Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (27)

I

Дъждът монотонно се изливаше върху къщите по булевард „Рузвелт“. Капеше от дърветата, стичаше се по улиците и образуваше големи блестящи локви под светлината на уличните лампи.

Адам Джилис стоеше мрачно усмихнат под едно дърво с ръце, дълбоко напъхани в джобовете на износеното си пардесю, и влажна шапка, нахлупена над очите.

Изглежда, не усещаше силния дъжд, нито го беше грижа, че е подгизнал до кости. Цялото му внимание беше съсредоточено върху къщата на Кейл, чиито долни прозорци бяха ярко осветени.

Няма да продължи много дълго, мислеше си той… Малко време беше минало, откакто се обади от уличния телефон, и едва беше успял да се подслони в някакъв тъмен вход, когато се появи първата патрулна кола. Лейтенант Олин си знаеше работата. Упорито се опитваше да го задържи на телефона, разпитвайки за подробностите, за да могат хората му да го заловят още в кабината. Но и Джилис не беше вчерашен.

Щом патрулната кола се отдалечи от телефонната кабина и ченгетата си тръгнаха с празни ръце, той излезе от тъмния вход и взе такси до булевард „Рузвелт“. Надяваше се, че ще стигне навреме, за да види резултата от анонимното си обаждане до Олин.

Наложи се да чака повече, отколкото се беше надявал. Разбира се, той не знаеше, че Олин първо трябва да намери съдия, който да подпише заповедта за обиск, още повече в този час на нощта…

Джилис трябваше да изчака повече от двайсет минути, докато съгледа фаровете на полицейската кола, която препускаше по булеварда. Скри се в тъмнината под близкото дърво, преди колата да спре пред къщата на Кейл, и зачака. Видя как Олин с други две ченгета се качи по стъпалата пред входа и позвъни. Вратата се отвори, ченгетата влязоха и тя се затвори след тях.

Шофьорът на полицейската кола остана зад волана и така попречи на Джилис да се приближи до къщата и евентуално да погледне през някой от прозорците с надеждата да види какво става вътре. Трябваше да се задоволи с чакането под дъжда.

Изведнъж вратата се отвори. На прага се появи Олин, след него Кейл, а накрая и двамата полицаи. Кейл беше облечен с палто и шапка и крачеше неуверено с наведена глава. Наложи се единият от полицаите да му помогне, докато влизаше в колата. Олин се настани на задната седалка до Кейл, а ченгето седна отпред до шофьора. Колата потегли, а другият полицай се върна в къщата.

Джилис добре огледа лицето на Кейл, докато той влизаше в колата. Беше блед, с неподвижно вперени в гърба на шофьора очи. Изведнъж беше заприличал на старец.

Джилис беше изхарчил и последните си пари за такси, но не му пукаше. Знаеше, че Ийв има пари в себе си, а за него не беше трудно да ги измъкне от нея. И макар че пътят до нейния апартамент на „Роксбърг хаус“ беше дълъг, той закрачи бодро. Беше в добро настроение и дъждът не го притесняваше. А може би това е последният път, когато трябва да ходи пеша?

Влезе в сградата, където живееше Ийв, изкачи се с асансьора и позвъни на вратата. Водата се стичаше на тънки вадички от палтото и шапката в обувките му и скоро пред вратата се образува цяла локва, но на Джилис не му пукаше. Ийв отвори и уплашено се дръпна назад.

— За бога, Адам! Какво правиш тук по това време? — извика тя. — Целият си мокър!

— Вали като из ведро — каза той. — Не можах да хвана такси.

Влезе в красиво наредената дневна и свали шапката и мантото си.

— О, страхувам се, че направих голяма свинщина — започна да се извинява. — Да отнеса ли всичко това в банята?

— По-добре недей, Адам. Очаквам Престън — заяви с неудобство Ийв. — Обади ми се по телефона и каза, че ще дойде. Когато позвъни, помислих, че е той…

— Не се тревожи за Престън — ухили се Джилис. — Той няма да дойде, има много важна среща — после пристъпи до вратата на банята и добави:

— Ще си взема един горещ душ. Не искам да пипна някоя настинка.

— Откъде знаеш, че Престън няма да дойде? — попита остро Ийв, като го гледаше с подозрение.

— Ще ти разкажа всичко след душа. Имаме много време.

Влезе в банята и се заключи. Стоя дълго време под топлите струи и се наслаждаваше на лукса, който го заобикаляше. След това се избръсна със самобръсначката на Кейл, облече тъмносиния му халат и се върна в дневната.

