Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 67 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: НЕцивилизован

Преводач: elfite_bgworld

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ralna; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10169

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Зак

Погледът ми се плъзгаше по ситно изписаните обяви от типа „предлагам работа“ и виждах отново и отново длъжности, за които или не съм квалифициран, или за които вече съм кандидатствал.

Нищо. Нито едно обаждане за интервю.

Чувствах се като пълен задник, защото единственото, което можех да направя във формата за кандидатстване, бе да напиша името, настоящия си адрес и двете препоръки.

От Мойра и Рандал. Любовницата ми и кръстникът ми.

Никакво образование. Никакъв стаж.

Никакви обаждания.

Предната врата на къщата на родителите ми… поправка, моята къща… се отвори и се обърнах от мястото, на което стоях приведен над кухненската маса, за да видя как Мойра влиза като слънчев лъч. Във всяка ръка носеше по една чанта от супермаркет, а когато погледът й се спря на мен, ме дари с блестяща усмивка.

— Взех няколко страхотни пържоли, които да опечем утре за вечеря. Рандал каза, че ще ни прави компания. О, и ти взех зърнена закуска „Шоко Пъфс“, на мен си харесах „Лъки Чармс“.

Искаше ми се да се разсмея на детската радост на Мойра относно пазаруването, тъй като, откакто се преместихме в тази къща, тя сякаш вътрешно сияеше. Харесваше й ролята на домакиня, потапяйки се с лекота в новия си живот с мен. Тя готвеше и поддържаше къщата чиста, беше засадила цветя в предния двор и дори пребоядиса кухнята и всекидневната.

Слагайки пазарските торби в ъгъла, тя бърбореше, че срещнала някаква жена в магазина, която имала бебета близнаци. Не долових копнеж в гласа й, но щастието й беше очевидно, когато спомена колко са били сладки, облечени с еднакви дрехи, и че дори бибероните, пъхнати в малките им усти, били еднакви.

И настроението ми стана още по-мрачно, отколкото преди миг. Докато Мойра ставаше все по-щастлива, аз бях нарастващо раздразнителен и кисел. Живеех живота си ден за ден и едва се борех скуката и безпокойството.

Разбира се, с Мойра излизахме почти всяка вечер, за да огледаме територията около дома ни. Ходихме на пазар, на кино, прекарвахме часове в галериите или си правихме пикници в парка. Четяхме вестници заедно и обсъждахме най-интересните статии. Пътувахме извън града и се наслаждавахме на природата, спирайки в различни селски заведения, за да опитаме южняшката домашно приготвена храна. Ежедневието ми бе запълнено с Мойра и все пак, намирах, че дните ми са безсмислени.

Освен, когато чуках Мойра. Това бе единственото, което ме правеше щастлив, и нямаше нищо безсмислено в съюза ни. Ставаше все по-хубаво с всеки изминал път, щом я докоснеха… щом я целунех… и това ме мотивираше да вървя напред, да се опитвам да намеря някаква хармония в този нов живот, който водех.

— Е, някакъв успех в търсенето на работа? — попита Мойра, докато слагаше пържолите и някакво мляко в хладилника.

Бутвайки вестника настрани, въздъхнах раздразнено.

— Не. Същите неща, за които вече кандидатствах.

Гласът й бе весел и окуражителен.

— Не се тревожи, скъпи. Скоро ще намериш нещо, сигурна съм.

— Малко е трудно да си намериш работа, когато нямаш никакъв опит — сопнах й се аз, а тялото й подскочи все едно я бях ударил.

Стоях настръхнал… напрегнат… чаках очите й да се присвият и от устните й да завалят гневни думи.

Вместо това тя ме погледна за миг, преди погледът й да омекне. Тя се приближи, седна в скута ми и обви ръце около тила ми, сгушвайки глава на рамото ми.

— Съжалявам. Моля те, не се ядосвай. Намирането на работа изисква известно време дори за хора с голям опит. Освен това… ако наистина е толкова важно за теб, знаеш, че Рандал ще те наеме в „Кенън“.

Пеперуди, които бяха като с крила от пламъци, запърхаха в стомаха ми и аз я избутах от скута си. Изправих се и сложих ръце на кръста си.

