Станислав Белковски
Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл (9)

Глава 8
В търсене на брата: Роман Абрамович

Една от силните страни на Путин, която мнозина недооценяват, е, че той, както и Елцин, вярва в привързаността между хората, а не в това, че отношенията между тях са само верига от взаимни користни манипулации. В Москва през втората половина на 90-те години В. В. П. намира не само нова синовна любов, но и братска обич. Негов брат става Роман Абрамович, постсъветски бизнесмен в пълния смисъл на думата, типична креатура на криминалната приватизация от Елциновия период. Впрочем в началото на 1999 г. Абрамович смята за най-подходящ приемник на Елцин Николай Аксьоненко, тогава министър на пътищата и съобщенията, тоест на железопътния транспорт. Но с течение на времето започва да залага на Путин. Магнатът вярва, че Путин не предава своите и тази вяра изиграва важна роля за кариерата на Путин.

Първите си пари Абрамович изкарва още докато служи в Съветската армия през 1984–1986 г. в гористия район около град Киржеч, Владимировска област, буквално в самото сърце на Централна Русия. Тази история разказва в блога си на сайта на радиостанция „Ехото на Москва“ дъщерята на Елцин Татяна Дяченко и нямаме основание да не вярваме както на дъщерята, така и на историята. Според версията на г-жа Дяченко Абрамович става неформален водач на група войници, на които е заповядано да изсекат участък от гората. Абрамович наема местни селяни да свършат този тежък труд, като им продава част от дървесината. Така бъдещият брат на Путин за пръв път се изявява в ролята на предприемач.

Пътят към бизнеса на възрастния Абрамович започва през 1989 г. от едно малко предприятие — кооперацията „Уют“, за производството на детски играчки от полимерни материали, много вредни за здравето на децата. Съдружници на Абрамович са Евгений Швидлер и Валерий Ойф, впоследствие топмениджъри на нефтената компания „Сибнефть“, създадена и приватизирана по инициатива на Абрамович. Постепенно те се превръщат в милиардери във всяка съществуваща в света валута.

Но първите си крачки към истинските, големите бизнес победи Роман Абрамович прави през 1992 г., за което прокуратурата на Москва го обвинява в кражбата на цял железопътен състав от 55 цистерни с дизелово гориво от Ухтинския нефтопреработвателен завод. Няколко дни Абрамович прекарва зад решетките. Но правоохранителните органи на Русия по онова време си падат по различни подаръци и много скоро след това вече никой не си спомня за тези цистерни. А Абрамович се превръща в порядъчен дилър на нефтената компания „Ноябрьскнефтегаз“.

През 1995 г. собственикът на „Алфа консорциум“ Михаил Фридман, старши партньор на вече споменатия приятел на Путин Пьотр Авен, запознава 28-годишния (практически комсомолска възраст по съветските мерки) Абрамович с могъщия по това време Борис Березовски, един от архитектите на циничната Елцинова победа през 1996 г. Запознанството става на един от карибските острови, където четиримата — Березовски, Абрамович, Фридман и Авен, отлитат с частен самолет. Сигурно се питате защо им е трябвало да прахосат 14 часа за път от Москва? Формалното обяснение, което би ви дал по това време, а и години по-късно, всеки класически руски бизнесмен, е следното: в Русия не може да се обсъжда нищо тайно, защото всичко се подслушва, враговете са навсякъде. Но верният отговор е друг: има такава руска дума — „понт“^[1], която може да се преведе приблизително като „демонстрация на собствената изключителност“. Хората, които за няколко години се превръщат от дрипльовци в милиардери, много искат да убедят всички, и най-вече самите себе си, че бързите пари практически отварят пред тях вратите на свръхестествените възможности на материалното битие. Да обсъждаш „Сибнефть“ на Карибите — това наистина е яко. А да го правиш сред сипещия се като ситен прах сняг в Москва, е някак си банално като изтъркан анекдот.

