Винс Флин
Списъкът на обречените (4)

Трета глава

Рап се прикри зад леглото и неговата тежка платформа. Мигове след характерното скорострелно „плюене“ на куршуми от заглушител огледалото над леглото се пръсна на парчета. След това куршумите започнаха да се забиват в стените, мебелите и матрака. Той се притисна към пода и в същото време се опита да преброи изстрелите. Към непрекъснатото туп-туп-туп от едно оръжие бързо се присъединиха поне още две. Рап хвърли поглед към балкона, който се намираше само на някакви си шест крачки от него, и едва не се поддаде на изкушението да скочи натам. С толкова много летящо във въздуха олово никога нямаше да успее да стигне до балкона. Мазилката се посипа върху му и той чу как куршумите се забиват в матрака само на сантиметри над главата му.

Рап се притисна още повече към пода и се прикри зад платформата под леглото. Каза си да не се поддава на паниката. Единственият път за бягство беше отрязан и той беше притиснат натясно от превъзхождащи го сили с по-голяма огнева мощ. Докато куршумите продължаваха да се сипят навсякъде около него, той си припомни какво му беше казал веднъж неговият инструктор Стан Хърли. Трябваше му половин секунда, за да стигне до извода, че това е единственият му шанс. Взе пълен пълнител изпод лявата си мишница и се фокусира върху пространството между краката на леглото, след което зачака.

Дори и когато се стреля със заглушител, при автоматичния огън се създава голям шум, тъй като се получава почти непрекъснат поток от летящи куршуми и прищракване на затворите на оръжията. Значително по-тихо е от обикновен изстрел, но в никакъв случай не е напълно безшумно. Рап изчисли, че са въоръжени с МП5 или с модификации на този картечен пистолет. В ума му веднага изникнаха възможните варианти за действие. МП5 имаше пълнител с трийсет патрона и при автоматичен режим на стрелба пълнителят се изпразваше само за няколко секунди.

Едно от достойнствата на Рап беше способността му да мисли бързо и хладнокръвно. Беше развил това си умение още в гимназията и колежа, когато тренираше лакрос. Можеше да изчисли какъв ще е следващият ход или реакцията на противника. В напрегнати ситуации като сегашната беше в състояние да елиминира от съзнанието си страха и външните отвличащи фактори и да се концентрира само върху най-важното. Скоротечните събития и действия, които се развиваха само за някакви си секунди, в ума му протичаха като на забавен кадър. Повлияните от паниката решения обикновено не водеха до нищо добро, а в този случай — до фатален край.

Прикритието и ъгълът му за стрелба бяха добри, предвид факта, че нападението му дойде изненадващо. Той използва тези няколко свободни секунди, за да премисли всички тактически аспекти на създалата се ситуация.

Най-логично в подобни случаи беше да недооцениш или анализираш погрешно мотивите, маневрите и уменията на твоя противник. Мотивът на тази група беше ясен — те искаха да го убият. Колкото до това как бяха разбрали, че ще се появи тук и как присъствието им беше убягнало на разузнавателния екип, щеше да се наложи да почака за отговорите на тези въпроси. Сега умът му се съсредоточи върху детайлите на бойната сцена. Тези не бяха обучен полицейски тактически екип. Тактическите екипи се придържаха към стрелкова дисциплина. Те не обсипваха като невидели пространството с куршуми. Оттук Рап стигна до много приятен за него извод — спокойно можеше да ги очисти един по един.

Убийството на полицаи беше изключено. Можеше да им нанесе травми или физически да ги респектира, но му беше изрично забранено да убива служители на реда. Такива бяха правилата и той нямаше намерение да ги оспорва. Правителствата можеха да си затворят очите, ако някой неприятен човек биваше открит убит на тяхна територия, но стигнеше ли се до убийството на невинен гражданин или още по-лошо, полицай, можеше да избухне международен скандал и вниманието на обществото да бъде привлечено към случая, което те всячески се стремяха да избягнат.

