Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (21) (Личности, променили курса на Европейската история)

19.
Рим — новият дом на Медичите

Рим, в който Микеланджело се завръща през 1505 година, поема от Флоренция ролята на водещ град на Ренесанса. Забележителна промяна, която само отчасти е подпомогната от упадъка на Флоренция през тринадесетте години след смъртта на Лоренцо де Медичи.

Само век преди това Рим е средновековен град с мръсни улици, сгушени между руините, които нищо не означават за по-голямата част на населението. Всеобщото мнение е, че великолепните останки от акведукта Клаудия с неговите високи тридесет метра арки, който се простира на юг на разстояние повече от шестдесет и пет километра извън града, е използван, за да се доставя зехтин от Неапол. През зимните вечери вълците слизат от хълмовете и вият между мрачните колиби, а старите аристократични родове и кардиналите се затварят в дворците си и водят живот, немислим извън стените им. Дори и при тези обстоятелства зад вратите има достатъчно изобилие, за да привлича процъфтяващата общност на банкерите — Джовани ди Бичи и Козимо де Медичи научават тук тънкостите на занаята около 1400 година.

Рим остава официално под властта на папите, но през четиринадесети век самите папи, които често са повече от един, са склонни да пребивават в Авиньон или някъде другаде. Положението остава непроменено до събора в Констанц (1414–1418 г.) и едва през 1420 година новият и неоспорван папа Мартин V напуска Флоренция, за да възстанови Рим като постоянна папска резиденция. Понтифексът се настанява в далечния край на река Тибър в крепостта „Сант Анджело“, която първоначално е построена като гробница за император Адриан през 135 г. пр. Хр. След Мартин V папите постепенно налагат ред над непокорното население и казват, че през този период по бойниците на „Сант Анджело“ висели толкова много гниещи тела на екзекутирани престъпници, че заради вонята човек не можел да премине по моста над река Тибър. Мнозина от могъщите кардинали се установяват в града и започват да строят все по-величествени дворци, като използват камъни, варварски свалени от древноримските руини. Още преди години седемте хълма на древния град са превърнати в лозя и градини, а Форумът се използва за паша на добитък. По традиция, останала от времето на Римската империя, градът не произвежда нищо. Сега Рим зависи от поклонниците и туристите, а разбойниците и главорезите от миналото са заменени от просещи монаси и търговци на фалшиви реликви, които отварят тезгясите си по широките улици, заменящи лабиринта на средновековните квартали. Но подобренията в пейзажа са постепенни, защото, когато съвременникът на Козимо де Медичи, поетът и философът Леон Алберти, живее в града през 50-те години на петнадесети век, изброява повече от хиляда порутени църкви.

Поемането на първенството на Флоренция като център на италианската култура от Рим е белязано от завършването през 1498 година на великолепния ренесансов дворец на кардинал Рафаеле Риарио, сега Канцлерството, който е финансиран с хазартните печалби от една-единствена нощ. Възраждащият се град, където изгнаникът Пиеро Злощастния прекарва по-голямата част от последните си упадъчни години, удвоява своето население още през изминалия век и достига 50 000 души, в което се изравнява с Флоренция. Но под обвивката всичко си остава търговия както обикновено: 7 000 проститутки работят в какви ли не бордеи, като всички трябва да плащат такси за разрешително, които в крайна сметка попадат в папската хазна. Тези къщи и техните наематели се грижат за нуждите на местните църковни служители и на поклонниците, които идват от цяла Европа, като по този начин разпространяват т.нар. „френска болест“ по всички онези краища на Стария континент, които до този миг са останали незасегнати. Същевременно престъпното население, което на брой е приблизително колкото проститутките, се грижи да лиши хората от всички останали им средства или дори от живота им. Властите продължават да се опитват да наложат граждански ред, но броят на убийствата е равен на около сто на седмица, като мнозина от виновниците са залавяни, но само най-мизерстващите намират своя край, виснали от бойниците на крепостта „Сант Анджело“. Както папа Александър VI проницателно отбелязва: „Нашият Бог не е толкова заинтересован от смъртта на грешниците, колкото от възможността им да платят за греховете си и да продължат да живеят.“

