Браян О'Райли
Ергените на Анджелина (16)

16. Бухтички, шампанско и торта от еклери

В деня на сватбата си Джони Капучио стана в шест часа сутринта. Къщата беше празна и тиха, както винаги, откакто баба му бе отишла в дом „Свято сърце“, но той бе свикнал с тишината. Джони не бе имал нищо против да й носи храната или да й помага да се качи и слезе по стълбите, но се чувстваше спокоен, като знаеше, че тя е на сигурно място и се грижат за нея, че не й се налага да се тревожи дали той ще й се притече на помощ на мига, или още по-лошо — да се тревожи, че постоянно го задържа при себе си, вместо да излиза като нормален млад човек.

Къщата, негов дом откакто се помнеше, беше изплатена от дядо му, а госпожа Капучио бе прехвърлила собствеността на Джони, след като бе решила да се премести в „Свято сърце“.

— Вече съм стара, Джони, и няма да живея вечно — каза тя простичко. — Ти възмъжа, добро момче си и искам да получиш къщата. Без друго ще я наследиш. Вече е уредено. Един ден ще пожелаеш да се ожениш и не искам с невестата ти да се тревожите за покрива над главите си. Тогава ще ми благодариш.

— Бабо… — заекна Джони, усещайки как се изчервява. — Аз… не зная какво да кажа.

— Можеш да ми благодариш още сега.

Прегърна я с признателност, а тя просто се зае отново с приготвянето на любимата му закуска — бекон, пържени яйца и дебели пържени филийки от италиански хляб със сироп.

Джери, Гай и Базил бяха организирали ергенско парти за Джони преди две вечери с колегите му от магазина за автомобили и още няколко ергени от квартала. Събраха се в таверната „Червен петел“, играха билярд, пиха уиски и ядоха сандвичи с печено свинско, прясно сирене и чушки.

Джони не пиеше много, но обичаше от време на време да обръща по една-две чашки и оцени възможността да поговори с другите за живота като цяло и особено за семейния живот.

Около един часа, преди да се разделят, Джери, Джони и Гай се озоваха на бара с три чаши уиски. Вдигнаха ги за наздравица.

— За любовта — каза Гай.

— За любовта — отвърнаха Джери и Джони, гаврътвайки питиетата си.

— Джони — подвикна Базил, застанал до билярдната маса, енергично търкайки върха на щеката с тебешир. В ъгъла на устатата му важно се поклащаше запалена пура. — Ела тук, момче, искам да ти покажа как да вкарваш деветата топка.

— Доскоро, момчета — каза Джони и припна да получи урок от майстора.

Гай и Джери се облегнаха на бара и потънаха в мълчание, докато джубоксът свиреше песните от филма „Десперадо“. Отпиваха от чашите си и наблюдаваха играта на билярд на приятелите си.

Гай наруши тишината:

— Ей, Джери, смяташ ли, че ще се ожениш някой ден?

— Може би. Наистина не зная. Родителите ми имаха много тъжен брак. Честно казано, не знам дали ми е писано. Човек рискува много, когато се жени. Ако не си заложиш главата, няма да пострадаш, нали?

Кимнаха в съгласие.

— Ами ти?

— И аз не зная, наистина — отвърна Гай.

Отново замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли, докато пресушаваха чашите си.

— Е, аз ще вървя — каза Гай, ръкувайки се с Джери.

— Ще се видим в събота. Големият ден.

— Така е. — Гай хвърли двадесетачка на бара и махна за лека нощ на Базил и Джони.

— Ей, Джери — подвикна, докато си тръгваше.

— Да?

— Кажи ми, ако решиш да си заложиш главата.

— Ти ще си първият, който ще научи — отвърна Джери.

 

 

Рано в събота, тъй като сватбата щеше да се състои чак в пет часа, Джони реши да се поразходи из квартала за последен път като ерген.

Излезе от къщата и тръгна под хладната слънчева светлина към парка на ъгъла, където за пръв път бе забелязал Тина, когато тя бе на седемнадесет, а той на двадесет. Оттогава не бе поглеждал друго момиче, а парка възприемаше по различен начин.

Докато минаваше покрай „Сейнт Джоузеф“, Джони си спомни как я гледаше крадешком в църквата. Замисли се за първия път, когато бе пресметнал времето идеално, та да си тръгнат заедно от литургия, и я бе изпратил чак до стъпалата на къщата й, която беше в обратната посока на неговата.

