Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (28) (Личности, променили курса на Европейската история)

26.
Медичите — европейски кралски особи

Флоренция вече не е основното седалище на могъществото и влиянието на Медичите. Когато през 1533 година четиринадесетгодишната Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, втория син на френския крал Франсоа I в Марсилия, никой не предполага бляскавото бъдеще, което я очаква. Дори и папа Климент VII, който прави всичко възможно да подпомогне амбициите на рода, като я омъжи за представител на кралско семейство, не може да си представи, че след тридесет години тя ще властва над това семейство и ще управлява Франция. Докато се спомине Катрин дьо Медиен, както става известна във Франция, е съпруга на един френски крал (Анри II) и майка на още трима (Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Характерът й е такъв, че почти тридесет години на практика е владетел на Франция. Докато великите херцози на Тоскана властват над относително мирно население от 75 000 души, Катерина де Медичи се опитва да наложи волята си над петнадесет милионния народ на Франция през един от най-бурните периоди в историята на страната.

Само дни след раждането си Катерина остава сирак и е напълно поверена на монахини, но това не е един спокоен и несветски свят, защото отвъд стените на метоха „Санта Лучия“ във Флоренция прекалено шумно се развиват тревожните дни на Христовата република. През този изгнанически за Медичите период самата Катерина е ценен заложник и като такъв има късмет, че преживява обсадата на Флоренция.

Четиринадесетгодишната Катерина, която пристига в Марсилия, за да се омъжи за четиринадесетгодишния Анри, е тихо, самовглъбено и доста скучно малко момиче. Невзрачната й външност прикрива значителен интелект, съчетан с изключително упорит характер. Докато израства, у нея все по-често се проявяват качествата на нейния изключителен прадядо Лоренцо Великолепни, макар че по ирония на съдбата неговите почти по женски изразени очарование и любов към изящния жест са изместени при Катерина от определено мъжкото желание за власт.

След бракосъчетанието Катерина и съпругът й заживяват във френския двор на нейния свекър Франсоа I. Влиянието на Италианския ренесанс достига до тук преди нея и основно е внесено от самия крал, чийто двор демонстрира зашеметяваща изтънченост сред голямата и до известна степен изостанала селска страна. Леонардо да Винчи прекарва последните дни от живота си в двора на Франсоа I и умира само четиринадесет години преди пристигането на Катерина. Кралят обаче все още таи амбиции и през 1546 година решава да събори стария дворец в Париж, за да издигне на негово място голямо и просторно здание, което да приюти семейството му, двора и колекцията от произведения на изкуството — това е Лувърът.

Макар че Катерина живее сред подобно повлияно от Италия дворцово общество, първите й години са трудни. Дворът е пълен с благородници, някои от които притежават владения по-големи от Тоскана, затова по всеобщо мнение Анри дьо Валоа се жени за жена с по-ниско обществено положение. Презрително наричат Катерина „дъщерята на търговеца“, а и не можем да кажем, че когато съзрява, тя разцъфва. Според описанието на един съвременник: „Тя е ниска и слаба, чертите й не са деликатни и има изпъкнали очи както повечето Медичи.“

Положението не се подобрява, когато по-големият син на Франсоа I Франсоа, херцог д’Орлеан, умира през 1536 година и Анри дьо Валоа става престолонаследник. Анри дьо Валоа е силно наранен млад мъж, който никога не се възстановява напълно от онзи период в детството си, когато е заложник в Испания. Кралят е освободен, но оставя в плен своите двама синове — изоставеният Анри никога няма да го забрави.

Катерина де Медичи, литография

След като го освобождават, той се завръща и бездейства в двора на своя баща — една мълчалива и мрачна фигура сред остроумните и изтънчени благородници. Изобщо не крие силната омраза, която изпитва към баща си, и тази неприязнена черта доминира над упорития му характер. Анри почти не получава никакво образование и изостава в интелектуалното си развитие, не показва никаква лекота на общуване, която се изисква в дворцовия живот и неговите културни занимания. Всъщност обикновено ги избягва и изглежда, че почти не се интересува от нищо освен от буйни занимания като лова и рицарските турнири.