— Така вече е по-добре — каза доволен, пристъпи към радиатора, който Ийв беше включила, и се настани във фотьойла край него.

Ийв му донесе чаша с уиски и седна срещу него. Лицето й беше бледо, ясно се виждаше напрежението, което я измъчваше. Тя го погледна с подозрение и попита:

— Какво се е случило с Престън?

— Страхувам се, че има неприятности — отвърна Джилис и отпи голяма глътка.

Гледаше я и се хилеше.

— Полицията узна за гривната — добави и повдигна нехайно рамене. — Преди половин час го арестуваха.

— Ти си направил това, Адам! Ти си им се обадил!

— Всъщност не съм — излъга спокойно той. — Трябва да ти призная, че често ме е изкушавала тази мисъл, но сега се радвам, че не го направих.

— О, Адам, какво ще му направят сега?

— Мисля, че ще му лепнат десет години… А на теб какво ти пука? Няма да ти досажда повече — отвърна Джилис и подаде празната чаша. — Налей още едно. Да имаш случайно цигари?

Тя напълни отново чашата му и остави пред него кутия с цигари. Джилис запали една, изпъна доволно краката си и въздъхна.

— Каза ли ти Престън какво се случи в ловната хижа? — попита той след дълга пауза.

— Без да навлиза в подробности — отвърна Ийв, гледайки ръцете си. — Каза само, че всичко било безуспешно.

— Държиш се така, сякаш тази работа не те засяга — продължи Джилис. — Не забравяй, че изпуснахме половин милион.

— Мислиш ли? — погледна го накрая тя. — Никога не съм смятала, че ще го имаме, Адам. Но на теб, изглежда, много не ти пука.

— Нямаше да говориш така, ако ме беше видяла миналата нощ — рече Адам и се засмя. — Не знам друг път в живота си да съм бил толкова бесен. Толкова хубав беше целият ми план. Престън се щураше пред ловната хижа като трескав, а аз, скрит в храстите, едва не припаднах от напрежение. Чакахме така с часове и нищо не се случи. Тогава Престън включи радиото в колата и успях да чуя някои подробности за бягството. Казаха, че Хейтър е откраднал полицейския катер. Чакахме, но никакъв Бърд не се появи. Едва не си оскубах косите, толкова ме беше яд.

Ийв стана и започна да се движи безцелно из стаята. Нейното държане нервираше Джилис.

— Ти си интересна жена — рече накрая той. — Държиш се така, сякаш не разбираш какво си изгубила.

— Мисля, че те разбирам, но, от друга страна, спечелих много повече.

— О, престани с тая глупава философия. Не виждаш ли, че не се излъгах за Бърд? Казах ти, че той може да направи всичко, стига да поиска.

— Е, да, осем души е убил. Това означава ли нещо за теб?

— На тях за това са им плащали — продължи бързо Джилис с примитивната си философия. — Щом си се съгласил да бъдеш пазач в затвор, значи трябва да поемеш и съответните рискове. Няма сега да мисля и за тях…

— А какво мислиш, че се е случило с Хейтър? — попита Ийв и обърна гръб към Джилис, за да не види израза на лицето й. Гадеше й се от него.

— Мисля, че Бърд го е пипнал — намръщи се Джилис. — Винаги е съществувала възможността Бърд да влезе в директен контакт и да преговаря с раджата. Той сигурно това и ще направи. Няма да му е много лесно, защото полицията го търси за убийството на Зоя Нортън. Ако обаче успее да се добере до раджата, двамата сигурно ще се спогодят.

— Когато си разбрал, че Бърд ви е изиграл всичките — спокойно отбеляза Ийв, — сигурно си решил, че Престън Кейл повече не ти е необходим, и си го издал на полицията, така ли?

Джилис я погледна и се усмихна цинично.

— Искаш ли наистина да знаеш, малката? Нима с твоята смешна съвест няма да си по-щастлива, ако не знаеш?

— Не, искам да знам.

— Е, добре, права си. Постоянно ми говореше, че искаш да се освободиш от Кейл, така ли беше? Е, телефонирах на Олин и му казах, че ще намери гривната на Джейн Брюс в сейфа на Кейл. Той отиде и я намери. Сега вече можеш да не се безпокоиш за Кейл.

— Направил си всичко това, защото Бърд те измами! И за да изкараш яда си на някого, си натопил Кейл.

Само за миг очите на Джилис гневно блеснаха, а лицето му придоби твърд израз, но той успя да се овладее и избухна в пресилен смях.

