Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (7)

VII

За пръв път от две години насам Престън Кейл гледаше малко по-уверено в близкото бъдеще. Ийв беше го убедила, че планът да намерят накитите на раджата е изпълним. Не беше трудно да го убеди, още повече че това беше единствен възможен изход за него. Беше смел план и той усещаше тръпка, защото знаеше, че ако направи и една погрешна стъпка, го очаква провал.

Съгласи се с Ийв да потърси съвета на Рико. Той сигурно знае някого, който да свърши опасната част от работата. Рико можеше да бъде полезен и при самата организация, нещо твърде сложно за сам човек като Кейл. Няма да е лесно да го привлече за съучастник, а в същото време да скрие размера на печалбата. На Рико ще трябва също добре да се плати. Ще се наложи раджата да се бръкне по-дълбоко. Кейл не желаеше наградата за Рико да се откъсне от неговия половин милион. Нямаше намерение да дели с никого нито цент. Искаше всичко за себе си.

Наблюдаваше Рико, докато той сипваше в две чаши уиски. Щом дойде на масата и постави пред Кейл едната чаша, отбеляза:

— Имате лоша синина на лицето. Как я получихте?

— Нещастен случай — отговори Рико. — Всъщност изглежда по-зле, отколкото е в действителност… Очаквах ви, господин Кейл. Имам нещо, което ми се иска да видите. За жалост, в момента е горещо като в пещ, но след година-две ще струва три до четири хиляди, а може и повече.

— Не вярвам да ме заинтересува — събра устни Кейл, — но ще го видя.

Рико заключи вратата. След това се приближи до вградения в стената сейф, отвори го, извади гривната и я остави пред Кейл.

Кейл огледа гривната, но без да я мина.

— Колко е гореща?

— Ръката, от която е свалена, е ледена — прошепна Рико.

— Джейн Брюс?

Рико само кимна с глава.

— Учудвам се, че сте я взели — отбеляза Кейл. — Как се сдобихте с нея?

— Чиста случайност — лъжеше гладко Рико. — Едва тази вечер от последните издания разбрах, че е била нейна.

— Мислите ли, че полицията ще ви повярва?

— Предупредих ви, че е гореща — рече Рико. — Не бих искал да останете с лошо впечатление, господин Кейл. Мислех си, че от гривната може да се заинтересува някой от вашите богати приятели. Разбира се, може да се преработи, но стоката е чудесна.

Кейл вдигна гривната срещу светлината.

— Да… хубава е. Колко искате за нея?

— Двайсет и пет стотачки — без да се замисля, обяви Рико. — Струва най-малко шест хилядарки.

— Струва пет — спокойно заяви Кейл, но в момента не чини и половин лула тютюн. Би трябвало да я скрия за известно време, дори може би за година. Опасно е да се държи такова нещо вкъщи. Мога да ви дам една хилядарка за нея, нито цент повече.

— Кажете две и ще бъде ваша — трепна, пълен с надежда, гласът на Рико, но когато Кейл блъсна гривната през масата, той побърза да добави: Окей! На загуба съм, но искам да се освободя от нея. Съгласен съм за хилядарка.

— Ще трябва да почакате за парите. Рико — рече Кейл. — Ще ги имате след седмица или две.

— Съгласен съм — прие Рико и седна. Имам ви доверие, господин Кейл, ще ви изчакам.

Кейл прибра гривната във вътрешния си джоб.

— Има нещо, за което искам да разговарям с вас, Рико — започна той и докато отпиваше голяма глътка от чашата си, наблюдаваше Рико: колко да го открехне в цялата работа. Накрая реши да му каже колкото се може по-малко. — В близко бъдеще се отваря добър бизнес. Ако завърши успешно, вие бихте могли да заработите петнайсет хиляди. Опитвам се да намеря двама-трима души, добри момчета. Това интересува ли ви?

Петнайсет хиляди! Очите на Рико засияха.

— Да — той се наведе напред през масата. — Вие знаете, че искам да работя с вас, господин Кейл. Какво трябва да направя?