За Катерина не е лесно да е омъжена за такъв човек, а и вече става наложително двамата с Анри да дадат наследник, който да продължи кралската династия, но сега-засега от брака им не се раждат деца. След няколко години дворцовите клюки започват да намекват, че предстои развод, но Франсоа I уверява Катерина, че няма да позволи това да се случи. През този труден период Франсоа I до голяма степен се превръща в бащата, който Катерина никога не е имала — тя попива неговите виждания и с времето изгражда у себе си непоклатима вяра в могъществото на монархията. От своя страна възрастният Франсоа I й се възхищава и с удоволствие я гледа как танцува и ходи на лов, удивлява се на енергията и интелекта й, както и на бавно разцъфващата й увереност. Безспорно Катерина е насърчена от присъствието на голям брой италиански творци в двора в Париж и Фонтенбло. Самият Челини за кратко посещава Париж през 1537 година, а през 1540 година се завръща и прекарва във Франция четири години. В своята „Автобиография“ споменава, че няколко пъти среща Катерина, но далеч повече внимание обръща на описанията, свързани с впечатлението, оставено у краля. Челини споменава как „самото цвете на френския двор дойде да ме посети“, в друга глава скромно си спомня: „Кралят се върна в двореца след като ми предостави толкова много знаци за своята благосклонност, че не могат да бъдат изредени тук.“ „Какъв невероятен човек!“ — възкликва кралят, когато вижда творбата на Челини и т.н. Именно през този период Челини създава своята основателно прочута солница. Катерина също постепенно се окуражава от възхищението на Франсоа I към италианската култура, която с навлизането на Ренесанса все повече се радва на уважение сред привилегированата класа във Франция.

После, след единадесет години брак, през 1544 година на двадесет и петгодишна възраст Катерина най-накрая ражда първото си дете. Тя ражда общо десет деца, като четири момчета и три момичета доживяват до пълнолетие. Три години след раждането на първото дете на Катерина умира Франсоа I и нейният съпруг се възкачва на трона на Франция под името Анри II. Но по това време трудният по характер двадесет и девет годишен Анри II се интересува повече от своята четиридесет и осем годишна метреса Диан дьо Поатие. Нейната зрялост сякаш омагьосва вдетинения Анри, но с годините и повяхването на красотата й тя става все по-несигурна за своето място. В резултат на което Диан дьо Поатие прави всичко възможно да се наложи над Катерина, дори стига дотам, че контролира образованието на децата й. Същевременно самоконтролът на Катерина де Медичи е също толкова обезпокоителен за мнозина от наблюдателите. Новата кралица никога не губи достойнство, винаги тихо вярва в чувствата на своя съпруг към себе си, въпреки недостатъците в характера му. Доколкото можем да съдим при такива лични отношения, тя изглежда има основание да се чувства така.

Тогава Катерина вече започва да прави своите италиански нововъведения в живота на френския кралски двор. Може би най-радикално влияние оказва върху френската кухня, която претърпява толкова голяма промяна, че по всеобщо мнение Катерина де Медичи поставя началото на френската кухня като такава. Преди появата на Катерина преобладаващата френска кухня е средновековна — гъсти, противни на мирис сосове се използват, за да се прикрие вкуса на развалено месо, тежките ястия включват сладко-кисели оттенъци, а острите подправки се смятат за най-големия деликатес. При пристигането си във Франция Катерина води няколко флорентински готвачи, които много добре познават тънкостите на италианската кухня, която е далеч по-лека и изтънчена от тази на френските им съседи. Същевременно е и по-добре балансирана, а с Ренесанса в нея се включват и много здравословни зеленчуци, които вече не се смятат само за фураж за бедните.

Италианското отношение към кухнята променя френската маса, при това до такава степен, че засяга и онези, които седят край нея. Преди това френските благородници все още смятат, че храненето е просто и бързо нещо, като господаря на дома допуска жени на масата си само в определени случаи. От друга страна, при италианците храненето винаги включва цялото семейство — мъже, жени, деца и дори слугите сядат заедно на една маса. С пристигането на Катерина де Медичи жените стават често срещано явление по време на вечеря във френския двор. Същевременно масата се превръща в изящна гледка за окото — пищната солница на Челини, която е и шедьовър на изкуството, е показателна за промяната, настъпила в украсяването на масата, а сред другите нововъведения попадат фините чаши за вино и гарафите, изместили грубите чаши с капак и дръжка. Преди появата на Катерина французите разрязват храната си с нож, но я ядат с пръсти, тя въвежда италианската изтънченост да се яде от зъбците на вилица, което се смята от французите за изключително женствено нещо, при това до такава степен, че тази италианска екстравагантност бързо отпада след смъртта на Катерина. Вилиците се завръщат на френската маса чак през късния осемнадесети век. Гамата на френската кухня също се обогатява от Катерина, с която се появяват такива нововъведения като желетата от месо и риба, момиците, внасят се нови зеленчуци от Италия, включително артишока и трюфелите, появяват се и такива невероятни наслади за небцето като сладоледа и сместа от разбити жълтъци, захар и марсала, наречена „забалионе“. Няма нищо чудно тогава, че на средна възраст Катерина увеличава теглото си значително, което дори ласкателните дворцови портретисти не могат да прикрият. Дълги години обаче успява да запази своята фигура благодарение на многото танци, които страшно обича. Именно Катерина въвежда и балетното изкуство във френския двор, като кани обучени италиански танцьори и балерини.

