Стив Бери
Парижка вендета (11)

10

— Наполеон вярвал във всякакви предсказания и пророчества — продължи разказа си Елиза. — Такива са всички корсиканци. Веднъж баща му казал, че съдбата на всеки е написана на небето. И бил прав.

Мастрояни не изглеждаше впечатлен. Но тя не се отказваше лесно.

— Първата му съпруга Жозефин била креолка от Мартиника, където били популярни вуду и други магии. Преди да напусне острова и да отплава за Франция, тя отишла при пророчица, която й предсказала много неща: че ще се омъжи млада, ще бъде нещастна, а след като овдовее, ще стане по-важна дори от кралицата на Франция. — Елиза замълча, после тихо добави: — Тя се омъжила на петнайсет, страдала много, овдовяла рано, а после станала не кралица, а императрица на Франция.

— Отново типичното за французите връщане към миналото — сви рамене Мастрояни.

— Може би. Майка ми живя според предсказанията в тази книга. Отначало и аз бях като теб, но постепенно се промених.

Тя разтвори тънката книжка.

— Търсят се отговори на трийсет и два въпроса, някои от които са съвсем прости. Ще доживея ли до дълбока старост? Ще се възстанови ли болният? Имам ли врагове и колко са те? Ще получа ли наследство? Но има и други, доста по-сложни. За тях е позволено да си помислиш, преди да ги формулираш, а дори и да промениш някои думи. — Тя плъзна томчето към него. — Избери си един въпрос. Най-добре нещо, на което знаеш отговора. Изпробвай силата му.

Мастрояни сви рамене и развеселено намигна.

— И бездруго няма какво да правиш — подтикна го Елиза.

Той се предаде и започна да разглежда списъка. След известно време показалецът му се спря върху листа.

— Този. Ще имам ли син или дъщеря?

Тя знаеше, че се беше оженил за трети път преди около година. Съпругата му беше с двайсетина години по-млада от него. Мароканка, ако не грешеше.

— Нямах представа. Бременна ли е?

— Да видим какво ще каже оракулът.

Леко потрепване на веждата издаде подозренията му.

Елиза побърза да му подаде бележник и писалка.

— Начертай няколко вертикални линии на страницата, но да не бъдат по-малко от дванайсет. После можеш да спреш, когато пожелаеш.

Той я погледна странно.

— Така става — увери го тя.

Мастрояни се подчини.

|||||||||||||||||||||||||

— А сега начертай още четири реда вертикални линии, по една на ред, точно под първия. Не мисли, а просто го направи.

— Най-малко дванайсет?

— Не. Колкото пожелаеш.

Очите й проследиха движението на писалката.

|||||||||||||||||||

||||||||

||||||||||||

||||||||||||||||||||||||||||

— Сега преброй пет реда. Ако се получи чифт, сложи две точки отстрани. Ако е тек — една.

Той помисли за момент и направи изчисленията, завършвайки с колона от пет реда точки.

●

●

●●

●●

●●

Тя разгледа резултатите.

— Два тека, три чифта. Това достатъчно произволно ли е за теб?

Той кимна.

— Избрал си трийсет и втория въпрос — разтвори книгата Елиза и посочи с пръст трийсет и втория ред в дъното. — Тук в началото на страницата са записани възможностите на точките. В колоната на твоя избор — два чифта и три тека — отговорът е „Р“.

Прелисти книгата и откри страницата, която започваше с главно Р.

— Страницата с отговорите съдържа същата комбинация на точките. Отговорът на оракула е на третия ред от горе надолу.

Мастрояни бавно пое разтворената книга. На лицето му се изписа удивление.

— Изумително! — прошепна той.

Тя си позволи едва забележима усмивка.

— „Ще ти се роди син, който ще ти създава много грижи, ако не получи своевременни корекции“ — прочете на глас Мастрояни. — Всъщност ще имам син. Научихме го едва преди няколко дни. Последните изследвания показаха, че той развива физически недъг, който лекарите искат да отстранят още преди раждането. Операцията е рискована и за майката, и за детето. Не сме споделили проблема с никого, защото лечението все още се обсъжда. — Смайването бавно напусна лицето му. — Как е възможно това?

— Съдба.

— Може ли да опитам още веднъж?

— Оракулът предупреждава да не се задава повече от един въпрос на ден — поклати глава тя. — Не се препоръчва и задаването на един и същ въпрос в рамките на един лунен цикъл. По-точни са въпросите, зададени на лунна светлина. Нали малко след полунощ се насочихме на изток, към слънцето?

— Което означава, че предстои раждането на нов ден.

Тя само се усмихна.

— Признавам, че наистина съм силно впечатлен, Елиза. Възможните отговори на моя въпрос са трийсет и два, но въпреки това аз случайно избрах онзи, който ме задоволява.

Тя придърпа бележника и го отвори на нова страница.

— Днес не съм се съветвала с оракула. Нека опитам.

Пръстът й спря на въпрос №28.

Ще успея ли в сегашните си начинания?

— Това за мен ли се отнася? — попита с променен тон Мастрояни.

— Да — кимна тя. — Дойдох в Ню Йорк специално за теб. — В очите й се появи решителност. — Ти си перфектният избор за нашия екип. Мислих много и се спрях на теб.

— Ти си безскрупулна жена, Елиза — въздъхна той. — Дори още по-лошо — безскрупулна жена с план!

— Животът е труден — сви рамене тя. — Цената на петрола скача неконтролируемо, инфлацията се заменя от рецесия и обратно. Правителствата са безпомощни. Или печатат пари, което увеличава инфлацията, или затягат коланите по посока на рецесията. Стабилността е само спомен от миналото. Но аз открих начин да се справя с всичко това.

— Дали ще проработи?

— Вярвам, че да.

Смуглото му лице се опъна, в очите му най-сетне проблесна решителност. Предприемачът у него беше наясно с проблемите, пред които бяха изправени хора като нея. Светът наистина се променяше. Нещо трябваше да се направи. А тя може би наистина имаше решението.

— Първоначалната вноска за членство е двайсет милиона евро — добави Елиза.

— Няма проблем — сви рамене той. — Но предполагам, че имаш и други източници на приходи.

— Милиарди — кимна тя. — Чисти и непокътнати.

— Добре — рече Мастрояни и посочи тънката книжка. — Хайде, направи го. Накарай оракула да отговори на въпроса ти.

Тя хвана писалката и начерта пет реда вертикални линии, после преброи всеки ред. Всичките бяха четни числа. След консултация с графиката се оказа, че отговорът е на буквата Q. Тя прелисти страниците и намери посланието.

Забеляза нетърпението му и на лицето й се появи лека усмивка. Най-после беше успяла да привлече цялото му внимание.

— Искаш ли да ти го прочета?

Той кимна.

— Провери внимателно позицията на набелязания партньор. Действай без страх, ако тя отговаря на твоята. И двамата ще бъдете щастливи.

— Оракулът май знае какво смятам да направя — промърмори той.

Тя замълча. Тишината в кабината се нарушаваше само от равномерното свистене на реактивните двигатели. Скептичният италианец беше научил току-що нещо, което тя винаги бе знаела благодарение на своите майка и баба корсиканки: потеклото бе наистина от изключително значение.

Мастрояни протегна ръка и тя я стисна. Дланта му беше леко изпотена.

— Разчитай на мен в това, което си намислила.

— Все още ли не ме харесваш? — пожела да узнае тя.

— Нека си спестим мнението ми по този въпрос.