Шерилин Кениън
Нощна прегръдка (16)

14

Талон беше бесен. Призова Киара, но тя все още не откликваше. Опита да се свърже телепатично с нея, но не успя.

Трябваше да намери Съншайн.

Тя беше някъде там, сама, без да има кой да я защити. И ако нещо й се случеше, той щеше да намери начин да накара Камул да си плати — бог или не, никой нямаше да я нарани отново.

Кръстосваше като лъв в клетка, зад вратата на задния вход на клуб „Рънингуолф“. Яростта кипеше в кръвта му. Разяждаща и осезаема. Искаше да разкъса нещо с голи ръце. Да го разръфа с кучешките си зъби. В него бе изригнала най-тъмната страна на Нощния ловец и той за пръв път разбра как се чувства Зарек.

Гневът му беше толкова първичен, толкова могъщ, че изцяло го бе завладял.

Удари с ръка по тухлената стена до вратата.

— Ще си я върна! — изрева той.

Нараненото му тяло пулсираше и кървеше, но нямаше намерение да се върне в апартамента на Съншайн, макар раните да го боляха толкова силно, че изпитваше силна нужда от сън. Но нямаше намерение да лежи и да се грижи за раните си. Щеше да остане буден, ако ще това да го убие.

В съзнанието си отново и отново виждаше как Ниния умира в ръцете му, само че сега нейното лице бе заместено от това на Съншайн. Чуваше как го зове сладкият й глас с южняшки акцент.

Веднага щом слънцето залезе, ще излезе, ще намери Съншайн и ще я върне в дома й. Независимо какво щеше да му струва това. Бог да е на помощ на всеки, който се окаже толкова глупав, че да се изпречи на пътя му.

Оставаха само петнайсет минути до залеза, когато Ахерон и Ник се появиха пред задната врата, после влязоха в тъмния коридор на клуба. Талон отстъпи крачка назад заради заслепяващата слънчева светлина, проникваща през отворената врата.

— Какво се е случило? — попита го Аш веднага, щом Ник затвори вратата.

Талон се опита да преодолее яростта и тревогата си. Емоциите му бяха толкова силни, че ако силите му не ги смекчаваха, не се съмняваше, че само чрез мисълта си можеше да изравни тази сграда със земята.

— Камул нахлу тук с половин дузина помощници. Пристигнаха готови за схватка с Нощен ловец. Носеха халогенни прожектори.

— Кървиш ли? — попита го Ник, след като очите му се адаптираха към тъмнината. Пребледнял и ужасен, той огледа раните на Талон. — Господи, кървиш като луд.

Талон не обърна внимание на нервния тон на Ник.

— Те ме простреляха.

— Не, приятел — поправи го Ник. — Надупчили са те като швейцарско сирене. Аш, погледни гърба му.

Аш изръмжа, като го огледа.

— Много ли си зле?

— Ранен съм, но все още мога да преследвам и да убивам.

— Боже! — ахна Ник. — Мислех, че твоите сили могат и да лекуват.

Талон го изгледа с насмешка.

— Така е, но аз се лекувам, като поглъщам болката и раните в моето тяло. Само че е трудно, когато аз съм този, който е ранен.

— Ник — заповяда му Аш, — иди да донесеш други дрехи на Талон. Веднага.

Ник моментално тръгна, за да изпълни заповедта.

Аш изгледа Талон втренчено със странните си сребристи очи.

— Не можеш да излезеш целият облян в кръв, с няколко дузини дупки от куршуми в тялото. Струва ми се, че хората може да станат малко подозрителни и ще недоумяват как успяваш да се държиш на крака. И защо още не си мъртъв. Последното, от което се нуждая сега, е още един Нощен ловец да се появи в новините по телевизията.

Талон не желаеше да се подчини на тази заповед.

— Вече ти казах, Ти Рекс. Ще изляза навън веднага щом се мръкне. Остават около тринайсет минути.

Аш го изгледа сърдито.

— По дяволите, келте. По-добре да овладееш емоциите си и внимателно да обмислиш всичко.

— Добре съм, Ахерон. Няма ми нищо, което да не може да се излекува с убийството на няколко гадини.

Аш още по-силно присви очи.

— Обърни се и застани с лице към стената.

Талон се подчини, защото му имаше пълно доверие, при все че не бе уверен какви са намеренията му.

Усети как Аш притисна ръка в средата на гърба му. Докосването беше изгарящо, като удар от електрически ток. По цялото му тяло се разляха сгряващи вълни. Талон изсъска, когато раните му запулсираха още по-силно. Но само след няколко удара на сърцето му куршумите сами изскочиха от тялото му, а отворите започнаха да се затварят.

Кучият му син! Талон никога не бе подозирал, че Аш владее такава сила. Остана силно впечатлен.

Докато раните заздравяваха, телефонът му звънна. Аш се отдръпна, докато Талон отговаряше на обаждането.

— Тя вече липсва ли ти, Спиир?

— Проклет да си, Камул. Проклет да си!

Вместо отговор чу само смях.

— Кажи ми кое е по-добре: да срещнеш любовта и да я изгубиш или никога да не я познаеш?

На Талон му причерня.

— Къде е тя?

— Талон?

Стомахът му се сви веднага, щом чу ужасения глас на Съншайн.

— Скъпа, добре ли си? — попита я с пресекващ глас.

— Не са ме наранили, но искат да дойдеш в един склад на „Комърс Стрийт“. Аз…

— Съншайн! — изкрещя Талон. Сърцето му се разтуптя като побесняло. — Съншайн, там ли си?

— О, тя е тук, Спиир. Но се нуждае от теб. Ако искаш да я видиш, ела точно в седем тази вечер на „Комърс Стрийт“ 609. Вземи колкото искаш от твоите приятелчета и да видим кой ще отведе Съншайн тази вечер у дома си и на колко парчета.

Връзката замря.

Прониза го сляпа, изгаряща ярост. И хукна към вратата, напълно забравил за опасността от слънцето. Аш го хвана за ръката.

— Талон, погледни ме.

Той отказа да го направи. Виждаше само Съншайн. Мъртва.

— Талон! — изкрещя му Аш. — Стегни се, мамка му! Ако излезеш сега, ще умреш.

— А теб това какво те засяга, по дяволите?

— Келте! — Аш го стисна още по-здраво. — Готвиш се да направиш точно това, което те искат. Да се втурнеш презглава в последните минути, когато слънцето още грее. Помисли. От всички Нощни ловци, с които разполагам, тъкмо ти си този, на когото разчитам да мисли разумно. Не им позволявай да ти причинят това.