Отби се в пекарната „При Тоскани“ и поръча две френски бухтички. Тина бе работила зад щанда едно лято, а той влизаше и си поръчваше едно и също всеки ден, докато тя не тръгна отново на училище. Тина го забелязваше и повечето пъти той откриваше допълнителна поничка или еклер в плика си.

Повървя още час, а кварталът бе пълен със спомени за Тина, за тях двамата и с неща, които му напомняха за нея. Когато вече ставаше късно и мина покрай къщата на Анджелина на път за своята, осъзна, че магията между тях се бе случила, след като започна да се храни у госпожа Д’Анджело.

Прибра се у дома, увери се, че багажът му е събран в чантата за екскурзията до Поконос и облече смокинга си. В три часа Джери, неговият кум, пременен в също толкова официален костюм, потропа на вратата, за да го вземе.

Джони цял ден мислеше за сватбата и нямаше търпение с Тина да се оженят.

Накрая желанието му се сбъдна.

 

 

Когато се снимаха след службата, Тина уговори да направят специална снимка на дон Еди, господин Петибоун, Базил, Джони, Фил, Джери и Гай, като четиримата най-високи стояха отзад, а останалите трима — отпред, сияещи в най-хубавите си костюми и с най-широките си усмивки. По-късно поръча да сложат снимката в рамка със семпла месингова табелка отпред, на която пишеше „Ергенският клуб“, и в знак на благодарност я подари на Анджелина, която я окачи в кухнята си до старата печка.

Приемът се състоя в голямата зала до ресторанта — приятно, отворено пространство, което хазяинът отдаваше под наем за празненства. С лесния достъп до кухнята през салона на „Il Primo“, обслужването вървеше като по часовник. Анджелина бе наела още няколко сервитьорки и сервитьори, тъй като се очакваха малко повече от шестдесет души. Гостите започнаха да влизат около шест и половина, вземаха си напитки и шампанско и похапваха от зеленчуковите предястия и ордьоврите, платата с вносни сирена и затоплящите подноси с горещи предястия, които Анджелина бе разположила стратегически из помещението. Приятел на Тина от университета по приложни изкуства бе изработил ледена скулптура с два гълъба, която Анджелина обгради с купчини охладени скариди по молба на Джери.

Беше й разказал невероятно подробно как за пръв път видял „планина от скариди“ на една сватба в детството си. Баща му му бе казал, че тя символизира късмет за булката и младоженеца, а Джери говореше така разпалено за спомена, че Анджелина реши, че ще трябва да се опита да я пресъздаде специално за него.

Тина и Джони бяха наели диджей вместо оркестър, въпреки че бяха платили на един цигулар, за да обикаля масите по време на вечерята. Гостите не бяха много, но всеки поканен бе или добър приятел, или роднина на младоженците, затова всички им пожелаваха само най-хубави неща, както подобава на сватбен прием.

Тържествената вечеря започна в седем с тарталети с поширани във вино миди — деликатни миди обвити в тесто, облени от лек сос със сирене — идеалната първа хапка, подходяща за тостовете с шампанско.

Пепино и Томас аранжираха салатите по чиниите — традиционна салата със спанак, бекон и топъл дресинг от мед и балсамов оцет, когато Анджелина се спря, за да надникне набързо над рамото на Пепино.

— Как е новият ни майстор сладкар?

— Добре изглежда, шефе. Еклерите са по-прекрасни от всички, които съм виждал. Magnifico^[1]!

Тъкмо тогава Базил подаде глава в кухнята.

— Анджелина — извика я той, — трябва да дойдеш за минута. Вдигат наздравица.

— Идвам! — отвърна тя, като развърза дългата си синя престилка и забърза към салона.

Празненството бе в разгара си. Джони и Тина седяха блажено сияещи начело на масата, заобиколени от кумата на Тина, Алиша, родителите й, Джо и Мария, госпожа Капучио, отец Ди Тучи и сестра Бартоломю, която според Анджелина приличаше силно на Хари Труман в дрехите на монахиня, в комплект с чара на политик по време на предизборна кампания.