Березовски и Абрамович вземат решение да създадат собствена нефтена компания „Сибнефть“ на базата на част от активите на държавната компания „Роснефть“. За това Абрамович и Березовски подробно разказват през 2011 г. пред Лондонския съд. Там Березовски се опитва да осъди Абрамович да му заплати 5,6 милиарда долара, уж дължими за неплатени акции на компанията. Задълженията между съдружниците са много точно разпределени. Березовски се наема да „изкара“ указ на Борис Елцин за създаването на „Сибнефть“ и да осигури „прикритие“ от федералната власт. Абрамович — да подсигури лоялността на регионалните власти, на ръководителите на предприятията, които трябва да влязат в „Сибнефть“, както и на местните бандити. Всеки свършва своята част от работата. Но през XXI век съдружниците явно вече са на друго мнение: Березовски твърди, че е пълноценен съдружник в „Сибнефть“, комуто се полагат 50% от собствеността и печалбата, а Абрамович — че компанията му принадлежи 100%, а Березовски само изпълнява ролята на „крыша“^[2], като осигурява формалната и неформалната безопасност на звездното съдружие. Благодарение на лондонския процес, който завършва през септември 2012 г. с пълното поражение на Березовски, руската дума крыша (krysha) вече се употребява без превод в много езици, подобно на по-старите sputnik, perestroika, pogrom^[3]. Жертва на „Сибнефть“ става шефът на ключовия Омски нефтопреработвателен завод Иван Лицкевич, който внезапно се удавя през 1995 г., докато се къпе в река Иртиш. Лицкевич е противник на създаването на новата нефтена компания и най-вече на това оглавяваният от него завод да бъде включен в нея.

В. В. П. сам никого не е убивал, но умее навреме да си затвори очите. „Сега аз ще затворя очи, а всички вие ще изчезнете.“ Това се отнася не само до нещастния Лицкевич, когото днешният президент на Русия отдавна е забравил, но и до взривените домове в няколко руски града, след което се разразява Втората чеченска война, благодарение на която Путин застава начело на властта. И още много други събития.

Първоначално Путин и Абрамович ги сплотява сирашкото детство: и двамата израстват без пълноценни родни бащи и намират родители сред висшите лица на тогавашната държава. А кой може да разбере един сирак по-добре от друг сирак?! И еднаквите функции: създаване на комфорт за силните на деня. Путин носи чантата на Собчак, Абрамович пече шишчета във вилата на Юмашев, където на почивка се събира формалният и неформалният beau monde^[4], кръжащ около Елцин.

Кой каквото ще да казва, но и до ден-днешен Роман Абрамович си остава най-влиятелният бизнесмен в Русия. На него всичко му е позволено. Още през 2001 г., по време на президентството на Путин, Абрамович формално става държавен чиновник, губернатор на Чукотския автономен район, най-североизточния руски регион със слабо населени земи в зоната на вечната замръзналост, където средният доход на възрастен не надвишава 50 долара месечно. Но служебните задължения и съответните ритуални церемонии изобщо не пречат на магната да живее в Лондон, да купува дворци, самолети и яхти, да стане собственик на известния футболен клуб „Челси“. Независимо от наивната вяра на много наблюдатели, особено западни, че Путин не одобрява подобен начин на живот, Кремъл нито веднъж не прави на Абрамович дори забележка. Бизнесменът-губернатор-челсисобственик винаги е желан гост и на помпозните заседания на Държавната дума, и на неофициалните приеми на Владимир Путин в резиденцията „Ново Огарьово“.

А в недалечната есен на 2012 г. президентът на Русия моли Роман Абрамович да бъде арбитър в конфликта между акционерите на най-голямата руска металургична компания — Акционерното дружество „Норильский никель“. Двамата основни съсобственици на компанията, известните в Русия и донякъде извън нейните предели Владимир Потанин и Олег Дерипаска, владеейки почти еднакво количество акции, пет поредни години не могат да се споразумеят как да я управляват. Така Абрамович получава контролния пакет акции на мегакомпанията, което му позволява да помири съсобствениците и когато е необходимо, чисто по човешки да отсъди кой прав, кой крив. Самият Путин не се решава да стане арбитър между Потанин и Дерипаска, макар че участниците в конфликта дълги години се надяват на това.