По време на царуването на Анри II Катерина играе малка роля в управлението на кралството, а уменията й се усъвършенстват в ръководенето на двора. Очевидно е обаче, че тази трудна задача изостря политическата й и обществена прозорливост. Тя внимателно следи политиката на своя съпруг, но не казва нищо. Вътре в страната Анри II решително се противопоставя на прокрадващото се протестантство, което вече се разпространява из Франция, докато идеите на Лутер обхващат цяла Европа. В годината, когато Катерина пристига във Франция, Англия приема протестантството. Във външнополитическо отношение Анри следва една антииспанска политика, която е отмъстителният му жест, резултат от неговото пленничество в Испания, макар че в крайна сметка политиката му се оказва безполезна и мирът от Като-Камбрези през 1559 година я прекратява.

В чест на подписването на мира се провежда голям рицарски турнир, а четиридесетгодишният крал настоява да играе дейна роля в двубоите. По време на един от тях едно дървено копие се удря в шлема му и една от треските се забива в черепа му. Викат най-добрите лекари в Европа, дори и Андреас Везалий, но нищо не могат да направят. Анри II умира за броени дни.

Болнавият петнадесетгодишен син на Катерина се възкачва на трона под името Франсоа II. Той обаче е владетел само на думи, тъй като реалната власт е в ръцете на двама благородници — братята дьо Гиз. Кардинал Шарл дьо Гиз поема външната политика, а херцог Франсоа дьо Гиз държи армията. Братята дьо Гиз са фанатични противници на протестантството и се радват на подкрепата на Испания и Папството.

Протестантството се разпространява из цяла Европа и привлича все повече и повече последователи сред недоволните и потиснати селяни. Тази класа е експлоатирана от феодализма още от началото на Средновековието и намира своя духовен ренесанс в Реформацията на Лутер. По този начин протестантството приема отчетливо политически оттенък, който става още по-ясно изразен, когато претоварените с данъци занаятчии и търговци започват да приемат протестантството, разпространяващото се из френските градове. Хугенотите, както стават известни френските калвинистки протестанти, започват да гледат на католическите власти като на свои врагове. Религиозният вододел става и политически, тъй като хугенотите говорят против Короната и правителството, макар че на практика тези протести бързо се потискат.

Положението се променя през 1559 година, когато към хугенотите се присъединяват недоволни благородници, които се чувстват ограничени от нарастващата власт на монархията и аристократичното управление. Разединените долни прослойки на обществото вече имат водачи и бунтът е назрял. Някогашните тайни срещи в домовете на приелите протестантството търговци вече стават обществени и се провеждат по площадите, като на тях говорят хугенотите благородници.

Хугенотите се обръщат към Катерина де Медичи като кралица-майка с молба да ограничи преследванията срещу тях от страна на братята дьо Гиз, които правят това в името на нейния млад син. Катерина започва да използва влиянието си като посредник, но през 1560 година Франсоа II умира и е наследен от десетгодишния си брат Шарл IX. Ако първородният син на Катерина се оказва разочарование, то вторият е още по-голямо — генетичното наследство от баща му, съчетано с това от бащата на Катерина, сифилитичния херцог на Урбино Лоренцо, е злокобна смесица. Подобно на своя по-голям брат и Шарл IX е физически слаб, но освен това страда от душевно разстройство.

Този път Катерина е решена да поеме нещата в свои ръце и да бъде назначена за регент — целта й е да запази мира на всяка цена. Протестантите вече имат някакви права, които на практика обаче до голяма степен се пренебрегват във все по-враждебната атмосфера, която поглъща страната. Катерина може да създава закони, но няма власт да ги налага и през 1562 година във Франция пламва гражданска война. На следващата година херцог Франсоа дьо Гиз е застрелян от шпионин, докато обсажда протестантите в Орлеан. По време на процеса шпионинът признава, че е нает от водача на хугенотите адмирал дьо Колини.

С прекратяването на гражданската война през 1563 година Шарл IX е обявен за пълнолетен от парламента в Руан и през следващите две години Катерина води младия крал на дълга обиколка из Франция, за да се представи на народа и да завоюва неговата вярност. Кликата на дьо Гиз и техните крайни католически поддръжници са за гражданска война, която отново избухва през 1567 и 1568 година. Катерина прави всичко по силите си, за да постигне примирие — води преговори с фракцията на дьо Гиз и дори кани адмирал дьо Колини да се срещне с краля. Случва се така, че когато Колини пристига в Париж, Катерина не е там, защото е отишла да се грижи за дъщеря си херцогиня Клод дьо Лорен, която е болна. Колини използва цялото си обаяние пред стеснителния и впечатлителен млад Шарл IX. Седят заедно и говорят до късно през нощта в кралските покои в Лувъра. Изглежда, че Колини се опитва да узурпира влиянието на Катерина над краля, до нея достигат новините за това и, обладана от ярост, тя бързо се връща в Париж, където възстановява властта си над слабоволевия Шарл IX.