— Разбира се, че намирането на работа е много важно за мен. Не си ли разбрала колко съм раздразнен от тази ситуация? И, по дяволите, просто забрави за това с Рандал. Да приема работа от него е като да използвам шибаните пари, с които пълни банковата ми сметка. Не мога да го направя.

Обръщайки й гръб, се насочих към спалнята ни.

Да, нашата спалня… бившата спалня на родителите ми, която бяхме избрали заради голямото легло.

Мойра я напълни с нови чаршафи и завивки в кафяво и бежово… много по-мъжествено според нея. Посягайки в гардероба, измъкнах смокинга, който трябваше да облека тази вечер в чест на партито, което Рандал организираше за мен.

Мамка му, не исках да ходя на това нещо. Не харесвах големите тълпи и ми беше писнало от любопитството на всички, от въпросите им какво е да живея като езичник и от пълното им удивление, когато разберат, че искам да се върна там. Непрестанно трябваше да се оправдавам пред всички за това, което желая.

Пред всички, освен пред Мойра. Тя мълчаливо приемаше решенията ми, макар да виждах тъгата в очите й всеки път, щом заговорех за времето, когато ще замина оттук.

— Съжалявам, Зак — чух нежния й глас зад себе си и ръцете й се обвиха около кръста ми. Тя притисна буза към гърба ми и ме стисна силно. — Знам, че ти е трудно. Какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре?

Докоснах с ръка пръстите й, които обгръщаха корема ми и помилвах с палец нежната й кожа.

Усещането бе толкова хубаво да е така притисната до мен. Топлина и сигурност. Утеха. Когато си замина, щеше да ми липсва да чукам Мойра, но, по дяволите… това също щеше да ми липсва адски много. Никога не съм усещал нещо подобно в живота си и съм сигурен, че щом вече го вкусих, когато замина, щеше да е ужасна загуба да живея без него.

За милионен път в мен пламна гняв от тази несправедлива ситуация. Много отдавна отдадох сърцето и лоялността си на Караикан и сега се чувствах безсилен да направя друго, освен да се върна там. На този етап го чувствах като морален дълг. Знаех, че когато настъпи момента, щях да бъда опустошен да напусна Мойра.

Знаех без съмнение, че споменът за нея щеше да ме преследва, и то не само заради невероятния секс. Не, това между нас се превърна в нещо много повече. Способността ми да говоря с нея с часове или дори възможността да стоим в пълна тишина и все пак да ни е удобно бе нещо, което никога не съм имал. Дори и с Парайла.

Тази мисъл също помрачи настроението ми и неочаквано само мисълта за ръцете й по тялото ми почти ме задуши.

Откъсвайки ръцете на Мойра от себе си, аз се измъкнах от прегръдката й и се обърнах да видя лицето й.

— По добре започни да се приготвяш. Скоро трябва да тръгваме за партито.

Разочарование изпълни очите й, но тя кимна, усмихвайки се леко и разбиращо, и се насочи към банята. За миг се зачудих дали да не я последвам, но след това размислих. Не мисля, че можех да понеса интимността с нея точно сега.

* * *

— Та свещеника поглежда към бутилката и казва: „Милостиви боже! Той го направи отново“.

Всеки в групата ни се изсмя престорено, а аз лепнах фалшива усмивка на лицето си. Не схванах шегата, нито двете дундести копелета, част от каймака на обществото в Атланта.

Оглеждайки се из огромната бална зала, която се намираше в източното крило на имението на Рандал, погледът ми търсеше Мойра. Беше излязла преди няколко минути до стаята за отдих, и чак кожата ме сърбеше от желание пак да е до мен. Чувствах се неудобно покрай тези хора, с които нямах нищо общо, и беше истинско мъчение да понасям вниманието им.

Най-после… ето я и нея… връщаща се в уверена грациозна походка. Беше облечена с бяла рокля без презрамки, която обгръщаше ниско гърдите й, прихваната в центъра с кристал, цвете от изкуствен диамант. Докато вървеше, полите й се полюшваха, разкривайки дългите й крака, обути в инкрустирани с кристали сандали на много високи токчета, които й даваха идеалната височина, да мога да я чукам, без да се налага да свивам колене, за да компенсирам разликата в ръста ни.