Дишането на Талон се накъса, докато се опитваше да потисне гнева и страха си.

— Не мога да я оставя да умре.

— Тя няма да умре, ако се овладееш. Трябва да озаптиш темперамента си. — С тези думи Аш пусна ръката му.

Талон стискаше и отпускаше юмруци, докато гледаше безпомощно вратата.

— Помисли, Талон — заговори отново атлантът със странно успокояващ тон. — Припомни си на какво съм те учил. Забрави ли, че стана Нощен ловец, защото не можеше да контролираш гнева си? Трябва да си възвърнеш спокойствието, равновесието.

Талон пое дълбоко дъх и издиша бавно, за да потисне гнева си. Много бавно.

— Добре. Вече съм почти спокоен.

— Чудесно. Защото не искам да си почти мъртъв. — Аш се отдръпна от него. — Ще изчакаме Ник да се върне с дрехите ти и тогава ще отидем да я доведем.

Талон кимна, а стомахът му си оставаше свит на топка, задето трябваше да чака. Обаче Аш беше прав. Но ако направи точно това, което каза Камул, той щеше ли да я убие, просто от злоба?

При тази мисъл Талон изтръпна.

— Той ще я убие, нали?

— Не зная, Талон. Надявам се да не го направи.

Талон замълча за миг, като си спомни адреса, който му бе съобщил Камул.

— „Комърс Стрийт“. Не беше ли точно там, където онази жена бе убита?

Ахерон го изгледа озадачено.

— Каква жена?

— Онази, за която ми се обади да я видя.

Аш се втренчи в него недоумяващо.

— Не може да не се сещаш — настоя Талон, — жената, за която си помисли, че е била убита от Зарек.

Ахерон се намръщи.

— Никога не съм ти се обаждал, за да идваш да гледаш мъртва жена и съм дяволски сигурен, че Зарек не би убил жена.

— Да, обади ми се.

Ахерон поклати бавно глава.

— Не съм се обаждал.

Талон също се намръщи. Какво, по дяволите, му ставаше на Ахерон? Да не би вече да го е налегнала старческа деменция? Не бе характерно за него да е толкова разсеян. В момента беше по-оправдано Талон да е по-разсеяният от двамата.

— Ти Рекс, ние се срещнахме там. Не помниш ли? Ти ме извика и докато бях навън с теб, Зарек е разиграл онова представление с полицията. Зная, че беше ти. На тази земя няма друг с твоя ръст, който да изглежда като теб.

Лицето на Ахерон пребледня. Ако не го познаваше така добре, Талон би се заклел, че видя истинска тревога, изписана в очите на Ахерон.

Нещо наистина не беше наред.

— Какво има, Аш?

Ахерон се отдръпна на крачка от него.

— Има нещо, което веднага трябва да свърша. Стой тук. Ще се върна навреме, за да тръгнем по следите на Съншайн.

Ахерон се насочи към вратата, но Талон го улови за ръката.

— По-добре ще е да ми обясниш. Още сега.

— Не мога.

— Ахерон, сега не е времето да се правиш на оракул. Ако знаеш какво става и с какво си имаме работа, трябва да ми обясниш.

За пълно изумление на Талон, Ахерон мигом изчезна.

Аш не успя да си поеме дъх, когато се озова в Катотерос, място в онази дълбока част на отвъдното, простиращо се между измеренията. Това бе негова собствена територия, където не се очакваше да се появи някой друг.

Преди векове Хадес го бе изпратил в тази пустош. Или по-точно казано, Хадес го бе заточил тук.

От деня, в който Артемида го освободи, Аш използваше това място, за да му напомня за това, което представляваше. За това, което беше някога…

А сега Аш се мъчеше да се овладее. Необходими му бяха няколко минути, за да си събере мислите. Да потисне емоциите си. Стомахът му обаче си оставаше стегнат на топка. От всички спомени и болки, които отново го връхлетяха, се чувстваше зле. Въздухът около него фучеше и свистеше в синхрон с душевните му терзания. Трябваше да се овладее. Не можеше да си позволи да отприщи емоциите си. Ако го стореше, никой нямаше да може да го спре.

Аш прокара пръсти през дългата си черна коса, преди да изкрещи древния боен вик. Просветнаха светкавици. Тъмносиви облаци се понесоха по странно обагреното, в черно и синьо, небе над него.

Това не можеше да се случва. Особено сега.

Ала нямаше друго обяснение. Стикс беше свободен. Някак си бе успял да избяга от Острова на изчезналите и сега бе на свобода в Ню Орлиънс.

Как е могло да се случи?

И сега Стикс се преструваше, че е Аш. Срещаше се с хората му и разговаряше с тях…

Ужас разкъса сърцето му.

Трябваше да го спре, преди Стикс да разкрие миналото на Аш пред някого. Аш не можеше да понесе мисълта някой да узнае за миналото му като човешко създание. Да знае какъв е бил. Какво бе извършил…

— Ахерон?

Той трепна, когато чу гласа на Артемида.

— Това място е мое, Арти. Ти ми обеща никога да не се появяваш тук.

Тя се материализира пред него.

— Усетих болката ти.

— Сякаш те е грижа.

Тя се пресегна, за да докосне лицето му, но той скръсти ръце пред гърдите си и се отдръпна от нея. Тя въздъхна и отпусна ръка.

— Загрижена съм, akribos^[1]. И то повече, отколкото си мислиш. Но не затова съм тук. Научих за Зарек.

Аш изръмжа глухо, гърлено. Разбира се, че тя никога нямаше да дойде само заради неговите страдания. Много отдавна бе научил, че страданията му не означават нищо за нея.

— Сам ще се справя.

— И как ще се справиш? Той е бил разкрит и сега хората го издирват. Той застрашава всичко. Трябва да умре.

— Не — изръмжа през зъби. — Аз ще се погрижа за това. Просто се нуждая от още малко време.

На лицето й се изписа познатото му пресметливо изражение.

— И какво ще ми дадеш в замяна за времето, за което ме молиш?

— По дяволите, Артемида, защо за теб всичко трябва да е сделка? Не можеш ли поне веднъж да направиш нещо само защото съм те помолил?

— Нищо не е безплатно — отсече тя, като закръжи около него. Той се сви, когато тя го погали по гърба. — От всички създания ти най-добре би трябвало да го знаеш. Услуга за услуга.

