Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (6)

VI

Наближаваше десет и половина, когато Рико заключи канцеларията си, мина през ресторанта и влезе в бара.

В интимно осветеното помещение седяха дузина гости.

Рико си поръча двойно уиски. Докато отпиваше, огледа внимателно залата. Забеляза със задоволство, че всички, с изключение на двама, бяха във вечерно облекло. Преди година, когато отвори клуба „Фру-Фру“, такова нещо не можеше да се види. Тогава дори и самият Рико не носеше вечерно облекло. Но сега… Беше успял, макар да рискува. Беше вдигнал цените и постепенно се освободи от всички онези типове, които подбиваха реномето на заведението. И вечерното облекло стана задължително, а не изключение.

Рико огледа изключението, представлявано от двамата. Единият седеше на бара, а другият — на една от ъгловите маси с вестник в ръце. Сам.

Този на бара Рико бе виждал и преди. Беше висок, добре сложен, рус, с чувствено и много красиво лице. Имаше тъмни сенки под сините очи, които му придаваха вид на уморен богат безделник.

Рико завистливо помисли: „Как ли лудеят жените по този тип?“

От няколко месеца го срещаше и в клуба, и по други заведения. Казваше се Адам Джилис и не беше от клиентите, които пилеят много пари, но често водеше по някое момиче да плаща шампанското.

Откъде ли ги намира всичките тези момичета? До една бяха млади, богати и глупави. Рико ги засичаше да подават скришом от бармана парите на Джилис за шампанското, което те поръчваха. Тази вечер Джилис не пиеше. Седеше на високото столче и разсеяно зяпаше отражението си в огледалото. Някогашният чар липсваше, пропилените години бяха белязали лицето му. Имаше вид на човек, който дяволски се нуждае от едно питие. Рико отсече: вероятно чака някого. Може би отново някоя млада глупачка, която да му плати пиенето.

Рико сви презрително рамене и запретегля другия, който четеше вестник. Не беше го виждал преди. Загадката не беше от нощните птици. Беше висок, строен и мургав. Светлите му очи излъчваха здраве. Късо подстриганата му коса напомняше за тенисиста Бадж Пати. „Този тип — си рече Рико — има вид на човек, който прекарва много време на слънце и чист въздух. Може да е търговски пътник, който минава през града и търси малко развлечения.“

Рико допи чашата си и се запъти към фоайето. Искаше да надникне в регистъра на портиера, който стриктно записваше всички посетители.

— Смит — обърна се Рико към него, — кой е онзи тип с късата коса на ъгловата маса? Не съм го виждал преди.

— Казва се Далас — отвърна Смит. Беше огромен мъж с весело червендалесто лице, а портиерската униформа му стоеше като на генерал.

— Доведе го мистър Райнхард — добави той. — И аз го пуснах.

Рико кимна с глава.

— Всичко е наред. Исках само да попитам. За пръв път е тук, нали?

— Да, господине. Много симпатичен млад мъж, но не вярвам да има пари.

— Симпатичните хора ги нямат никога — пошегува се Рико и повдигна рамене. — Окей, Смит. Обади ми се, когато дойде господин Кейл. Бих искал да говоря с него тази вечер.

Върна се към бара, спря на вратата и хвърли още един поглед вътре. Далас разговаряше с червенокосо момиче в зелена рокля. Беше Зоя Нортън — едно от момичетата на Рико. Рико доволен се засмя, като видя на масата полупразната бутилка шампанско. Работата беше наред. Хубаво момиче беше Зоя.

Адам Джилис наблюдаваше в огледалото Рико. Чудеше се къде ли е наранил лицето си. Съжаляваше, че не знае нещо повече за него. Бързо се издигаше — това беше извън всякакво съмнение. Докъде ли ще стигне?

Когато Рико се отдалечи, Джилис погледна ръчния си часовник и се намръщи. Къде ли още се бавеше Ийв? Беше казала, че ще дойде с Кейл в десет часа, а вече наближаваше единайсет. Как добре би му дошло едно питие. Бутилките, наредени по хромираните полици зад бара, блестяха. Нямаше дори и пет долара. Крадешком погледна бармана — ще му даде ли нещо на кредит. Изкушаваше се да опита, но не искаше да привлича вниманието върху себе си. Барманът вероятно щеше да се консултира с Рико.