Бавно се отдръпнах от групата, прокарвайки си път към нея. Посегнах, взех две чаши шампанско от минаващ наблизо келнер, и когато погледът й улови моя, очите й блестяха от удоволствие и нежност.

Срещнахме се и й подадох чашата. Деликатните й пръсти я поеха и тя отпи малка глътка.

— Изглеждаш така, сякаш ти имаш повече нужда от това, отколкото аз — промърмори тя.

— Тези хора са странни — отвърнах й. — Ако още някой ме попита какъв вкус имат маймуните или дали се изхождам в джунглата, където ми падне, ще удуша някой.

— Наистина ли беше толкова зле? — попита тя съчувствено.

Гневът блесна в мен, но аз го потиснах. Той не беше за Мойра.

— Всички са адски снизходителни към мен Половината говорят бавно все едно съм малоумен.

Гняв премина през лицето на Мойра.

— Кой го е направил? Ще му откъсна топките. Рандал ще им откъсне топките.

— Спокойно, тигрице — казах, а в гърдите ми се надигна топлина от защитническите чувства, които тя показваше към мен. — Аз съм нещо ново. Разбирам го. Но адски ми писна от това парти.

Мойра се усмихна и сложи ръка на гърдите ми.

— Скоро си тръгваме. Сигурна съм, че Рандал ще разбере.

Посягайки със свободната си ръка, плъзнах пръст по лицето й.

— Извинявай, че ти се сопнах по-рано днес. Не трябваше да изливам раздразнението си върху теб.

Тя покри ръката ми със своята и сгуши лице в дланта ми.

— Всичко е наред. Всеки има нужда от отдушник.

— И ти ли ще си този човек за мен? — попитах развеселено.

Тя ме погледна сериозно и решително.

— Аз ще бъда всичко, което поискаш да бъда.

Мамка му, да, исках това.

Мамка му, не, не можех да го имам. Не и след като вероятно ще живеем в две различни държави.

Вместо да потвърдя думите й, отдръпнах сключените ни ръце от лицето й и я целунах нежно. Тя въздъхна лекичко като цвете, отварящо листенцата си, и ми се прииска да я притисна силно към себе си.

— Не е ли сладко това? — познат женски глас се обади иззад мен. — Изглежда малката ви тайна е разкрита. Поздравления.

Обръщайки се да погледна Кара, притиснах защитнически Мойра към себе си. Беше удивително, че някога бях смятал тази жена за красива от чисто мъжка гледна точка. Но сега, след като знаех за нея, след като знаех за злобата й към Мойра и за отвратителната й оферта за групов секс и наркотици, настроението ми бе повече от опасно.

Кара стоеше облечена в кървавочервена рокля, а косата й бе вдигната в изискана прическа.

Тя държеше чаша с кехлибарена течност и по начина, по който погледът й се плъзна безсрамно по цялото ми тяло, можех да кажа, че е пияна.

— Къде ти е тазвечерната среща? — изсумтях аз. — О, чакай… ти си тук с брат си, нали?

Кара само повдигна перфектно извитите си вежди. Макар да предпочитам да се бия с юмруци или остриета, когато се налагаше, можех да го правя и с думи.

— Как смееш да ме съдиш? — неочаквано попита Кара. — Ти си само плъх от джунглата, който се опитва да се впише в общество, което никога няма да го приеме. Ти си едно нищо и тук няма да постигнеш каквото и да е било, без значение колко опитваш. Затова се наслаждавай на времето си тук, докато можеш, Тарзан. След това се върни в малкия си скапан дом и си спомни всички начини, по които си се провалил. Обзалагам се, че Мойра ще е доволна да се отърве от теб, пиявицо, макар че тя е от жените, които лесно се впечатляват. Сигурна съм, че ще чука следващият си домашен любимец-индианец веднага щом се разкараш.

— Ти, скапана кучко — изръмжа Мойра и направи разтреперана крачка към нея, но аз я спрях, дръпвайки я обратно към себе си.

Чух друг глас зад мен да казва.

— Какво, по дяволите, ти става, Кара.

Поглеждайки назад, видях Рандал да я гледа с гняв в погледа. Той мина покрай мен, и сграбчвайки ръката на Кара, се наведе към нея.

— Недопустимо е да говориш така на Зак. Той е част от семейството.

