Винс Флин
Списъкът на обречените (25)

Двайсет и четвърта глава

Париж, Франция

С номерата не възникнаха проблеми. Имаше един голям подземен паркинг на няколко пресечки от Айфеловата кула. Рап се спусна до третото подземно ниво и намери седан, който беше паркиран в един тъмен ъгъл. Той бързо свали предния и задния номер и оттам отиде на четвъртото подземно ниво. Номерата на личните автомобили се състояха от четири цифри, последвани от две букви и после още две цифри. Отне му няколко минути да намери кола, първите две цифри на чиито номера съвпадаха. Повечето хора не помнеха наизуст номерата си, но за всеки случай беше по-добре поне първите една-две цифри да съвпадат. Когато нещо им се стори познато, хората са склонни да не проверяват докрай числата. Рап свали номерата и бързо монтира тези, които беше взел от първата кола. Стандартна процедура.

Собственикът на първата кола скоро щеше да забележи, че номерата му ги няма, защото там, където обикновено той е свикнал да вижда табелите с номерата, ще има празно място. Тогава щеше да се обади в полицията, че номерата са откраднати. Париж беше голям град с доста висока престъпност. Откраднатите регистрационни номера нямаше да са приоритет на полицаите, но въпреки това Рап искаше да ги заблуди, в случай че късметът му изневери и се обърнеше срещу него. Щяха да минат месеци, преди мъжът или жената, собственик на втората кола, да бъде открит и обвинен за каране с откраднати номера. Едва тогава той или тя щеше да разбере, че собствените му номера са откраднати и съответно щеше да заяви за кражбата в полицията. До тогава от Рап и Грета нямаше да е останала и следа. Сребристото ауди А4 на Грета не беше проблем. Проблемът беше в швейцарските му номера, които привличаха прекалено много внимание. А пък и ако се налагаше да бягат, хубаво щеше да е някой случаен минувач да не съобщи номерата им на полицията. Също така определено не искаха Хърли да види номерата.

Когато Рап се върна в хотела, рамото му не го болеше много и самият той беше доволен, че са готови за вечерта. Грета го чакаше в стаята и изглеждаше леко притеснена, въпреки че се стараеше да не го показва. Тя го попита защо се е забавил толкова и той й каза за номерата и за още няколко други относително незначителни дела, които беше свършил. Преди тя да се ядоса, Рап смени темата и я попита как е прекарала следобеда. Докато слушаше разказа й, той изпразни на леглото съдържанието на една от торбите — комплект за шиене, джинси, ново яке и някои други неща. Постави джинсите на леглото и извади глока си със заглушител. При вида на оръжието Грета млъкна. Рап постави оръжието върху горната част на левия крачол на джинсите, взе един маркер и очерта мястото.

— Изпробва ли как ти стои перуката?

Тя остави въпроса му беше отговор.

— Какво правиш? — попита го.

— Раменният ми кобур е направен за левичари, а в момента лявата ми ръка не е от голяма полза. Трябва да си направя кобур за пистолета. Не е много добре да го държа на кръста.

— Защо?… Защото можеш да се простреляш ли?

— Не, не е много удобно и не е много лесно да го извадя, ако ми потрябва.

Тя кимна и продължи да го наблюдава, докато той извади ножица и отряза едно парче. После постави на леглото новото черно дънково яке и го разтвори, за да се открие вътрешността на предната лява част. Премери с пистолета необходимия ъгъл, закрепи отрязаното парче с карфици и извади игла с конец.

— Ти си можел да шиеш.

Рап се ухили.

— Един от много ми таланти. Гладна ли си?

Тя поклати глава.

— Само съм уморена.

Той се зае с шиенето.

— Защо не изпробваш перуката пред мен? Добре е довечера да няма изненади.

Грета понечи да го попита защо му е пистолетът, щом няма да има риск, но си каза, че въпросът е глупав. Целият му живот беше съпроводен с риск и откакто го познаваше, тя непрекъснато се опитваше да не обръща внимание на този факт. Взе торбата от магазина, отиде в банята и затвори вратата. Нави косата си и после внимателно постави перуката. Леко дръпна първо от едната страна, после от другата, за да я нагласи. Перуката й стоеше добре, но не й харесваше това, че от огледалото я гледаше напълно непозната външност.