Атлантът пое дълбоко дъх и се приготви за това, което предстоеше. Независимо дали му харесваше, или не, трябваше да се преструва на смирен просител заради доброто на Зарек.

— Какво искаш?

Артемида отметна косата от врата му и започна да го гъделичка с устните и носа си. Против волята му цялото му тяло се разтрепери и възбуди.

Когато заговори, гласът й бе тих и дрезгав.

— Знаеш какво искам.

— Чудесно — промълви той примирено. — Можеш да ме имаш, но още не изпращай Танатос. Позволи ми да отведа Зарек обратно в Аляска.

— Ммм — зашепна тя задъхано във врата му. — Ето, видя ли… всичко е много по-добре, когато си по-отзивчив.

Той застина, когато тя близна кожата му.

— Може ли един въпрос? — рече Аш студено. — Освободи Стикс, само за да можеш да ме чукаш ли?

Тя се отдръпна рязко, отстъпи назад и го изгледа шокирано.

— Какво?

Аш я наблюдаваше внимателно, защото искаше да узнае истината.

— Стикс е на свобода в Ню Орлиънс.

Артемида се смая.

— Никога не бих ти причинила това, Ахерон. Нямах представа, че е избягал. Сигурен ли си?

Противно на волята му, все пак му олекна, че не го беше предала. За пореден път.

— Талон го е видял и си е помислил, че съм аз.

Артемида притисна ръка към устните си. Зелените й очи бяха ужасени.

— Той ще дойде за теб.

— Вече е дошъл. Сигурен съм, че онова малко представление на Зарек пред клуба е било само една инсценировка, за да те предизвикат да го убиеш. Не се съмнявам, че Стикс се опитва да неутрализира хората ми. Целта му е или да им попречи да ме защитят, или да отвлече вниманието ми.

— Няма да му позволя да се добере до теб — закани се тя енергично.

— Това е между мен и брат ми, Арти. Искам ти да стоиш настрана. — Аш се отдалечи още малко от нея. — Ще се върна на разсъмване, за да изпълним нашата сделка. Но междувременно остави Зарек на мен.

 

 

Вейн беше все още в човешки вид, докато помагаше на сестра си да си изяде супата от бамя. Тя бе единственото живо създание, на което бе позволил да познае нежната му страна. За целия останал свят той винаги се стараеше да изглежда безмилостен и жесток, защото се опасяваше някой от зверовете в глутницата им да не се нахвърли върху Аня и Фанг заради смесеното им потекло.

Вейн притисна ръка върху гъстата, мека козина на Аня, като се стараеше да потисне болката в гърдите си. Тя и Фанг бяха всичко, което имаше на този свят.

Всичко, което имаше значение за него.

В деня, в който Аня се събра с воина Ориан от стратите, Вейн беше бесен. Винаги бе знаел, че този безумен и глупав самец няма да живее дълго. Преди няколко седмици мойрите доказаха, че е бил прав.

Сякаш още чуваше нейния вой, когато узна за смъртта на Ориан. Заяви му, че не само е спала с Ориан, а и му е позволила да се свърже напълно с нея. И тъй като техните жизнени сили се бяха слели в едно, смъртта на Ориан означаваше, че и тя щеше да умре, ако не носеше неговите рожби в утробата си.

Но веднага щом кутретата се появяха на този свят, тя щеше да се присъедини към своя избраник в отвъдната страна на вечността.

С разбито сърце Вейн изтри сълзите си.

Аня вдигна очи нагоре и близна лицето му.

— Хареса ли ти супата от бамя? — попита я той, като я погали по ушите с двете си ръце.

В главата му прокънтя смеха й.

„Благодаря ти, че я донесе.“

Той кимна. За нея бе готов да премине през адските огньове, за да й донесе глътка вода.

Тя седна до него и отпусна глава в скута му.

„Трябва да приемеш вълча форма, преди другите да станат подозрителни.“

Той гледаше с умиление как козината й се увива около пръстите му. Колко много щеше да му липсва тя, когато си отиде. Беше най-красивата вълчица, която някога бе виждал, като той се възхищаваше не само на външността й. Най-много щеше да му липсва нежното й сърце и нескончаемите й тревоги за него.

— Ще го направя, Аня. Искам да останем така само за още няколко минути.

Усети как Фанг се приближи зад него, отново във вълча форма. Брат му го побутна с глава в гърба, след което го захапа игриво по рамото.

От дясната му страна проблесна ослепителна светкавица. Вейн вдигна очи и видя Ахерон, застанал до блатото. Атлантът се оглеждаше зорко във всички посоки, за да се увери, че са сами. Накрая го заговори тихо:

— Може ли да поговорим за минута?

Фанг изръмжа.

— Всичко е наред, adelfos^[2] — каза му Вейн, като бутна брат си назад. — Само не изпускай Аня от погледа си.

Вейн се изправи и поведе Ахерон към гората, по-надалеч от глутницата. Ако някой от тях научеше, че е довел тук един Нощен ловец, с него бе свършено.

— Трябваше да ми се обадиш, Аш.

— Това не може да чака. Имам проблем, а ти си единственият, на когото вярвам, че ще ми помогне.

Това го шокира, и то много.

— Ти ми имаш доверие?

Аш го изгледа накриво.

— Не, не съвсем. Но трябва да се разправя с един предател, който се представя за мен и заплашва моите Нощни ловци.

— Това какво общо има с мен?

— Дължиш ми услуга, Вейн. Нуждая се от теб и от Фанг да действате като подкрепление. Необходим ми е някой с яки мускули, за когото те не подозират.

— Кога?

— Веднага.

 

 

Талон крачеше нервно в апартамента на Съншайн. Бързо изми кръвта от тялото си и се преоблече в дрехите, които Ник му донесе. Стараеше се да изглежда спокоен, но му беше дяволски трудно.

— Тя е невредима, Спиир — опитваше се Киара да го успокои. — Кълна се.

Той въздъхна облекчено, но оставаше нащрек. Беше благодарен, че Киара бе успяла да дойде при него, но й беше много трудно да остане за по-дълго. Силата, която блокираше идването й, бе изключително могъща, с каквато те никога досега не се бяха сблъсквали. Надяваше се Киара да издържи още малко, да продължи да му помага да защитава и да се грижи за Съншайн.

— Можеш ли да ми кажеш къде точно се намира тя? — попита той сестра си.

— О, господи — обади се Ник от столчето си до барплота, където чакаше завръщането на Аш. — Не говориш отново с мъртъвци, нали? Мразя, когато го правиш.

