Стивън Кинг
Бурята на века (11)

Второ действие

 

Вятърът фучи, а снеговалежът е толкова силен, че магазинът прилича на привидение.

 

Звук: Хрущене на разцепващо се дърво. Стволът му рухва върху предницата на колата на Моли и разрушава част от парапета на верандата.

 

ДЖАК (глас зад кадър): Майк! Майк, добре ли си?

 

Майк се надига на колене. С дясната си ръка се държи за левия си бицепс. Между пръстите му се процежда струйка кръв. Джак е потресен от онова, което е сторил… или почти е сторил. Той хвърля револвера на бюрото и се втурва към Майк. Междувременно той вече се е изправил на крака.

 

ДЖАК (ломоти): Майк, съжалявам… Не исках… Добре ли си?

 

Майк го блъска силно назад.

 

МАЙК: Не се доближавай до него! Нали те предупредих?

 

Всъщност Майк го блъска не заради това, а защото Джак е постъпил като идиот. И Джак напълно го съзнава. Той стои между бюрото и килията, устните му треперят, в очите му проблясват сълзи. Майк отмества длан от раната, за да я разгледа. Ризата му е разкъсана и оттам тече кръв.

 

Звук: ръмжащи автомобилни двигатели. Служебният джип и снегомобилът се приближават.

 

МАЙК: Само е одраскал кожата. Късмет. (Въздишка на облекчение от страна на Джак.) Петнайсет сантиметра наляво и аз щях да съм мъртъв, а той — да злорадства.

 

Майк се обръща към килията. Върху една от решетките блести съвсем прясна драскотина. Майк я докосва с пръст и на лицето му се изписва недоумение.

 

МАЙК: Къде…

 

ЛИНОЖ: Ето.

 

И той вдига свития си юмрук. Като насън, Майк протяга ръка през решетките и разтваря дланта си.

 

ДЖАК: Майк, недей!

 

Майк не му обръща внимание. Свитият юмрук на Линож е точно над дланта му. Линож разперва пръсти и в дланта на Майк тупва нещо мъничко и черно. Майк издърпва обратно ръката си. Джак прави крачка напред. Майк държи миниатюрния предмет между палеца и показалеца си, така че и двамата да могат да го видят. Това е изстреляният от Джак куршум.

 

Звукът от ръмжащи двигатели се усилва.

 

МАЙК (обръща се към Линож): Ти си го хванал? Как успя?

 

Линож не отговаря. Само се усмихва безмълвно насреща му.

 

Служебният джип влиза в паркинга, следван от снегомобила. Четиримата мъже излизат и гледат рухналото дърво, премазало парапета и предния капак на колата на Моли.

 

ХАЧ: Застраховката ще покрие ли тези щети, Роби?

 

РОБИ (с изражение тип „не ме занимавай с глупости“): Хайде, да влезем вътре!

 

Те се изкачват по стъпалата на верандата.

 

Майк е запретнал ръкава на ризата си и се вижда раната на левия му бицепс — недълбока драскотина. На бюрото, до револвера, има аптечка за първа помощ. Джак слага лепенка върху раната и я увива с бинт.

 

ДЖАК: Майк, наистина съжалявам.

 

Майк си поема дълбоко въздух, задържа го, издишва и се опитва да се успокои. Коства му сериозни усилия, но се справя.

 

Вратата на магазина се отваря и камбанката над нея звъни. Чува се тропот от стъпки и говор на приближаващи се гласове.

 

МАЙК: Това е Хач.

 

ДЖАК: А що се отнася до онова, дето го наприказва тоя…

 

Джак хвърля омразен, бесен поглед на Линож, който му отговаря с абсолютно спокоен взор. Майк слага ръка върху рамото на Джак, за да го възпре. В този миг вратата на полицейския кабинет се отваря и вътре влиза Хач, следван от Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Последен се появява Роби Бийлс, който изглежда едновременно разгневен и уплашен. Не особено добра комбинация.

 

РОБИ: Добре, какво става тук?

 

МАЙК: Иска ми се да знаех, Роби.

 

Стихията не спира да бушува. Преспите се издигат, по-високи от всякога.

 

Пред голямата картина, изобразяваща зимни сцени — хора на ски, кънки и шейни — са наредени множество шишенца с витамини. Над тях се набива на очи огромен надпис: ЗА СИЛЕТЕ ИМУННАТА СИ СИСТЕМА ПРЕЗ ЗИМАТА С НАШИТЕ СПЕЦИАЛНИ НЮ-Ю ВИТАМИНИ!