Такъв е градът, който вторият син на Лоренцо де Медичи, младият изгнаник кардинал Джовани де Медичи, прави свой дом. Пухкавото, интелигентно, но очевидно мързеливо дете, образовано от Полициано, запазва голяма част от хедонизма на своя учител и това му отношение към живота продължава въпреки усилията на баща му дори и след като Джовани официално получава червената кардиналска шапка. Младият кардинал Джовани де Медичи приема роля, която от няколко поколения е подготвяна за него. Козимо де Медичи осъзнава, че един ден Флоренция ще се умори от Медичите, и прави всичко възможно родът да се помни дълго след като е изпратен в изгнание, благодарение на сградите и църквите, издигнати от него. Но Козимо не разглежда въпроса какво всъщност ще се случи с Медичите, ако бъдат изпратени в изгнание. Нито синът му Пиеро Подагричавия, нито пък внукът му Лоренцо Великолепни намират решение на проблема със съдбата на Медичите. Флоренция повече няма да е източник на властта на рода, а при упадъка на банката не могат да разчитат и на парите като източник на власт — единственото разрешение е да разширят основата на своето могъщество и още повече да се издигнат в света. Вземат жизненоважно решение: вместо да служат на Църквата като банкери, Медичите ще се опитат да проникнат в нея и така да придобият още по-голям източник на богатство и власт. Никъде не се споменава за подобно решение, но доказателствата сочат, че разговорите край смъртния одър, когато бащата дава съветите на своя син и наследник, вероятно включват и тази стратегия.

Лоренцо де Медичи се опитва да осигури кардиналска шапка за своя любим брат Джулиано, но папа Сикст IV е твърде зает да запълва всеки свободен висш пост с представители на своето семейство. Чак след убийството на Джулиано по време на заговора Паци Лоренцо прехвърля надеждите си върху своя втори син Джовани, за когото бързо схваща, че е най-способният сред децата му. Пиеро може да е хубав и да има излъчване, но Джовани е умният, той е късоглед, дебел и мързелив, но Лоренцо забелязва, че е почти равен на своя атлетичен по-голям брат, когато заедно излизат да яздят.

През 1484 година Сикст IV е наследен от по-сговорчивия Инокентий VIII и Лоренцо де Медичи се възползва от възможността. От самото начало най-безсрамно търси приятелството на Инокентий VIII, редовно му пише приветливи писма и му изпраща бъчви с любимото му тосканско вино. Това също е част от миротворната му политика като „стрелката в италианския компас“, защото докато поддържа оста Милано — Флоренция — Неапол и папата му е приятел, мирът в Италия е сигурен. През 1488 година приятелството му с Инокентий VIII е затвърдено с брака между сина на папата Франческето и дъщерята на Лоренцо Мадалена. Същевременно кара да направят на неговия син Джовани тонзура^[1], още когато е на осем години, като по този начин показва, че възнамерява да го отдаде на Църквата. Лоренцо започва да купува богати църковни бенефиции^[2] за Джовани, голяма част от тях са във Франция, където е по-лесно да се придобият, макар че можем да приемем действията му за доказателство за таен дългосрочен проект в страната, който включва Медичите и който узрява чак през следващия век.

Лионският клон на банка „Медичи“ получава заповед да претърси за подходящи „незаети служби“, тъй като подобни постове могат да се заемат, когато отсъства титулярят, и същевременно носят значителен доход, както и положение в Църквата. Но дори и тук прави грешки, защото няколко месеца след като Лоренцо започва процедура по закупуването за Джовани на Ексанпрованското архиепископство, изведнъж откриват, че възрастният титуляр е все още жив! Всичко това струва пари и няма никакви съмнения, че известна част от тях идват от флорентинската хазна — тайно от гражданите Флоренция вече финансира бъдещето на Медичите, в което градът може и да не е включен. По това време Лоренцо не може да получи достатъчно средства от друго място, тъй като банка „Медичи“ затъва бързо и се закриват клоновете в Милано (1478 г.), Брюж (1480 г.) и Венеция (1481 г.).