Рап чу как вратата се отвори и вдигна поглед от иглата и конеца. Черните коси стигаха под раменете й. Над съвършения овал на лицето й се спускаше бретон, чиято дължина беше до два сантиметра над веждите. Рап зяпна от почуда.

— Как ти се струва? — попита го Грета.

— Струва ми се, че сега ще се възбудя.

— Много смешно.

— Сериозно ти говоря. — Той остави якето на леглото и стана. Приближи се до Грета. Тя го погледна за секунда и почувствала се уязвима, обгърна тялото си с ръце и впери очи в бялата стена срещу нея. Езикът на тялото й беше пределно ясен, но Рап не беше от тези, дето лесно се спират. Той докосна брадичката й и обърна лицето й. — Извинявай, че те замесих във всичко това. Може би ще е по-добре да се върнеш в Цюрих. Аз ще гледам сам да се оправя и когато ситуацията се успокои, ще дойда да те видя.

— А ако ситуацията не се успокои?

„Тогава сигурно ще лежа някъде мъртъв“ — помисли си, но не го изрече на глас.

— Ще се успокои, непременно ще се успокои. Скъпа, аз съм добър в занаята. Повярвай ми, щом ти казвам, че тези типове трябва много да се страхуват от мен, значи е така.

Тя поклати глава и очите й се насълзиха.

— Онази нощ за малко не те убиха. Ако този куршум те беше улучил само на няколко сантиметра вдясно, кръвта ти щеше да изтече и ти щеше да си мъртъв. Размина ти се на косъм. Не мога да разбера защо не зарежеш всичко и не заминеш с мен още сега. Защо не зарежеш цялата тази лудост.

— В тази професия не можеш просто така да зарежеш всичко. Ще трябва да ми се довериш, Грета. Ако ли не, по-добре се връщай в Цюрих.

— Това ли искаш от мен? — Първата сълза се търкулна по бузата й.

Рап не обичаше да я гледа такава. Той избърса с палец сълзата й и отвърна:

— Искам да си в безопасност, а с мен определено това е невъзможно. Но част от мен…

— Какво?

— Част от мен не може да понесе мисълта, че повече никога няма да те видя.

Последваха още сълзи.

— Не е задължително да става така. Трябва само да…

— Да си тръгна. — Рап поклати глава. — Няма да стане, скъпа. Трябва да довърша нещата докрай и тогава ще можем да говорим за напускане.

Грета обхвана лицето му с длани.

— Обичам те.

Той се усмихна.

— И аз те обичам.

После се наведе и я целуна. Дясната му ръка пусна брадичката й, плъзна се към тила й и я придърпа към себе си. Целувките им станаха по-страстни и по-пламенни. Рап задиша учестено, после плъзна ръката си надолу към малкото й съвършено дупе. Грета изстена. Досещаше се за желанието му и тя самата го искаше. Толкова много й липсваше и не искаше нищо друго. Само да лежи в обятията му и заедно да прекарат остатъка от уикенда в леглото. Но въпреки това леко го отблъсна и го попита:

— Как е рамото ти?

Рап я придърпа още по-силно към себе си и отвърна:

— Ще трябва да внимаваме.

Грета започна да разкопчава ризата му.

Той разкопча джинсите й и това още повече разпали страстите им. Започнаха буквално да разкъсват дрехите си, спирайки се само от време на време, за да помогнат на другия. Ризи, панталони, пуловери, чорапи, обувки летяха в различни посоки, докато накрая Рап не остана по слипове, а Грета по полупрозрачен черен сутиен и бикини. С изключение на раната на рамото на Рап, двамата бяха самото съвършенство. Той беше с мускулесто и изваяно тяло. Тя беше стройна, гъвкава и приятно закръглена, а кожата й беше нежна и мека.

Грета го побутна на леглото и той седна, хванал с ръце бедрата й.

— Ще махна перуката — каза тя.

Рап не се отричаше от думите си, че го възбужда с перука, но тя беше толкова красива, че и плешива да беше, пак трудно щеше да й устои.

— Няма нужда от перуката.

Грета се усмихна, накара го да легне по гръб и се настани върху него. После свали перуката и разпусна русата си коса.

— Ти се отпусни, аз ще се погрижа за останалото.

Рап се усмихна, затвори очи и за първи път от дни насам престана да мисли за възмездие и убийства.