Сойър Бенет
НЕцивилизован (32)

Епилог

Зак

Вървях надолу по коридора на Бандон хол, кимайки на някои от студентите, които познавах от лекциите си. Оставаха ми две седмици, за да приключа с първата си година в Северозападния университет и направо се изумявах колко бързо бе минало времето.

Животът ми в Караикан изглеждаше толкова далечен. Все още ми липсваше ужасно много и постоянно се тревожех за тях. Но също така знаех, че съм точно там, където трябва да бъде. Просто нямаше място за избор. Мойра бе най-важна за мен.

Когато стигнах до вратата й, се усмихнах на евтината пластмасова табелка.

„Д-р Мойра Рийд, младши професор.“

Толкова съм горд с жена си. Толкова невероятно впечатлен и респектиран от всичко, което бе постигнала в живота си. Дори съм почти сигурен, че ще запиша антропология като втора специалност след дипломата ми за бизнес администрация. Нямаше да ми е нужна за бъдещия курс на живота ми, защото бях твърдо решен да участвам в програмата „Kellogg’s MBA“ тук в Северозападния. Обаче щеше да ми даде още нещо, което да ме свързва с Мойра. А, повярвайте ми… свързването с тази жена ми носеше неимоверно удоволствие.

Почуках леко на вратата и чух отвътре едно:

— Влез.

Отваряйки на мига, я видях да стои зад бюрото. Кабинетът й бе малък и тесен, с книги и листове навсякъде. Дори два от столовете бяха пълни с папки и материали.

— Хей — каза тя изненадано, — какво правиш тук?

Пристъпих вътре, затваряйки вратата след себе си, скришно завъртайки ключа. Тя дори не забеляза лекото щракване, но мисля, че го прикрих, като пуснах папката си на пода.

— Просто реших да проверя дали си свободна за обяд. Имам два свободни часа преди лекциите.

Ставайки от стола, тя ми се усмихна и каза.

— Абсолютно. Тъкмо свършвам с едни документи.

Тя пристъпи към мен и вдигна лице към моето. Тъй като никога не пропусках възможност, притиснах устни към нейните, давайки й целувка, която на мига стана по-дълбока, и я притиснах силно към тялото си.

Мойра възкликна, щом усети ерекцията ми, притисната към нея, и се отдръпна със смях.

— Овладей се, Зак. В институция за обучение сме.

Започнах да я избутвам назад, докато краката й не опряха в бюрото, притискайки ерекцията си силно към нея. И се чувствах адски добре.

— Имам нужда да те изчукам още сега — прошепнах срещу устата й и леко захапах долната й устна.

Мойра простена в ръцете ми и се опита да ме избута.

— Не. Не и тук в кабинета ми.

— Да, тук в кабинета ти. — Плъзнах ръце надолу, започвайки да вдигам полата й. Не носеше чорапогащник, за което бях дяволски благодарен, защото това щеше да ме улесни да се промъкна и да свърша работата.

Пръстите ми бяха така свикнали да намират най-сладкото й място, че за нула време си проправих път под бикините й и помилвах гънките й.

— Адски перфектна — простенах с устни, притиснати до ухото й.

— Зак… не можем да го направим. Някой може да дойде — възразяваше тя, но тогава пъхнах пръст в нея и тя простена. — О, по дяволите… толкова е хубаво. Не спирай.

— Нямам такова намерение — казах й, преди да захапя меката част на ухото й и да я засмуча леко. — Искаш ли да те чукам, или да те изям, а след това да смучеш члена ми?

— О, Исусе! — промърмори тя. — Боже, обичам да ми говориш мръсотии.

Пръстът ми потърка клитора й и се наведох над нея.

— Какво да бъде?

Дъвчейки долната си устна, тя ме гледаше похотливо, обмисляйки възможностите. Пъхнах отново пръст в нея и тя простена.

— Хайде, Мойра… вземи решение. Умирам вече.

Зъбите й пуснаха устната й, която бе подута и влажна.

— Бързо чукане. Нямаме време за останалото.

— Добро решение — казах й и я завъртях, така че гърдите й да се опрат на купчината книги и документи върху бюрото й. Плъзгайки ръце по външната страна на бедрата й, повдигнах нагоре полата й. Беше обула бледорозови копринени гащички… едни от любимите ми.

Не правех много пари, като работех на половин работен ден в „Кенън“ тук в Евънстън, но всеки месец заделях пари, за да й купувам луксозно бельо. Обожавах да я виждам облечена с тях и да ги свалям със зъби.

