Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (33) (Личности, променили курса на Европейската история)

Извори

Не прилагам пълен и подробен списък с библиография, тъй като книгата е научнопопулярна. Обикновено е посочено откъде са цитатите в текста и много от съответните произведения са споменати По-долу са изброени изворите за всяка глава, които могат да предизвикат интерес за допълнително четене.

Пролог: Зенитът

Описанието на събитията, случили се по време на заговора Паци, почива на няколко съвременни и исторически извора. Най-доброто описание на жив свидетел е оставено от Аньоло Полициано, което във всички подробности се опира на разказите на очевидци. За съжаление то не е преведено. „April Blood“ от Lauro Martines (Саре, 2003) е научно, но изключително достъпно описание на целия заговор.

Част I: Произходът на една династия

Глава 1 и 2

Най-достоверен източник за ранната Флоренция е „Renaissance Florence“ от Gene A. Brucker (Wiley, 1969). „The Rise and Decline of the Medici Bank“ (Harvard University Press, 1963) на Raymond de Roovere класическо произведение по темата и е пълно с всякакви интересни подробности, свързани със сметките, истории за престъпленията на провинили се управители на далечни клонове и т.н. Книгата дава изключително интересна картина на банковото дело на Медичите през периода от 1397 до 1494 година.

Глава 3

Най-проницателното изследване за този период е на Dale Kent „The Rise of the Medici“ (Oxford University Press, 1970). Като извори, близки до епохата, вижте Francesco Guicciardini „The History of Italy and the History of Florence“ (Brown, 1966) (съкратена) и Niccolo Machiavelli „The History of Florence“ (Bell, 1995). На нито един от двамата не можем да се доверим напълно, но те дават усещането за периода и пресъздават живата картина на много от жизненоважните събития. Съжденията ми почиват на тези произведения.

Глава 4 и 5

Вижте „Cosimo de Medici pater patriae“ от Curt S. Gutkind (Oxford University Press, 1938), която представлява добро и авторитетно изследване за ранния период на Козимо до 1464 година.

Част II: Краят на мрака

Глава 6 и 7

„Cosimo de Medici“ от K. D. Ewart (Hale, 1989) си остава добро изследване, въпреки годината на писане. „The Medici: A Florenitne Family“ от Marcel Brion (Elek, 1969) е преведена от френски и също много добре покрива периода, особено влиянието на изкуството. „The Renaissance Book Hunters“ на Phyllis W. G. Gordan (Columbia University Press, 1974) дава подробности за миналото на редица от учените хуманисти и приятели от обкръжението на Козимо.

Глава 8

„The Council of Florence“ от Joseph Gill (Cambridge University Press, 1959) е най-обаятелното и може би най-доброто описание на това събитие. Съдържа всякакви екзотични подробности и пресъздава една завладяваща картина на един малко познат период, както и обяснява истинските византийски теологични спорове.

Глава 9

Изключително достъпна и заслужено популярна книга, която навлиза в известни подробности по темата, е „Brunelleschi’s Dome“ на Ross King (Chatto & Windus, 2000). „The Life of Brunelleschi“ на Antonio Manetti (Pennsylvania State University, 1970) вероятно e най-добрият съвременен източник за живота му и епохата.

Глава 10 и 11

„Florence and the Medici“ на J. R. Hale (Phoenix, 2001) най-добрата научна работа върху политиката и смяната на властта през този период. Леснодостъпна и изпълнена с много интересни наблюдения.

Част III: Принцът и пророкът на Страшния съд

Глава 12 и 13

Класическата биография е „Lorenzo the Magnificent“ от W. Roscoe (Bohn, 1872), но подходът в нея не е съвременен. За заговора Паци вижте бележките по Пролога. „The Penquin Book of Renaissance“ ed J. H. Plumb (Penguin, 1982) включва различни по съдържание текстове за този период на Ренесанса. Интересуващите се могат да потърсят и „Lorenzo de Medici: Selected Poems and Prose“ ed. John Thiem (Pennsylvania State University, 1991).

Глава 14

Изненадващо, но няма добри биографии на Пико дела Мирандола на английски език. За неговите произведения, съпътствани с някои добри обяснителни бележки, вижте „Pico Della Mirndola“ ed. Sir Thomas More (Nutt, 1890). Най-доброто ранно изследване на този период остава прочутата „The Civilization of the Renaissance“ от Jacob Burckhardt (8 vols, Torch Books, 1958).

