Сойър Бенет
НЕцивилизован (31)

Глава 30

Мойра

Бях толкова изтощена, че се съмнявам, че бих могла да се довлека до стаята си, за да се срина върху леглото си. Да… диванът ми щеше да свърши идеална работа, ако успеех да направя няколкото крачки към него. Ако ли не, и подът ставаше. Исках да потъна в нищото и да не мисля какво би могло да стане… поне в следващите четири-пет години.

Таксито точно ме остави пред дома ми. Метнах чантата си на рамо и надникнах в пощенската кутия, за да видя дали имам някакви писма. Кели се бе съгласила да я проверява през няколко дни и явно днес е минала, защото беше празна.

Пътуването ми до Караикан бе абсолютно губене на времето. Щом се откъснах от тъгата и самосъжалението си, осъзнах, че Лиса бе права. Неизвестността ме убиваше и трябваше да направя това пътуване, за да се уверя, че Зак е добре.

С изключение на това, че не можах да го намеря. Водачът, който наех, след като кацнах с чартърния полет ми каза, че знае точно къде се намира селото на Караикан. Ден и половина прекарахме в пътуване по реката, точно четири дни и половина, след като напуснах Щатите.

Когато стигнахме до селото, бях изумена да видя, че е изоставено. Сърцето ми се сви при вида на останките от къщите и зеленчуците, обрасли в трева.

Нямах никаква идея къде е отишло племето… и дали все още съществуваше. Страх скова всяка клетка в тялото ми, докато обмислях възможния сценарий. Че всички са били изклани при нападение.

Но в това нямаше смисъл. Само мъжете ходеха да се бият, оставяйки жените и няколко мъже за защита. Затова къде бяха?

Водачът ми се съгласи да останем за през нощта в изоставеното село, докато реша какъв да бъде следващия ми ход. За жалост нямах никакви опции. Очевидно не можех да тръгна да се скитам из Амазония, търсейки Зак. Това бяха над пет милиона километра и щеше да ми отнеме десет живота, за да ги пребродя, търсейки го.

На следващата сутрин реших, че най-добрия план за действие е да се върна обратно по реката, където беше кацнал самолета, и да видя дали ще науча някаква информация.

След ден и половина пътуване, прекарах още два дни на реката, говорейки с всякакви индианци, които идваха на дока, за да търгуват. Единственото, което научих, бе, че се носели слухове, че Матика и Караикан са сключили мир и вече не са във война. Но изглежда никой не знаеше къде са отишли Караикан.

Без други възможности пред мен, се качих на чартърния полет за Сао Паоло и се върнах у дома в Щатите. Горчилка изпълваше душата ми, тъй като не открих нещо, което да успокои поне малко сърцето ми. Зак наистина бе изгубен завинаги за мен и нямаше какво да направя, освен да намеря начин да събера парченцата от разбитото си сърце и да излекувам болката.

Когато стигнах Сао Паоло, веднага се обадих на Рандал и го уведомих за провала си. Както бе предрекла Лиса, той с радост финансира пътуването ми и бе нетърпелив да научи нещо за Зак. Също като мен той очакваше Зак да се върне, и освен това бе ужасно загрижен за него и се надяваше, че ще успея да го успокоя.

Когато Рандал вдигна телефона, ми бе малко трудно да го разбера, заради лошата връзка.

— Мойра… ти ли си?

— Здравей, Рандал — казах, опитвайки се да звуча бодро, но знаех, че съм се провалила най-позорно. — В Сао Паоло съм.

— Как си? — попита той, което беше малко странно. Защо веднага не ме попита дали имам информация за Зак?

За нещастие бях прекалено изтощена, за да удължавам разговора, затова му казах направо.

— Добре съм, но много съжалявам, Рандал… не успях да открия Зак.

— О… ами, добре. Опита и това е всичко, което можеше да направиш — каза той почти разсеяно.

— Добре ли си? — попитах, защото ми звучеше някак странно.