— Млъкни, Ник.

Ник изви устни.

— „Млъкни, Ник, стой, седни, дръж.“ Все това ми повтаряш. И аз те обичам, келте.

Талон го изгледа кръвнишки.

— Защо не отидеш да намериш нещо за ядене, та поне устата ти да има с какво да е заета?

— Е, с това мога да се справя. — Ник скочи от столчето до барплота и се насочи към кухнята.

— Nae, не мога да я намеря — продължи Киара. — Не мога да засека къде точно се намира. Казах ти вече, че някаква могъща сила я закриля. Нещо, което усещам като божествена сила.

— Камул?

— Не съм сигурна. Донякъде ми прилича на мощта на келтския бог, ала има и още нещо.

— Какво?

— Като че ли се смесват няколко сили. Все едно два бога взаимно се закрилят.

— Защо?

Тя само вдигна рамене.

Ник изруга.

— Тук няма храна за мен. Няма нищо, освен някакви треви и тофу и други боклуци. Дори кока-кола няма. Господи, Талон, твоята приятелка е много шантава.

Ник извади едно парче соево сирене и го помириса.

— Това поне изглежда годно за консумация. Искам да кажа, че каквото и да правиш, сиренето си е все сирене, нали?

— Да, Ник. Изяж сиренето. — Талон се извърна пак към Киара, докато Ник търсеше нож. — Ще я освободят ли?

— Не мога да предсказвам бъдещето, Спиир. Знаеш правилата.

— Трябва да зная дали ще оцелее.

Киара се поколеба, преди да му отговори.

— Днес ще е жива.

— А утре?

Киара отклони поглед.

— Това не мога да ти кажа.

Талон изруга.

Внезапно ярка светлина заля стаята. Талон прикри очите си от блясъка и видя как от вратата се появиха Ахерон и още двама мъже. Никога досега не ги бе виждал, но само един поглед му бе достатъчен, за да се досети, че са убийците Катагария. Дори въздухът около тях бе наситен с някаква животинска, телепатична сила.

— О, господи — стресна се Ник. — Мразя тези гадни номера, когато се появявате ей така, просто отникъде. Толкова ме стресна, Аш, че лапнах това отвратително сирене. — Пак погледна към Талон. — Впрочем, каква е тази гадост?

— Соево сирене.

Двамата Катагария се спогледаха с отвращение.

— Дотук беше с моята вечеря — рече по-високият. — Сега цялата ти тъканна система е замърсена. Ще ти трябва поне седмица, за да се изчистят клетките ти и да станеш отново годен за ядене.

Ник силно пребледня.

— Готов ли си да тръгваме по следите на Съншайн? — обърна се Аш към Талон.

Талон кимна, изпълнен с непоклатима решителност.

— Да тръгваме.

Ахерон погледна и към Ник в кухнята.

— Ник, искам да отидеш при Зарек и за известно време да не му позволяваш да се показва навън. Той е под домашен арест, затова ако го хвана да се мотае навън, ще нагази в дълбоки лайна. Както и ти.

Ник сгърчи лице в гримаса.

— Добре, но държа да отбележа, че ако не се касаеше за живота на жена, щях да ти кажа къде да си завреш заповедта.

Ник излезе през вратата, като не спря да мърмори, докато минаваше покрай двамата Катагария:

— Ник, докарай ми колата, донеси ми дрехите, изчисти комина, оправи ми леглото, наблюдавай моя психопат, домъкни ми чехлите. Да, ще ти домъкна чехлите и ще ги завра в някое наистина неудобно място. — И тъкмо Талон си помисли, че беше свършил с мрънкането, когато се чу: — Кълна се, че майка ми трябваше да ме кръсти Фидо^[3].

— Хей, искам само да ти кажа, че най-добрият ми приятел се казва Фидо — извика по-високият Катагария през рамо.

Другият Катагария бутна леко Ник и подхвърли:

— Няма ли най-после да престанеш?

Ахерон посочи по-високия Катагария, с къса черна коса, който бе направил първата забележка.

— Талон, запознай се с Фанг. — Махна с ръка и към втория, с дългата коса и зелени очи. — А този е брат му Вейн.

— Защо са тук? — попита Талон.

— Да кажем само, че ако лошите момчета отново са въоръжени с халогенни лампи, те няма да имат същия ефект върху двамата Катагария, както върху теб.

— Да — потвърди Вейн и се усмихна злобно. — Светлината само ни кара да нападаме още по-яростно.

Добре, поне щяха да имат една изненада в резерв. Сега оставаше само да успеят да се доберат до Камул.

— И така, какъв е планът? — попита Фанг.

— Нито един от нас да не загине — обясни Аш.

Вейн ги поведе навън от апартамента. Талон видя паркирани до автомобила си два черно-сиви мотора „Кавасаки Нинджа“, които сигурно принадлежаха на двамата Катагария. Тъй като Ловците шейпшифтъри трябваше да се придвижват много бързо, за да избягнат враговете си, те предпочитаха мощните спортни мотоциклети пред бягането или ходенето, защото тогава изразходваха много от силите си, необходими за схватките.

Талон погледна часовника си. Оставаха само двайсет минути до срещата. Част от него искаше Аш просто да ги пренесе мълниеносно до сградата на склада, но беше достатъчно разумен, за да не го моли за това. Аш беше доста своенравен по отношение тази своя способност и често се дразнеше, когато го молеха да я използва.

Талон се настани в своя „Вайпър“ и пръв подкара извън алеята, докато другите трима потеглиха след него с мотоциклетите си към „Комърс Стрийт“. Само след няколко минути стигнаха до района на складовете.

Улиците гъмжаха от хора, както туристи, така и местни жители. Това бе много посещавана част на Ню Орлиънс, наричана Сохо на Юга.

На Талон не му отне много време да открие стария запустял склад, където през осемдесетте се помещаваше една популярна художествена галерия. Бяха я затворили в началото на деветдесетте и оттогава пустееше. Големите прозорци бяха тъмни, като някои от тях бяха счупени, а други — със заковани дървени капаци. Вратите, някога боядисани в яркочервено, сега бяха напукани и с олющена боя, а отпред имаше дебела метална верига и катинар.

Когато мъжете слязоха от моторите и се събраха пред вратата, отвътре не се чуваше никакъв звук.

— Е, момчета — заговори Фанг бавно, като свали каската си, — не ви ли идва на ум, че може да се окаже капан?

— Не думай, ти така ли мислиш? — рече Талон подигравателно.

