Стив Бери
Парижка вендета (22)

21

Париж

Малоун последва Сам надолу по стълбите и двамата са насочиха към претрупаните полици от раздел „Бизнес“.

— От многобройните имейли на Фодрел ми стана ясно, че той е заклет противник на системата на Управлението на Федералния резерв, която нарича „чудовищна конспирация“, тласкаща Америка към гибел. Само малка част от доводите му са разумни, останалото е просто лудост.

— Радвам се, че имаш някакви граници — усмихна се Малоун.

— Не съм фанатикът, за когото ме вземаш. Просто допускам, че има хора, които манипулират нашата финансова система. От алчност, а не защото се стремят да завладеят света. Те искат да забогатеят или да останат богати. За целта кроят планове, които със сигурност ще се отразят зле на икономиката на отделните държави.

Малоун не изрази несъгласие, но му трябваха доказателства. Преди да си тръгнат от Кристиангаде, бе разгледал сайтовете на Сам и на Фодрел. Заключенията в тях бяха горе-долу еднакви, само че тези на Фодрел бяха по-категорични и по-мрачни.

— Всъщност какво точно търсим? — попита той и хвана Сам за рамото.

— Бележката горе сочи, че става въпрос за книга, написана от известен финансов експерт, който споделя някои от изводите, до които сме стигнали с Фодрел. Успях да я прочета още преди няколко месеца.

Малоун пусна рамото му и го остави да рови по полиците.

Опитното му око пробяга по заглавията — повечето от тях никога не би купил за книжарницата си, дори и да му ги предложеха на безценица. Но фактът, че бяха изложени тук, на Левия бряг на Сена, очевидно беше вдигнал цената им.

— Ето я.

Сам измъкна една книга с меки корици голям формат, озаглавена „Създанието от остров Джекил: различен поглед към Управлението на Федералния резерв“.

— Със сигурност е тук благодарение на Фодрел — каза Сам. — Няма начин да е попаднала случайно.

Прогонени от студа навън, в книжарницата влизаха все повече посетители. Малоун небрежно оглеждаше лицата им, но не забеляза Кльощавия. Знаеше какво става, но реши, че изчакването е най-добрата стратегия за момента.

Издърпа книгата от ръцете на Сам и я прелисти. Почти веднага откри лист хартия, прегънат между страниците.

Обратно при огледалото

Той поклати глава. Върнаха се на втория етаж и се взряха в розовото листче, залепено за огледалото.

Кафе Д’Аржан, Рю Данте 34

Трийсет минути

Малоун отново пристъпи към прозореца. Чинарите на улицата бяха с оголени клони, а сенките им вече се удължаваха в късия зимен ден. Преди три години беше завел Гари в Музея на международния шпионаж във Вашингтон, отстъпвайки пред желанието на момчето да научи повече за професията на баща си. Музеят се оказа много интересен и те прекараха много добре. На излизане дори си купиха книга — „Практически наръчник за шпионажа“, която предлагаше доста лекомислена гледна точка за тази необикновена професия. В главата „Как да се пазим от вятъра“ се описваха начините за осъществяване на незабележим контакт.

И така, той чакаше, знаейки какво ще последва. Сам се приближи до него. Вратата долу се хлопна и на тротоара се появи Кльощавия, който държеше в ръце книга, която много приличаше на онази, която бяха разлиствали преди малко.

— Стар номер, който вече никой не използва — подхвърли Малоун. — Явно твоят приятел си пада по шпионските филми.

— Бил е тук?

— Интересуваше се от нас още преди да влезем, а после и той влезе — поясни Малоун. — Предполагам, че се е крил между стелажите, докато намерим книгата. Знаел е как изглеждаш от снимката, която си му изпратил. Сметнал е, че и аз изглеждам добре, качил се е тук преди нас, а само преди минути отново е слязъл долу.

— Мислиш, че онзи там е Фодрел? — посочи с пръст Сам.

— Че кой друг може да бъде?

* * *

Елиза застана нащрек. Оказа се, че Торвалдсен не само познава бизнеса й, но и знае неща, които бяха неизвестни за нея.

— Пробив в сигурността? — вдигна вежди тя.

— Един от членовете на вашия Парижки клуб явно не е този, за когото се представя.

— Не съм казала, че такъв клуб съществува.

— Тогава няма за какво да говорим — надигна се Торвалдсен. — Беше ми приятно да посетя имението ви. Ако някой ден посетите Дания, ще ми бъде приятно да ви поканя в моето, казва се Кристиангаде. А сега ще ви оставя да си починете след дългия полет.

— Винаги ли сте толкова надут? — подхвърли с предпазлива усмивка Елиза.

— До Коледа остават само два дни, но въпреки това си направих труда да се появя тук — сви рамене Торвалдсен. — Вие твърдите, че няма за какво да говорим и аз си тръгвам. Проблемът в сигурността ви скоро ще проличи. Дано пораженията не са големи.

Подборът на членовете беше направен много внимателно. Само седем, включително самата Елиза. Всеки от избраните беше потвърдил съгласието си с начална вноска от двайсет милиона евро и беше положил клетва за конфиденциалност. Първите действия в Африка и Латинска Америка бяха донесли безпрецедентни печалби, които затвърдиха решимостта на членовете. Парите са най-доброто средство за укрепването на всяка конспирация. И въпреки това този датчанин, който притежаваше огромно богатство и влияние, очевидно беше успял да разбере много неща.

