Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (24)

II

Скрит в клоните на дървото, Бърд виждаше добре големия багер. Тежката машина загребваше меката тинеста почва и я изсипваше в камион. На около петдесет стъпки по-надолу по течението работеше друг, хидравличен багер с дизелов двигател. Изгребвайки част от брега, той разширяваше коритото на реката.

Бърд седеше върху дебел клон, опрял гърба си на ствола на дъба на около десетина метра от земята. Встрани от него, окачен на един клон, висеше уинчестър 22-ри калибър, снабден със заглушител и оптически мерник. Облечен в камуфлажен жълто-зелен панталон и риза, с намацано от обгорена коркова тапа лице, сред клоните на дървото Бърд беше незабележим дори и за най-внимателен оглед с бинокъл.

Под него, на по-нисък клон, седеше Рико, облечен по същия начин. На рамото му висеше брезентова торба, пълна с димни бомби.

Те наблюдаваха затворниците, които под палещите лъчи на яркото слънце с лопати товареха на камиона изтичащата от багера тиня. Работеха голи до кръста, а телата им блестяха от пот. Всички бяха с износени сламени шапки на обръснатите си глави.

Бърд внимателно оглеждаше работната площадка със силен бинокъл. Досега беше открил трима от пазачите и продължаваше старателно да търси останалите двама. Откри ги върху мостовата конструкция на багера изкопвач. Единият беше въоръжен с автоматична пушка, а вторият, освен револвер на пояса си като че ли нямаше друго оръжие. Третият се движеше напред-назад по тясната палуба на хидравличния багер. Той също носеше на пояса си един „Смит & Уесън“ 45-и калибър, а в ръцете си държеше автоматична пушка.

Бърд насочи бинокъла към ниската дървена постройка, покрита с тръстика, която се намираше встрани от брега. Тук съгледа още един пазач, който седеше на сянка с картечница „Броунинг“, оставена напреко на коленете му, и наблюдаваше пътя, който извеждаше от тресавището. Картечницата изненада Бърд. Ноди нищо не беше споменавал за нея.

— Рико, виж онзи тип пред колибата. Той ще бъде първият — каза Бърд. — Трябва да има още един някъде, но не мога да го открия. Колко е часът?

— Дванайсет без шест минути — Отговори Рико с пресъхнала уста.

Бърд нервничеше. Започна отново да оглежда храстите с бинокъла, но петият пазач не се виждаше никакъв.

— Може да е в колибата или някъде с кучетата — предположи той и прибра бинокъла в кожения калъф.

Вдигна уинчестъра и погледна през окуляра. След това намести неподвижно цевта между два клона. Полека я насочи, докато изведнъж в обектива се появи главата на пазача с картечницата. Доволен измърмори нещо и попита Рико:

— Откри ли Ноди?

— Ей там е, край камиона с червените канати — отвърна Рико, наблюдавайки през своя бинокъл. — А онзи до него трябва да е Хейтър.

Бърд извади отново от калъфа бинокъла и го насочи натам. Веднага откри Ноди, който стоеше край камиона с цигара в устата.

Хейтър хвърляше с лопата тинята в камиона. Беше затънал до колене в калта и Бърд го разпозна по плешивата глава и настръхналите вежди. Той беше единственият затворник, който работеше без шапка.

— Това е Хейтър — рече Бърд. — А сега най-добре ще е да слезеш и да заемеш мястото си. Първата бомба я насочи към покрива на големия багер. И внимавай бомбите да падат на твърдо, защото в калта няма да експлодират.

Рико започна да се спуска по клоните на дървото. Дишаше тежко и на два пъти трябваше да спре, защото целият трепереше от страх и едва не падна от дървото. Бърд го следеше напрегнато.

— Хайде, по-бързо! — изкрещя бясно той. — Какво ти пука! На теб нищо няма да ти се случи.

Накрая Рико стигна до земята.

От мястото си Бърд следеше всяка негова стъпка. От време на време Рико се спираше и поглеждаше към него, а Бърд с ръка го насочваше в правилната посока. Пробивайки си път във високата тръстика и затъвайки в меката лепкава почва, Рико достигна на около трийсетина метра от големия багер.

Бърд му даде знак внимателно да се приближи още малко.

Прикрит от високата тръстика, сега Рико ясно виждаше палубата на багера.

Погледна към Бърд. Той беше насочил уинчестъра към пазача с картечницата. Беше напълно спокоен, когато лицето на пазача попадна в центъра на окуляра.

Бърд отпусна предпазителя, стисна здраво пушката и пое дълбоко въздух. Кръстчето на окуляра бе фиксирано върху главата на пазача. Той седеше неподвижно, като че ли дремеше. Ръцете му бяха отпуснати на коленете, а главата — леко клюмнала напред, на гърдите. Бърд бавно притисна спусъка, притаил дъх. Пушката леко подскочи в ръцете му и се чу само „плоп“, звукът беше заглушен от тътена на багера и ритмичния шум на дизеловия двигател.

Пазачът започна бавно да се накланя напред, шапката му падна и се търколи в прахта. Главата му се отпусна върху картечницата и той изглеждаше като заспал.

Бърд бързо погледна към багера. Нито един от пазачите не гледаше към колибата. Изглежда, никой от тях не разбра какво се бе случило.

Бърд даде сигнал на Рико и го проследи как извади първата бомба от торбата.

Рико се изправи на крака и започна трескаво да хвърля бомби по посока на багера. Чиста случайност беше, че две от тях се взривиха на палубата. При експлозията те вдигнаха огромно количество гъст дим, преди още някой от пазачите да успее да изстреля и куршум.

Изведнъж зави сирена и пазачът от хидравличния багер започна да стреля в тръстиките.

