Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (8)

VIII

Адам Джилис влезе побеснял в лимузината.

— Остави ме цял час да чакам. Беше казала в десет часа. Защо, по дяволите, не можеш да бъдеш точна?

— Съжалявам, миличък — отвърна Ийв и постави ръка върху неговата. — Нямаше начин. Беше много пиян. Не вярвах, че ще мога да го накарам да дойде. Ох, Адам, всичко ми е дошло до гуша. Колко още трябва да издържа? Нямаш представа какво значи да живееш с този стар негодник — цялото й тяло се разтрепери. — Съжалявам, че се съгласих да ти помогна.

Джилис я погледна стреснато.

— Хайде, за бога, овладей се — рече й успокояващо. — И без твоите проблеми си имам достатъчно грижи. Зная, че не ти е лесно, но разбери, трябва да имаме Кейл на наша страна в тази работа. Сами не бихме могли да се справим.

— Но цялата тази работа е толкова опасна и налудничава — каза тя, обръщайки се към него. — Трябва да съм обезумяла, когато се оставих да ме уговориш… Никога няма да успеем.

Брат й я гледаше замислен, а очите му святкаха зло.

— Окей! Ако наистина мислиш така, няма смисъл да продължаваме. Има други момичета, които с радост биха ми помогнали… И дори биха свършили всичко много по-добре от теб. Ще променя плана. Кажи на Кейл, че искаш да се върнеш във „Фоли“.

Ийв усети неприятни студени тръпки по гърба си.

— Не се ядосвай, мили! — каза бързо.

— Аз не се ядосвам — отговори й той. — Но разбери, ако не можеш да продължиш, по-добре се откажи навреме, преди да си объркала нещо.

— Ако се върна във „Фоли“ — говореше бавно тя, — ще дойдеш ли отново да живееш при мен?

— Върнеш ли се във „Фоли“, никога повече няма да ме видиш! Ще си намеря момиче, което да ми помогне. Щом ти нямаш кураж за тази работа, дяволите да ме вземат, ако някога пожелая да те видя.

Усети страх в очите й. Сцената бе позната, влиянието над Ийв — голямо. Не му трябваше друго. Достатъчно бе само да я заплаши, че никога повече няма да го види, и тя омекваше. Веригата бе изкована още в майчината утроба.

— Моля те, Адам, не говори така — тя се вкопчи в ръката му. — Разбира се, че няма да те оставя. Забрави какво съм казала. Тази вечер съм депресирана малко и объркана.

Вече можеха да се помирят: беше спечелил.

— Разбирам те, Ийв — рече. — Обещавам, че няма да трае дълго. Издържиш ли още месец, след това никога повече няма да виждаш Кейл!

— Надявам се — въздъхна тя примирено.

Той я прегърна и я притегли към себе си.

— Не мисли за това — говореше й успокояващо. — Всичко ще е наред. Само мисли за онези неща, които ще ти купя, доберем ли се до парите.

Неговият благ тон не можеше да я заблуди. Знаеше колко е непочтен, безскрупулен и безхарактерен. Но не можеше нищо да направи. Беше безпомощна да се откъсне от веригата, която ги свързваше. Той продължи:

— Говори ли с Кейл тази вечер? Разказа ли му всичко?

— Да, разказах му.

— Как реагира?

— Ох… беше направо въодушевен. — Тя усети под ръката си износената тъкан на костюма му. Беше конфекция и кой знае колко пъти бе чистен и гладен. Но само той можеше да го носи така, че да прилича на нещо. На друг човек тази дреха би изглеждала като парцал. — Не си ли купи нов костюм, скъпи? Надявах се да те видя с него тази вечер.

— О, разбира се, купих си — излъга той спокойно. — Ако знаех, че толкова ще закъснееш, щях да изтичам вкъщи да се преоблека.

Тя знаеше, че я лъже и че нищо не е купил. Познаваше го: пропил е парите.

— Остави сега костюма — продължи той. — Кейл съгласен ли е да се срещне с Рико?

— Съгласи се, разбира се. Обясних му, че трябва да се консултира с Рико. А ти това искаше, нали?

— Рико познава оня тип Бърд. Ако някой може да свърши нещо, то несъмнено е Бърд. Наблюдавам го от седмици. Страшен е! Нищо не е в състояние да го спре, реши ли нещо. Жалко, че не мога да кажа същото и за Рико. Той, разбира се, може и да е съвсем коректен, но бих желал да съм сигурен в него. Кейл ще му каже ли подробностите?

— Не, той иска само да знае дали Рико ще участва в тази работа, но няма да го запознава с подробностите.

— А с Кейл говорихте ли нещо за осребряване на идеята? — продължи да разпитва той.

Ийв се засмя тъжно.

— Не, разбира се. Такова нещо и наум не му идва. Той е сигурен, че аз ще бъда с него и заедно ще харчим парите.