— Ти наистина ме разбираш, Ийв. Съвсем си права, по дяволите! Наистина подцених този Бърд. Мислех си, че и той е обикновен гангстер, с патлак в ръката и без много мозък в главата, но съм се лъгал. Изигра ме, признавам. Даже му беше платено да извади тоя Хейтър от тресавищата и той спокойно си го отмъкна. А сега вероятно планира как да се спогоди с раджата и да пипне паричките. Ще сложи в джоба си половин милион… Но това вече съм го преживял. Сега имам друга идея. Не толкова доходна, но значително по-сигурна.

Винаги едно и също, с горчивина помисли Ийв.

— Бих искала да си легна. Чувствам се много уморена — каза тя изведнъж. — Ако искаш, можеш да преспиш тук.

— Точно това исках и аз да ти предложа — ухили се нагло той. — Но не бягай още. Искам да поговорим за новия ми план. А междувременно да те попитам как си с парите, малката?

— Колко ти трябват?

Той се изправи рязко и лицето му изведнъж погрозня от зле прикрита ярост.

— Докога смяташ да ми подхвърляш трохи? Стига вече! Питам се докога ще можеш да задържиш този апартамент, след като Кейл го няма вече да плаща сметките?

— Ще се върна във „Фоли“ — отвърна тя. — Не мисля да оставам тук. Ако ти трябват пари, мога да ти дам петдесет долара.

— Не ми трябват твоите пари — сряза я той. — Нека да говорим разумно. Няма смисъл да се връщаш във „Фоли“, а дори не знаеш дали ще те приемат отново — той стана и пак напълни чашата си. После добави с по-мек тон: — Освен всичко друго трябва да знаеш, че раджата много те харесва…

Ийв се стъписа.

— Какво каза?

— Раджата те харесва — повтори той. — Иска му се да заминеш с него в Читабад, когато реши да се връща. Обещах му, че ще поговоря с теб за това.

Ийв за миг пребледня.

— Не разбирам. Нима ти го познаваш? Как си се добрал до него?

— Разбира се, че го познавам — махна с ръка Джилис. — Срещнахме се в Индия. Направих му две-три малки услуги, не бяха нещо особено, но той беше много впечатлен от уменията ми.

— Може би си намирал жени, подходящи за харема му?…

— Не е необходимо да си толкова саркастична — каза той сухо, а наглата усмивка изчезна от лицето му. — Забравил съм вече с какво му услужих, но той беше доволен. Така се сприятелихме и тогава той ми разказа за своята колекция от накити. Заедно разработихме този план да се докопаме до Хейтър.

— Аха… разбирам. Защо тогава въвлече мен и Престън във всичко това? Винаги съм се питала защо раджата ни прие така охотно. А е било заради теб. Ти си нагласил всичко предварително, още преди да ми кажеш да се срещнем с него.

— Естествено — Джилис отново напълни чашата си. — Решихме, че трябва да имаме дубльори, в случай че цялата работа се провали. Затова избрахме Кейл, един вид осигуровка. Това е…

— Разбирам всичко — Ийв започна отново да ходи напред-назад из стаята. — И въобще не ти пукаше какво ще стане с мен, ако цялата работа се провали, така ли?

— О, стига глупости! На теб нищо не можеше да ти се случи, това се знаеше. Полицията изобщо не се интересуваше от теб… Остави! И без друго всичко вече е отдавна свършило. Трябва сега да помислиш за своето бъдеше. Раджата все ще ти предложи нещо.

Тя не отговори. Стоеше неподвижно до прозореца и гледаше в дъждовната нощ.

— Чуваш ли какво ти говоря? — повиши глас Джилис.

— Да.

— Там животът ще ти хареса — продължи той. — Естествено, жените нямат толкова свобода, както при нас, но в замяна пък имат други придобивки. Той има огромен палат, а също и достатъчно много други накити с диаманти и каквито щеш камъни. И, естествено, ще иска да ги носиш.

— Останах с впечатлението, че е женен — проговори Ийв все още с гръб към него.

— Е, ти знаеш какви са раджите — засмя се пресилено Джилис. — Това не бива да те смущава. Там по друг начин гледат на тези неща… И без друго сегашната му жена не може да стъпи на малкия ти пръст.

Ийв не отговори нищо.

— Той ще остане тук още една седмица, като се надява, че Бърд ще се опита да влезе в контакт с него. Ако Бърд не се появи, ще пътуваме заедно.

— Адам, това означава ли, че той ще ти даде някаква работа?

— Разбира се. Ще бъда негов личен секретар. Заплатата ще е добра. Само че, естествено, това няма да трае вечно. Не вярвам, че раджата ще издържи повече от пет-шест години, като го гледам как хвърля пари наляво и надясно. Но ние дотогава ще успеем да си свием гнездо… Нали така?