Фанг завъртя очи.

Талон призова силите си, остави ги да се надигнат и разпрострат докрай. Тогава почувства колко са разпокъсани. Това не вещаеше нищо добро. Не знаеше какво го очаква вътре в тази сграда, но бе готов да си проправи път с битка и през самия Ад, само и само да спаси Съншайн. Със или без силите си.

Насочиха се към сградата, като Аш вървеше най-отзад.

— Ооо! — възкликна Фанг, докато гледаше как Талон се справя с катинара. — Счупваме го и влизаме. Това не ти ли навява приятни спомени, Вейн?

— Млъкни, Скуби-Ду — скастри го Вейн, като прибягна към унизителното обръщение, използвано от Катагария за безмозъчни, страхливи кученца. — Ти по-добре си пази гърба.

Талон разби катинара и отвори вратата, която изскърца шумно, преди да падне от пантите. Келтът изруга, след което я отмести ядосано встрани.

Влязоха в сградата един по един, разпръснаха се и образуваха ветрило, после се спряха в тъмното, празно помещение, пълно само с натрупан от десетилетия прах, паяжини и мръсотии. От време на време отвън преминаваше кола и фаровете й осветяваха част от порутеното помещение.

Цареше пълна тишина, с изключение на странно ритмично туптене, достигащо някъде от горните етажи. Чуваха се и тихи шумове от пълзенето на плъхове по пода.

— Еееех — запя Фанг провлачено, имитирайки саундтрака на някакъв нискобюджетен филм. — Хей, Аш, искаш ли да ми изпиеш кръвчицата?

Аш го удостои само с един насмешливо безразличен поглед.

— Не, благодаря. Последното, което искам, е да хвана бяс или друга рядка кучешка болест, от която да вдигам крак край всеки стълб, за да пикая.

Вейн плесна брат си по тила.

— Следващият път ще те оставя у дома.

— Ей, заболя ме — оплака се Фанг и разтри удареното място.

— Да, но не толкова много, колкото ще те заболи сега — обади се непознат глас на безплътно същество, изскочило от нищото.

Талон чу как нещо се завихри във въздуха. Рязко извърна глава наляво, за да избегне удара, и го улови, когато профуча покрай рамото му. Повдигна вежди, докато оглеждаше голямата средновековна брадва, която държеше, след което я подаде на Вейн.

Вейн сви устни. Не изглеждаше много развеселен, докато изпробваше с палеца си острието на брадвата.

— Хей, който и да си, ти нападна брат ми и здравата ме раздразни.

С тези думи запрати брадвата обратно срещу този, който я бе хвърлил. Талон чу силен стон само миг, преди прожектори да разкъсат мрака. Той и Аш простенаха от болка, залегнаха и закриха очите си. В следващата секунда нещо изпука и светлините отново угаснаха.

Аш запрати една мълния в ъгъла, където вероятно улучи нещо, защото се разнесе силен писък. Помещението се изпълни с миризмата на изгоряла плът.

Тогава деймоните изскочиха от мрака и се впуснаха в атака. Талон сграбчи първия, който стигна до него, и го запрати на пода. Извади острието от ботуша си, но преди да убие деймона, друг деймон се нахвърли върху него, хвана го през кръста и го блъсна назад.

— Мамка му, каква готина кльопачка от деймони! — засмя се Фанг. — Хей, Вейн, какво месо предпочиташ — бяло или червено?

С ножа си Вейн прободе един от деймоните в гърдите, право в сърцето и деймонът мигом се разпадна. Вейн се засмя на брат си, който се бореше с друг деймон:

— Какво ще стане, ако аз грабна единия му крак, а ти другия и си поиграем на „Ядец — намисли си желание и дръпни“?

Талон завъртя очи към тях, но после се извърна рязко и с тока на обувката си довърши деймона, който го бе сграбчил. После се втурна след един друг, който се прокрадваше зад гърба на Фанг и го пипна, преди да го е достигнал. Деймонът се обърна към него със съскане, като се опита да го наръга, но Талон извъртя китката му и изби ножа от ръката му.

— Лош ход, боклук — каза му Талон, като удари силно вампира, който се олюля и се стовари на пода по гръб. Талон го довърши с ножа и деймонът се разпадна, щом откраднатите от него души излетяха, освободени от тялото му, и се устремиха нагоре.

Нещо привлече вниманието на Талон, макар да го съзря само с крайчеца на окото си. Извърна глава и видя Аш, обкръжен от група деймони.

Ахерон се сражаваше срещу тях с жезъла си, но толкова много врагове го атакуваха, че той приличаше на някой, който е стъпил върху мравуняк и се опитва да прогони всички мравки.

Талон се втурна на помощ. Откъде се взеха всичките тези деймони? Обикновено се събираха в Ню Орлиънс по това време на годината, но, по дяволите… като че ли сега тук, в това помещение, се бяха струпали половината от всички деймони на света.

С обединени сили Аш, Талон и двамата братя Катагария ги избиха до един.

— Благодаря — кимна Аш, когато и последният деймон изчезна.

Талон кимна, сгъна своя срад и го прибра в ботуша си.

— Е — въздъхна Фанг, имитирайки плътното южняшко провлачване на думите, — длъжен съм да призная, че е адски мило от страна на деймоните да се изпаряват, след като ги убиеш. Много по-добре е, отколкото да избиваш противници от Аркадия. — Вдигна ръце нагоре. — Вижте, всичко е почистено.

— Фанг има ли копче, с което да може да се изключва? — попита Талон.

С извинително изражение Вейн поклати отрицателно глава, но Талон вече бе насочил вниманието си другаде. Имаше много по-важна задача, на която трябваше да се посвети изцяло.

— Трябва да намерим Съншайн — заяви и се насочи към стълбите.

— Почакай — извика му Аш. — Нямаш представа какво ще завариш горе.

Талон обаче нито за секунди не забави крачките си.

— Няма как да го узная, докато не отида там.

Подвластен единствено на мисълта да спаси Съншайн, Талон се насочи към неспирния тътен, долитащ от една врата в далечния край на коридора на горния етаж. Когато се доближи до нея, Вейн, Фанг и Аш вече го бяха настигнали.

Талон блъсна вратата, готов за битка. Но вместо друга група деймони, вътре откриха Съншайн, завързана върху едно легло в малка стая, осветявана от фенер. Стенейки, тя се гърчеше и извиваше, все едно имаше треска.