На най-близката маса отпред седяха Мама Джия и Гай, който държеше Франсис на скута си. Анджелина забързано им прати въздушни целувки. Дон Еди стана на крака и заобиколи масата, за да иде при нея с две чаши шампанско в ръце.

— Дон Еди, да е честит сватбеният ден! — поздрави тя, докато го целуваше и вземаше чашата.

Еди видимо засия.

— Да е честит, Анджелина — каза високо. — Мястото е прекрасно, булката също. Какъв ден само, а?

— Много мило бе да осигуриш шампанското.

Той скромно отхвърли благодарността й.

— Дребна работа, те са добри хлапета. Понякога ми провървява и сключвам изгодна сделка. Четири сандъка достатъчни ли са?

Анджелина се засмя.

— Двадесет и четири кашона шампанско за шестдесет души? Това прави по около четири бутилки на човек. Да, смятам, че четири сандъка са достатъчно.

Базил привлече вниманието на Джери и посочи Анджелина, давайки му знак, че е успял да я измъкне от кухнята. Джери взе вилицата си и започна да чука по чашата си за вода, после всички последваха примера му и подвикваха на Джони да целуне невестата си, което той стори с радост.

Джери настоя за тишина.

— Слушайте всички. Първо, нека изкажем благодарности. Благодарност на Господ за прекрасното време и благодарност за възможността да се съберем тук заедно с Джони и Тина на този важен за тях ден. Отче Ди Тучи?

Свещеникът стана и ги поведе в молитва към бога, после благослови събралите се и младоженците, преди отново да даде думата на кума.

— Благодаря, отче — каза Джери. — Баща ми, мир на праха му, ми казваше, че тайната на добрия брак е в чувството за хумор и краткотрайната памет. Той не притежаваше никое от двете качества, но това е друга история.

Думите му предизвикаха всеобщ смях.

— Бях си записал няколко мисли за брака, но не смятам да ги споделя, защото мисля, че гледайки Джони и Тина днес в църквата, разбрах нещо. Онова, което дори и аз разбирам, като видя как се гледат, е, че винаги ще се грижат един за друг. А това е най-важното. Настъпват хубави времена, а лошите накрая свършват, но докато се грижите един за друг, нищо не може да ви спре. И няма да ви спре. — Джери вдигна чашата си. — А ако някога се нуждаете от подкрепа, ние ще бъдем до вас. За Джони и Тина! Salute!

Прозвучаха радостни викове, аплодисменти, звънтене на чаши, Тина се изчерви и стисна ръката на Джони, а първата вълна от шампанското на дон Еди изчезна в прилива на добрите пожелания.

Анджелина изтича до масата, целуна булката и младоженеца, прегърна кума и отново се втурна в кухнята. Диджеят пусна бавна мелодична песен и Джони и Тина се изправиха за първия си танц.

Гай бе предал бебето на Джия и двамата с Базил станаха едновременно, за да поздравят Джери за добре свършената работа.

Гай го потупа по гърба и му стисна ръката.

— Мисля, че речта ти беше точно каквато трябва — похвали го той.

— Благодаря — отвърна Джери. — Наистина си бях записал някои неща — предимно шеги. Но това ми хрумна и ми се стори подобаващо, затова го предпочетох.

— Ще я помнят — включи се Базил. — Прозвуча от сърце.

Джери отпи от шампанското си и проследи как Анджелина прекоси стаята и влезе отново в кухнята.

— Анджелина изглежда страхотно, нали? — изрече той. — Отдавна не съм я виждал. И вие също, всъщност.

— Направо ни разбиха бандата, нали? — каза Гай.

— Как се справя тя с бебето? — попита Джери.

— Много добре — отговори Базил. — Той расте като гъбка.

— Тя споменава ли ме изобщо? — поинтересува се Джери.

Гай отпи от чашата си. Базил погледна и двамата. Гай имаше вид на човек, който иска да е някъде другаде, а Джери — на ученик, който очаква да му върнат тест със слаба оценка.

— Ъ-ъ, да — призна Базил. — Онзи ден ме попита дали знам как я караш.

— Бях зает — обясни с пресилена непринуденост Джери. — Но сигурно е приятно за вас двамата да живеете на отсрещната страна на улицата.

Базил прокара пръст по ръба на чашата си. Това произведе лек звънтящ звук.

— Предполагам, че постоянно си там — обърна се Джери към Гай.