Кара дръпна ръката си от Рандал, а погледът й хвърляше гневни искри.

— Той не е от семейството ни. Напълно те е заслепил.

— Виждам по-добре, отколкото някога преди — разочаровано промърмори Рандал. — И точно сега виждам още по-добре. Мисля, че е време да си вървиш, Кара.

— Какво? — попита тя удивено. — Гониш ме от дома си?

— Моля те да си вървиш, преди да си направила сцена, и преди да се наложи да те изритам оттук. Иди си у дома, поспи, за да изтрезнееш, и може би утре ще си в състояние да се извиниш на Зак и Мойра.

— Никога — изсъска тя и, леко препъвайки се, се насочи към вратата. Забелязах Клинт да тръгва след нея. Той протегна ръка, за да й даде опора, но тя я отхвърли. Той я последва, а аз искрено започнах да се надявам, че няма повече да видя нито един от тях.

— Много съжалявам, Зак — каза извинително Рандал. — Пила е прекалено много и съм сигурен, че не мислеше наистина това, което каза.

Мойра отпусна ръка върху моята, но можех да почувствам как все още трепери. Неприятно чувство заседна в гърдите ми, почти задушавайки ме.

— Не е нужно да се извиняваш от нейно име, Рандал. Освен това… думите й почти бяха истина.

— Това е абсурдно — възкликна Рандал. — Думите й бяха само безсмислени брътвежи, идващи от пияна и погълната от себе си жена.

— И все пак — казах спокойно и се пресегнах, за да потупам рамото му. — Не се налага да се извиняваш за поведението й. Сега, ако нямаш нищо против… мисля, че е време с Мойра да се оттеглим за вечерта.

Мойра преплете пръсти с моите и аз ги стиснах лекичко.

— Благодаря, че организира това парти за Зак. Беше много приятно.

Знам, че това бе най-милото нещо, което Мойра можеше да каже на Рандал в този момент, и наблюдавах как на лицето му се появява тъжно изражение.

— Беше много тъпа идея да правя партито, нали? Какво съм си мислел? Тези хора не са ти приятели. По дяволите, деветдесет процента от тях не са дори мои приятели.

— Няма проблем — уверих го. — В случая по-важен е жестът.

— Съжалявам — каза Рандал, а погледът му бе мек и замислен. — Просто исках да те представя. Просто съм… наистина горд с теб, Зак. Никой друг в семейството ми не ме прави така горд. Това е всичко.

Част от тъмнината, която се опитваше да ме обгърне след думите на Кара… които без съмнение бяха толкова верни, колкото всичко останало, което бях чул, откакто съм тук… започна да изчезва. Топла привързаност към този мъж, който наистина ми даваше невероятна възможност, който ме бе отвел до Мойра, и който бе започнал да запълва една голяма празнина в мен. Да, когато си тръгнех, той щеше да ми липсва. Много.

* * *

Мойра бе възседнала скута ми в лимузината на път за дома. Тъкмо бе натиснала бутона, който бе издигнал тъмно стъкло между шофьора и нас. Бе вдигнала роклята си нагоре, прехвърляйки единият си гол крак над бедрата ми, за да се настани в скута ми.

Не се поколебах нито за миг, посягайки към горната част на роклята й и дърпайки я надолу, за да разголя двете й меки бледи гърди. Тя обви ръце около главата ми и ме дръпна към себе си. Езикът ми помилва едното зърно, вкусвайки за миг кожата й, преди да го поема в уста и да го засмуча.

Ръцете ми се плъзнаха нагоре по бедрата й, избутвайки роклята й още по-нагоре, докато можех да видя бялата коприна, прикриваща женствеността й, щом погледна надолу. Проврях пръсти през ръба, докосвайки влажните й гънки, карайки Мойра да се извие към мен и да простене от удоволствие.

— Толкова е хубаво — простена тя нежно.

Прекалено нежно за нуждите ми, затова вкарах пръст в нея и тя изплака.

— Как ти се струва това? — попитах, облягайки се леко назад, докато движех пръста си навън и навътре в нея.

— О, мамка му… толкова е хубаво — каза тя и аз добавих втори, а след това и трети пръст в нея.