Ужасен, че нещо с нея не е наред, Талон се втурна към леглото, докато Вейн и Фанг претърсваха стаята за още скрити деймони.

Какво й бяха направили? Само ако я бяха докоснали или наранили, той щеше да ги открие дори и на другия край на земята и да ги разкъса на парчета.

Веднага щом Талон я освободи от въжетата, тя се вкопчи в него в страстна прегръдка.

— Здравей, скъпи — простена младата жена гърлено, като се търкаше в него, докато рошеше косата му и плъзгаше пръсти по цялото му тяло. — Само за теб си мислех. Така ми се искаше да дойдеш при мен.

Нехаеща за присъствието на другите мъже в стаята, тя го целуна страстно и започна да дърпа дрехите му, за да ги съблече. В първия момент Талон беше твърде смаян, за да помръдне. Но после и неговите хормони се събудиха. Сега и той я искаше така, както и тя него.

Съншайн го събори по гръб на леглото и бързо се покатери върху него, сякаш искаше да го направят веднага, тук и сега. Тялото му пламна. Талон никога не бе изпитвал нещо подобно. Буквално трябваше да се бори с нея, за да не го съблече гол. Не че би възразил, ако бяха сами. Но нямаше как да го направи пред публика.

Ахерон я наблюдаваше внимателно, с напрегнат поглед. Имаше нещо особено в изражението му. Талон си помисли, че му прилича на някой, който си припомня лош кошмар.

— Съншайн? — заговори я Талон, докато се опитваше да провери дали не е била ранена. — Добре ли си?

— Ъ-хм — простена разгорещено, докато го хапеше по брадичката и шията. Тялото му моментално се нагорещи и втвърди за нея.

— Хайде, бебче — прошепна тя задъхано в ухото му. — Нуждая се от теб. Веднага.

— Хей, Вейн — обади се Фанг. — Не знаех, че жените от човешката раса са толкова страстни. А ти?

Вейн изгледа брат си предупредително. Това обаче ни най-малко не смути Фанг.

— Мисля, че тя ще се нуждае от свежо попълнение, след като изтощи Талон, както е при женските Катагария. Обикновено не го правя с жени от човешката раса, но за такова парче мога да направя изключение.

Талон побесня.

Вейн притисна длан към устата на брат си и го тласна назад.

— Фанг, по-добре ще е да престанеш, иначе Талон ще те направи на вълчи кебап.

Аш поклати глава, сякаш се мъчеше да се събуди от транс и отдръпна Съншайн от Талон. Тя се съпротивляваше и фучеше като дива котка, докато се мъчеше да се освободи от хватката му. Аш обаче й прошепна нещо на някакъв непознат език, който Талон също не разбираше, и Съншайн тутакси се отпусна безжизнена в ръцете му.

— Какво й направи? — ядоса се Талон.

— Нищо опасно. — Аш внимателно намести Съншайн отново в скута на Талон. — Това е само една малка приспивна магия, за да се успокои и да можеш безопасно да я прибереш в дома й.

Аш вдигна ръката на Съншайн и помириса кожата й. Талон вече бе доловил някакво странно пикантно ухание на портокали, с което като че ли бе пропито тялото й.

Аш се обърна към Фанг и Вейн.

— Ще ни изчакате ли на долния етаж?

Вейн наклони глава.

— Ще огледаме останалата част от сградата, за да сме сигурни, че някъде не се спотайват още деймони в засада.

И изведе брат си от стаята.

Талон притисна Съншайн към гърдите си, благодарен на съдбата, че отново са заедно, но разтревожен за това, което й бяха сторили. Забеляза също колко странно се държеше Аш. Изглеждаше много по-особен от обикновено.

— Какво й има?

Аш изпусна дълга и уморена въздишка.

— Тя е под въздействието на наркотик, наречен Еухаристиси. — Видя, че Талон смръщи вежди недоумяващо и му обясни непознатата дума: — Означава наслада.

— Което ще рече?

— Това е много силен афродизиак. Насища кръвта с ендорфини и премахва всякакви задръжки. Веднъж проникнал в организма на някого, той мисли единствено как да си намери партньор, който да го доведе до оргазъм.

Талон изпита силен пристъп на гняв, когато се замисли защо някой ще й дава такъв афродизиак.

— Мислиш, че Камул е правил секс с нея?

— Не, мисля, че някой друг ми изпраща съобщение, което в същото време е предупреждение и за теб.

— Как така?

Лицето на Аш почервеня. Това се случваше с него само когато бе адски вбесен. През последните хиляда и петстотин години Талон бе виждал само три пъти Аш в това състояние.

— Този афродизиак често се използваше в Атлантида, но не се е произвеждал, откакто целият ни континент потъна на дъното на Егейско море.

Лошо предчувствие се загнезди в стомаха на Талон, само че този път не заради него и Съншайн. Присви очи и изгледа тревожно Ахерон.

— Какво става, Ти Рекс? Първо, някой, който адски прилича на теб, но не си ти, си играе игрички с мен. А сега някой се сдобива с наркотик, изчезнал преди единайсет хиляди години, заедно с твоята древна родина, и го дава на Съншайн, докато е била отвлечена от Камул. Какво се цели с това?

— Засега мога да кажа само, че Камул се е сдружил с още някой.

— Кой?

— Трябва да стоиш настрана от всичко това. — Както можеше да се очаква, Ахерон не отговори на въпроса му.

— Доста е трудно да стоя настрана, когато тази личност въвлича и мен в играта. А и няма да стоя безучастен, докато Съншайн е застрашена.

— Ще направиш, каквото ти казвам, Талон.

— Аз не съм ти слуга, Аш. Добре е да смениш тона, когато говориш с мен. И то по-бързо.

Лицето на Аш почервеня още по-силно.

— Оспорваш авторитета ми?

— Не, но се съмнявам в преценката ти. Искам да ми обясниш с кого или с какво си имаме работа и защо този мъж е дал наркотик на Съншайн.

— Не ти дължа обяснение, келте. Единственото, което трябва да знаеш, е, че един стар мой враг се представя за мен.

— Защо?

— Ами очевидно не е от добри чувства към мен, нито пък от желание да спечели приятелите ми, не мислиш ли?

Талон изръмжа заради неспособността на Аш да споделя за миналото си. Защо Ахерон беше така дяволски потаен?

— Да не е Ловец шейпшифтър или полубог?

— Последният път, когато имах работа с него, беше човек.

— Тогава защо толкова прилича на теб? Да не ти е някакъв роднина?