— Това още не зная — отвърна Кейл. — Още не съм започнал, а доста неща трябва да се свършат. Исках само да съм сигурен, че мога да разчитам на вас.

На Рико му стана неприятно. Беше твърде предпазлив, за да се впуска, в каквато и да е неизвестност.

— А не можете ли поне малко да ми подскажете, господин Кейл? Опасно ли е това?

— Може и да стане — спокойно рече Кейл. А в същото време си знаеше със сигурност. — Може да си изкарате десет до петнайсет години затвор, ако работата се провали.

Зъбите на Рико се оголиха в кисела усмивка. Десет до петнайсет години в пандиза! Не, той няма да скочи с двата крака в тая работа, без да знае накъде отива.

— Какви са шансовете? — попита Рико. — Не искам напразно да рискувам. Не казвам, че наградата не е добра, но съгласете се, десет-петнайсет години зад решетките…

— За рисковете ще говорим по-късно — отвърна му Кейл. — Те ще зависят главно от човека, на когото ще възложа основната работа. Трябва да го подберете добре. Ако има здрави нерви и добре си изиграе козовете, няма да има никакви рискове. Но ако омекне и нервите му не издържат, тогава и господ не ще ни помогне.

Рико кимна с глава.

— Кой е този човек, господин Кейл, познавам ли го?

— Все още не съм го намерил — отвърна Кейл и извади кутия с пури. Поднесе я на Рико, но той отказа. — Мислех, че може би вие познавате някого. Трябва да е човек с много здрави нерви. Работата никак не е лесна, Рико. На пръв поглед изглежда невъзможно, но подходящият човек би могъл да я свърши успешно. Трябва да е смел, съобразителен и да може да убива — Рико се стъписа при последната забележка и Кейл изпита съчувствие към него. — Не искам да ме разберете криво — продължи той. — И за мен убийството е нещо отвратително, но трябва да се съобразяваме с обстоятелствата. Ако искаме този човек да ни бъде полезен, той трябва да има качествата на един хладнокръвен убиец. Разбира се, това не означава, че трябва да убива, но ако се наложи…

Рико облекчено въздъхна.

— Знам такъв човек — каза той. — Името му с Върн Бърд. Едва от няколко месеца е в града. Вършили сме заедно по нещичко. Съобразителен е и притежава всички качества, за които споменахте. — После сниши глас и добави:

— Обзалагам се, че е негова работа убийството на актрисата Брюс. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че е така.

Кейл почеса месестата си брада.

— Може би това е подходящият човек, Рико. Предупредих ви вече. Ако тоя тип не отговаря на изискванията, и вие, и аз отиваме в пандиза.

— Предпочитам него пред всеки друг — заяви Рико. — Какво ще трябва да направи?

— За това ще говорим по-късно. Искам първо да видя тоя Бърд. Можете ли да ни срещнете тук утре вечер?

Рико заклати отрицателно глава.

— Полицията го търси. Мисля, че е напуснал града.

— Имате ли някаква представа къде може да бъде?

— Нямам, но той ще ми се обади след някой и друг ден. Поне така се разбрахме. Щом се свържа, веднага ще ви уредя среща. Става ли?

— Може би така е най-добре — отвърна Кейл намръщен. Изправи се. — Сигурен ли сте, че той е подходящият човек?

— Напълно — отвърна уверено Рико.

— Добре, аз ще поема своята част от работата. Доста трябва да се свърши. Но знайте, колкото по-рано се срещна с Бърд, толкова по-добре.

— Това оставете на мен, ще го уредя — живна Рико. После се поколеба и добави:

— Той, разбира се, ще иска да знае колко ще получи за своето участие. Мога ли да му кажа нещо приблизително?

— Ако добре си свърши работата — обясни Кейл и изтръска пурата си в пепелника, — това ще му докара десет хилядарки. Ако не успее, ще получи само пет.

— Десет хиляди! — възкликна Рико. — Трябва да е наистина нещо голямо, господин Кейл.

— Да! — кратко отвърна Кейл.