— Да, да — увери ме той. — Просто съм малко… ъм… разочарован, предполагам. Е, кога се прибираш?

— Излитам тази вечер и ще съм в Чикаго утре сутринта — казах му, потискайки една прозявка. Надявах се да мога да намеря свободен стол на терминала и да поспя малко.

— Добре, скъпа моя. Е, приятен полет и ще се чуем, когато се прибереш — каза той.

Затворих, напълно объркана от разговора с Рандал. Може би той просто тъжеше и не разбираше напълно това, което му казвах. Мислех, че ще поиска да узнае всичко, което съм открила за Зак, но може би просто искаше да изчака да се прибера, преди да ме разпита. Той знаеше, че провалът ми да го намеря ще тежи много на раменете ми.

Изравяйки ключовите от джоба си, преминах по дългата пътека към верандата. Добре, не беше чак толкова дълга… може би около пет метра, но беше с пет метра по-дълга, отколкото изтощението ми искаше да е. Вдигайки брадичка, пъхнах ключа в ключалката и реших, че съм прекалено изтощена, за да стигна до спалнята… но определено нямаше да спя на пода. Диванът бе хубаво средно решение.

Завъртях ключа и отворих вратата, оставяйки чантата ми да падне на пода, и веднага погледнах към дивана. Завлачих се към него, без дори да си правя труда да сваля обувките си. Подпирайки коляно на дивана, паднах с лице към него и към комфорта, който ме призоваваше да заспя.

Сгушвайки се в мекотата му, затворих очи и въздъхнах. На мига започнах да се унасям и бях нападната от сънища.

— Мойра — чух гласа на Зак.

О, колко прекрасен звук. Богат и изпълнен с емоции. Можех да си представя красивите му очи и великолепното му тяло. Спомних си последния път, в който бяхме заедно, как бяхме правили секс, след това как ме държеше притисната до себе си и бе оставил сълзите да текат от очите му по кожата ми.

— Мойра — каза той отново и звукът този път бе по-висок. Малко по-ясен.

Очите ми се отвориха рязко и чух отново.

— Мойра.

Надигнах се, заставайки на четири крака, и надникнах иззад дивана… към кухнята ми, където видях Зак, който стоеше на кухненската ми маса. Носеше чифт протрити дънки и маслиненозелена тениска. Краката му бяха боси, а косата влажна. Сините му очи ме гледаха напрегнато.

Потърках очите си с ръка и погледнах отново.

Дам… все още беше там.

Вероятно халюцинирах. Може би бях лепнала някаква треска или инфекция, докато бях в джунглата. Да, и комбинирано с малко храна и почти никакъв сън през последните дни, със сигурност си въобразявах, че Зак стои в кухнята ми.

Отпуснах се раздразнено по гръб върху дивана и стиснах силно очи, опитвайки се да заспя.

— Ела тук, Мойра. Стига си се разтакавала — каза Зак.

Мамка му!

Той наистина бе тук.

В къщата ми.

Докато обикалях проклетата джунгла, търсейки го.

Скочих от дивана и го заобиколих със скорост, която бе невероятна за изтощението, което изпитвах. Зак ме гледаше, а лека усмивка извиваше устните му. Не откъсваше поглед от мен, докато се приближавах. Той се изправи и разтвори ръце, а аз се хвърлих към него.

Протягайки ръце напред, го блъснах с всичка сила. Очите му блеснаха изненадано и той направи крачка назад, сядайки на кухненския стол, който застърга шумно по пода. Наведох се напред и отново блъснах с ръце гърдите му, но този път той не помръдна.

— Задник такъв — изкрещях разярена. — Какво правиш тук?

Очаквах Зак да ми се извини смутено, че е разбил сърцето ми, че ме е изоставил… че ме е накарал да се тревожа и най-вече, че ме бе накарал да прекося половината свят, за да се уверя, че е добре.