 

Вляво се вижда стенен часовник, който показва 8:30.

 

Звук: Поредният хрущящ трясък на чупещо се дърво. Стъклото на витрината се пръска на парчета под напора на огромен клон, който събаря картината със зимната идилия и разпилява шишенцата с витамини на земята. Заедно с клона в дрогерията нахлува и снегът.

 

Едва виждаме сградата през белия саван от сняг.

 

Тук е царството на децата. Пипа Хачър, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер и Франк Брайт вече спят. Моли е приседнала на леглото на Ралфи. Личи си, че на Ралфи много му се спи.

 

Навън вятърът продължава да фучи. Въпреки че е тухлена, солидната постройка проскърцва. Моли вдига разтревожен поглед към тавана.

 

РАЛФИ: Бурята няма да ни издуха, нали, мамо? Като къщичката от слама и къщичката от клонки?

 

МОЛИ: Няма, миличък. Тази сграда е построена от тухли, също като къщичката на третото прасенце от приказката. Бурята може да пухти и да духти цяла нощ, но ние ще си бъдем на сигурно място тук, долу.

 

РАЛФИ (сънливо): Тати и той ли е на сигурно място?

 

МОЛИ: Да, миличък. Сега заспивай.

 

И тя целува сина си по късметлийската бенка на нослето му.

 

РАЛФИ: Той няма да позволи на лошия да избяга и да ни нарани, нали?

 

МОЛИ: Няма да позволи. Обещавам ти.

 

ДОН БИЙЛС (нервничи на висок глас): Тате ме слага да спя, не ти! Остави ме на мира! Престани!

 

Моли се обръща и вижда…

 

Сандра Бийлс слиза по стълбите, носейки на ръце ритащия, недоволстващ Дон Бийлс. Изражението й показва, че подобни сцени не са нищо ново за нея… дори е свикнала с тях.

 

Щом достига подножието на стълбите, Моли се втурва да й помогне, а Дон най-накрая успява да се изтръгне от хватката на майка си. Хлапето е уморено, сърдито и ядосано; в поведението му се виждат всички онези черти, заради които множество млади двойки решават изобщо да нямат деца.

 

МОЛИ: Имаш ли нужда от помощ?

 

САНДРА БИЙЛС (усмихва се уморено): Не… Просто е малко кисел…

 

ДОН БИЙЛС: Тате ме слага да спя, а не ти!

 

САНДРА БИЙЛС: Дони, слънчице…

 

Той я ритва. Естествено, това е детски ритник, а и Дон е обут с мека гуменка, но въпреки това боли.

 

ДОН (съска през зъби): Баща ми, а не ти!

 

За момент на лицето на Моли се изписва антипатията й към това хлапе. Тя протяга ръка, при което Дон се отдръпва от нея с присвити очи…

 

САНДРА: Моли, недей!

 

… но Моли само го завърта с лице към стълбището и го плясва по дупето.

 

МОЛИ (с меден глас): Качвай се горе. И чакай там баща си.

 

Дон Бийлс, както винаги очарователен, издува бузи и издава неприличен звук с устните си, опръсквайки я с капки слюнка. После хуква нагоре по стълбите. Двете жени гледат подире му: Сандра е засрамена от поведението на сина си, а Моли се опитва да възвърне самообладанието си. Трябва ясно да се види, че колкото и добра майка и възпитателка да е, едва се е удържала вместо лекото пошляпване по дупето да го зашлеви с всичка сила през лицето.

 

САНДРА: Съжалявам, Мол. Мислех си, че вече е готов… Той… той е свикнал все баща му да го завива.

 

МОЛИ: Няма нищо. Май наистина е по-добре да стои горе. Мисля, че и Бъстър е още буден и тича наоколо. Ще си поиграят малко, ще се уморят и ще заспят в някой ъгъл.

 

Докато разговарят, двете се доближават до детския кът и понижават гласовете си.

 

САНДРА: Стига да не събудят другите деца…

 

МОЛИ: Едва ли. Всички са уморени и спят дълбоко.

 

Това се отнася и за Ралфи. Моли придърпва одеялото чак до брадичката му и го целува по бузата. Сандра я гледа с известна завист.

 

САНДРА: Понякога се притеснявам за Дони. Обичам го, но има нещо в него, което ме безпокои.

 

МОЛИ: Минават през различни периоди, Санди. Дони просто е в такъв период… Сигурна съм, че после всичко ще се оправи.