Глава 15

Най-достъпното произведение за ренесансовите хора на изкуството си остава „Животописи на художници, ваятели и архитекти“ на Джорджо Вазари. Въпреки че не всички разказани истории са верни, почти винаги хвърлят светлина по проблема. Има глави, свързани с всички основни творци, споменати в настоящата книга. Добра биография на Ботичели е на Wadia Bettina „Botticelli“ (Hamlyn, 1968). За Микеланджело вижте или „Michelangelo“ на Howard Hibbard (Penguin, 1998), или „Michelangelo“ на Herbert Von Einem (Methuen, 1973), която е преведена от немски. „Сонетите“ на Микеланджело имат няколко добри издания. Най-добрата и общодостъпна биография на Леонардо да Винчи е от Michael White „Leonardo the First Scientist“ (Little Brown, 2000).

Глава 16 и 17

„Savonarola“ на Roberto Ridolfi (Routledge & Kegan Paul, 1959) е най-изчерпателната книга, посветена на живота му. Авторът донякъде се опитва да го реабилитира, но човек може да си проправи път през повечето от призивите за невинност на обекта.

Част IV: Папата и протестантът

Глава 18 и 19

Най-добрата и общодостъпна книга за „Давид“ на Микеланджело несъмнено е на Anton Gill „Il Gigante“ (Review, 2003), което въпреки заглавието си е написана на английски. Онези, които искат да узнаят повече за тази част от работата на твореца, трябва да прочетат „Michelangelo the Sculptor“ от Martin Weinberger (2 vols, Routledge & Kegan Paul, 1967).

Глава 20

Най-интересната и научнопопулярна съвременна биография на Макиавели е „Niccolo’s Smile“ от Maurizioa Viroli (Taurus, 2001). Като по-подробна, но почти толкова достъпна книга, вижте изследването на темите в живота на Макиавели, спечелилата награда „Machiavelli in Hell“ на Sebasian De Grazia (Papermac, 1996).

Глава 21

Биографиите на папите са малко и рядко се появяват в наши дни. „Leo X“ на W. Roscoe (2 vols, Bohn, 1883) може да е сравнително стара, но съдържа много интересни подробности.

Глава 22

„Martin Luther: An Illustrated Biography“ от Peter Manus (Crossroad, 1982) пресъздава интересна картина за живота, вярата и времето на тази винаги интригуваща личност. За един по-научнопопулярен подход вижте биографията „Luther the Reformer: the Story of the Man and His Career“ от James Kittelson (Augsburg, 1986).

Глава 23

Най-известната биография на Климент VII е в класическия труд „The Medici Popes“ на Herbert М. Vaughan (Methuen, 1908), който представлява цяла мина от информация и си остава сравнително леснодостъпна, заслужава си да се прочете и частта за Лъв X. Изключително интересната, но и изключително недостоверна „Автобиография“ на Бенвенуто Челини е класика, тя е една от първите автобиографии и обрисува ярка картина на Ренесансова Италия, както и разказва за всякакви неприятности и неправдоподобни победи, постигнати от безскрупулния й, но трогателен автор.

Част V: Битката за истината

Глава 24 и 25

Бурният период, разгледан в тези глави, най-добре е описан в по-подробните произведения за Медичите. Най-ранната класика е „The Medici“ на G. F. Young (2 vols, Murray, 1909), която има много точни и възхитителни възгледи за изкуството. На някои може да се стори малко старомодна. По-съвременно произведение е „The Medici“ от James Cleugh (hale, 1976), което си остава сравнително интересно и покрива голяма част от историята на рода.

Глава 26

Двете забележителни и толкова оклеветени личности в тази глава отдавна очакват да бъдат оценени критично. За момента най-пълната биография остава „Catherine de Medicis“ на Paul Van Dyke (2 vols, Murray, 1923) г., „Marie de Medicis“ на Julia S. H. Pardoe (3 vols, Samuel Bagsten & Sons, 1902), която е съсредоточена върху престоя й във Франция. За добър разказ за живота вижте „Catherine de Medicis“ на Hugo Ross Williamson (Michael Joseph, 1973).

Глава 27

Книгата на Stillman Drake „Galileo at Work“ (Chicago University Press, 1978) остава класическа биография на този винаги интересен обект. Авторът свързва човека и научните му открития с епохата, в която живее.

Глава 28 и 29

Последният упадък в целия му зловещ блясък и низост толкова вярно е описан от Harold Acton „The Last Medici“ (Methuen, 1973). Друго произведение за Медичите, което обхваща и този период, е класическата книга на Christopher Hibbert „The Rise and Fall of the House of Medici“ (Penguin, 1995).