тази причина смъртта би била неизбежната последица за всички нас, ако любящият Бог не се беше намесил.

Действителната вина е била проблем не само на онзи умиращ крадец, тя е тежък проблем и на съвременния човек. Който мисли, че „комплексът за вина“ е останка от лошите стари времена, не разбира истинския проблем, а оттам — и решението, дадено от Бога.

За разлика от всеки човек, който е живял някога, Иисус е бил съвършен във всяко отношение. Това разбрал даже и умиращият крадец и затова казал: „… а Този не е направил нищо лошо“. (Лука 23:41)

Други, които добре са познавали Господ Иисус, също са били единодушни относно Неговото абсолютно съвършенство. Всеки, който Го е познавал и по-късно е писал за Него, е формулирал това наблюдение, пречупено през собствената си личност. Петър е бил човек на делото и свидетелства, че Иисус не е извършил никакъв грях. (1. Петр. 2:22) Йоан е познавал Господ Иисус съвсем лично като Негов спътник и приятел и казва: „В Него няма грях.“ (1. Йоан. 3:5) Павел — начетен и образован човек — говори за Иисус като за Този, „който не е знаел грях“. (2. Кор. 5:21)

Ако сметнем, че такива верни последователи на Иисус са пристрастни в мненията си за Него, то нека чуем думите на Пилат Понтийски, римския управител на Юдея. Той положително не е бил приятел на Иисус Христос, но въпреки това също свидетелства за съвършенството на Неговия характер. Когато е трябвало да каже какво мисли за Иисус, Пилат е бил достатъчно честен, за да признае: „… аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате“. (Лука 23:14)

Но какво представлява такова свидетелство в сравнение с думите на Небесния Отец на Иисус!? Когато някой трябва да говори пред публика, нормално е той да бъде правилно представен. Когато Господ Иисус започва Своята обществена дейност, не някой друг, а Самият Бог Отец Го представя, като казва: „Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.“ (Мат. 3:17) Ако е имало някакъв недостатък в характера на Иисус или някаква грешка в Неговите действия, Бог не би могъл да Го представи така. Когато Господ Иисус Христос е посетил земята, в Него не е имало нищо, което да накърни абсолютната святост на Неговия Отец.

Тъй като Иисус е бил безгрешен и съвършен във всяко отношение, смъртта не е имала право да упражни властта си над Него. И въпреки това Той е умрял! Като краен израз на божествена любов Бог по Своя собствена воля е пожертвал Иисус за вас и за мен. Казва се, че Той „… за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни през Бога“. (2. Кор. 5:21) Ние изобщо не можем да си представим отвращението, което е изпитал Иисус, когато нечистотията на греха е обляла неговата безупречно чиста душа. Съвършен във всяко отношение, Иисус е тръгнал към кръста като „агне без недостатък и петно“. (1. Петр. 1:19) Още се казва, че Той „Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото“ (1. Петр. 2: 24) — вашите и моите грехове.

Любовта на Бога към вас може да се измери само с неизразимата болка, която Той е чувствал, когато е трябвало да остави любимия Си Син да умре на кръста.

Макар че вие и аз никога няма да разберем колко невероятно дълбока е била тази болка, Бог все пак ни дава някаква приблизителна представа за това какво е понесъл за греховното човечество.

Не е възможно унищожаването на една картина от Рембрандт да се сравни със загубата на някое мръсно листче. Още по-малко смъртта на Иисус Христос може да се сравни със смъртта на който и да било друг човек. Старият Завет съдържа едно пророчество за физическото обезобразяване на Иисус. Там ни се казва: „… толкова беше обезобразен видът му, повече от който и да било човек.“ (Исая 52:14) Този превод не притежава пълната изразителност на оригиналния еврейски текст, според който Иисус е бил малтретиран така жестоко, че вече дори не е приличал на човек. Възможно е и други да са претърпели подобно обезобразяване, но те преди това не са били съвършени. Въпреки че Господ Иисус Христос, когато е отивал към кръста, е бил съвършен във всяко отношение, страданието, което е претърпял заради нас, буквално е отнело от физическия Му облик всичко човешко. Толкова голяма е била болката, изтърпяна от Него за вас и за мен.

Телесните мъки на Иисус са били неописуеми, но те са били само началото на смъртната Му агония. Душевните страдания, когато Той, Невинният, е страдал на кръста за нашата вина, и Неговата безгранична самота в това страдание са били връхната точка на Неговото мъчение. Иисус е бил отблъснат от същите хора, към които е проявявал само съвършена любов. Кулминацията на Неговите страдания намира израз във възклицанието: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34) Той е бил изоставен от Бога, който не е можел повече да гледа на Своя Единороден Син, тъй като Той е бил направен грешен заради вас и мен, т.е. Бог е прехвърлил нашите грехове върху Него, единствения невинен.