— Наистина ли проявявате интерес, хер Торвалдсен? — подхвърли Елиза.

В очите му се мярна особено пламъче. Явно беше успяла да докосне някаква скрита струна. Изкривеният гръбнак и сгънатите колене го правеха да изглежда по-нисък, отколкото беше. Торбестият пуловер, широките кадифени панталони и черните маратонки вероятно бяха опит за прикриване на физическите недъзи. Гъстата му посребрена коса беше дълга и разрошена, веждите — рунтави, а бръчките по лицето му много дълбоки. Лесно можеха да го вземат за обикновен бездомник, но може би точно това бе и целта му.

— Хайде да оставим преструвките — рече той. — Тук съм по съвсем конкретен повод, с надеждата да стигнем до взаимноизгодно споразумение.

— В такъв случай да поговорим.

Нетърпението напусна лицето му и той седна отново.

— Направих доста задълбочени проучвания, за да стигна до вашия Парижки клуб.

— Какво пробуди интереса ви към него?

— Поредицата от майсторски манипулации на определени валутни пазари. Беше ясно, че не се дължат на случайни обстоятелства. Разбира се, в интернет има сайтове, които твърдят, че знаят далеч повече от мен за вашите операции.

— Чела съм някои от тях — кимна Елиза. — Но вие сте наясно, че това са пълни глупости.

— Така е — кимна Торвалдсен. — Един от тях все пак привлече вниманието ми. Нарича се „Грийдуоч“ и попаденията му са доста точни. Най-много ми хареса цитатът от Шерлок Холмс на първата страница: „Няма нищо по-измамно от очевидните факти“.

Елиза познаваше не само сайта, но и собственика му. Торвалдсен беше прав. Преди около три седмици тя беше заповядала ответни действия именно заради точните му попадения. Дали човекът насреща й знаеше и за тях? Защо иначе би споменал именно този уебсайт?

Торвалдсен извади от джоба на панталоните си сгънат лист хартия и й го подаде.

— Разпечатах го вчера от „Грийдуоч“.

Елиза разгърна листа.

Антихристът вече е между нас?

Ако подложим на анализ сегашното систематично завладяване на независими държави по света, със сигурност ще открием, че зад агресията стои огромна сила, включваща икономика, медии, военни и политици. Аз ще се опитам да докажа, че тази сила е създадена от световните финансови магнати, начело на които стои истинският Антихрист от плът и кръв. Неговото име е Елиза Ларок, чиято цел е да управлява света посредством скритите икономически лостове на фамилията й, изграждани в продължение на столетия.

Кредитирането на правителствата е най-сигурният и печеливш бизнес. Но обединяването на финансистите, липсата на конкуренция между тях и манипулирането на валутните пазари в тяхна обща полза представлява голяма опасност. Ларок и нейните партньори са изградили йерархична структура, която се занимава с придобиване или изкупуване на акции от всичко ценно на световните пазари. Например те могат да притежават „Кока-кола“ и „Пепси-кола“ и от върха на своя Олимп да наблюдават как тези компании се борят една срещу друга на пазара. Благодарение обаче на капиталистическата система и нейните тайни регулационни механизми това остава незабелязано за широката публика. Контролирайки правителствата в западните страни, тези хора контролират целия западен свят. Ако проследим развоя на глобалната политика, ще установим, че демократично избраните лидери в редица страни се сменят, но политиката е подчинена на интересите на богатите и затова повече или по-малко остава същата. Съществуват признаци в подкрепа на факта, че светът се управлява от една невидима организация. Събраните от мен доказателства недвусмислено сочат, че лидерът на тази организация е Елиза Ларок. Тук имам предвид конспирация от глобален мащаб, обхващаща почти всички страни по света.

— Антихрист? — усмихна се Елиза.

— Остър език и смели, но в общи линии правилни заключения — кимна Торвалдсен.

— Последното нещо, което искам, е да управлявам света, повярвайте ми. Свързано е с прекалено много проблеми.

— Вярвам ви. Достатъчно е да го манипулирате във ваша полза. Има ли значение, че може да се получи някакъв политически провал? Важна е печалбата. — Торвалдсен замълча за момент, после добави: — Това е причината да съм тук. Искам част от печалбата.

— Вие едва ли се нуждаете от пари — отбеляза тя.

— Нито пък вие. Но въпросът е друг, нали?

— А какво сте готов да предложите срещу тази печалба?

— Един от членовете ви има финансови проблеми. Портфолиото му е разтеглено до крайност, затънал е в дългове. Начинът му на живот изисква огромен приток на капитали, с които не разполага. Серия от лоши инвестиции, прекалено много ангажименти и немарливост са го довели до ръба на фалита.

— Какво ви кара да се интересувате от него?

— Нищо. Но за да привлека вашето внимание, ще трябва да ви предложа нещо, което не знаете. И то е свързано с този човек.

— А защо трябва да ме интересуват проблемите му?

— Защото именно от него изтича информацията за вашия клуб.

По гърба й пролазиха тръпки. Ако един от избраниците й решеше да продаде останалите, грандиозните й планове действително можеха да рухнат.

— Кой е той? — пожела да узнае тя.

— Лорд Греъм Ашби.