Извади кутия цигари, отвори я и видя, че е празна. По дяволите тази Ийв! Защо не идва?

Джилис стана от столчето и се запъти към фоайето. Приближи портиера и попита нехайно:

— Господин Кейл пристигна ли вече?… Бях в бара и не разбрах.

— Не е пристигнал, господине — хладно отвърна Смит. — Имаше голям опит с жените и мъжете, които идваха в клуба, и беше горд със своя нюх и предвидливост. За Джилис нямаше добро мнение — типичен авантаджия.

Джилис влезе в мъжката тоалетна. Изми ръцете си под неодобрителния поглед на черния прислужник: негърът знаеше, че няма да получи бакшиш. Докато решеше светлата си коса, влезе Далас.

Застана близо до Джилис и започна да си мие ръцете. Погледите им се срещнаха в огледалото. Далас се ухили.

— Оная, червенокосата от моята маса иска да ходим в игралната зала — започна разговора той. — Как мислите, няма ли да си загубя и времето, и парите? Дали ще ме оплячкосат?

Джилис беше приятно изненадан. Засмя се и лицето му се измени: заприлича по-скоро на момче. Умореният му и отпаднал вид се стопи.

— Всичко е наред — отвърна той на Далас. — Зоя малко надценява клиентите, но никога не изневерява на ангажимента. Щом ви кани, вървете спокойно.

Далас извади цигарите си и го почерпи:

— Значи няма да съжалявам? Благодаря ви. За пръв път съм тук и не бих искал да сгреша. От няколко седмици имам бизнес тук и ми се струва, че това е мястото, което ми бе нужно.

— Прав сте — Джилис запали цигарата. — Ако сте търсили развлечения и приятни момичета, няма нищо по-добро от това място.

Стояха известно време така, после Далас рече:

— Е, може пак да се видим. Аз съм Ед Далас.

— Името ми е Адам Джилис. Ще ви потърся, но сега не искам Зоя дълго да ви чака. Тя е добро момиче и стига да иска, знае как да се хареса — каза Джилис. — Аз идвам тук три-четири пъти седмично. Бихме могли някой ден да изпием по нещо заедно.

— Много се радвам — отговори Далас, сега вече напълно сигурен, че този рус красавец е братът на Ийв Джилис. Приликата беше очевидна. Същите сини очи, същото лице.

— Точно си мислех дали бих могъл да ви помоля нещо, преди да тръгнете — Джилис пусна най-любезната си усмивка. — Глупаво се получи, но съм забравил портфейла си у дома и докато не дойдат приятелите ми, съм съвсем без пари. Бихте ли могли да ми заемете десет долара за час, час и нещо?

— Защо не? — отвърна Далас, скривайки изненадата си. — Ще ми бъде много приятно — подаде на Джилис две банкноти по пет долара. — И не бързайте. Ще ми ги върнете следващия път, когато се видим.

Джилис бързо прибра парите.

— Нямам думи да ви благодаря. Щом дойдат приятелите ми, веднага ще ви ги върна. Още веднъж благодаря. Беше много любезно от ваша страна.

— О, не го споменавайте повече — отвърна Далас. — И на мен ми се е случвало.

Тръгнаха към бара.

— Няма да ви задържам повече — каза Джилис, щом влязоха. — Ще си поръчам нещо, докато чакам приятелите си.

В този момент Далас забеляза Кейл и Ийв Джилис, които стояха пред бара. Тя бе облечена в дълбоко изрязана вечерна рокля с цвят на море и носеше наметка от канадска лисица.

— Ей на това се вика момиче — тихо отбеляза той и бодна с лакът Джилис. — Тази рокля едва прикрива хубостта й.

Джилис фиксира Ийв, тя едвам отвърна на погледа му и бързо извърна глава.

— Клубът е известен с това, че го посещават красиви жени — отбеляза нехайно Джилис. — Но трябва да знаете: в тъмното всички жени са еднакви — приятелски тупна Далас по рамото, отиде до бара и седна през два стола от Ийв и Кейл.

Далас се върна на своята маса, където го чакаше Зоя.

— Извинете ме, че ви накарах да чакате — каза той. — Но се забавих с онзи хубавец. Симпатичен е, нали? Дребното лице на Зоя се изостри.

