Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Paris Vendetta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Парижка вендета

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-226-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2016

История

  1. — Добавяне

54

Малоун не сваляше очи от чесната и бързо забеляза новата промяна в курса й. Машината зави още по̀ на юг, сякаш търсеше нещо.

— Изтребителят тук ли е? — попита в микрофона той, без да е сигурен дали има някой насреща.

— На позиция е — отговори Даниълс.

Решението беше взето светкавично.

— Нека го свалят, докато все още е възможно. Отдолу са само ниви, но градът бързо се приближава.

Заблъска с юмрук по стъклото към пилотската кабина.

— Назад! Бързо!

— Заповедта е дадена — обади се в слушалките Даниълс.

* * *

Торвалдсен стъпи на площадката и вдъхна студения декемврийски въздух. Никога не се беше качвал на Айфеловата кула. Нямаше конкретни причини. Преди години Лизет беше проявила желание да дойдат, но работата му попречи. Ще го направим следващото лято, обеща й той. Но следващото лято дойде и си замина, както още много лета след това. После Лизет се разболя и почина. Кай беше идвал тук няколко пъти и обичаше да му разказва за прекрасната гледка, която, както можеше да се увери в момента, действително беше зашеметяваща. Прикрепената към парапета табела информираше, че при ясно време оттук се вижда на разстояние шейсет километра.

А днес времето беше ясно. Един от онези искрящи зимни дни със синьо небе без нито едно облаче. Той беше доволен, че е облякъл най-дебелото си палто, към което беше добавил шал и ръкавици. Но френската зима не бе сурова като датската.

Париж винаги го беше обърквал, но така и не бе успял да го впечатли. На практика мнението му за този град напълно съвпадаше с репликата на Джон Траволта от „Криминале“, която гласеше: Там нещата са същите като тук, но малко по-различни. Двамата с Джеспър бяха гледали филма преди няколко години, бяха заинтригувани от сюжета, но в крайна сметка бяха отвратени от насилието. Доскоро той възприемаше насилието единствено като средство за самозащита. Вероятно по тази причина застреля Амандо Кабрал и въоръжения му съучастник без никакви угризения. А това го безпокоеше. Малоун беше прав. Не може да се убиват хора просто ей така.

Но в момента, отправил поглед към Греъм Ашби, който стоеше в мразовития въздух близо до Елиза Ларок, той бавно осъзна, че убийството на този човек ще му достави наслада. Странно как светът му беше попаднал в плен на омразата. Напомни си, че трябва мисли за приятни неща. Лицето му не биваше да издава мислите му. Беше стигнал дотук. Сега трябваше да сложи точка.

* * *

Ашби знаеше какво очаква Елиза Ларок — малък, натоварен с експлозиви самолет да се стовари върху църквата, издигаща се в южния край на „Инвалидите“. Един грандиозен спектакъл.

Идеята много се хареса на фанатиците, които проявиха желание да поемат отговорността. Обстановката наподобяваше тази от 11 септември, но в по-малък мащаб и най-главното — без човешки жертви. Това беше причината, поради която избраха Коледа, когато „Инвалидите“ и църквата бяха затворени. Едновременно с акцията в Париж щяха да бъдат нападнати още два обекта с национално значение — Аквитанският музей в Бордо и Дворецът на папите в Авиньон, също затворени за празниците. Символични актове, нищо повече.

Докато обикаляха площадката, наслаждавайки са на промените в панорамата, той забеляза горящ автомобил пред църквата на „Инвалидите“. Около него бяха спрели няколко пожарни, полицейски коли и линейки. Част от гостите също го видяха. В забележките, които си размениха, липсваше тревога. Ситуацията изглеждаше под контрол. Пожарът със сигурност имаше отношение към действията на Лайън, но Ашби нямаше никаква представа за плановете на южноафриканеца. Той не сподели подробности по планираната операция, а и Ашби нямаше желание да ги чуе. Единственото му условие беше нещата да се случат точно по пладне. Погледна часовника си. Вече беше време.

Ларок поведе гостите на панорамна обиколка, но той умишлено изостана от групата. Отбеляза, че тя започна от гледката към северната част на града, а после се насочи към платформата, гледаща на запад. В момента, в който групата зави към южната страна на площадката, той бързо се насочи към изхода, който водеше към остъклената тераса. Премина през него, плъзна вратата обратно на мястото й и щракна ключалката в долната част. Мистър Гилдхол си беше направил труда да огледа двете панорамни тераси и беше открил, че вратите към тях се залостват с резета, ключовете от които се съхраняваха от охраната на кулата. Но не и днес.

Ларок беше уредила площадката на върха да остане на разположение на клуба за цял час. Тя щеше да бъде освободена в един без двайсет, петнайсетина минути преди отварянето на касите, намиращи се на двеста седемдесет и пет метра по-надолу.

Той бързо се спусна по четиринайсетте метални стъпала и прекоси площадката към източната страна. Ларок и групата все още бяха в южната част и оглеждаха забележителностите. Ашби изкачи стъпалата към втората стъклена врата и безшумно я затвори, щраквайки ключалката в долната й част.

Парижкият клуб остана в капана под върха на Айфеловата кула. Ашби слезе обратно, влезе в един от асансьорите и натисна бутона за спускане.

* * *

— Получих информацията — екна в слушалките гласът на Даниълс. — В момента във въздушното пространство над Париж има шест самолета. Четири от тях са пътнически и приближават за кацане на „Орли“ и „Шарл дьо Гол“. Два са частни. — Президентът замълча за момент и добави: — И двата със странно поведение.

— Уточнете — обади се Стефани.