— Няма да си играя на въпроси и отговори с теб, Талон. Той не е твоя грижа, а моя.

— Поне ще ми обясниш ли как ще мога да ви различавам?

Ахерон свали слънчевите си очила.

— По очите ни. Аз съм единственият човек, роден с очи като тези. Той не може да ги имитира и затова няма да си свали слънчевите очила от страх да не се издаде.

— А защо те преследва?

— Иска ме мъртъв.

— Защо?

Ахерон отстъпи крачка назад.

— Заповедите ми към теб са прости. Заведи я в твоя дом в блатото. Не зная колко наркотик е поела, но съм сигурен, че и след като се събуди, ще остане под въздействието му. Повярвай ми, когато отвори очи, тя ще те направи много щастлив.

— Повярвай ми — повтори Талон. — Странно, че непрекъснато го казваш, а ти самият нямаш доверие никому и никога не споделяш дори най-обикновени факти за себе си. Защо, Аш?

Както и очакваше, Аш не му отговори. И в този миг Талон осъзна какво навярно е изпитвала Съншайн, докато се е разправяла със самия него. Беше истинско чудо, че още го търпеше.

— Хей, Аш — провикна се Вейн от долния етаж. — Тук има нещо интересно, което трябва да видиш.

Талон взе Съншайн на ръце и я отнесе на долния етаж. Аш ги последва.

Вейн и Фанг бяха в една малка стая, до голямото централно помещение. На отсрещната стена беше нарисувана странна картина с гръцки символ, три жени и ято гълъби. Към картината бяха залепени три бележки — по една над главата на всяка жена.

Талон видя, че едната бележка беше за него, една имаше и за Съншайн, а третата бе за Аш.

Ахерон бързо прекоси стаята и взе листчетата. Отвори бележката за Талон и я прочете на глас:

Не ме послуша, келте. Предупредих те да я държиш в блатото си, където тя щеше да е в безопасност. Мога да се обзаложа, че сега се разкъсваш от мъка, задето не знаеш кога, къде и как ще я убия. Но бъди сигурен, че ще я убия.

Аш отвори и следващата бележка — за Съншайн. И нея прочете на глас.

Талон, да не би да четеш писмата на Съншайн? Какво? Не се ли доверяваш на приятелката си? Не се тревожи. Тя не ти е изневерила. Или поне не още, макар че никак не беше лесно. Трябваше да я завържем, за да не изчука всеки от нас.

Талон изрева от ярост.

— Боговете да са ми на помощ, но ще открия този кучи син и ще му изтръгна сърцето.

Вбесен, Аш отвори последната бележка, но този път не я прочете на глас. Тя бе адресирана до него. Само че почеркът беше различен.

Познавам те, малки братко. Зная какво вършиш. Зная как живееш. И най-вече зная за лъжите, с които се самозалъгваш, за да можеш да заспиш.

Кажи ми какво биха си помислили твоите Нощни ловци, ако някога узнаят истината за теб?

Дръж ги настрана от пътя ми или ще се погрижа всички те да загинат.

А с теб ще се видим на Марди Гра.

Аш смачка бележката на топка в юмрука си и мислено я накара да изчезне. Обзе го безсилен гняв. Кръвта му закипя. Ако Стикс искаше война, тогава трябваше да събере доста повече деймони.

Стикс нямаше представа срещу какво се опълчва.

— Какво пише в последната бележка? — попита Талон.

— Нищо. Отведи Съншайн в колибата си и я дръж там, докато не премине въздействието на наркотика, а после ми се обади. — Аш разтърка очите си, когато двамата братя Катагария ги изведоха от сградата.

Щом се озоваха отвън, Талон нагласи Съншайн в колата. Останалите стояха наблизо.

Вейн скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Аш.

— И така, Аш, как се чувстваш?

— Прецакан. През следващите двайсет и четири часа трябва да намеря начин да изведа Зарек оттук, преди ченгетата да го открият. И ако не греша, следващата стъпка на моя отмъстител ще е да уведоми Кириан и Джулиън кой е новият им съсед.

Талон улови погледа на Аш.

— Той иска да те разсее и обърка.

Аш кимна.

— Да, при това се справя доста добре.

Една идея осени Талон.

— Знаеш ли, струва ми се, че всички ние забравяме нещо.

— И то е?

Талон посочи с ръка братята Катагария, за да напомни на Ахерон, че вълчата глутница не е единствената група от шейпшифтъри в града.

— Твоят двойник не знае за „Убежището“. Мисля, че трябва да поискаме от мечия клан да бъде в готовност. Сигурен съм, че папа Пелтие и момчетата ще бъдат много щастливи да ни помогнат по време на Марди Гра. Те ми дължат няколко услуги и ако деймоните нападнат, както направиха тази вечер, ще се нуждаем от всяка помощ, която можем да си осигурим.

— Така е.

— Ако бях на твое място — продължи Талон, — щях да уведомя Кириан за Валерий, както възнамеряваше първоначално. И ще държа Зарек в резерв, тук, в града.

— Ами полицията?

— Повярвай ми, Ти Рекс, познавам моя град. Полицията ще бъде толкова заета с Марди Гра, че Зарек може да им се представи лично и те пак няма да разберат, че това е той. Но ако бях на твое място, ще се престоря, че съм извел Зи от града. Това е просто застраховка, в случай че твоят „приятел“ ни следи. Обади се на Майк и му нареди да долети и да изведе Ерик под прикритието на нощта, така че да си помислят, че е Зи. В същото време дръж Зарек скрит и за тази нощ забрави за Валерий.

Ахерон се замисли.

— Рисковано е.

— Както и да се живее в блато.

Вейн пристъпи напред.

— Мога да поставя стражи около колибата на Талон. Ако отново се опитат да го нападнат, двамата с Фанг ще се озовем там за броени секунди.

— Защо си готов да ни помогнеш? — поинтересува се Талон. — Досега си мислех, че искате да оставите Нощните ловци да загинат.

— Така е. Но съм задължен на Ахерон. — Вейн се обърна към него. — Обаче още отсега да се разберем, че след като всичко това свърши, дългът ни ще бъде изцяло изплатен.

Ахерон кимна.

— Разбрахме се.

Талон се сбогува с групата, качи се в автомобила и потегли към дома си. Докато се отдалечаваше от района, се пресегна и пое ръката на Съншайн в своята. Стисна я здраво. Усещаше костите й толкова крехки в дланта си, но при все това не се съмняваше в силата, която тази млада дама притежаваше. Едновременно грациозна и решителна…

Така се бе уплашил, когато Камул я отвлече.