— Този измамник ли? — удиви се тя. — Цялото му богатство е в красивото лице, но и то няма да е задълго, като съдя по начина му на живот. Не се ли опита да ви отхапе ухото?

— Не, но направи нещо повече, успя да ми отмъкне десет долара. Сега си купува двойно уиски за моя сметка. Как ви се струва това?

Зоя го погледна учудено.

— Нямате вид на наивник! — после добави: — Но, за бога, защо сте му ги дали?

— Съжалих го. Видях, че страшно му се пие, нямах сърце да му откажа — отвърна Далас, повдигайки рамене. — Освен това той каза няколко хубави думи за вас.

— Нима? — попита заядливо Зоя. — Веднъж ми задигна петдесет долара тоя кучи син.

Далас погледна към Ийв, която още стоеше край бара.

— Хубава рокля има онова момиче, може би сте я забелязали?

Зоя измери с критичен поглед Ийв.

— Хубава е — рече завистливо тя, — умее да се облича. В случай че не знаете, ще ви кажа: тя е сестра на хубавия мръсник и съм сигурна, че е от неговата зодия. Беше във „Фоли“, после изведнъж реши, че може да се живее и без да се работи.

— Негова сестра ли? — рече Далас, като се престара в учудването си. — Не се държат като брат и сестра.

— Може би тя не иска да го представи на Кейл — отбеляза Зоя нехайно. — Тя е метреса на Кейл и така й е добре. Какво ще кажете за още една бутилка шампанско? Жадна съм като камила.

— Разбира се — отговори Далас, мислейки за реакцията на Първис, когато в края на седмицата му представи сметката с разходите. — Всичко, което имам, е ваше, скъпа!

Зоя го изгледа.

— Звучи така, сякаш нямате кой знае колко — рече тя и даде знак на бармана. — Защо не ми поръчате вечеря, щом сте толкова щедър?

— О, казах го на шега — бързо се поправи Далас. — Може би утре ще ви заведа на вечеря, но сега с радост бих ви купил сандвич, ако сте толкова гладна.

Зоя въздъхна примирена.

— Ще се задоволя и със сандвич — погледна го и се засмя. — Решихте ли дали ще си опитате късмета с мен тази вечер?

Изкушението беше голямо, но Далас реши да се въздържи и да не харчи повече от парите на Първис. Той поклати отрицателно глава и каза:

— Ще се радвам, ако го отложим за някоя друга вечер. Първо трябва да разбия касичката на малката ми сестричка и тогава да си опитам късмета с вас.

Зоя се засмя.

— Знаете ли? Допадате ми — каза и притисна под масата коляното си до неговото. — Оставете на мира касичката на сестричката си. Няма да ви трябва.

Далас я слушаше само с половин ухо. Той видя как Рико влезе в бара, приближи се до масата на Ийв и Кейл и тихо им каза нещо.

Лицето на Кейл беше силно зачервено, както у повечето мъже, които пият без мярка. Обърна се и прошепна нещо в ухото на Ийв, а тя му кимна в знак на съгласие. След това Кейл излезе от бара, Ийв остана сама.

Далас забеляза как Адам Джилис повдигна въпросително вежди и с глава посочи на Ийв вратата.

— Трябва да вървя — бързо рече Далас.

Извади банкнота от двайсет долара и я подхвърли към Зоя. — Сетих се за една важна среща. Ще се видим утре вечер. Окей?

— Оставяте ме така? — изненада се Зоя.

— Налага се — отвърна й Далас. — Чака ме работа. Ще те сънувам цяла нощ, кукло. А сега — довиждане.

Точно когато Ийв допиваше чашата си, той излезе бързо от бара и се скри в мъжката тоалетна.

След малко Ийв се появи във фоайето, взе нещата си от гардероба и излезе на улицата пред клуба. Далас тръгна след нея. Видя я как влиза в блестящата лимузина, паркирана на широкия паркинг. Далас приближи и зачака, скрит зад близките коли. Минаха около пет минути. Ийв извади цигара. Запалката за миг освети лицето й и Далас реши, че никога в живота си не е виждал по-красиво момиче.

Тогава на паркинга се появи Адам Джилис. Огледа се наляво и надясно, с бързи крачки се приближи до лимузината, отвори вратата и седна до Ийв.

Далас напусна скривалището си и тихо тръгна към тях.