През 1489 година Лоренцо най-после успява да убеди Инокентий VIII да направи тринадесетгодишния му син Джовани кардинал. Дори и в тази безнравствена епоха подобни назначения, когато става дума за юноша, нямат прецедент и Инокентий VIII кара Лоренцо да му обещае, че няма да обявява публично назначаването му, докато Джовани не бъде ръкоположен, когато навърши шестнадесет години. Следват три дълги и тревожни години, Инокентий VIII е стар и болен, ако почине преди Джовани да стане на шестнадесет, новият папа със сигурност ще анулира необичайното му назначение. Тогава става ясно, че самият Лоренцо умира. През пролетта на 1492 година обаче Джовани става пълнолетен и умиращият Лоренцо, прикован към лектиката, гордо наблюдава от балкона на двореца Медичи празненството в чест на ръкополагането на сина си.

Веднага след това шестнадесетгодишният кардинал Медичи заминава за Рим, където да встъпи в длъжност. На смъртния си одър Лоренцо му пише дълго писмо, в което го уведомява за сериозността на поста му. Неговото ръкополагане е „най-великото постижение на нашия дом“ и напомня на Джовани, че от могъщия си пост „няма да ти бъде трудно да помогнеш на града и на нашия дом.“ Юношата Джовани е посъветван да остане близо до папата, но без да му досажда, а и трябва да се държи прилично. Лоренцо добре познава характера на Джовани, който израства сред яркия и забавен кръг на баща си и вече има преждевременно развит вкус към най-изтънчените неща в живота — хубавите книги и картини, хубавото вино и ястия. Но това не е само преждевременно развитие — присъствието на изключителните приятели на Лоренцо означава, че Джовани истински цени такива неща, което обаче е за сметка на някои по-монашески добродетели. В последното си писмо до Джовани Лоренцо използва възможно най-строгите изрази: Преди всичко друго настоявам неотклонно да спазваш следното правило „Ставай рано сутринта“.

Лоренцо вероятно предчувства, че бъдещето на богатствата на Медичите сега зависят от умния и ленив Джовани в Рим, а не от надменния и перчещ се Пиеро, който го наследява във Флоренция, макар че не би могъл да предвиди нещастието, което толкова скоро ще го застигне. Месеци след смъртта на Лоренцо умира и Инокентий VIII, който е наследен от папа Александър VI Борджия, а младият и схватлив кардинал Медичи отбелязва: „В лапите на вълка сме.“ После в Италия нахлува Шарл VIII, а кардинал Медичи се втурва към Флоренция, за да се опита да помогне на брат си Пиеро, но напразно, двамата са изпратени в изгнание, а за главите им е обявена награда.

Осемнадесетгодишният кардинал Медичи разбира, че не е разумно да се връща в Рим, и вместо това предприема дълго пътешествие из Европа. Може да си позволи този лукс, тъй като има на свое разположение много бенефиции, включително и прочутото и невероятно богато абатство на Монте Касино. Джовани първо посещава Пиза, за да се срещне с братовчед си Джулио, който е незаконен син на любимия брат на Лоренцо Джулиано, роден броени седмици преди убийството на баща му във флорентинската катедрала. Лоренцо взема невръстното дете Джулио в двореца Медичи, където го образоват заедно със синовете му. Подобно на Джовани и Джулио е предопределен за Църквата. Тихият млад Джулио и сънливият, лукаво усмихващ се Джовани са близки от много време, смеят се на едни и същи неща и споделят една и съща любов към познанието и изтънчените удоволствия в живота. Джулио завършва своето образование в университета в Пиза. Висшето учебно заведение в Пиза е открито още през Средновековието, но значително е съживено от Лоренцо Великолепни, който прехвърля повечето от катедрите от университета на Флоренция в Пиза, като опит да заздрави трудните отношения между двата града.