Двама мъже в бели памучни панталони и фланелки се появиха на малката палуба и започнаха да стрелят с револвери по клоните на дъба, докато Бърд се спускаше надолу. Не го виждаха и стреляха напосоки, но един куршум мина толкова близо, че го усети като ужилване по лицето.

Бързо скочи на земята и се затича към Рико. Трима души от по-малкия багер забелязаха как се залюляха върховете на тръстиката, тъй като Бърд бързо и невнимателно се промъкваше през нея, и стреляха в тази посока.

Куршумите бръмчаха като побеснели пчели край главата на Бърд, но той не спря, макар че очакваше всеки миг да бъде улучен. Стигна до Рико, който клечеше свит в мочурището и криеше глава с ръцете си.

— Ставай, мръсен кучи сине! — изкрещя бясно той. — Гаден страхлив плъх! Дай ми бомбите! — изтръгна от ръцете му торбата с останалите бомби и се промъкна бързо до брега, откъдето имаше по-добра видимост. Остави уинчестъра до Рико и извади колта от кобура си.

Внимателно се промъкна до края на тръстиката и легна, без да изпуска от поглед багера. Забеляза един пазач, който стоеше с пушка в ръце на палубата и дебнеше наоколо. Бърд вдигна колта, стреля и го улучи право в главата. Трупът се прегъна през перилата и цопна в реката.

Сега Бърд започна да хвърля бомби върху малкия багер и той потъна в гъсти облаци. Цялата площадка пред него за кратко време изчезна в димната завеса. Чуваха се само викове и стрелба, докато сред общия шум на паниката продължаваше протяжно да вие сирената за тревога.

Бърд сграбчи Рико за ръката и го повлече след себе си до дъба.

— Връщай се в колибата! — извика му. — Ако не дойда до четвърт час, никога няма да дойда.

И така го блъсна, че оня запреплита крака, едва удържайки се прав, а самият той се изкачи по клоните на дървото дотам, откъдето можеше да вижда над върховете на тръстиката.

Двата багера и камионите бяха обвити в гъсти кълба дим. Дъжд от олово го обсипа и той скочи пак на земята.

Пушките трещяха безразборно още известно време, а след това замлъкнаха. В далечината Бърд ясно различи острия лай на кучета. Докато бършеше потта от лицето си, мислеше дали затворниците са се втурнали да бягат.

В този момент се чуха забързани стъпки — някой тичаше насам през тръстиката. Бързо се скри зад ствола на дървото и зачака с насочен колт.

Ноди и Хейтър се появиха в края на тръстиката. Ноди влачеше след себе си Хейтър за ръката и изглеждаше уплашен. Дишаше тежко, на пресекулки, а очите му за малко щяха да изхвръкнат от орбитите. Без да се противи, Хейтър като упоен се беше оставил Ноди да го влачи след себе си.

Бърд се показа иззад дървото, Хейтър го видя и сякаш се пробуди. Отскубна се от ръката на Ноди и се втурна в тръстиките.

Бърд пръв го настигна и го сграбчи за голото рамо. Хейтър замахна и одра с нокти лицето му. Кървави вадички се стекоха по разраненото му лице. Бърд едва успя да се отдръпне навреме и да опази очите си. След това замахна с дръжката на револвера и удари Хейтър по плешивата глава. Ококорените му от страх очи сякаш изведнъж ослепяха. Той простена жално и се сгърчи като покосен в краката на Бърд. Бърд отстъпи крачка назад. По лицето му се стичаше пот, размесена с кръв.

— Вдигни го! — рече, без да поглежда към Ноди. — Занеси го в колибата колкото можеш по-бързо. Идвам веднага след вас.

— Той е луд — прошепна Ноди и се наведе над отпуснатото тяло.

— Побързай! — изкрещя Бърд, докато бършеше с кърпа лицето си. Дълбоките драскотини кървяха обилно. Усещаше как кръвта му се стича по ризата чак до гърдите.

Ноди прехвърли Хейтър като чувал през рамо и се насочи към колибата.

Бърд се върна за уинчестъра. Полута се, докато го открие, тъй като димът се беше разнесъл и покрил изцяло тръстиките. Вече не можеше да се види къде е реката. Гъсти кълба закриваха и нея, и багера.

Стрелбата беше престанала. Отдясно се чуваха гласовете на затворниците и охраната, но не се разбираше нищо.

Втурна се след Ноди и успя да го настигне на около петстотин метра пред колибата. Беше се подпрял на едно дърво, целият пребледнял, и се опитваше да си поеме въздух. Хейтър лежеше в краката му.

— Аз съм готов — пъхтеше Ноди задавено. — Не мога да го нося повече.

Бърд бутна уинчестъра в ръцете на Ноди, наведе се и преметна Хейтър върху широкия си гръб.

— Хайде, ти върви напред! — изкомандва той.

Ноди едва се мъкнеше пред него, все още дишайки тежко. Стигнаха до колибата. Там вече ги чакаше Рико. Целият се тресеше от страх, а лицето му беше призрачно бледо.

— Идват ли насам? — попита той страхливо.

Бърд го блъсна встрани и влезе в колибата, после се изви и остави тялото на Хейтър да се строполи на земята. Рико и Ноди го последваха вътре и Ноди застана край прозореца да наблюдава пътя, по който бяха дошли.

— Дай на Ноди парите! — обърна се Бърд към Рико. — Двайсет и пет стотачки, по-бързо! Трябва колкото може по-скоро да се доберем до лодката и да изчезваме.

Рико отиде в ъгъла при куфара. Докато се мотаеше с ключалката, дочу острия глас на Ноди:

— Я остави това! Ще взема целия куфар. В ръката си държеше револвер, насочен към Бърд. — За моята работа заслужавам повече от пет хилядарки… И не се движете, иначе с вас е свършено.