В опит да скрепи примирието между двете фракции Катерина урежда дъщеря й Маргьорит да се омъжи за младия водач на хугенотите Анри дьо Навар, в чиито вени тече кръвта на Бурбонския кралски род. През август 1572 година в Париж се събират водачите на католиците и хугенотите, за да присъстват на бракосъчетанието. Камбаните на Нотр Дам и камбанариите из целия град изпълват столицата със своя звън, привидно народът се радва, но атмосферата по улиците остава тревожна, а Париж изнемогва в летните жеги. Папата дава да се разбере, че е против брака, и обявява, че не може да има съюз между католици и протестанти. Вследствие на това церемонията не може да бъде проведена в Нотр Дам, а е извършена на площада непосредствено пред катедралата. По време на нея хугенотите показно „отиват на разходка“, когато идва моментът да бъде отслужена литургия в прослава на младоженците.

След четири дни, когато празненствата са в своя зенит, в сряда, 20 август, се опитват да убият Колини. Стрелят по него с аркебуз от един от горните прозорци, когато минава по улица дьо Бетиси (сега улица дьо Риволи), но точно в този миг Колини се навежда, за да затегне обувката си и само е ранен. Разбират, че къщата, от която е стреляно с аркебуза, принадлежи на човек от свитата на рода Гиз и става очевидно, че се опитват да си отмъстят за убийството на херцог Франсоа дьо Гиз.

Катерина и Шарл IX бързо отиват при ранения Колини, който пожелава да говори насаме с краля. По обратния път към Лувъра Катерина принуждава Шарл IX да й каже какво му е казал Колини в тайния им разговор — става ясно, че адмиралът предупреждава краля да не се доверява на Катерина. По това време Париж вече е обзет от вълнения — 200 хугеноти завземат дома на дьо Гиз на улица дьо Бетиси, а по улиците бродят въоръжени групи от техни привърженици. Гражданите се изпокриват в домовете си, пазарите и магазините затварят.

Трябва да се вземат бързи мерки или положението в столица ще излезе извън контрол, като най-вероятно отново ще бъде разпалена гражданската война из цяла Франция. На следващия ден дават на Шарл IX доказателства, че всъщност Колини възнамерява да го нападне. Свидетелите разказват, че когато научава за измяната на своя нов приятел, кралят обезумял. Не знаем със сигурност дали Шарл IX действа сам или под давление на своята майка, но рано сутринта в неделя на 24 август, празника на свети Вартоломей, войници от Швейцарската гвардия, начело с представител на фракцията на дьо Гиз проникват в дома на Колини и го намушкват, след което изхвърлят тялото през прозореца на улицата. Това е сигналът кралските войски, подпомагани от католиците в Париж, да започнат клането над хугенотите. Мъже, жени и деца са измъквани от леглата им, влачени по улиците на града и избивани в една кървава вакханалия, продължила два дни — убити са 2 500 души. Новината за Вартоломеевата нощ плъзва из Франция и подобни кланета се случват в Орлеан, Руан, Лион, Бордо и Тулуза — загиват общо 8 000 души. Това е началото на поредицата от религиозни войни, които опустошават Франция през следващите тридесет години.

Доста вероятно е Катерина де Медичи поне отчасти да носи отговорност за клането във Вартоломеевата нощ. Не знаем със сигурност дали изгубва контрол, или просто смята;, че това е единственият изход, но същевременно не бива да се съмняваме, че ако не е нанесла удара първа, животът й, както и този на краля, е щял да бъде в голяма опасност. При всички случаи Катерина де Медичи е обвинявана за кървавото разчистване на сметки, което е едно от най-позорните дела във френската история. От този миг нататък на нея гледат като на водач на католическа Франция в борбата й срещу хугенотите.

Сведенията за въздействието на това дело върху самата Катерина де Медичи се различават. Според едни, тя никога не се възстановява напълно, сега, когато навлиза в петдесетте години на своя живот, манипулативният й характер придобива по-остър и циничен оттенък, а набитата й фигура става отпусната и отблъскващо дебела. Други пък разказват, че остава все така дейна, ходи на лов, танцува и е все толкова остроумна — Франция е разделена непримиримо, дори в мнението си за своята властваща кралица.