След кратък престой в Пиза Джовани и Джулио потеглят за Венеция. После прекосяват Алпите и тръгват към Северна Европа, където странстват още пет години. През по-голямата част от времето кардинал Медичи и братовчед му Джулио пътуват като частни лица, а не като представители на Църквата и се държат като всички други млади ергени, тръгнали на образователно пътешествие. Но само привидно, защото искат хората в Европа, а и в Италия, да си мислят, че правят само това. Всъщност пътуванията им не са напълно мотивирани от удоволствията и със сигурност обличат църковните си одежди, когато посещават императора на Свещената римска империя Максимилиан I, който е толкова впечатлен от двамата умни млади прелати, че им дава препоръчителни писма до своя син Филип, който управлява Нидерландия. Кардинал Медичи и младият му братовчед Джулио си създават влиятелни приятели, които в бъдеще може да се окажат полезни политически контакти.

По-късно се срещат с кардинал Джулиано дела Ровере, дължащ многобройните си постове на това, че е племенник на олицетворението на непотизма, папа Сикст IV — освен че е кардинал, той е архиепископ и държи поне осем епископства. Подобно на чичо си и кардинал дела Ровере отраства на Лигурийското крайбрежие край Генуа и запазва своя груб характер, но е надарен с пъргав ум, пълен е, но физически здрав и мъжествен, а от дългото си пребиваване в Рим вече страда от сифилис. Няма време за учение и смята, че за един кардинал е по-добре да познава из основи изкуството на войната, отколкото теологията. Обича да ловува и да демонстрира богатството си. Един толкова властен характер е очевидна заплаха за Александър VI и кардинал дела Ровере избира да напусне Рим, преди възможността да бъде отровен. Двадесетгодишният кардинал Медичи посещава шестдесетгодишния кардинал дела Ровере в имението му в Савона на Генуезкия залив и много скоро двамата взаимно си съчувстват заради еднаквата съдба на изгнаници от Рим, като откриват, че по различни начини обичат красотата. По-късно отиват на лов и по-възрастният кардинал неочаквано е впечатлен от безстрашната способност на тантурестия късоглед млад кардинал да го надбяга.

Когато през 1495 година Александър VI кръстосва саби със Савонарола, кардинал Медичи тактически се завръща в Рим, където е посрещнат от папата като враг на неговия враг. Кардинал Медичи се установява в Рим и си създава име на интелигентен и добросърдечен домакин сред широк кръг от хора на изкуството, хуманисти и църковни прелати. Прави всичко по силите си, за да извади своя брат изгнаник Пиеро Злощастния от разгулното отчаяние, и участва в интригите за завръщането на власт на Медичите във Флоренция. Пиеро умира през 1503 година и кардинал Медичи поема водачеството на старшия клон на рода, като продължава да поддържа тайни връзки с поддръжниците им във Флоренция. Александър VI умира през същата година, кардинал Медичи е член на конклава, който избира новия папа Пий III и лично е свидетел на разцепленията и сделките, които са част от избора на понтифекса. Кардинал Медичи има малко повече опит, когато няколко месеца след смъртта на Пий III се събира нов конклав. Тогава дава ясно да се разбере, че е открит и запален поддръжник на кардинал дела Ровере, който се оказва успешният кандидат и е новият папа под името Юлий II. Бързо става ясно, че могъщият, но стар Юлий II гледа на младия кардинал Медичи като на свое протеже. Новините за нарастващото влияние на Медичите в Рим достигат Флоренция и са посрещнати с известно подозрение, а мнозина започват да се чудят какво точно са си наумили Медичите.