Гай погледна Базил и пристъпи от крак на крак.

— Не много. Наистина.

— Джери, трябва да се отбиваш по-често — предложи Базил. — Тя се справя чудесно с ресторанта. Сигурен съм, че би искала да те вижда по-често.

— Трябва да отида да я видя — каза Джери, сякаш размишляваше на глас. — Та какво чакам, специална покана ли? Само че тя е толкова заета с ресторанта и Франсис, че би ми било неприятно да се натрапвам.

— Определено няма да се натрапиш — успокои го Базил, после дискретно побутна племенника си.

— Определено — потвърди Гай, допивайки питието си.

Джери се засмя.

— Чуйте ме, звуча като тийнейджър. Ще отида да проверя дали Джия иска да танцува. Ще се видим по-късно.

Докато той се отдалечаваше, Базил отправи на Гай неразгадаем поглед.

— Какво? — попита младият мъж.

Базил поклати глава и също тръгна да си търси партньорка за танци.

Докато Лиса и Пеги усърдно раздигаха празни чинии и изчезваха, а след това отново се появяваха през въртящите се врати на кухнята, Анджелина броеше порциите, разпределени почти по равно между трите предястия: телешко филе с „Горгонзола“ в сос с „Бароло“; пилешки гърди с печени ядки, див ориз със сушени плодове и сос с „Амарето“; сьомга с коричка от шамфъстък, с глазура от „Коантро“ и пресни червени боровинки. Всички щяха да получат зеленчуци жулиен, а стекът и рибата бяха гарнирани със суфле от ньоки.

— Тестото за ньоки е идеално, Пепино — каза Анджелина. — Докъде сме със сьомгата?

— Задушаваме последната, шефе — извика Пепино. — Стековете са готови, пилето също. Движим се точно на време, госпожо.

През следващите четиридесет минути се въртяха и приготвиха над шестдесет чинии, всяка от които бе красива като картинка върху корицата на готварска книга. Анджелина извърна глава, когато музиката внезапно се усили. Базил стоеше на отворената врата и я викаше по име. По лицето му виждаше, че си е наумил да танцува.

— Анджелина, скъпа, може ли един танц?

Тя се засмя.

— Не мога, заета съм.

Пепино я побутна към вратата.

— Вървете, госпожо. Всичко е почти готово. Можете да се върнете, когато сервираме десерта. Вървете и потанцувайте.

— Сигурен ли си? — попита тя.

— Абсолютно, шефе. — Пепино се ухили. — Вървете!

— Добре. Благодаря.

Изтри ръце, свали престилката и последва Базил през вратата. Отначало се стесняваше задето е излязла набързо сред гостите със сакото си на главен готвач, но се отпусна, веднага щом засвири музиката и Базил я завъртя по дансинга. Той наистина бе добър танцьор.

— Един танц — каза тя с усмивка. — После трябва да се върна в моята кухня.

— Какво е чувството да кажеш „моята кухня“ като професионален готвач? — попита той, докато се полюшваха заедно в такт.

— Страхотно. Знаеш ли, не мисля, че бих стигнала дотук без всички вас. Вие сте страхотни, особено що се отнася до купуването на всичко за бебето. Онзи ден, когато Джери ме заведе да изберем кошчето, дрешките и всичко останало и ми каза, че сте събрали парите, направо ми се доплака… и все още е така.

Базил повдигна вежда, но когато Анджелина положи глава на рамото му, не успя да пророни и дума.

Доти избра този момент, за да се спре до тях с четвъртата си чаша шампанско в ръка, и я хвана за рамото.

— Анджелина! Защо танцуваш с този старец? Трябва да си избереш някой млад и красив партньор!

Базил се престори на възмутен, а Анджелина го придърпа по-близо.

— Доти, кой може да е по-красив от брат ти? Базил, вземи ме в обятията си!

Доти се засмя, набелязала вече друга жертва и щастливо се заклатушка нататък. Базил и Анджелина продължиха да танцуват.

— За пръв път ме наричаш Базил.

— Е, вече сме бизнес партньори — каза тя, — така че, ако нямаш нищо против…

— Със сигурност нямам. Не бих желал да бъде другояче. Слушай, между другото, Доти и аз се чудехме какви са плановете ти за Коледа?

