Винс Флин
Списъкът на обречените (34)

Трийсет и трета глава

Париж, Франция

Рап се усмихна. Люк играеше до съвършенство ролята си. Беше си пъхнал ръцете в джобовете на якето и на всеки пет крачки оглеждаше улицата за опасности. Мич не би се държал така, но пък беше казал на Кенеди, че е прострелян. Нямаше да е пресилено, ако мъжете в микробуса си помислят, че е малко по-нервен и наплашен от обикновеното.

Рап имаше доста добра представа какво се случва в микробуса и не криеше пред себе си, че изпитваше удоволствие от настъпилата вътре суматоха. Сега там всички се блъскаха един в друг и се чудеха какво да предприемат. Що се отнася до това кой беше в микробуса, той не можеше да знае със сигурност, а и до този момент не си беше задавал този въпрос. Хората, които го познаваха достатъчно добре, че да различат него от подставено лице, се брояха на пръсти. На улицата обаче беше тъмно, а и Люк имаше телосложение като неговото. В подобни ситуации те щяха да видят това, което им се искаше, тоест Рап, който се е върнал, за да си вземе нещо от апартамента.

От всички оперативни агенти Роб Ридли имаше може би най-богат практически опит и знания за стила на действие на Рап. Кенеди и Хърли познаваха методите му достатъчно добре, но едва ли някой от тях щеше да дежури в микробуса. Хърли беше твърде нетърпелив. Той се нуждаеше от постоянно движение или поне да има свобода на движение, особено след похищението му в Бейрут. Хърли никога не би го признал, но върху съзнанието му бяха останали психологически белези, които той още не можеше да излекува. Най-възможният вариант беше Ридли, който се специализираше в проследяване и наблюдение. Той и хората му бяха извършили предварителното разузнаване в операцията за ликвидирането на Тарек и бяха напуснали града ден преди Рап да убие петролния министър. Мич не знаеше накъде са тръгнали, но Хърли имаше ден и половина, за да ги върне и да ги постави отново на позиция. Напълно възможно беше да са Ридли и екипът му, но Рап имаше предчувствието, че е някой друг.

Всичко се свеждаше до разговора му с Кенеди и до това дали тя щеше да успее да убеди Стансфийлд, че са му устроили засада. Рап нямаше почти никакви съмнения кой в момента се намира в микробуса. Щяха да възложат акцията на Хърли, а той на свой ред щеше да доведе верния си пес, онзи подлец Виктор. През последната година и нещо Рап беше седял много малко във „Фермата“. Ръководителите на екипа бяха положили неимоверни усилия, за да запазят самоличността му в тайна от останалите посетители. През това време той беше видял малко повече от десетина души. Мъже, които се бяха върнали от операции в чужбина, и новобранци, които искаха да попаднат в екипа. Един от тези хора вече не беше сред живите, убиха го в Бейрут. Рап не искаше да си спомня този ден. Беше твърде ярък спомен за това как и неговият живот можеше да приключи за част от секундата.

Кенеди беше казала, че ще дойде в Париж. Беше очевидно какви щяха да са последиците. Хърли щеше да се ядоса и да й каже да си върви обратно в Лангли, и да си седи зад бюрото, а да не се занимава с него. Щеше да й го каже грубо. Единственият начин тя да има успех беше Стансфийлд да оглави операцията. Всичко се свеждаше до него — до единствения човек, способен да обуздае Хърли.

Рап застана зад рамото на Грета и продължи да наблюдава как Люк се приближи още до стъпалата пред входа за апартамента. Мич отстъпи крачка назад и застана до другата страна на прозореца. Микробусът беше лесен за откриване. Черен микробус „Мерцедес Бенц Спринтер“. Достатъчно висок и широк, което позволяваше на хората вътре да се движат. Този вид микробуси често се срещаха в повечето големи градове. Работниците се придвижваха с тях из тесните и претъпкани улици. Този микробус обаче се открояваше от останалите по оборудването на покрива — сгъваема стълба и няколко тръби, в които можеше да има всичко, от навити тапети до балатум или мокет. В действителност това бяха елементи от високотехнологична наблюдателна и проследяваща система, която включваше скрити камери, антени и микрофони с насочено действие.

Предположението му беше, че вътре е Виктор, но освен него той не знаеше кой друг е на смяна вътре. Най-вероятно бяха извикани агенти от резидентурите от цяла Европа, макар че повечето от тези хора бяха прикрепени към посолствата с официално прикритие и „осветяването“ им пред някой като Виктор криеше доста рискове. Рап мислено се постави на мястото на Хърли и реши, че той не би стигнал чак дотам. По-скоро щеше да вземе със себе си бивши бойци от специалните части — момчета, които не се гнусяха от нищо и знаеха как да си държат езика зад зъбите.

— Грета — обърна се Рап към нея, докато държеше под око микробуса, — какво виждаш?

— Само мъжа с шапката. Нищо друго.

Той направи две крачки назад и отиде отново до нея. Люк беше на около метър от предната врата. Рап огледа района за някакво движение. Засега нямаше и той се върна при другата страна на прозореца, за да наблюдава микробуса. Стори му се, че микробусът се разклати леко, но от това разстояние не беше сигурен.