 

Но и тя самата се съмнява. Надява се това, което казва, да е истина, обаче не го вярва особено. Воят на вятъра навън достига до кресчендо. Двете жени се споглеждат разтревожено… и Сандра изпитва внезапна нужда да излее душата си.

 

САНДРА: Възнамерявам да напусна Роби през пролетта. Ще взема Дони и ще се върна при родителите ми в Диър Айл. Още не съм взела категорично решение, но… предполагам, че ще го направя.

 

Моли я гледа със смесени чувства — на смущение и съчувствие — и не знае какво да й каже.

 

Кухнята е отлично оборудвана — тук са били приготвени множество празнични обеди и вечери. Сега в помещението се суетят няколко жени, които отсега приготвят утрешната закуска за онези, които са потърсили убежище в сутерена. Сред тях виждаме Госпожа Кингсбъри и Джоана Станхоуп. Свекървата на Джоана седи до вратата като кралица, строго следяща трескавите приготовления. В кухнята влиза Кат Уидърс, облечена с дебели връхни дрехи.

 

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Отиваш да помогнеш на Били?

 

КАТ: Да, госпожо.

 

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Виж дали е останала някаква овесена каша на последната лавица… И кажи на Били да не забравя за соковете!

 

КОРА: О, Били едва ли има проблеми със соковете си!

 

И Кора се киска многозначително. Тя не знае какво се е случило в магазина по време на ескортирането на Линож и поради тази причина не знае за проблемите, възникнали между Кат и Били. На Кат не й е никак забавно. Лицето й — или поне тази част от него, която виждаме между шала и шапката й — е нещастно и угрижено. Въпреки всичко тя е твърдо решена да поговори с Били и да се опита да спаси връзката им, доколкото това е възможно.

 

Виждаме заснежена, покрита с преспи пътечка, която води до неголяма тухлена постройка — складът за провизии. Вратата му е отворена и слабата светлина на керосиновата лампа пада върху широката плоска диря, която снегът вече е започнал да покрива.

 

Камерата влиза в склада и ни показва навлечения с дебели дрехи Били Соумс, който товари продуктите върху голямата шейна, оставила плоската диря. Предимно инстантни храни и продукти на прах, за които беше споменала Урсула — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат — но се забелязват и кашони с пакети зърнени закуски, кошница с ябълки и няколко чувалчета с картофи.

 

КАТ (глас зад кадър): Били?

 

Той се обръща.

 

Кат стои на вратата. Били я поглежда. Дъхът им излиза на облачета пара под мъждивата светлина на керосиновата лампа. Между двамата е зейнала широка пропаст от недоверие.

 

КАТ: Може ли да поговорим?

 

БИЛИ: Да, защо не?

 

КАТ: Били, аз…

 

БИЛИ: Вярно ли е това, което оня каза? Да поговорим за това. Наистина ли си ходила в Дери, за да направиш аборт?

 

Тя не казва нищо и това е достатъчно красноречиво.

 

БИЛИ: Мисля, че това бе всичко, което трябваше да си кажем. Няма какво повече да говорим. Нали?

 

Той демонстративно се обръща и отново започва да шари с ръце по лавиците. Кат е разочарована и бясна едновременно; тя влиза в склада и стъпва върху наполовина натоварената шейна, за да стигне до Били.

 

КАТ: А не искаш ли поне да разбереш защо?

 

БИЛИ: Всъщност не. Подробностите не ме интересуват. Това беше нашето дете — или поне така си мисля — а сега е мъртво. Нищо друго няма значение.

 

Кат е по-разгневена от всякога. Забравила е, че е дошла тук да възражда, а не да разрушава. Но при такова отношение от страна на Били няма нищо изненадващо в държанието й.

 

КАТ: Добре, ти ме попита нещо; сега е мой ред. Какво ще ми кажеш за Джена Фрийман?

 

Въпросът й е зададен с предизвикателен тон. Ръцете на Били застиват над кеновете с ябълков сок — от най-големите, с надпис: ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА, и картинка на узрели ябълки. Били се обръща към Кат, войнствено вирнал брадичка.

 

БИЛИ: Защо ме питаш за нещо, на което вече знаеш отговора?

 

КАТ: Може би за да изтрия това осъдително изражение от лицето ти. Да, знам! Най-голямата уличница на острова, а ти търчеше подире й, сякаш има пожар и трябва да я спасиш!