Анджелина хвърли поглед към останалите двойки на дансинга.

— Надявам се да сме заети до седмицата преди Коледа. Приемаме много резервации. После смятам да прекарам колкото се може повече време с Франсис.

— Защо не дойдете у нас на Коледа? Доти и аз ще се радваме да ни гостуваш с Франсис — каза той.

— Ами Гай?

— И той може да е там.

— Благодаря — отвърна тя. — Но не зная. Може просто да си остана у дома с бебето, сама… самички, на спокойствие.

Базил се намръщи.

— Анджелина, това изобщо не ти е присъщо.

— Ще ви се обадя, става ли? Трябва да си помисля.

Песента свърши и Базил грациозно я поздрави. Докато му благодареше за танца, в прозорчето на кухненската врата видя лицето на Пепино, който се опитваше да улови погледа й.

— Почакай — каза тя изведнъж, давайки му сигнал с вдигнат палец. — Трябва да направя едно съобщение.

Грабна микрофона от диджея, придвижи се до средата на дансинга и махна на Джони и Тина да се присъединят към нея.

— Моля за вниманието на всички ви! Зная, че ни предстои още много ядене…

— И пиене! — вметна Джери.

— Надявам се храната да ви е харесала… — продължи тя.

Силните аплодисменти го потвърдиха.

— А сега бих желала да поднеса своя подарък на булката и младоженеца, за да го видите всички. Има и малка изненада, която искам да споделя с всички вас.

При споменаването на изненада настъпи тишина. Анджелина бе приковала вниманието им.

— Не исках да казвам на никого преди днешния ден, но „Il Primo“ нае първия си майстор сладкар. Той никога не е бил в състояние да преследва своята първа любов, защото трябвало да се грижи за майка си, когато е завършил училище, но е учил сладкарство във Франция в школата „Кордон Бльо“ в Париж. Той е maitre patissier, майстор в занаята си, и е невероятен. Тази вечер именно той направи тортата, която, вярвам, ще се съгласите, е поразителна, и я поднасяме с цялата си любов на Джони и Тина!

Прозвучаха фанфари, последвани от величествен марш, а сервитьорките отвориха вратата.

Дъглас Петибоун, облечен в бяло и с килната на една страна шапка на готвач, бутна количката с най-богатия, удивително монументален сладкиш, който някой в залата бе виждал. Това бе внушителна croquembouche — класическа френска, сложно изработена кула от профитероли, всеки глазиран с хрупкав карамел, пълнени със сладкарски крем и скрепени заедно със сладки, лъскави карамелени конци и шоколад, във формата на конус, наподобяващ коледна елха, която гордо се издигаше високо над главите на очарованите младоженци. Chef de Patisserie^[2] Петибоун бе покрил своята piece monte^[3] с глазура от сияен бял шоколад, украсена с нежни, ръчно изработени рози от марципан, посипани много деликатно с двадесет и четири каратово злато.

Джони отиде в центъра на залата и сърдечно разтърси ръката му. Когато се съвзе от шока, Тина се втурна и го прегърна силно. Петибоун се поклони и дискретно подаде на двамата миниатюрна едноетажна плодова торта с бяла глазура и фигурки на булка и младоженец, които да запазят до първата си годишнина.

— В името на традицията и за късмет — прошепна той.

Дъглас Петибоун прие първите овации в живота си и когато зазвуча музиката, всички пляскаха, танцуваха и запяха възторжения припев на „Finiculi, Finicula!“.

Анджелина трябваше буквално да изкрещи в ухото му:

— Е, тайната ти е разкрита.

— Зная и ти благодаря. Това е сбъдната мечта.

— Мислех, че може да видим Лесли тук тази вечер…

Петибоун разтърси Анджелина за раменете, завъртя я и посочи сред шумната тълпа към слаб, елегантен и безспорно красив джентълмен на средна възраст, облечен в изискан черен смокинг със зелен кариран пояс.

— По-късно ще ви представя официално — каза той. — Обещавам. Той умира от желание да се запознаете.

Анджелина обви ръце около врата му и го целуна по двете бузи.

— Дъглас, много се радвам за теб. Ей, ти така и не ми каза как мина голямата вечеря!

Петибоун я дари с усмивка, която бе едновременно и ангелска, и дяволита.

— Тъкмо вечерята изигра решителната роля!