Аз съм убеден, че Абрамович искрено се моли на Бога за Путин, стига неговата широко заявявана привързаност към юдаизма да не е просто чиста фикция. Слуховете, че тиранът уж е гневен на олигарха, се разпространяват от самия олигарх, за да не му завиждат.

А ако някой искрено завижда, и то напълно безкористно, на неговия начин на живот, това е самият Путин. Президентът е принуден да плава в замърсените води на Черно море до олимпийския Сочи и полувоенния Новоросийск на скромния държавен катер „Кавказ“. В това време Абрамович пори водите на Световния океан на яхти от XXII век. Например през лятото на 2010 г. той доплава в ЮАР от Лондон за шампионата по футбол на „лодката“ (така руският елит е възприел да нарича големите яхти) Eclipse („Затъмнение“), построена в хамбургската корабостроителница Blohm & Voss. Дълга 170 метра, с 9 палуби и 5 изхода, тя е и една от най-сигурните океански лодки, някога създадени от човечеството. Яхтата има защита в случай на война — система за предупреждение от ракетна атака, подводна лодка и два хеликоптера, ако се наложи внезапно бягство. Особеното достойнство на „Еклипс“ е наличието на система „антипапараци“, която позволява да се пресекат в корен всички опити на нахалните фотографи да заснемат каквито и да било „жанрови“ сцени от живота на Абрамович, на неговото семейство и гостите му. За такъв битов разкош Путин може само да мечтае.

Abramovich Life Style става европейска легенда още през 2004 г. по време на футболния шампионат на Европа в Португалия. Тогава олигархът е запомнен с това, че резервира пет ресторанта едновременно, но посещава само един. А само за украсата с цветя (!) на залата на известното лисабонско заведение „Гамбринус“ похарчил 1000 евро, след което даже не отишъл. През 2009 г. в американските вестници бе публикувана сметката на Абрамович от един нюйоркски ресторант: четирима човека изяли 50 000 долара, като лъвският пай се паднал на колекционерско френско шампанско.

„Братът на Путин“ има възможност да управлява всякакви колекционерски автомобили, като „Ферари FXX“ или „Ролс Ройс Corniche“. Докато Путин е принуден да шофира в Сибир през лятото на 2011 г. за реклама евтината руска кола „Лада-Калина“, заобиколен от охрана и журналисти; или пък въобще несъществуващия масово хибриден автомобил „е-мобил“, измислен от руския бизнесмен Михаил Прохоров, който така и не е пуснат в производство.

Без да съм папарак, все пак успях да заснема един жанров епизод. Това се случи във Венеция през лятото на 2007 г. по време на традиционното биенале на съвременното изкуство. „Братът на Путин“ пристигна на биеналето на старата си яхта Ectasea. Размерите на яхтата са съпоставими с размерите на големия океански лайнер, който два пъти дневно пресича венецианската лагуна. Яхтата на Абрамович акостира на най-удобното място, непосредствено до прочутия Арсенал, редом с „Градините“, където се провежда биеналето. Не може руският магнат да живее далеч от целта на своето пътешествие! Но още повече не може да допусне туристи и разни зяпачи да доближават яхтата и да я сочат с недостоен пръст. Ето защо, въпреки всички италиански закони и венециански канони, кеят около лодката бе ограден със специална ограда с вратичка и полицейска будка. За да оправдаят по някакъв начин тези извънредни мерки по охраната на Абрамович, властите във Венеция имитират ремонтни работи (Lavori in corso! — суровата заплаха идва от надпис на оградата), макар че от ремонт няма и помен. Ала даже и великият олигарх не успява да наложи, заради собствената му персона, да бъде затворена територията на биеналето за другите посетители. И така той е принуден да се разхожда из „Градините“ на биеналето по джинси и тениска под погледа на останалите.

Ето от какво е лишен В. В. П. при цялата слава, богатство и могъщество, които притежава като лидер на най-голямата страна в света.