 

БИЛИ: Изобщо не беше така.

 

КАТ: А как тогава? Кажи ми.

 

Никакъв отговор. Били стои с гръб към лавиците, но макар и да е обърнат с лице към Кат, погледът му не смее да срещне нейния.

 

КАТ: Не разбирам, Били. Никога не съм ти отказвала. Дори веднъж не съм ти казвала „не“! А ти… За бога, Били, колко пъти на ден искаш да го правиш?

 

БИЛИ: Това какво общо има с нашето дете? За което трябваше да науча от напълно непознат човек, и то пред очите на половината град?

 

КАТ: Знаех си що за стока си, Били… Не го ли разбираш? Как можех да ти се доверя, че ще постъпиш правилно, като те виждах какъв си? Как съм могла изобщо да ти вярвам?

 

Били мълчи. Устните му са присвити. Дори да има истина в думите й, Били не я вижда. Или по-скоро, не иска да я види.

 

КАТ: Знаеш ли какво е да разбереш, че си бременна, а през това време гаджето ти да се натиска със съседската мръсница?

 

Тя вече му крещи с цяло гърло.

 

БИЛИ (също започва да крещи): Това дете беше и мое! А ти реши да отидеш в Дери и да го убиеш!

 

КАТ (язвително): О, да! Сега вече, когато го няма, стана твое.

 

Петимата мъже — Майк, Хач, Кърк, Джак и Роби — са се струпали около бюрото, докато Майк се опитва да се свърже по радиостанцията с полицията в Мачаяс. Хач се взира в Майк, но останалите не могат да откъснат очи от Линож.

 

Изведнъж арестантът се размърдва, спуска крака на пода и присяда на ръба на нара. Очите му се разширяват. Джак сръчква Майк, за да привлече вниманието му. Докато го прави, Линож протяга ръката си напред, изпъва показалец и го насочва надолу. После описва полукръг с пръста си.

 

Били се обръща към лавиците и отново се оказва с гръб към Кат. Движението му съвсем точно повтаря описаното от показалеца на Линож.

 

БИЛИ: Какво трябва да означава това?

 

КАТ: Че не съм глупачка! Ако ти бях казала, докато ти все още се занимаваше с Джена, знам какво щеше да си помислиш: „Малката кучка забременя, само и само да ме върже“.

 

БИЛИ: Значи, вече и мислиш вместо мен, така ли?

 

КАТ: Ами като не можеш да мислиш сам! Трябва да ми благодариш!

 

БИЛИ: Ами детето? Помисли ли за детето, което уби? (Никакъв отговор от страна на Кат.) Виж, Кат, защо не ми се махнеш от главата? Писна ми да те слушам.

 

КАТ: Боже господи! Едно на ръка, че си кръшкач, но не подозирах, че си и страхливец! И най-лошото — страх те е да признаеш, че част от вината е и твоя. Дойдох тук, защото си мислех, че мога да спася връзката ни, обаче сега виждам, че не е останало нищо за спасяване. Ти си просто един глупав сополанко!

 

Кат се обръща и тръгва към вратата. Лицето на Били се изкривява от ярост. Погледът му се плъзва по рафтовете и се спира на:

 

Узрялата ябълка на етикета се е превърнала в черен бастун със сребърна вълча глава, а на мястото на надписа ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА вече се чете УБИЙ Я С НАСЛАДА.

 

Линож вдига ръката си, сякаш взема нещо от невидим рафт.

 

КЪРК: Какво прави?

 

Майк клати глава. Няма никаква представа.

 

Били се протяга и взема един от кеновете, след което поглежда към Кат, която отново стъпва върху шейната, за да се добере до изхода.

 

МАЙК: Какво правиш, Линож? Няма ли да ни кажеш?

 

Линож не му обръща внимание. Напълно е погълнат от причудливите си действия. Той отново описва полукръг с показалеца си, след което мърда пръстите си като ножица, сякаш изобразява ходене.

 

Кат вече е на вратата, с гръб към него, когато Били се обръща към нея и тръгва подире й…

 

Майк се приближава до килията на Линож, който междувременно се изправя и вдига ръка над главата си. Пръстите му са присвити, като че ли държи нещо, което само той вижда.

 

Кат вече е навън сред бурята. Били крачи бързо след нея и вдига големия кен над главата си.

 

Той вдига и другата си длан и сякаш хваща с две ръце невидимия предмет.

 

Кат се спира върху изчезващата диря от шейната, изтрива с ръкавица сълзите от бузите си и оправя шала си.