Мамка му, не беше достатъчно… исках да чуя повече, затова завъртях тялото си, излягайки се на седалката на колата, като придържах Мойра върху себе си със свободната си ръка.

— Ела нагоре — казах й, отдръпвайки пръстите си от нея. — Искам да те чукам с език.

Мойра се плъзна по гърдите ми, издърпвайки по-нагоре роклята си, за да не се пречка. Поглеждайки бързо през прозореца, тя каза.

— На пет минути от къщи сме.

— Времето е повече от достатъчно — уверих я и сграбчих бедрата й, издърпвайки я нагоре по тялото си. Присвих крака и плъзнах тялото си по-надолу по седалката, за да й дам възможност да разтвори широко крака от двете страни на главата ми.

Когато позицията й бе точно над лицето ми, наредих.

— Сега се наведи към мен, сладко момиче. Умирам от глад.

Подпирайки ръце на вратата, тя бавно се насочи надолу. Плъзнах език, за да осъществя първия контакт, нетърпеливо вкусвайки женствеността й, докато тя продължаваше да се снижава към мен, докато не ме прикова под себе си.

— Оооооохххххх — простена тя, завъртайки бедра над мен.

Прокарвайки ръце между бедрата й, разтворих с пръсти подутите интимни устни, за да си осигуря достъп до точно онова, което желаех най-много. Трябваше да обвия с устни клитора й, ако исках да я отведа бързо до върха.

Повдигнах се и засмуках силно, вкарвайки в действие езика си и атакувайки я стремглаво.

Мойра простена задавено и почти болезнено.

— О, по дяволите… ще свърша прекалено бързо.

Думите й ме мотивираха още повече и езикът ми стана по-настоятелен. Успях да измъкна едната ръка и да потопя палец в нея, а Мойра една не се изстреля от лицето ми. Дръпнах я обратно надолу и се концентрирах върху това да галя клитора й с език, притискайки я толкова силно към себе си, че можеше да се задуша.

Разбрах, че е на крачка да свърши, когато тялото й започна да потръпва и тя се притисна надолу към мен. Плъзгайки отново език по твърдата пъпка, позволих на оргазма да я облее. Тя падна назад върху тялото ми, гледайки към тавана на колата, докато дишаше тежко.

— О, Зак… убиваш ме — каза тя меко.

Едва тогава осъзнах, че лимузината е спряла. Седнах на седалката и избърсах влагата й от лицето си с ръкава на смокинга си, преди да погледна към малката ми къща, осветена от уличните лампи.

Нямах никаква идея от колко време седим тук, но можех да видя шофьора, който търпеливо стоеше отвън до вратата с гръб към нас.

— Мамка му — казах удивен, — обзалагам се, че е напълнил очи и уши.

Мойра се изкикоти, вдигайки горната част на роклята си и нагласяйки полите си.

— Колата му мирише на секс. Ще му се наложи да я ароматизира.

Пресегнах се и хванах раменете й, дръпвайки я към себе си за лека целувка.

— Обичам начина, по който мирише. Мускусно и сладко като теб. Всъщност искам да те занеса в къщата и да повторим всичко отново.

Отдръпвайки се, се пресегнах и хванах дръжката на вратата, но думите на Мойра ме спряха.

— Всъщност… надявах се, че тази вечер може да направим нещо друго.

Обърнах се към нея и повдигнах вежди.

— Какво си наумила?

— Амиии — провлече тя. — Изпих няколко питиета… и ти току-що ми даде страхотен оргазъм. Чувствам се така отпусната.

Гледах я любопитно, чакайки да ми каже точно какво иска.

— Толкова отпусната — продължи тя, сякаш смяташе да разкрие някаква огромна тайна, — че реших тази вечер да ти дам дупето си.

Тих стон се изтръгна от мен и тръпка премина през цялото ми тяло. Членът ми стана толкова твърд, че го усещах така сякаш може да пробие и стомана. Сграбчих ръката й и отворих толкова рязко вратата, че шофьорът възкликна и отскочи настрани, докато измъквах Мойра от колата.

— Благодаря за превоза — извиках на шофьора, мятайки Мойра на рамото си.

— Да, мерси за превоза — извика и тя, докато аз притичах през стъпалата на верандата и буквално изкъртих с ритник собствената си врата.