През 1574 година само на двадесет и четири годишна възраст умира Шарл IX и любимият трети син на Катерина се възкачва на трона под името Анри III. Катерина не изпитва почти никакви надежди за Шарл IX, но очакванията й за двадесет и три годишния Анри III са големи, въпреки че много добре съзнава слабостите му. Анри III е резервиран и почти няма приятели извън своя тесен кръг от сподвижници, известни като „миньоните“ („хубавците“). Един съвременник пише: „Всички се обличат в еднакви разноцветни дрехи, пудрят се с виолетова пудра и други сладникави парфюми.“ Изглежда, че Катерина приема като неизбежна хомосексуалността на един толкова слаб син с прекалено властна майка като нея. Патологичната екстравагантност на Анри III обаче събрана с интереса му към ревностно религиозно бичуване намеква за отклонения, по-големи от нормата. Два дни след коронацията той се жени за Луиз дьо Лорен, за да подсигури толкова нужния на династията Валоа наследник. Но такъв няма.

Катерина де Медичи остава практическият владетел на Франция и дори през тези трудни години намира време да увеличава своето културно влияние над приемната си родина. Именно тя пренася последния завет на Италианския ренесанс във Франция — Катерина заповядва да построят на десния бряг на Сена Тюйлери, големия дворец, граничещ с Лувъра. По време на Парижката комуна през 1871 дворецът изгаря и в центъра на града остават само градините на Тюйлери. По нейна заповед са проектирани и построени няколко от великите френски замъци, включително и най-пленителният сред тях, разпрострял се над реката при Шенонсо. Замъкът е съвършено сливане между италианския и френския стил, тъй като е смесица от северноевропейска готика и Южен ренесанс, примесено с усещане за магическия свят от приказките. Не без основание един от замъците по долината на Лоара се смята за място на истинската Спяща красавица. Това е Флоренция на север от Алпите, същевременно обаче и Медичите на север от Алпите, където духът на рода процъфтява. Замъците не са дворци на владетел на някой град-държава, а приказна екстравагантност на върховния суверенитет. Във Франция Медичите стават монарси и оставят всички идеи на демокрацията зад гърба си по същия начин, по който го правят и във Флоренция.

Остава обаче въпросът как ще продължи всичко това, тъй като Анри III и нещастната му съпруга Луиз дьо Лорен не могат да създадат наследник. Така Анри дьо Навар е вероятен наследник, а фактът, че е женен за дъщерята на Катерина Маргьорит сега изглежда като поредния пример за характерната за Медичите предвидливост. През 1586 година Катерина заминава на югозапад към Коняк, за да се срещне с Анри дьо Навар и да подсигури правото на наследяване, същевременно прави последен опит за примирие между хугенотите и католиците, но се проваля. Франция все повече и повече потъва в хаоса и изглежда, че нищо не може да я отклони от пътя й. Подпухнала и изтощена от усилията, Катерина де Медичи умира през 1589 година на шестдесет и девет години.

Катерина управлява Франция по време на четиринадесетте години от царуването на сина й Шарл IX и още петнадесет по време на властването на Анри III. Тя е доминираща фигура, въпреки че все още не можем да кажем до каква степен определя съдбата на Франция. Кръвопролитният хаос по нейно време почти със сигурност е неизбежен, но ако трябва да сме честни, без нейното влияние страната би изпаднала в този хаос по-рано и за много по-дълъг период от време.

През последните години от петнадесети век Франция в лицето на Шарл VIII изсипва военната си мощ в Италия. В началото на следващото столетие италианската култура започва отново да прониква във Франция и положението се запазва през целия шестнадесети век. Катерина де Медичи насърчава процъфтяването и оставя вечни паметници на културата от замъци и балет до поставянето на основите на една велика кухня. С нея обаче идват и някои черти от мрачната страна на Италианския ренесанс — нейната политика е политиката на Макиавели и дори никога да не е чела „Владетелят“, то несъмнено възприема неговото послание по време на живота си във Флоренция и чрез самото й съществуване като Медичи. Тя знае наизуст историите за своя прадядо Лоренцо Великолепни и като него по време на тежките моменти рационалният й пресметлив хуманизъм се поддава на ирационалното, което също се възражда с Ренесанса. Когато всичко друго се проваля, тя се обръща към астрологията, знаем за няколко случая, когато се съветва с великия френски пророк Нострадамус, който отговаря на въпросите й с характерни за него многозначителни предсказания. В един от случаите, видение в едно огледало го кара да предрече, че династията Валоа ще изчезне, макар че не казва кога точно ще се случи това. Щом обаче трябва да се действа, Катерина предпочита да се уповава на методите на Макиавели, а не на магията и по тази причина остава една от най-великите личности във френската история — уважавана и хулена от мнозина, обичана от малцина. Невръстното сираче, изоставено в обсадена Флоренция не познава любовта — единственото, което чува за своето семейство, докато още е впечатлително дете, са легендарните истории за нейните предци и звука на оръдията, обкръжили града.