Вместо това той се изправи от стола и хвана с ръце лицето ми. Дръпвайки ме към себе си, той смаза устата ми със своята, тласкайки езика си в устата ми и давайки ми най-горещата, влажна и дълбока целувка, която бях получавала в живота си. Той изръмжа в устата ми и костите ми омекнаха.

О, да почувствам ръцете му върху себе си… да усетя погледът му, изпълнен с похот, когато ме притисна силно към себе си. Той се наведе и ме целуна отново, зъбите ни се блъснаха брутално едни в други. Той захапа устната ми, засмуквайки я, докато дърпаше бедрата ми, търкайки ерекцията си в мен.

Зак откъсна устни от мен и посегна към тениската ми, измъквайки я през главата ми. Отворих уста да споря с него, но той ме целуна отново, ефективно карайки ме да замълча. Ръцете му се насочиха към колана ми, а след това към копчето и ципа, преди да смъкне едновременно панталоните и бельото ми до коленете ми.

— Какво мислиш, че…? — започнах да казвам, но той ме целуна отново, преплитайки език с моя, открадвайки способността ми да говоря. Дишането ми стана накъсано, когато ръцете му се плъзнаха по тялото ми, карайки зърната ми да се притиснат силно към сутиена, който носех.

Той мушна ръка между бедрата и плъзна пръст в мен.

— Влажна си, скъпа. Знаех, че ще бъдеш.

Умът ми се замая и малка част от мен крещеше да спра това нападение, но другите деветдесет и девет процента от тялото ми крещяха той да побърза и просто да ме изчука.

Зак не губи нито секунда. Обхващайки тила ми с ръка, той ме свали на кухненския под. Линолеумът бе студен срещу коленете ми и знаех, че ще е студен срещу бузата ми, гледайки как се приближава, докато Зак ме нагласяше в същата поза, в която бяхме и когато започна всичко помежду ни.

Задъхани звуци изпълниха стаята… моите и на Зак… и двамата бяхме отчаяни и на ръба. Чух отварянето на ципа му и след това усетих ръцете му на бедрата си. Той нагласи главичката на члена си срещу женствеността ми и започна да върти бедра, проправяйки си път в тялото ми. Когато бе проникнал само сантиметър, той ме сграбчи силно и с един мощен тласък се зарови в мен.

Изкрещях.

— О, Зак.

Той простена задавено и каза:

— Толкова много ми липсваше.

Думите му разтопиха сърцето ми. А след това той разтопи тялото ми, като започна да се тласка напред и назад, държейки здраво бедрата ми.

— О, Мойра — задъха се той, движейки се преднамерено бавно… невероятно внимателно. — Просто не знаеш. Просто не знаеш.

Думите му бяха накъсани и дрезгави, дъхът му излизаше на тласъци. Почувствах натрупващото се напрежение между бедрата си, а оргазмът ме помете в същия миг, в който сърцето ми започна да се изпълва с щастие от този момент… точно този момент… Зак се бе върнал при мен.

Зак се тласна още няколко пъти в мен, забивайки пръсти в кожата ми, и изкрещя, докато свършваше, усещайки го как изпълва утробата ми. Той се срина върху мен и се претърколи настрани, обгръщайки ме с ръце. Притискайки устни към задната част на главата ми той ме целуна и останахме да лежим за кратко така, докато дишането ни се успокои.

Не знаех какво да му кажа. Той бе тук.

В къщата ми.

Жив.

Неочакваното щастие от това се стовари върху мен.

Да, той бе жив.

И да… той бе тук с мен.

Неочаквано Зак ме пусна и се изправи от пода. Останала без сили, го гледах как напъха члена си обратно в панталоните и закопча ципа. След това се наведе и ме вдигна на ръце.

Без да си кажем нито дума, той ме отнесе в банята и ме пусна нежно. Обръщайки ми гръб за миг, той пусна душа и нагласи температурата на водата.

Когато се обърна отново към мен, се наведе и ме целуна нежно.

