Диана Петрова
Синестезия (41)

Рисунката

На следващата сутрин станах рано. Събудиха ме крякането на гларуси от отворения прозорец. Лястовица беше свила гнездо на малката тераса, от която се виждаше отсрещната къща. Птицата навираше клюна си в малката дупчица и после отлиташе да събира кал и дребни клони. Гнездо.

Реших да сляза на плажа. Стигнах до скалите почти неусетно. Разстоянието бе не повече от двеста метра. Гледах морето. Вълните се плюнчеха в пристъп на лудост. Побеснели птици летяха право надолу. Небето светеше през облаците като затворник в мазе, който гледаше нагоре през решетките. Виждах белите крака на жена да се скриват зад една от сламените постройки на плажа. Погледнах към рисунката си от вчера, като очаквах тя вече да бе нагазена от стъпките на хората или отмита от морето.

Моето пясъчно лице имаше нарисувано тяло, крака и ръце от миди. Огледах се. Това трябва да бе жената с белите крака. За миг ми се стори, че краката й ми бяха познати — тези на продавачката в магазина.

Седнах край тялото на пясъчния човек, а след това направо тупнах назад. Слънцето ту се скриваше, ту се показваше иззад затворническите пухести решетки на облаците. Затворих очи. Опитах се да се отърся от снощния си кошмар, в който отново се пробудих и видях отрязаните си крака. Опитах се да анализирам съня си, за да намаля въздействието му. Възможно бе да сънувам разпарчосаното си тяло, защото… успявах най-сетне да го назова… защото пожелах да спра да се занимавам с психоанализа. Но тъй като бях учил това толкова дълго и тъй като го умеех сравнително прилично, аз сам не можех да разбера какво се случи, за да стигна дотук. Бе възможно човек да не желае да прави нещо, което умееше.

Целият ми свят на „трябва“, „амбициран съм да се случи“, „ще сторя всичко по силите си, за да се случи“ се разпадаше. А ако светът бе моето тяло и краката — моята промяна, която ме движеше напред… не, нещо не се връзваше. Нямаше логика да намирам промяната си за отрязана.

Отворих очи, почти ядосан от несполучливия си опит. Галил съм с ръка по пясъка, без да се усетя. Отрязал съм краката на пясъчния си човек.

Станах и трескаво се опитах да поправя стореното. Започнах да търся миди и водорасли. Закърпих някак си рисунката, но тя беше загубила предишния си чар. Краката й сега изглеждаха като разглобени и сглобени наново.