— Той изкачи две стъпала — докладва Грета.

Рап продължи да гледа към микробуса.

— Влезе вътре.

В този момент Рап се досети, че те може да го чакат в апартамента. Погледът му се стрелна от микробуса към втория етаж на сградата от другата страна на улицата. Преброи три прозореца отляво надясно. Завесите бяха спуснати и в третия, и в четвъртия прозорец. Нямаше как да разбере дали има някой вътре. Това леко го напрегна. Ако хванеха Люк и го разпитаха, щяха да разберат, че Рап е някъде наблизо и ги наблюдава.

— Грета, спомняш ли си какво си говорихме с теб? Че ако ти кажа, че искам да тръгнеш към твоята кола, не желая да спориш с мен.

Тя отмести очи от сградата.

— Не разбирам защо не искаш да дойдеш с мен.

— Няма да го обсъждаме сега — отвърна Рап с твърд тон. — Искам да знам дали ще правиш точно това, което ти казвам. Твоята безопасност е мой приоритет. Ако няма да ме слушаш, по-добре да си тръгнеш още сега.

Грета поклати глава и се намръщи. Изпълняването на заповеди не беше най-силната й черта.

Рап отново насочи вниманието си към микробуса. Кенеди му беше казала, че конспиративната квартира е под наблюдение. Или хората в микробуса спяха, или бяха вкарали някого в апартамента. Ако беше второто, той очакваше всеки момент да светнат лампи вътре. Люк щеше да ги изненада адски много. После най-вероятно щяха да го разпитват поне два-три дни. Рап се чувстваше неудобно заради това, но Люк щеше да оживее. Неговата версия щеше да се потвърди. Възнамеряваше да се обади на Кенеди и да й разкаже какво точно е направил. Те щяха да побеснеят, че е дал ключовете и кодовете от конспиративната квартира на някакъв си наркодилър. Рап щеше да остане непреклонен. Някой от тях го беше предал. Той беше вкаран в капан и докато не се увереше, че може да им има доверие, щеше да се наложи те да изтърпят неговата параноя.

Рап погледна часовника си. Люк беше влязъл през входната врата преди близо четирийсет секунди. Мич погледна към микробуса и най-накрая забеляза движение. Мерцедесът се разклати и миг по-късно някой вече тичаше приведен към апартамента. Рап успя да зърне за кратко мъжа, докато минаваше между две коли. А когато се приближи още, го разгледа по-обстойно.

Това беше Виктор. Дори на слабата светлина на уличните лампи беше лесно да го различи. Той беше получовек, полугорила, движейки се тежко по улицата, сякаш щеше да разбива тухлени стени. Рап не харесваше Хърли, но изпитваше уважение към него. Виктор обаче беше друго нещо. Рап го ненавиждаше искрено, не разбираше защо още не са го изхвърлили от ЦРУ и прекарваше доста време, като подробно обмисляше как би го убил, ако му се удадеше възможност.

Рап го видя да се насочва към предната врата. Сградата от другата страна на улицата беше като огледален образ на първата. На приземния етаж имаше градинка, а всяко жилище имаше отделен вход откъм улицата и малък вътрешен двор, който беше на метър и двайсет под нивото на тротоара и имаше ограда от черно ковано желязо и портал. Първият етаж се намираше на височина два метра и половина над тротоара. Стълбите пред входа бяха относително стръмни и водеха към двойна врата. Виктор застана точно там, където очакваше Рап. Скри се в сянката встрани от площадката пред входа. Той напрегна зрението си, но без успех. Виктор беше облечен в черно и в момента представляваше сянка сред другите сенки.

Рап провери прозорците на апартамента. Лампите все още бяха изключени. Погледна часовника си. Люк се намираше в апартамента от близо две минути. Рап беше изчислил всичко. Ако Люк стореше точно това, което му беше наредил, трябваше да свърши и да излезе най-много до пет минути. Нещо обаче подсказваше на Рап, че наркодилърът се е задържал вътре, за да види какво още може да отмъкне със себе си.

— Кой е този човек? — попита го Грета.

— Този, за когото те предупредих… Виктор.

Постепенно картината се нарисува — микробуса, позицията на Виктор и прозорците на апартамента. Четири минути и двайсет и седем секунди нищо не се случи. После изведнъж външната врата се отвори и Люк излезе отвътре. Слезе по стъпалата и зави надясно, точно както го беше инструктирал Рап. Виктор безшумно излезе от сенките и тръгна след Люк, само на четири крачки зад него. Вдигна дясната си ръка и Рап веднага разпозна дългия черен пистолет със заглушител.

Рап поклати глава и измърмори: „Какъв негодник“!

Случилото се впоследствие беше напълно неочаквано за него. Дулото на пистолета проблесна и тялото на Люк отлетя на една крачка напред, след което падна върху тротоара.

Грета ахна и закри с длан устата си от ужас.

Рап мигна изненадано и неволно посегна към пистолета си. В тази част от секундата осъзна, че току-що е станал свидетел на собственото си убийство, и секунда след това си даде сметка, че е станал причина за смъртта на напълно невинен човек. Това го изпълни с вина и гняв, както и с абсолютното убеждение и решителност, че ще види сметката на Виктор.