Внимавайки да не скъсам или разтегна деликатната материя, тъй като ги бях купил с парите, които сам изкарвах, бутнах бельото настрани, докато разголих женствеността й пред себе си.

Толкова адски красива и напълно моя.

Прокарах пръст през плътта й, улавяйки влагата й, преди да я изсмуча.

Мамка му, вкусът й бе божествен.

— Мммм — простенах ниско. — Размислих… мисля, че искам да те изям за обяд.

— Няма начин — заяви тя, бутвайки бедра назад към мен. — Настрои ме на вълна за чукане, затова сега ми го дай.

Спуснах ръце надолу и стиснах бузите й, преди да ги разделя и да погледна малкия заден отвор. Миналата нощ го чуках… докато тя беше отгоре. Беше неописуемо.

— Добре, скъпа — отвърнах и насочих ръце към панталона си, за да освободя члена си. Беше подут и твърд като камък, а главичката покрита с предеякулационна течност.

Пристъпяйки по-близо, се насочих към сладките гънки на женствеността й, и се нагласих. С един тласък на бедрата си потънах в нея и Мойра простена… наистина шумно.

— Налага се да бъдеш тиха, скъпа — казах й аз. — Или някой ще чуе.

Главата й се заклати нагоре-надолу, докато се тласках напред и назад в нея няколкото пъти, буквално хапейки езика си, за да запазя тишина.

При едно доста дълбоко проникване, Мойра отново простена, и прокарах ръка пред нея, покривайки устата й. Тя разтвори уста и впи зъби в дланта ми, което ме накара да се усмихна и да започна да тласкам дори по-силно.

Налагаше да се свършим бързо, защото тя наистина щеше да загази, ако някой ни хване.

Не че връзката ни бе тайна. В училището всички бяха напълно наясно със ситуацията ми и връзката ми с Мойра и не бе забранено. Модерни времена и така нататък. Но определено нямаше да е добре да я хванат да прави секс в кабинета си. Обществото просто не бе готово за това все още.

Тласках члена си в сладката й плът, напредвайки все по-бързо и по-бързо към оргазма. Не исках да я оставям след мен, и макар да можех да усетя как дишането й се забързва, и как мускулите й ме стискат по-силно, исках тя да свърши първа. Пъхнах другата си ръка между бедрата й и леко потупах клитора й, извивайки го, защото знаех, че удоволствието, примесено с лека болка, ще я отведе до ръба.

Да… толкова добре познавах тялото й.

Като оръдие тя експлодира около мен и викът й извибрира срещу дланта на ръката ми. И, мамка му, да… свърших в същия миг… адски силно.

Тласнах се за последен път и застинах, за да не прекъсвам удоволствието от поредния фантастично невероятен оргазъм, до който ме докара най-сексапилната, най-красивата и най-любящата жена на света.

Моята Мойра.

* * *

Бузите на Мойра все още бяха зачервени от правенето на любов преди десет минути и бе толкова невероятно красива в този момент, докато седяхме навън в едно кафене, чакайки да ни донесат поръчката, че изпитах желанието да я обвия с ръце и да я сгуша срещу себе си.

— За какво е тази глупава усмивка на лицето ти? — попита, отпивайки от ледения си чай.

— Защото съм влюбен… в теб — казах спокойно.

— Ти си и смотльо — ухили се тя. — Но и аз те обичам.

— Е, Лиса, Адам и децата все още ли смятат да дойдат следващата седмица? — попитах аз. Те смятаха да дойдат на гости, когато децата не са на училище, но го бяхме обсъждали отдавна.

— Да. Тя ми прати мейл днес. Летят в събота вечерта.

— Идеално — казах, развълнуван от възможността да ги видя отново. За мое изумление Лиса ми бе станала като сестра, а с Адам се разбирах изключително добре. Но най-хубавото бе да съм около Колийн и Самюел. Никога не съм подозирал, че имам такъв афинитет към децата, но всеки път, щом Лиса и семейството й ни дойдеха на гости или ние го посетяхме в Северна Каролина, осъзнавах, че прекарвам най-много време, играейки с двамата палавници.

— И Лиса каза, че не можеш да им купуваш всички играчки, които поискат, докато са тук — погледна ме весело Мойра. — Според нея много ги глезиш.

— Лиса да върви по дяволите — намусено заявих аз. — Децата заслужават да бъдат глезени.