По време на моите пътувания като мисионер имаше случаи, когато жена ми и аз трябваше да бъдем разделени за няколко месеца. Сбогуването е винаги болезнено. Тъй като аз по природа съм мек човек, не се срамувам да кажа, че съм проливал по някоя сълза след такова сбогуване. Дори и на човешко ниво раздялата с любими хора често е повод за голяма печал. Когато обаче Господ Иисус е трябвало да бъде наказан от Бога за вашите и моите грехове, скръбта в любящото Божие сърце е била много по-голяма, отколкото въобще можем да си представим. Въпреки че хората могат да говорят за Божията любов, те никога не са в състояние наистина да схванат любовта такава, каквато вечно блика от триединния Бог. И след милиони години ние няма да можем да разберем колко голяма е била болката на Бога. Дълбочината на тези преживявания е мярката на Неговата любов към вас и мен.

Ако човек се замисли над изкупителните страдания на Господ Иисус, може би ще бъде в състояние да почувства частица от Неговите физически и душевни мъки, но никога Неговото духовно страдание. А когато Иисус е увиснал на кръста, именно Неговото духовно страдание е било най-тежката болка.

По време на разпъването в продължение на три часа светът е бил обхванат от зловещ мрак, когато Бог е извършил съд над греха. Така сериозно Бог приема нашите грехове — „наградата“ за нашите грехове, която Господ Иисус е понесъл.

На кръста Бог наистина доказва Своята любов към грешниците. Истинското значение на това действие ни е предадено от апостол Павел. Когато пише до вярващите в Коринт, той им напомня, че те са освободени от възмездие за греховете си, понеже са приели простото послание на Евангелието (повярвали са в него, доверили са се), а именно че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията. (1. Кор. 15:3,4)

И наистина това е една добра вест на Бога за грешниците. Най-голямо значение има фактът, че Иисус като наш заместник е умрял за нашите грехове. Уникалното значение на Неговата заместническа смърт е пророкувано в Стария Завет. Че Бог е приел тази жертвена смърт като изкупление за вашите и моите грехове, се вижда от това, че смъртта не е могла да Го задържи и Той е възкръснал от гроба.

Да вярвате с благодарно сърце в това, че Иисус е умрял за вашите грехове, включва също така и радостта от увереността, че Бог ви е простил и Неговата любов ви е спасила.

Понеже Господ Иисус Христос е Бог-Творец, Той е сътворил живот от нищото. Понеже Господ Иисус Христос е Бог-Спасител, Той е победил смъртта и от гроба е създал живот. Никога един гроб на тлението и смъртта не би могъл да удържи Създателя на живота.

Д-р Сангстър беше един от най-надарените оратори, които някога съм слушал. Той с радост използваше своя дар слово, за да възхвалява своя Господ и Спасител Иисус Христос. Има някаква зла ирония в това, че д-р Сангстър преди смъртта си изобщо не беше в състояние да говори, тъй като страдаше от рак на устата. Малко преди да умре, той помоли дъщеря си да му даде хартия и молив. И в онова Великденско утро той написа: „По-добре е да нямаш език, но да имаш изгарящото желание да извикаш: «Христос воскресе!», отколкото да имаш език, но да нямаш никакво желание да говориш за Бога.“

Причината Бог да приеме „плът и кръв“ е не само, че Той е трябвало да умре за вашите и за моите грехове, но и „за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола“. (Евр. 2:14) Точно както Давид е използвал собствения меч на Голиат, за да го погуби, така и Иисус е взел смъртта — собственото оръжие на Сатана, и го е използвал, за да го победи напълно. Иисус е истинският освободител на хората. Той е изпратеният от Бога Освободител, единственият, който е в състояние да избави хората от тяхното духовно робство.

След възкресението Си Господ Иисус Христос е отишъл на небето и оттогава води след Себе Си починалите вярващи в Своя триумфален поход. Днес истински вярващият човек знае, че вратата на смъртта всъщност е вход към славата: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос.“ (1. Кор. 15:55–57)

Приел човешки физически образ, Иисус е победил смъртта и е възкръснал от гроба. Относно Неговото възнесение 40 дни след възкресението Му четем: „Там Иисус влезе за нас като предшественик…“ (Евр. 6:20) Господ Иисус Христос е проправил пътя към небето, за да можем вие и аз победоносно да Го последваме.