— Радвам се, Адам, че си си намерил работа. Надявам се, че всичко ще тръгне добре и ще получаваш добри пари.

— Ще се погрижа за това — отбеляза доволен той. — Ще се погрижа всичко да е наред. Но ти не се безпокой за мен — продължи делово. — Обещах му, че ще го посетиш утре в хотела и ще обядваш с него. Съвсем естествено е да иска колкото може по-бързо да се опознаете.

— Съжалявам, че ще го разочаровам, но утре няма да мога да отида — отвърна Ийв, все още обърната с гръб към него.

— Как така? Че ти нямаш по-важна работа от срещата с него — остро заяви Джилис. — Трябва да отидеш!

Тогава тя се обърна, а Джилис се отдръпна стреснат при вида на пламтящите трескави очи върху пребледнялото й лице.

— ТИ чуваш ли се какво ми предлагаш? — попита го ледено през стиснатите си зъби.

— Чакай, за бога! Не ставай смешна — упорито продължи да я уговаря Джилис. — Раджата е джентълмен, от царски род, учил е в Итън и Кеймбридж.

— Това за мен не означава нищо, връщам се във „Фоли“! Писна ми от този начин на живот!

— Слушай, мила, много се съмнявам, че във „Фоли“ ще те приемат отново. Ще се вдигне страшен скандал, когато от вестниците се разчуе, че Кейл е арестуван. Не вярвам, че ония във „Фоли“ ще допуснат приятелката на един затворник да краси сцената им…

Тя отвърна поглед от него и прехапа устни, стиснала ръцете си в юмруци.

— Бъди разумна, Ийв — продължаваше Джилис да я обработва, използвайки ситуацията. — Защо да не се срещнем утре с раджата? Той е много симпатичен. Няма да се нахвърли веднага върху теб. Е… може би на кораба, като тръгнем… тогава от теб ще се иска да си изпълняваш задълженията, но преди това в никакъв случай.

— Не искам да те видя повече! — изкрещя Ийв. — Опитвам се вече месеци да прекратя нашата мръсна връзка, но все не ми достигаше кураж. Сега обаче имам! Някога много те обичах, Адам. Бях готова да направя всичко за теб, но ти уби любовта ми, уби всичко в мен. Гледам те сега и се питам как съм могла да бъда такава глупачка! Радвам се, че най-накрая си намерил подходяща работа, радвам се, че заминаваш в Индия. Няма да се виждаме повече, искрено се надявам. Сега си върви! Чуваш ли? Махай се!

Имаше нещо в гласа й, което му подсказа, че тя говори това, което мисли. Адам усети, че го обхваща ярост.

— Слушай, Ийв — започна той и гласът му звучеше твърдо, — чашата преля. Ще правиш това, което аз ти кажа. Няма да получа тази работа, ако ти не си съгласна. Раджата иска теб и само затова ще ме вземе, нима не разбираш? Беше побеснял, че позволих на Бърд да ме изиграе. Не иска да повярва, че не е моя грешка. Ако не се бях сетил за теб, досега да ме е изгонил. Подписах два-три негови чека, а той разбра. Би могъл и в затвора да ме изпрати за това, Ийв. Нима не разбираш? Оттегли обвинението си само защото му обещах, че ще бъдеш любезна с него… Ти трябва да го направиш…

— Вън! — изкрещя Ийв и му обърна гръб. — Не искам да те видя никога повече!

— А, не! — лицето на Джилис пламна. — Не можеш да се държиш така с мен! Ще си отида тогава, когато аз поискам. А ти ще ми се подчиняваш, иначе ще съжаляваш.

— Ако не си тръгнеш веднага, ще извикам домоуправителя!

— Няма да го направиш — лицето на Джилис пребледня. — Повтарям ти, трябва да ми се подчиняваш и да изпълняваш това, което ти кажа, иначе ще съжаляваш.

— Знаеш ли как наричат хората като теб, Адам? — спокойно каза Ийв. — Не, това е грозна дума — приближи се до телефона. — Ще се махнеш ли?

— Дори и не мисля! — отвърна Джилис, заобиколи масата и тръгна към нея. — Предупредих те да не правиш глупости. Остави телефона или ще съжаляваш!

Ийв започна бързо да набира. Джилис изтръгна от ръцете й слушалката, а тя се извъртя и с все сила му удари плесница.

Без да знае какво прави, достатъчно побеснял, за да може да се контролира, Джилис грабна бутилката с уиски от масата и с все сила я стовари върху главата й.