— Липсваше ми.

— Вече го каза — промърморих аз, а умът ми все още не можеше напълно да осъзнае, че той стои тук… с мен.

— И смятам да го казвам още повече, затова свиквай — заяви ми с усмивка.

Зак коленичи пред мен, сваляйки ботушите и чорапите ми. След това смъкна и панталоните и бельото ми, а аз използвах възможността да го докосна, като подпрях ръце на раменете му да запазя равновесие. Дори зарових пръсти в косата му, наслаждавайки се на меките, леко дълги кичури. Той измърка под пръстите ми и потърка леко нос в стомаха ми.

Изправяйки се, смъкна спортния ми сутиен и свали собствените си дрехи, преди да ме издърпа със себе си под струите вода.

Зак ме изкъпа толкова нежно. Отдели много внимание да втрие шампоана в косата ми, действайки толкова старателно, че цялата се покрих с нежна пяна. След това прокара ръце по всеки милиметър от тялото му, а погледът му не се откъсваше нито за миг от мен, гледайки ме с блеснали очи. Той бе толкова нежен, щом стигна между бедрата ми, и то не по сексуален начин, а показвайки ми, че го е грижа за тялото ми така, както не е било никога преди.

Когато бях напълно чиста, той ме уви в хавлия и подсуши всяка капчица вода от кожата ми.

След това отново ме вдигна на ръце и ме отнесе в спалнята ми, където отметна покривката на леглото, преди да ме положи на матрака. След това легна до мен и ме прегърна, притискайки ме към себе си с лице, обърнато към моето.

Отпуснах буза на гърдите му, където сърцето му туптеше равномерно и просто лежахме, потънали в тишина. Зак милваше гърба ми и целуваше челото ми, все така продължавайки да мълчи. Клепачите ми натежаха, и преди да се усетя, вече спях.

* * *

Отворих очи и първото нещо, което забелязах, бе, че навън бе тъмно. Стаята ми бе осветена леко от малката нощна лампа на шкафчето вдясно от леглото ми, но останалата част от стаята бе погълната от сенки.

Обърнах се към другата част на леглото, откривайки, че е празно, и за един кратък миг си помислих, че съм сънувала, че Зак е тук. Но, не… бях гола в леглото и по омачканите чаршафи бе очевидно, че някой е спал до мен.

Вдигайки глава, погледнах вдясно и сърцето ми запрепуска в гърдите ми. Зак седеше на малкия античен стол пред прозореца. Лунната светлина танцуваше по тъмната му коса, карайки я да блести все едно в нея се преплитаха сребърни нишки. Той беше прекрасно гол, протегнал дългите си крака пред себе си. Едната му ръка почиваше мързеливо на бедрото му, а другата бе обгърнала брадичката му, подпрял лакът на облегалката на стола.

— Какво правиш там? — попитах с все още сънен глас.

— Гледам те, как спиш — каза той простичко. — Сигурно си била адски изтощена.

Кимнах и потърках очи.

— Да… предполагам, че бях.

Зак се изправи и пристъпи към леглото. Дъхът заседна в гърлото ми от великолепието му. Той изглеждаше като изсечен от мрамор, а тъмните сенки в стаята маркираха ъглите на мускулите му, карайки го да изглежда почти груб. Членът му бе наполовина еректирал и облизах устни, гледайки го очарована.

— Очите тук горе — каза Зак и се изчервих, поглеждайки към него.

Той се наведе към мен, издърпвайки завивката и чаршафите от тялото ми. Зърната ми настръхнаха от хладния въздух и от горещия поглед на Зак.

Бавно, отпускайки се на коляно, той се качи на леглото, бавно проправяйки си път над тялото ми, разтваряйки широко бедрата ми.

Без грам финес пръстите му обгърнаха женствеността ми, разтваряйки подутите гънки.

Устните му се снижиха над мен, а езикът му бе горещ и гладен. Простенах дълбоко, ръцете ми се заровиха в косата му и стиснах, задържайки го на място.