Три месеца след смъртта на Катерина де Медичи католическата лига превзема Париж и се опитва да свали от трона сина й Анри III заради предполагаемата му търпимост към хугенотите. По време на обсадата кралят е убит от фанатизиран монах и Анри дьо Навар се възкачва на престола под името Анри IV, а дъщерята на Катерина де Медичи Маргьорит става кралица. През 1593 година Анри IV прави отчаян опит да обедини Франция и приема католицизма, след няколко години решава да скъса френската кралска връзка с Катерина де Медичи, като се разведе със съпругата си Маргьорит, тъй като тя не му ражда наследник. Анри IV не само се нуждае от наследник, но и от богата съпруга, за да напълни кралската хазна, която е напълно изпразнена от борбата с католическата лига.

Великият херцог на Тоскана Фердинандо I, син на Козимо I, научава за това и се свързва с далечната си братовчедка Маргьорит. Внушава й, че бъдещето на династията на Медичите е заложено на карта и тя трябва да го постави над личните си интереси. След тези съвети Маргьорит се съгласява да се разведе с Анри IV, но при едно условие — ако се ожени за братовчедка й, племенницата на Фердинандо I Мария де Медичи. Същевременно Фердинандо I се свързва с Анри IV и му предлага, ако се съгласи с предложението, Мария де Медичи да получи значителната зестра от 600 000 флорина, достатъчни да се екипира войска, с която френската монархия да се защити. През октомври 1600 година Анри IV се жени за Мария де Медичи, а на следващата година тя ражда син, който е кръстен Луи — приемствеността е подсигурена.

Мария де Медичи е родена във Флоренция през 1573 година и на пет години остава почти пълен сирак. Умира майка й, баща й се жени повторно и се изнася от двореца Пити, като оставя Мария с по-големия й брат и двете й сестри на грижите на гувернантката под надзора на иконома на двореца. След четири години братът и едната сестра умират, а другата напуска, за да живее със съпруга си. От десетгодишна възраст Мария израства сред огромната празноти на двореца Пити с неговите многобройни мебелирани, но предимно необитавани стаи, зали и спални. Дворецът Пити е разширен в настоящия си вид едва през 1616 година, но и преди това вече представлява внушително здание. Сред пустотата на своята самота Мария дълбоко се привързва към Леонора Дори, дъщеря на нейната дойка. Леонора е с три години по-голяма от нея и е първата от няколкото фаворитки, на които ще се уповава.

Мария е доста вяло, но волево дете със сиво-кафява коса и снобска представа за своя произход — майка й е Хабсбург, а баща й велик херцог и никой няма право да го забравя. Бързо се разгневява, когато й противоречат, но бързо се помирява, щом става дума за някоя от фаворитките й. Подобно на своята далечна братовчедка и предшественик на френския трон Катерина де Медичи, Мария също е човек с твърд характер, който обаче има явни недостатъци. За разлика от Катерина тя не е умна, остроумна или енергична, всъщност често умът й се нуждае от повече време и изпада в пристъпи на летаргия.

Мари дьо Медиси, както става известна във Франция, се омъжва за Анри IV чрез посредник и пристига в приемната си страна на сравнително късната за младоженка възраст от двадесет и седем години, тогава разбира, че е сключила брак с четиридесет и седем годишен флиртаджия французин. Нейната простота не се харесва на Анри IV, а Мария пък смята краля за примитивен и зловонен. Италианците запазват обичая на римляните често да се къпят, който обаче при по-студения климат на север от Алпите изчезва през Средновековието. Мария, която е ниска и пълна, с разочарование открива, че нейният сивобрад съпруг е дори по-нисък, макар че независимо от своята застаряваща външност Анри се радва на дворцовия си прякор „Зеления любовник“, препратка към нестихващата му похот.

