Станислав Белковски
Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл (22)

2. Политически убийства

Кореспондентката на „Новая газета“ Анна Политковска е застреляна във входа на собствения си дом в Москва на 7 октомври 2006 г. — в деня, в който Владимир Путин навършва 54 години. По-лош подарък за рождения си ден Путин не би могъл да очаква. Освен всичко друго убийството е извършено в навечерието на визитата на руския президент в Германия — важно посещение, при което В. В. П. се надява да договори създаването в Германия на паневропейски център за дистрибуция на руския газ, нашата маркова, знакова експортна стока. Излишно е да припомням, читателю, че планът се провали. И най-вече — поради скандалната гибел на журналистката. Много представители на германските бизнессреди тогава призовават за отмяна на визитата. Путин несръчно, политически некоректно и нетактично заявява, че смъртта на Политковска носи повече вреда, отколкото животът и професионалната й дейност. И въпреки крайно несполучливата формулировка на руския президент не може да не признаем нейната справедлива същност. Разбира се, че В. В. П. е последният, който би могъл да има интерес от нейното убийство. Някои обстоятелства от живота и работата на Ана Политковска заслужават нашето внимание.

Наблюдателката от „Новая газета“ през последните си години се занимава главно с разследването на всякакви престъпления в Чечения и особено по време на чеченските войни. Важен обект на нейните проучвания е президентът на Чечения Рамзан Кадиров. Сега той е един от ключовите играчи в руската политика (общонационалната, не само кавказката), но тогава бе начинаещ лидер, мъчително и кърваво (в прекия и в преносния смисъл) закрепващ се в президентското кресло на своя баща Ахмад Кадиров, бивш мюфтия и лидер на Чечения, който бе взривен от радиофугас на стадиона в град Грозни на 1 май 2004 г.

Известно е, че през 2005–2006 г. Ана Политковска често се среща с противниците на Кадиров в Чечения и на други места. А след това разкрива имената на хора, които са се опитвали да се избавят от Рамзан и да заемат неговото място. Най-бруталният кавказки управник никога не би простил това на своите противници. От своя страна неговите противници биха могли много да се обидят на г-жа Политковска за нейната излишна откровеност и информационна невъздържаност.

Още повече че в Северен Кавказ кръвното отмъщение си остава предпочитан начин за изясняване на отношенията и за разрешаване на конфликтите. Ето защо аз смятах, а и досега съм на това мнение, че в далечна перспектива и в нетоталитарни условия (тоест, когато сталинските методи са невъзможни) ислямските региони на Кавказ — Чечения, Ингушетия и Дагестан, няма да може да бъдат удържани в състава на Русия. Те са друга цивилизация и все някога ще трябва да го признаем.

Бившият майор от руските спецслужби и офицер по сигурността при Борис Березовски — Александър Литвиненко, почина в края на ноември 2006 г. в една лондонска клиника вследствие отравяне с радиоактивното вещество полоний. За непосредствен организатор на престъплението мнозина подозират Андрей Луговой, бивш офицер от кремълския полк, който през първата половина на 90-те години е в охраната на Березовски. И в Русия, и на Запад мълниеносно се разпространява мнението, че убийството е организирано от руските спецслужби, от могъщата структура на „Лубянка“, която уж искала да отмъсти на Литвиненко за „предателството“ — за бягството във Великобритания и за преминаването му на страната на Березовски, по това време отдавна изпаднал в немилост. Тази версия е жива и до днес, крепи се на факта, че скоро след гибелта на Литвиненко г-н Луговой получава известни облаги от руските власти — през 2007 г. става депутат, а през 2008 г. даже вицеговорител на Държавната дума, Долната палата на Руския парламент.

Но и тук има някои несъответствия, на които трябва да обърнем внимание.

Първо, майор Литвиненко — това го казвам с абсолютна убеденост — никога не е бил взиман на сериозно на „Лубянка“. Никога не са го считали за опасен или дори за вреден. Той бе човек яростен и деен, но ограничен.

Второ, странно изглежда самото средство, използвано за отравянето — полоний, което оставя следи по всички места в Лондон, включително и в суши бара Itsu, където Литвиненко се среща през ноември 2006 г. с Луговой и неговия партньор Юрий Ковтун. Така ли се трови в наше време? Спецслужбите разполагат с потайни, незабележими отрови, които предизвикват у жертвите смъртоносен инсулт или инфаркт. В такива случаи е много трудно дори и за опитните експерти в най-добрите лаборатории да установят истинската причина за смъртта. Допотопният полоний би могъл да бъде използван само за да се привлече вниманието към престъплението и ясно да се намекне кой е поръчителят — спецслужбите, които уж са получили радиоактивното вещество, оставящо страшни зелени следи, от някой секретен завод в глъбините на Русия.

Трето, малко хора обръщат внимание на факта, че през 2006 г. Андрей Луговой продължава да оглавява частната охранителна структура, тясно свързана с едрия еврейски бизнесмен с грузински произход Бадри (Аркадий) Патаркацишвили, партньор на Борис Березовски, който по онова време вече е емигрант в Лондон. Патаркацишвили (починал през февруари 2008) на свой ред поддържа тесни връзки с няколко грузински авторитетни личности в криминалните среди, обвинени от испанските власти в пране на пари и незаконно придобиване на недвижима собственост в Испания.

Четвърто, Литвиненко сътрудничи на правоохранителните испански органи. Това е признато и от испанската страна. И възнамерява да даде в съда показания против същите тези криминални авторитети. Свидетелството на бившия майор от „Лубянка“ би могло сериозно да усложни живота и да увеличи срока на наказание на приятелите и партньорите на Патаркацишвили.

Най-общо казано, получава се доста сложен пъзел, в който има много различни елементи, обилна храна за разнообразни хипотези. Само за нашия герой Владимир Путин няма място в историята за убийството на Литвиненко. Ако се вгледаме внимателно и разсъждаваме логично, без да се поддаваме на обществено-политически емоции, по никакъв начин не можем да открием следи от негово участие в отравянето с полоний.