Рап бързо осъзна, че тези типове са допуснали голяма грешка. Бяха решили, че с превъзхождащата си огнева мощ е достатъчно да открият ураганен огън, за да спечелят битката. Но както Хърли нееднократно му беше повтарял: „Гледай да не си изгърмиш патроните в първите няколко секунди на боя. По-добре намери прикритие и изчакай този срещу теб да изпразни оръжието си“. После, като развитие на тази тактическа хитрост, Хърли и останалите инструктори го научиха да различава различните видове оръжие само по звука. И нещо повече — да брои изстреляните от противника патрони.

Последното беше почти невъзможно в тази ситуация. Невъзможно беше да се броят с прецизност боеприпасите, изстрелвани от три или четири картечни пистолета, стрелящи в автоматичен режим. Но именно заради този автоматичен режим на стрелба се налагаше логичният извод, че след няколко секунди всички нападатели ще трябва да презаредят оръжията си. Рап беше на косъм да изгуби прикритието си. Вместо да чака първият стрелец да се приближи и да го види, той реши да разшири ъгъла. Ниско приведен към пода, той пропълзя напред около половин метър. Залегнал плътно зад платформата в основата на леглото, получи изглед към близо три четвърти от стаята. Видя и първата си мишена, застанала на не повече от четири-пет метра от него. Мъжът беше с джинси и тениска и тъкмо вадеше дългия дъгообразен пълнител от оръжието си. Рап се прицели и го простреля в лицето. Продължи да движи ръката си с пистолета и откри още две мишени. Единият продължаваше да стреля като обезумял, а другият презареждаше. Рап улучи втория в носа, а третия — в гърлото. Преди да е открил следващата си мишена, куршумите един след друг започнаха да се забиват в килима, на сантиметри от лицето му. Рап бързо запълзя назад, за да се прикрие. Беше изстрелял пет патрона, което означаваше, че в пълнителя му остават четиринайсет, плюс двата пълни пълнителя с по осемнайсет патрона, плюс резервното му оръжие.

Сега не беше най-подходящият момент да лежи притиснат към пода. Ако мъжът или мъжете, останали живи след ответния му огън, изтичаха към него, щяха да го направят на кайма.

Рап се надигна, застана на коляно и вдигна пистолета си над нивото на кревата. Стреля отляво надясно, в бърза последователност, шест пъти. При петия изстрел чу как някой изпъшка и разбра, че е улучил нападателя в гърдите. Премести цевта обратно на няколко градуса вляво и стреля още четири пъти. Изведнъж стрелбата утихна. След кратка пауза Рап изстреля последните четири патрона по вратата. Бързо смени пълнителя, бутна затворната рама с палец, с което вкара нов патрон в патронника. Вдигна пистолета и бързо надникна иззад матрака. На вратата стоеше един от противниците с изписана изненада на лицето, стиснал с две ръце корема си. Време беше да мине в контраатака.

Рап стана и когато направи крачка вляво, забеляза движение в коридора отвън. Застанал приведен с насочен напред пистолет, той стреля веднъж и куршумът попадна по-скоро в гърдите на мъжа, не в главата. От силата на удара улученият отлетя назад. В пространството между убития и рамката на вратата се появи нова цев. Рап продължи да стреля в движение. Куршумите направиха на трески рамката на вратата. Когато стигна до дебелите завеси, той изстреля още един откос, след което изскочи на балкона. Въжето беше там, където го беше оставил, и той се метна към него и го стисна с дясната ръка, докато още стреляше с беретата си в лявата.

Тъкмо когато стисна въжето и прелетя над парапета на балкона, усети как нещо силно го удари отзад. Веднага разбра, че са го простреляли. В тялото му имаше парче олово. Шокът го накара да пренасочи вниманието си от въжето към появилата се веднага болка в лявото рамо и той започна да пада. В пристъп на отчаяние протегна дясната си ръка, за да напипа въжето, докато гледаше нагоре към нощното небе, а асфалтът се приближаваше с шеметна скорост.