Усмихвайки се, Мойра се съгласи.

— Децата носят голямо щастие, нали? Радостта да бъда леля… и, ами, ти си им като чичо. Позволено ни е да ги глезим, преди да върнем малките чудовища на родителите им добре разлигавени и покварени.

— Именно — казах й и посегнах през масата, за да хвана ръката й. — Но… ние двамата никога не сме говорили за деца. Защо така?

Мойра сви рамене.

— Не знам. Може би защото никога истински не сме мислили за бъдещето. Искаш ли деца?

— Абсолютно… мисля, че три или четири ще са добра бройка — завих уверено.

— Може би е добре да започнем с две и да видим как ще се получи. Освен това гледаме нещата отзад-напред. Децата идват след брака.

— Не и в модерното общество — заявих аз, — виждал съм и съм срещал много семейства, които нямат брак.

Лицето на Мойра посърна леко, но нямаше как да не се съгласи с мен. Бракът не беше това, което е бил преди, поне от моите наблюдения.

— Прав си — каза тя. — Просто… нормално е за повечето двойки. Това е една почитана традиция и не бива да й се гледа с пренебрежение.

— Предполагам — склоних аз. Погледът на Мойра се насочи към забързания тротоар и лицето й се смръщи леко.

Усмихвайки се, се наведох към джоба на раницата си и извадих малка, велурена кутийка, която мъкнех с мен през целия ден. Сложих я на масата и движението веднага улови погледа й. Когато очите й се фиксираха върху нея, бавно я плъзнах по масата.

— Какво е това? — попита тя подозрително.

— Бомба е — казах саркастично. — Много внимавай.

Мойра се подсмихна и я сграбчи, прехапвайки устна, докато я отваряше. Щом разкри съдържанието й, тя възкликна.

— Кога го купи? Невероятен е.

Наведох се наляво, поглеждайки към четирикаратовия овален диамант върху пръстен с антична инкрустация.

— Рандал ми го даде, когато ни посети на Коледа. Бил е на майка му и искаше да го предаде на мен.

— Сериозно ли? — попита тя, вдигайки кутийката и оглеждайки пръстена от всички страни.

— Толкова сериозно, колкото това, че искам да се оженя за теб — казах и очите й ме стрелнаха изненадано.

— Искаш ли? — прошепна тя.

Посягайки напред, взех кутийката и извадих пръстена. Хващайки лявата й ръка, поставих пръстена на нея. Това бе традиция, за която Рандал ми бе разказал, и аз бях попил всичко за нея. Беше ми казал, че обикновено това се прави, като мъжът застане на едно коляно, и че се свързвало с някакъв поетичен жест от мъжа към жената. Но това не бе в стила ми.

— Да, искам да се оженя за теб — казах им, стисвайки леко ръката й. — Мисля, че ще е добре по това време следващата година? Тогава може да започнем и с децата.

— Уоу… чакай секунда — каза тя, отдръпвайки ръката си от мен. — Не съм казала, че ще се омъжа за теб.

Вдигнах вежда и изсумтях.

— Ще го направиш.

Тя изпръхтя и погледна към диаманта.

— Винаги ли трябва да държиш всичко под контрол?

Станах от стола си и заобиколих масата. Хващайки я за раменете, я вдигнах на крака и притиснах силно устни към нейните. Тя ги разтвори за мен и плъзнах език вътре, задълбочавайки целувката, за да прогоня глупавите й брътвежи. Целувката продължи толкова дълго, че хората покрай нас започнаха да се подсмихват.

Най-после я освободих, прокарах пръст по долната й устна и изчаках погледа й да се проясни.

— Да, трябва да държа всичко под контрол… през повечето време. Сега, мамка му, ще кажеш ли, че ще се омъжиш за мен?

Устните на Мойра се разтеглиха в широка, порочна усмивка и тя кимна.

— Да, ти невъзможен, нецивилизован човече. Мамка му, ще се омъжа за теб.

Извиках щастливо и я вдигнах на ръце, завъртайки я в кръг. Няколко от хората на близките маси започнаха да пляскат и да ни поздравяват.

Когато пуснах Мойра да стъпи на краката си, се наведох близо до устните й и прошепнах.

— Няма да съжаляваш, скъпа. Кълна се да те обичам както никой друг мъж не би могъл някога да те обича.

Мойра захапа долната ми устна и отвърна.

— Вече го правиш, Зак. Вече го правиш.