— Аха… Ще бъде неприятно изненадан — нехайно отвърна Джилис и погледна часовника си. — Вече е време да се връщам. Засега не му споменавай нищо за мен. Ще намина утре вечер. Да речем след полунощ. Спусни завесите, ако той е при теб.

— Няма да го има. Ще ходи на някаква вечеря. Не можеш ли да дойдеш по-рано, Адам? Ще бъда сама от осем часа.

Той се усмихна лукаво.

— Не знам дали ще мога. Ще опитам. Може би към девет. Да, мисля, че така ще е най-добре.

Тя знаеше, че Адам пак лъже, но не се издаде. Глупаво и опасно би било да му го показва. Останеше ли нехаен, тя щеше да хваща лъжите му. Не трябваше да го кара да влага старание в тях.

— Добре, скъпи — каза, като се стараеше гласът й да звучи весело. — С една дума: не дойдеш ли в девет, ще те чакам след полунощ.

— Не, ще дойда в девет — отвърна той, но за себе си знаеше, че и дванайсет и половина е твърде рано. Не му се искаше да прекара с нея цялата вечер: често беше досадна до изнемогване. Сигурно ще е много сериозна и ще се карат през цялото време.

Тя отвори вратата.

— О, Ийв…

Измъкна се наполовина и бързо го погледна. Знаеше какво ще последна. Всяка тяхна среща имаше един и същ финал.

— Колко ти трябват? — попита меко.

— О, ще те опропастят ли петдесет? — жалостно изхленчи той.

Отвори чантата си и преброи парите, с които разполагаше.

— Имам само четиридесет.

— Добре, стигат. Ще дойда утре вечер. Не можеш ли да изкрънкаш нещо по-значително от Кейл? Писна ми от тая просия. Три-четири стотачки биха ме оправили до края на месеца. Би трябвало да е по-добър с теб, щом и ти си добра към него.

— Мислиш ли, че трябва да ме съветваш как да се държа с него? — попита тя спокойно.

— Виж какво, не ти давам съвети — гласът му изведнъж стана студен. — Но можеш да му обясниш, че разноските ти…

— А не можеш ли да разбереш, че той въобще няма пари? — сега и в нейния глас прозвуча досада. — Ти беше този, който твърдеше, че притежава хиляди.

— Човек като Кейл винаги може да намери пари. Хората му вярват. Затова избрах него. Нима не завладя и раджата? С подобна външност и с подобен глас лесно се намират пари.

Тя му подаде четири десетачки.

— Трябва да се задоволиш с това — рече му по-спокойно. — Не мога да искам от него повече. Дори аз самата не зная как ще се оправям накрая. Вече съм без пукнат грош.

Джилис кимна, после нежно докосна златната гривна на ръката на сестра си.

— Бих могъл да заложа това, за теб бих го направил — рече й, очевидно доволен от идеята. — Сигурно имаш цял куп такива играчки. Мога да направя всичко много бързо. Познавам най-добрите места за това — гласът му звучеше уверено. Беше горд от себе си, че познава най-добрите места за залагане. — Ще си върнем всичко, когато се докопаме до парите.

— Ще размисля — тъгата в гласа й го накара да се вгледа в очите й. — Нима си забравил, че беше на мама? — рече тя и пръстите й с любов се плъзнаха по гривната.

— Тя не би се сърдила — подхвърли нехайно Адам Джилис. — Дори веднъж сама я беше заложила. Ако не се лъжа, старият беше отказал да ми купи…

— Лека нощ, Адам.

— Бих искал да не си толкова тъжна — отбеляза той, докато излизаше от колата. — Ще се видим утре вечер. Защо не поразровиш из гардероба си? Тази кожа, която Кейл ти е подарил… не ти е чак толкова необходима…

— Лека нощ, Адам — повтори тя.

Замълчаха. Тя беше доволна, че Адам не вижда очите й. Наведе се напред и го целуна по бузата.

— Опитай се да дойдеш рано — помоли тя. — Искам да говоря с теб, скъпи.

— Около девет — отвърна й равнодушно.

Мислите му вече летяха другаде. Имаше четиридесет долара в джоба. Можеше да иде някъде с Лоис. Можеше да я накара пак да му направи онзи нейния, специален номер. Последния път му беше поискала петдесет долара за това, смешна работа. Би могла да го направи и за двайсет, ако успее да я убеди, че няма да получи повече. Да, ще я потърси веднага. Точно сега имаше нужда от нейните ласки.

Наблюдаваше Ийв, докато тя се връщаше в клуба. Колко беше странна. Често с недоумение мислеше за нея. Тя не се отнася с него като с брат. Понякога му се струваше, че дори е влюбена в него. Той приглади с ръка тънките си руси мустаци. Странно!

Джилис напусна паркинга и Далас се измъкна от скривалището си. После дълго гледа след него.