Зак използва езика и устните си, за да прави любов с мен… точно както знаех, че обича, защото го бе правил много пъти. Той бе станал така умел в оралната любов, че само след минути тялото ми бе разтърсено от силен оргазъм, но той не ме освободи. Остана до мен, измъчвайки ме с езика си, смучейки първо силно, а след това нежно. Пръстите му се включиха в играта, докато движеше главата си между бедрата ми сякаш часове, преди отново да свърша.

Дръпнах с пръсти косата му и той вдигна лице към мен. Можех да видя влагата си по устните му на леката светлина от лампата, когато ми се усмихна порочно.

— Още? — попита той.

Поклатих глава, а той изглеждаше разочарован.

— Какво правиш тук, Зак? — попитах, имайки нужда да получа всички отговори.

Въздишайки, Зак продължи да пълзи над тялото ми, настанявайки се между бедрата ми и опирайки лакти от двете страни на ребрата ми. Навеждайки се надолу, той ме целуна нежно… толкова нежно, че едва успях да усетя есенцията си, полепнала по устните му.

— Върнах се за теб — каза ми той, щом откъсна устни от моите. — Никога не биваше да заминавам по начина, по който го направих. Сгреших и винаги ще съжалявам за това.

— Отидох да те търся — казах, а гласът ми бе слаб, болката от изоставянето отново се появи с пълна сила.

— Знам — каза той, гледайки надолу към мен. — Щом пристигнах в Щатите, се обадих на Рандал и той ми каза къде си. Бях решил да се кача веднага на обратния полет и да дойда да те намеря, но той ме разубеди, казвайки ми да изчакам.

— И от колко време си тук в къщата ми?

Той ми се ухили пакостливо.

— От три дни и… ами… един вид проникнах с взлом. Ти не забеляза малкото липсващо стъкло на задната врата, но да знаеш, че го залепих с тиксо.

— Влязъл си с взлом в къщата ми? — попитах развеселена.

— Нямаше къде другаде да отида — каза той и се наведе, за да ме целуне отново.

— Не е така. Можеше да отидеш у Рандал. Или на хотел.

— Не, не можех. Трябваше да съм възможно най-близо до теб. Толкова много ми липсваше. Това бе единственото място, на което можех да дойда. Полудях от тревога, знаейки, че си в Амазония… сама… незащитена. Беше истинско мъчение да те чакам.

— Сега знаеш как се чувствах аз, когато замина — казах дрезгаво.

— Знам — каза меко той, отпускайки глава на гърдите ми. Не успях да се сдържа. Обвих ръце около главата му и го притиснах силно към себе си. — Съжалявам, Мойра. Бях полудял от тревога и мъка и си позволих да те отблъсна. Никога не трябваше да го правя.

Притисках го към себе си, усещайки кожата му срещу моята… топлия му дъх под гърдите си.

— Рандал ми каза, че си взел решение да останеш с мен… същата сутрин, преди да заминеш.

Вдигайки глава, Зак ме погледна откровено.

— Да. Исках го повече от всичко. Все още го искам… ако го искаш и ти.

— Напусна дома си… завинаги… за да бъдеш с мен?

— Тук съм, нали?

— Да, но колко дълго? От това, което знам, това може да е просто един шанс за добро чукане — казах тихичко.

Навеждайки се надолу, Зак пое едно от зърната ми в ръка и го засмука нежно. Щом го пусна, вдигна потъмнелия си поглед към мен.

— Да, възнамерявам да те чукам… много. Силно и отново, и отново, и смятам да взема много скоро отново дупето ти, защото няма нищо по-невероятно на света от това да съм дълбоко в теб по този начин. Но… и двамата знаем, че това помежду ни е много повече от добро чукане. Тук става въпрос за сърцето.

И сърцето, за което стана на въпрос нарасна, сви се, и след това затуптя силно, изпълнено с надежда.