 

Това дава на Били предостатъчно време. Той изниква зад гърба й с изкривено от омраза лице и замахва, стиснал металната кутия със сок в двете си ръце.

 

Майк е застанал точно пред решетките и наблюдава арестанта с недоумение и страх. Другите мъже се скупчват зад гърба му. Без да им обръща никакво внимание, Линож рязко стоварва ръцете си надолу.

 

Били за малко да го направи. Виждаме как тежкият кен започва да описва дъга, повтаряйки действията на Линож, но внезапно застива над главата на Били. Изражението на сляпа ярост на лицето на Били изведнъж се заменя от смущение и ужас — боже мой, та това е неговата Кат, нима наистина иска да разбие черепа й?

 

Кат нито е забелязала, нито е почувствала нещо. Крачи през снега към кметството, склонила глава, а краят на шала й плющи под бесните пориви на вятъра.

 

Той седи на ръба на нара, изгърбен и със сключени ръце, висящи под коленете му — досущ като човек, който току-що е нанесъл силен удар с тежък предмет. Знае, че се е провалил. Лицето му е покрито с капчици пот, а очите му пламтят от неистов гняв.

 

ЛИНОЖ: Тя е права. Ти наистина си страхливец.

 

МАЙК: Какво, по дяволите, правиш?

 

ЛИНОЖ (изревава): Млъквай!

 

Една от керосиновите лампи на бюрото се пръсва на парчета. Из помещението политат стъклени отломки. Мъжете до бюрото се свиват уплашено.

 

Ненадейно Линож скача от нара и започва да снове из килията, обхванат от неудържим бяс и злоба. Сега повече от всякога прилича на тигър в клетка. Изведнъж се хвърля по корем върху нара, закривайки главата си с ръце. Мърмори си нещо неразбираемо. Майк се притиска до решетките и се мъчи да дочуе какво точно нарежда Линож.

 

ЛИНОЖ: Задната веранда… задната веранда… задната веранда…

 

От задната веранда гледаме към кухнята, където Кора си седи все тъй царствено и гледа как Джоана и Госпожа Кингсбъри се суетят със закуската. Линда Сейнт-Пиер и Робърта Коин са им се притекли на помощ и тъкмо зареждат съдомиялната. Цялата сцена излъчва уют и топлина, особено на фона на фучащия вятър и неспирния снеговалеж навън.

 

Камерата се спуска надолу и ни показва кутията за мляко до стълбите на верандата. Там, наполовина засипан от снега, е подпрян бастунът на Линож. Вълчата глава ни гледа хищно.

 

Кат протяга ръка и докосва сребърната глава. Един от пръстите й бавно погалва озъбената вълча муцуна.

 

Очите й са разширени. Тя е като хипнотизирана.

 

Линож лежи на нара в същата поза — по корем, закрил главата си с длани — и непрекъснато шепне. Майк не разбира какво става, но усеща, че едва ли е нещо хубаво.

 

МАЙК: Линож, спри!

 

Линож не му обръща внимание. Неясният му речитатив става още по-забързан.

 

Кат вече я няма, но виждаме следите й — там, където се е обърнала и отново се е запътила към склада.

 

Бастуна също го няма. Изсипващият се от небето сняг бързо засипва дупката, оставена от него в пряспата.

 

Той е приклекнал в единия край на напълно натоварената шейна. Покрива продуктите с брезент и започва да ги привързва с еластична корда.

 

От този ъгъл не можем да видим вратата, обаче забелязваме как от вратата върху него пада нечия сянка… В следващия миг виждаме и сянката на бастуна, която започва да се издига нагоре над тъмния човешки силует. Това движение не остава незабелязано от Били. Той поглежда нагоре…

 

Кат се е превърнала в харпия на отмъщението. Устните й са извити в озъбена гримаса. Тя държи бастуна за долния край, с вълчата глава нагоре.

 

Кат изкрещява и замахва с всичка сила.

 

Той надава триумфиращ вик, приглушен от възглавницата, без да отделя ръце от главата си.

 

Стреснат, Майк се отдръпва от решетките. Другите четирима мъже са се скупчили един до друг като изплашено стадо овце. Всички са изплашени до смърт. Линож продължава да вика.

 

Оттук не можем да видим какво се случва и може би така е най-добре. Обаче виждаме сянката на Кат… както и сянката на бастуна, която се издига и се спуска, издига се и се спуска…