— Единият не отговаря на радиосигналите. Другият е с включена радиостанция, но се държи различно от обявените намерения.

— Предполагам, че и двата летят насам — отгатна продължението Малоун.

— Единият от югоизток, а другият — от югозапад. Върху втория осъществяваме визуално наблюдение. Моделът е „Бийчкрафт“.

Малоун потропа на преградата.

— Карай на югоизток! — заповяда на пилота той.

— Сигурен ли си? — попита Даниълс.

— Сигурен е — отвърна вместо него Стефани.

Вдясно, на около осем километра от хеликоптера, избухна оранжев пламък.

Чесната беше унищожена.

— Току-що ми съобщиха, че първият самолет е изчезнал от радарите.

— Обзалагам се, че и той е чесна — отвърна Малоун. — Пътува на югоизток, тоест към нас.

— Прав си, Котън. Току-що получих образ. Същите цветове на корпуса като онзи, който току-що беше свален.

— Това е целта, която пази Лайън.

— Ще имаш и друг проблем — добави след кратка пауза президентът.

— Нека отгатна — въздъхна Малоун. — Няма да можем да го свалим, защото лети над града.

— Така е. Мръсникът е предвидил всичко.

* * *

До слуха на Елиза долетя далечен гръм откъм обратната страна на кулата. В момента тя стоеше на южната част на площадка, от която се разкриваше гледка към Марсово поле. От двете страни на някогашната парадна зона се издигаха частни домове и луксозни жилищни блокове, покрай които минаваха широки булеварди.

Бърз поглед наляво я увери, че позлатеният купол на „Инвалидите“ все още е на мястото си. Беше озадачена от грохота, тъй като до дълго планираното събитие все още оставаха няколко минути. Ашби я беше информирал, че самолетът ще се появи от север, ще направи завой над Сена и ще се насочи към църковния купол, следвайки сигналите на радиомаяка, поставен там преди няколко дни. Пълните резервоари и огромното количество експлозиви на борда щяха да предизвикат опустошителна експлозия. А тя и останалите членове на клуба щяха да я наблюдават от почти триста метра височина.

— А сега нека се прехвърлим на източната страна за последен поглед към другата част на града — предложи тя.

Групата покорно се насочи към завоя. Нарочно беше организирала нещата така, че панорамната обиколка да завърши на източната страна, с гледка към „Инвалидите“.

— Някой да е виждал лорд Ашби? — внезапно попита тя, спря и се огледа.

Няколко глави се поклатиха в знак на отрицание.

— Ще отида да го потърся — обади се Торвалдсен.

* * *

Хеликоптерът „Уестланд Линкс“ се носеше с пълна скорост към чесната. Малоун беше залепен за страничното прозорче.

— Завой на единайсет! — заповяда той. — Приближи се!

Машината направи плавен завой и бързо настигна едномоторния самолет. Малоун вдигна бинокъла пред очите си. Двете седалки в пилотската кабина бяха празни, а лостът за управление се движеше сам, също както в предишния самолет. Останалата част от кабината беше пълна с увити във вестници пакети.

— Същата работа — съобщи той и свали бинокъла. — Лети на автопилот. Но този път нещата са сериозни. Лайън е планирал нещата така, че да не можем да решим проблема. — Той погледна надолу, към улиците и сградите под тях, които се простираха на километри. — Нямаме кой знае какъв избор.

— Край на посланията, а? — обади се Стефани.

— Направил е каквото трябва, за да ни затрудни максимално.

Очите му се спряха на барабана с тънко стоманено въже и спасителната макара, прикрепена към корпуса на хеликоптера.

— Имате ли ремъци за онова нещо? — обърна се към втория пилот той.

Мъжът кимна.

— Дайте ги.

— Какво си намислил? — погледна го Стефани.

— Някой трябва да влезе в самолета под нас.

— А как ще го направиш?

— С внимателно спускане — посочи макарата той.

— Не мога да ти позволя!

— Да имаш по-добра идея?

— Не, но тук командвам аз — отвърна тя. — Забрави за тази лудост!

— Котън е прав — прозвуча гласът на президента в слушалките им. — Не можем да свалим самолета, следователно някой трябва да поеме управлението му.

— Нали искаше помощта ми? — обърна се към Стефани той. — Тогава ме остави да ти я дам!

В погледа й се четеше безмълвен въпрос. Нима е нужно всичко това?

— Няма друг начин.

Тя кимна в знак на съгласие.

Малоун свали слушалките и облече пилотския гащеризон, който му подаде вторият пилот. Дръпна ципа чак до гърлото си, след което се зае с предпазните колани, които образуваха нещо като люлка. Вторият пилот провери здравината им с няколко резки подръпвания.

— Вятърът е силен и здравата ще те разлюлее на въжето — предупреди той. — Пилотът ще се снижи максимално, за да намали люлеенето.

След тези думи мъжът му помогна да затегне коланите на парашута.

— Радвам се, че все пак проявяваш някакъв здрав разум — извика Стефани сред грохота на двигателите.

— Не се безпокой, правил съм го и преди.

— Хич не те бива в лъжите! — остро отвърна тя.

Той нахлупи вълнената шапка и със задоволство установи, че тя покрива по-голямата част от лицето му. За миг изпита чувството, че прилича на банков обирджия, а след това си сложи авиаторските очила с жълти стъкла.

Вторият пилот вдигна ръка, за да покаже, че всичко е готово. Малоун кимна. Страничната врата се плъзна назад, леден въздух нахлу в кабината. Той си сложи подплатените ръкавици и чу как стоманеното въже щракна, когато се закачи за ремъците. Преброи до пет и направи крачка в бездната под себе си.