Във Франция Мария де Медичи води своите двама фаворити — компаньонката си Леонора Дори и хомосексуалния кариерист Кончино Кончини, оженил се за нея по взаимно и безскрупулно договаряне с цел да подобрят общественото и материалното си положение. След блясъка на Медичите в двореца Пити във Флоренция кралската резиденция — Лувърът, е в плачевно състояние, а съседният на него Тюйлери, започнат от Катерина де Медичи, все още е незавършен. Лувърът е силно опустошен от гражданската война, а кралската хазна е прекалено празна, за да могат да си позволят ремонти, вследствие на което голяма част от стаите са пусти, а някои части на двореца остават дори без покрив. Мария незабавно започва да използва част от значителното си родово наследство, за да обнови кралската резиденция, в отговор на което Анри IV се премества при метресата си Анриет, въздигната от него в сан маркиза дьо Верньой. След известно време Мария ражда наследник на трона, Анриет също ражда момче, което е отгледано в Лувъра заедно с цяло ято незаконни деца, които също населяват двореца. Анриет веднага започва да крои планове как да обявят сина й за престолонаследник, но за облекчение на Мария всичко приключва с обвинение в държавна измяна. Провежда се съдебен процес, който е истински фарс, Анриет е осъдена на смърт, но след изтичането на определен период от време отново се връща в Лувъра, отказала се обаче от по-нататъшни династични амбиции.

Изглежда невероятно, но основните участници в това трескаво оживено кралско домакинство развиват истинско семейно чувство едни към други и само от време на време избухват домашни дрязги. Мария дарява Анри IV с още деца, кралят започва да не обръща внимание на нейния невзрачен външен вид и дори кавалерски съобщава на всички, че ако Мария не му е съпруга, би я взел за метреса. Мария очевидно решава да приеме думите му за своеобразен комплимент и прави всичко по силите си, за да създаде щастлив дом за своя блуден царстващ съпруг, а италианските готвачи, които довежда със себе си от Флоренция, се грижат всички на кралската трапеза да са добре нахранени.

Подобно на Катерина де Медичи и Мария дава своя принос към френската кухня. Готвачите на Катерина оказват силно влияние върху кулинарното изкуство на Франция, но именно по времето на Мария модерната френската кухня започва да заема своето полагащо й се място, което обаче се случва едва след като френските готвачи попиват основите на италианския начин на готвене. Основната идея на италианската кухня е да се подчертае вкуса на месото или рибата, а не да се задуши. Сосовете са предназначени да подсилят характеристики, които вече са налице, като ги извлекат на преден план, по тази причина месото се поднася със сос, приготвен от неговите сокове, а рибата се готви в бульон, в които са сложени отстранени части като главата и опашката. В миналото френските готвачи просто копират италианските рецепти, но вече разбират теоретичната основа на италианското готвене и бързо започват да създават своя национална кухня.

Първият изтъкнат готвач е Франсоа ла Варен, който се обучава в италианските кухни на Мария де Медичи, а след двадесет години написва „Le Cuisinier franςais“ („Френският готвач“) — първия систематичен и изчерпателен наръчник за приготвяне на френска храна. Ла Варен остава в паметта на поколенията заради новия начин, по който използва гъбите, за да подчертаят вкуса на говеждото и агнешкото. Именно в кралските кухни е създадено класическото ястие Турнедо „Медичи“ — бифтек със сос от Мадейра, кръстен на Мария де Медичи.

През 1610 година Анри IV е убит точно когато се готви за нов поход срещу Испания и Мария става регент от името на своя осемгодишен син Луи XIII. Мария никога не е харесвала антииспанската политика на своя съпруг и сега я отменя с помощта на своя фаворит Кончино, на когото дава титлата маркиз д’Анкр и който вече е неин близък съветник. През 1614 година Луи XIII навършва възраст, на която може да управлява, но регентката и съветникът й решават да не обръщат внимание на този факт. Незрелият дванадесетгодишен младеж лесно се сплашва и съгласява и Мария продължава да властва над Франция от негово име. Властта насърчава по природа екстравагантния й характер, поради което така изкривява преценката й, че регентката прави известен брой отстъпки пред враждебно настроени представители на благородническото съсловие, продиктувани от недалновидни съвети. Но италианските угодници я защитават от нарастващата й непопулярност.

Много скоро и Луи XIII се сдобива със свой фаворит — манипулативният и все по-могъщ Шарл д’Албер дьо Люин — заедно кроят планове как да изтръгнат властта от ръцете на Мария. През 1618 година маркиз д’Анкр е убит, а Мария де Медичи заточена в Блоа, където неуспешно се опитва да вдигне бунт срещу своя син. Допитва се до нов съветник, даровит и млад църковен прелат от аристократичен произход — Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, който се обръща към Луи XIII и използва значителните си политически умения, за да постигне помирение между краля и майка му.