Никак не му допадаше да живее в такъв страх. Никак не му харесваше да чувства каквото и да било. Толкова дълго бе живял без емоции, че сега страдаше още повече. Как му липсваше в момента характерното за него спокойствие. Беше свикнал да се владее изцяло, но всеки път, щом я погледнеше, усещаше как губи контрола върху емоциите си.

Съншайн трогна сърцето му толкова дълбоко, че той знаеше, че вече нищо нямаше да е както преди. И не само заради факта че тя бе Ниния. Беше заради самата нея. Съншайн имаше сила, смелост, плам. Тя беше отделна личност и той обичаше предизвикателната й природа.

За него тя бе безценна.

Талон я обичаше повече, отколкото някога бе обичал, докато беше смъртен. И болката от тази мисъл бе достатъчна, за да го съсипе.

Талон я отнесе в колибата си и я остави внимателно на леглото. Не беше сигурен какво бе направил Ахерон с нея, но тя спеше съвсем кротко.

Телефонът му звънна и той отговори на обаждането. Беше Ахерон.

— Прибра ли се заедно с нея?

— Да, тя все още спи.

— Добре. Тревожех се за вас двамата.

Келтът се намръщи. Гласът принадлежеше на Ахерон, но не беше обичайно за него да признае нещо подобно.

Всичките инстинкти на Талон биха тревога. Това определено не беше Ахерон. Гласът и интонацията бяха същите, но след като вече знаеше за двойника, долавяше разликата. Това беше измамникът.

— Според теб, след колко време наркотикът ще бъде изхвърлен от тялото й? — попита Талон.

— Не знам. Една доза може да те държи от един до три дни.

— Наистина ли? Явно знаеш много за това.

— Ами, да, докато бях смъртен, бях толкова силно пристрастен към тази отрова, че бях готов да продам душата си заради нея.

— И кой си ти? — попита Талон.

— Извинявай, не те разбрах.

— Зная, че не си Ахерон.

Мрачен смях прозвуча в ухото му.

— Много добре, Нощен ловецо. Много добре. Заради това ще оставя теб и Съншайн да поживеете още един ден.

Талон изсумтя сърдито.

— Момче, явно много малко ме познаваш, ако си мислиш, че някога можеш да бъдеш заплаха за мен или за моите хора. Ако отново я доближиш, ще си направя ботуши от кожата ти.

— О, не ми се вярва. Но съм впечатлен, че този път успя да ме разкриеш. Вече започвах да се чудя дали някога ще успееш да ни различиш.

Талон стисна здраво телефона.

— Щом си решил да се представяш за Ахерон, май трябва да понаучиш нещо повече за него.

— Повярвай ми, Нощен ловецо — заговори гласът отсреща, самоуверен и злобен, — познавам Ахерон доста по-добре от теб. Зная за него неща, от които ще онемееш и завинаги ще го намразиш. Той не е такъв, за какъвто го мислите ти и останалите.

— Познавам го от хиляда и петстотин години. Мисля, че вече поназнайвам това-онова за характера му.

— Така ли? — попита измамникът саркастично. — А знаеш ли, че той остави сестра си да умре? Че тя се намираше само на няколко метра от него в залата и крещеше за помощта му. И докато той лежеше в несвяст, пиян и дрогиран, тя бе разкъсана на парчета?

Талон остана ужасен от това, което му описа този мъж. Но познаваше Ахерон. Упоен или не, той никога нямаше да падне дотам, че да не помогне на някой непознат. А когато се касаеше за закриляните от него хора, Ахерон щеше да преобърне небесата, за да ги защити.

— Не ти вярвам.

— Ще повярваш. Преди да привърша тук, всички вие ще научите истината за него. — С тази закана измамникът прекъсна разговора.

Талон захвърли телефона си на нощното шкафче и потри лицето си с ръце. Това беше някакъв кошмар. Разкъсваше се между необходимостта да защити един приятел, когото познаваше от цяла вечност, и една жена, чиято душа означаваше за него много повече от собствения му живот. Никога не се бе чувствал така безпомощен. Дори когато видя как убиха чичо му. Тогава поне държеше оръжие в ръка и видя нападателите.

Този път нямаше нищо конкретно, за което да се залови. Някъде там се спотайваха двама опасни противници. Единият се представяше за Ахерон, а другият бе коварен бог, изцяло отдаден на злобното си отмъщение.

Какво да прави?

Обърна се и погледна към Съншайн. Черната й коса се стелеше като тъмен облак върху възглавницата му. Лицето й бе спокойно и отпуснато, а загорялата й кожа представляваше успокояваща гледка на фона на чаршафите му. Дори сега си представяше как я държи в обятията си, усещаше жаркото й тяло под своето, топлината от докосването й по кожата си.

Как можеше да я защити?

„Вярвай в Мориган, Спиир. Никога не се съмнявай в лоялността й към теб. Никога не оспорвай действията й. Знай само, че когато може, тя винаги ще ти помогне.“ Това бяха последните думи, които баща му бе отправил към него.

Щом затвореше очи, Талон все още виждаше лицето на баща си на светлината на огнището през онази нощ. Виждаше как от стария мъж струеше гордост и любов, когато го прегръщаше бащински и го слагаше да спи в леглото.

Винаги се бе придържал към тези думи и никой никога не бе успявал да го победи в битка. Нито чрез засада, нито чрез коварни ходове. Накрая в дома му остана само един враг, който го унищожи. Последният човек, когото би заподозрял.

Братовчед му копнееше толкова страстно да стане крал и накрая реши, че единственият начин да задоволи амбициите си е като убие другите двама наследници на трона — Талон и Киара.

Талон научи за неговото коварно предателство чак след като друидите убиха него и Киара. В нощта, в която Талон се появи отново, за да си отмъсти на своя клан, братовчед му призна всичко, докато се молеше на Талон да го пощади.

Но нищо нямаше значение. Млад, гневен и жестоко наранен, Талон отмъсти на всички тях, а след това изхвърли всякакви емоции от вледененото си сърце. И то остана все така ледено, докато насред улицата не го погледна една красива фея с големи кафяви очи, от чийто поглед всичко в него пламна.

Обичаше я. Смеха й, остроумието й. Тя отново го бе накарала да изпитва чувства. Беше го направила цялостен. Не искаше да живее без нея. Но и нямаше да позволи да я види убита заради него.

— Трябва да я оставя да си отиде.

Нямаше друг избор.