Преди Бог да създаде Вселената и да насели планетата Земя със свободни същества, наречени човеци, Той вече е знаел цената, която доброволно е трябвало да заплати, за да спаси грешниците и да им открие как да живеят вечно и в близост до Него, Бога на светлината и любовта. За тази цел Иисус е преживял телесни, душевни и духовни страдания, чиито размери никога не ще можем да разберем истински. Хората никога няма да могат да вникнат докрай в дълбочината на такава любов.

Колкото и невероятно да изглежда, някои хора ще продължат да отхвърлят предложението на Иисус за опрощение, а други и занапред ще бъдат равнодушни към Неговата любов и саможертва.

Независимо от това, дали някой съзнателно отхвърля Иисус, или в равнодушието си към Него „изчаква“, последиците са едни и същи — вечно отделяне от единствения извор на живота, светлината и любовта. Това ужасно състояние е било описано със следните думи:

Ти ще бъдеш вечен пътник

към една безкрайна смърт.

Ти винаги ще бъдеш смъртник,

без край ще бъде твоят път.

Да останеш равнодушен към Божията жертва, означава да попаднеш под проклятието на вечното отделяне от Бога. И все пак Иисус вече е понесъл това страдание на отделянето, за да ви предпази от подобна съдба. Дали ще се възползвате от това, е въпрос на вашата свободна воля, това е ваше решение. Бог няма да ви принуди да откликнете на Неговата любов, както не е принудил и Адам и Ева да ядат от дървото на живота.

Бог също няма и да ви предпази от вечното проклятие само защото ви обича.

Наистина „Бог е любов“ (1. Йоан. 4:8), обаче това не е пълното послание на Евангелието. Добрата Божия вест за грешниците гласи, че Неговата любов е дошла съвсем близо до нас, когато Той е изпратил Сина Си, за да умре за греховете — за вашите и моите грехове.

Само и единствено вашият отговор на смъртта на Иисус ще реши вечната ви участ. Божията любов е проправила пътя и сега Той ви моли за отговор на своята саможертвена любов и милост.

Въз основа на Божието любящо милосърдие става следното: ако признаете на Иисус, че сте грешник и не можете сам да платите за греховете си, ако повярвате, че смъртта на Иисус е заплащане на вашите грехове и ако Му благодарите, че е умрял за вас, тогава Господ Иисус ви дава следното обещание: „Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца… отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.“ (Йоан 16:28; 14:2,3)

Иисус отваря на всички истински вярващи врата, за да могат да Го последват в Неговата победа.

За да се запази непосредствеността на вашето ново познание на Божията любов, Бог е взел специални мерки. Както и опрощаването на вашите грехове, това също така е резултат от извършеното за вас от Иисус с Неговата смърт на кръста.

Преди Иисус да се раздели със Своите ученици, Той им казва: „Сега отивам при Онзи, който Ме е пратил“ (Йоан 16:5) „и Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник… Духа на истината“. (Йоан 14:16,17) „За вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя“. (Йоан 16:7) „Той Мен ще прослави…“ (Йоан 16:14)

Днес Господ Иисус е прославен на небето. Като е знаел за Своята победа на кръста, Господ Иисус поглежда отвъд смъртта и се моли така: „Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти ми даде да върша. И сега, прослави ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди да беше светът.“ (Йоан 17:4,5)

Така Иисус е завършил делото Си на земята и се е завърнал на небето. И тогава Бог Отец изрично е потвърдил делото, извършено от Неговия Син на кръста. Елохим е заявил, че за Него смъртта на единствения невинен е достатъчна, за да замести смъртта на грешниците: Той е изпратил Светия Дух, за да продължи делото на Иисус на земята. Така, както Бог Отец е изпратил Сина Си на Голгота, за да умре за вас на кръста, така на Петдесетница — 50-ия ден след разпъването — Бог е изпратил Светия Дух, за да прославя оттук нататък Иисус на земята.

Оттогава Светият Дух присъства в живота на всеки вярващ, понеже Бог иска Иисус да бъде прославян от всеки истински християнин, през когото струи Божията любов, „защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден“. (Римл. 5:5)

Божията любов ви се предлага независимо от това, в какво положение се намирате и колко вина сте натрупали през живота си. Тя е свързана само с едно-единствено условие — активно да я приемете. Но Той иска не само да ви дари спасение, но и вие да занесете тази любов и на други — на вашите ближни. Чрез вас Божията любов трябва да докосне други хора и те да познаят силата на опрощението.