Луи XIII отново започва борба с хугенотите, които получават подкрепа от външни сили, неговият съветник Люин е убит в битка и мястото му е заето от Ришельо. По това време продължаващите борби между католици и протестанти започват да предизвикват всякакви династични и териториални конфликти, а Европа е погълната от ожесточената и разрушителна Тридесетгодишна война, в която войските се бият от Русия до Франция и от Австрия до Балтийското крайбрежие. Ришельо прави всичко, което е по силите и уменията му, за да предпази Франция, но постига само относителен успех. През 1622 година Луи XIII като признание за службата помага на Ришельо да получи кардиналска шапка. Мария де Медичи горчиво негодува срещу „измяната“ на Ришельо към нея, поне така го вижда тя, защото не само я изоставя заради сина й, но и променя нейната происпанска и прокатолическа политика за сметка на тактически съюзи с протестантските сили.

Влиянието на Мария е осуетено отвсякъде и тя насочва взора си към културата, където подобно на Катерина де Медичи ще повлияе най-много. Още през 1615 година Мария поръчва на най-добрия френски архитект Соломон дьо Брос да й построи на брега на Сена двореца Люксембург. Той трябва да е копие на двореца Пити и Мария дори пише във Флоренция да й изпратят чертежите на сградата. Дьо Брос вежливо ги приема и продължава работата по своя проект. Мария поръчва картини на няколко художници, включително и на младия френски художник Никола Пусен, макар че несъмнено любимият й творец остава холандският бароков художник Петер Паул Рубенс, когото кани в Париж през 1622 година.

По това време Зрелият ренесанс в изкуството отстъпва пред пищността на барока, в който великолепието на външната техника отвежда изкуството отвъд разбирането за структура, обединявало го някога с науката. Изкуството надживява своя научен период, така както и науката започва да се измъква от това просто да бъде изкуство. Век след смъртта на Леонардо да Винчи съществуването на ренесансов човек, чийто гений да обхваща и обединява изкуството и науката, вече е невъзможно. В ателието на Леонардо чираците често се мотаят без работа, а господарят им собственоръчно стрива новооткритите смеси от пигменти или тайно попълва своите шифровани дневници с бележки за изкуството и науката. За разлика от него ателието на Рубенс прилича на кошер в своята трескава дейност и работливи помощници, сътрудници, чираци работят без прекъсване, направлявани от своя господар. Тук цари разделение на труда и дух на сътрудничество, нужни за създаването на огромните платна, които превръщат ателието на Рубенс в преуспяваща индустрия, а неговия собственик в милионер. Рубенс също е всестранно развит и в много насоки олицетворява бароковата еволюция на ренесансовия човек, но дарбите му се съсредоточават в дипломацията и ерудицията вместо в научни открития, при това не толкова интелектът му, колкото екстравагантността на характера му изпълват неговите произведения. Бароковият ренесансов човек се развива като импресарио, изразяващ завършеността на своята природа, а не като изследовател на тайните на природата. Както скоро ще видим, тази изследователска нишка на ренесансовото старание изисква свой определен тип гений, за да може да се развие напълно.

Рубенс получава поръчка от Мария де Медичи да украси две големи галерии в почти завършения Люксембургски дворец. За тази цел той създава повече от двадесет огромни платна, изобразяващи основните събития в живота й, като всички съответно са прославени в митологичен или легендарен план. Способността на Рубенс да изобразява огромни и пълни жени като олицетворения на неземна красота идеално подхожда на изискванията на Мария де Медичи и художникът ласкателно изпълнява задълженията си към своята кралица покровителка. Картините са сред най-добрите произведения на Рубенс въпреки тези тежки изисквания.

През 1629 година Ришельо убеждава Луи XIII да нахлуе в Италия, ход, който настройва враждебно католическите Хабсбургски сили (Австрия и Испания). Мария изисква от Луи XIII да освободи Ришельо и същевременно подбужда своя втори син херцог Гастон д’Орлеан да въстане срещу краля. Луи XIII първо се двоуми, след като се вижда изправен пред такава опозиция вътре в семейството, но после безрезервно взема страната на Ришельо. През 1631 година Мария де Медичи е прогонена и избягва в испанска Холандия, където живее във все по-самотно изгнаничество. Рубенс, който вероятно е единственият й истински приятел, умира през 1640 година. След смъртта му тя заминава за Англия, където една от дъщерите й е омъжена за Чарлз I, но бързо разбира, че е нежелана там и е принудена да се върне в Холандия. Тя е пречка където и да отиде, дори Испания започва да гледа с недобро око на присъствието й в Холандия, тъй като кралят се опитва да оправи взаимоотношенията си с френския монарх. През 1642 година на шестдесет и девет години Мария умира в Кьолн, Германия, сама и необичана. Екстравагантният й начин на живот я докарва до несъстоятелност, както финансова, така и духовна, а могъществото на Медичите извън Италия е пропиляно, макар че сега децата й осигуряват кръвта на Медичите да потече във вените на всеки значим кралски дом в Европа.