— Нима?

— Знаеш, че е така — уверено заяви той. — Толкова силно съм влюбен в теб, че ми е невъзможно да бъда другаде, освен до теб. Нищо не значи толкова много за мен, колкото значиш ти, Мойра. Нито Караикан, нито Парайла, нито племето. Само ти. Винаги ще бъдеш само ти.

Сълзи изпълниха очите ми, защото бях толкова щастлива да чуя тези думи от красивите устни на Зак. Ръцете ми се протегнаха, за да помилват лицето му, преди да го дръпна към мен за още една целувка.

Тя бе лека и нежна, изпълнена с любов и нежност.

— Кажи ми, че и ти ме обичаш — настоя Зак. — Чух го само веднъж и имам нужда да знам, че все още го изпитваш… дълбоко тук — каза той, целувайки мястото, под което биеше сърцето ми.

— Да, Зак — издишах силно. — Обичам те толкова много. Едва не умрях, когато ме изостави. Бях разбита. Моля те, никога повече не ми го причинявай.

— Никога — закле се той, преди да сведе устни към моите за силна целувка. Простенах и извих бедра нагоре. Ерекцията му бе притиснаха до стомаха ми и аз се потърках в нея.

Дишайки дълбоко, Зак се надигна, взимайки ме в ръцете си. Превъртя се по гръб и се оказах седнала върху него.

— Язди ме, Мойра — заповяда той.

Преглътнах и се подпрях с една ръка на гърдите му, обвивайки другата около члена му. Стиснах го силно, карайки Зак да простене, и го нагласих срещу женствеността си, плъзгайки се по цялата му дължина.

Чувствах се прекрасно тясна и изпълнена, винаги щом бях така цялостно поела в себе си масивния му член. Преди да започна да се движа, ръцете на Зак обгърнаха лицето ми. Той ме дръпна към себе си и се надигна леко, така че устните ни отново да се срещнат. Целуна ме отново, сякаш не можеше да се насити на това интимно докосване.

Когато ме пусна, той се облегна назад, сграбчвайки бедрата ми с ръце.

— Помниш ли първият път, в който правихме любов по този начин?

Кимнах с усмивка.

— В онзи ден ти ме освободи. Показа ми, че не е нужно през цялото време да имам абсолютен контрол. Ти ме опитоми… показа ми как да бъда цивилизован мъж.

Засмях се тихо и прокарах ръце по гърдите му.

— Глупчо… никога няма да мога да направя цивилизован мъж от някой като теб. И не искам да го правя.

— Вече не съм дивакът, който доведе от джунглата. Научих се да се приспособявам… да приемам… да уча.

— Защото си невероятен мъж, Закарайъс Ийстън. Все още див… невероятно красив за мен… и непрестанно еволюиращ.

Зак се пресегна, обвивайки ръце около мен и тласкайки члена си още по-навътре в тялото ми. Простенах тихо, без да откъсвам поглед от Зак, който приближи лице към мен, почти докосвайки носа ми със своя.

— Сега ти си животът ми, Мойра. Бих умрял, преди да те нараня отново и ще те обичам безусловно до края на дните си.

Усмихнах му се и кимнах с глава.

— И аз ще те обичам също толкова силно.

Той ме дари със страхотна усмивка, а погледът му блесна, когато легна отново по гръб.

— Идеално. Сега… язди ме, Мойра. Освободи ме отново. Освободи ме от стария ми живот веднъж завинаги и ми покажи, че наистина си моя.

Опирайки ръце на гърдите му, аз се повдигнах, усещайки как се изплъзвам от тялото му, докато не почувствах подутата главичка почти да излиза от мен, преди да се тласна силно надолу. Зак ме стисна по-силно, затваряйки очи и стенейки.

— Да — прошепна той. — Освободи ме.

Надигнах се, спуснах се отново и, навеждайки се към него, прошепнах:

— Не те освобождавам, скъпи. Водя те у дома.