Диана Петрова
Синестезия (22)

Домакинята

Бях я помолил да записва сънищата си — може би трябваше да го направя от самото начало. Не знаех нищо за очакванията й и представите й и исках да наблегна повече на тях. Считах за нужно да обърнем внимание повече на другите й проблеми, а не да дълбаем в историята с детето. Това беше задънена улица, от която излизане нямаше.

— Спомняте ли си, че бяхме говорили да съберете някои свои сънища, които сметнете, че са оказали влияние върху Вас?

— Да, но все още не съм ги написала.

— Нека днес разгледаме някои от тях.

— Но… не съм сигурна дали ще включа всички подробности, добре описани, както ми се иска.

— Не се притеснявайте за това.

— Ами добре… — съгласи се тя уклончиво, все едно имаше други планове за сесията.

Понякога просто нямах търпение да преминем напред. Не можех да стоя като зеленчук и да очаквам клиента да задава темпото и темата.

— Слушам Ви.

— Ето един мой сън, който сънувах преди седмица — започна тя. — Отивам със съпруга си да живеем в един провинциален град, но временно. Там съм с децата. Излизаме да купя гащи на сина си, а дъщеря ми подскача и иска и тя да й се купи нещо. Връщаме се в хотела, който е нещо между хотел и квартира едновременно. Има кухня и две стаи. Слагам всички да спят, а аз отивам в малката кухня, където да си отпочина. Съпругът ми е изчезнал през това време. На вратата се звъни. Отварям и гледам трима мъже срещу мен. Лицата им са неясни, сякаш нямат индивидуални черти. Каня ги в кухнята и там им приготвям кафе. Пием кафе, докато един от тях ме пита къде е тоалетната. Показвам му. Той тръгва натам. След малко чувам изстрел. Ставам спокойно и отивам да проверя какво се случва. Отварям едната стая и там виждам трупа на баба ми — тя се замисли за момент. Вече имах въпроси, но не исках да прекъсвам потока на разказа й и я оставих да продължи. — Баба ми не е погребана. Учудвам се защо е там в стаята. Покрита е с бяло покривало. Надигам го и виждам, че е разпадащ се труп. Допълнително е била гръмната в главата и е нацапала покривалото. Излизам оттам. Отивам в другата стая, където очаквам, че ще спи дъщеря ми. Междувременно явно в апартамента се е отворило място за още една стая, където спи сина ми. Влизам в стаята на дъщеря ми и виждам, че тя пък е застреляна в тялото. След това се връщам и в коридора и в съня си осъзнавам, че съм пила кафе с убийците на моето семейство. Това не ме натъжава, по-скоро се колебая как да реагирам. Решавам, че ще се върна и ще се преструвам, че нищо не се е случило, за да предпазя сина си. В този момент отново се звъни на вратата. Отивам да отворя и виждам хазяйката, която прилича на мен. Притеснявам се много да й кажа, че сме изпоцапали чаршафите й и върху тях дори лежи труп на възрастна жена. Успявам да го кажа, а тя отговаря, че това не е проблем и си заминава. Затварям вратата.

Докато разказваше съня си, тя оглеждаше стаята. Погледът й се спираше ту на книгите от библиотеката ми, ту на изкуствените цветя в ъгъла. Отпиваше от пластмасовата си чаша с вода, която бях приготвил предварително, и после замислено се вглеждаше в клоните на дърветата през прозореца.

— Да — казах, докато обмислях какво да й върна като тълкувание.

Винаги много съм се чудил как ще ги тълкувам тия сънища, без изобщо да имах време да помисля. Докато работехме в група от психолози винаги ни даваха време да помислим, преди да изтълкуваме сън по някой от методите, които ни предлагаха. Но сега от мен се очакваше да подготвя тълкуванието си веднага.

— Малко е шантав този сън.

— Не е. Съновната реалност няма нищо общо с нашата. Сънят говори в картини, които често представляват карта на наши вътрешни състояния.

— Хубаво, но какво мислите за моя сън?

Знаех, че ако се замисля, щях да ударя на камък. Още от студентските си години имах навик да говоря, преди да се замислям.

— Мисля да започна първо с обективното тълкуване. Разбира се, можете да вземете от него каквото пожелаете. Не знам дали вече сме обсъждали с Вас, но аз като психотерапевт мога само да изказвам хипотези, от които… — и тук повиших тон, за да натъртя добре върху това, което исках да запомни. — Вие да си избирате някоя, с която да се свързвате. Аз не съм гадател, нали така?! Вие сте тази, която води. Това ясно ли е?

— Да, ясно е — отговори тя като войник.

— В този сън имаме няколко основни картини. Това са: Пазарът, Гащите, Хотела, Кухнята, Следобеда, Тримата мъже, Кафето, Куршумът, Мъртвите, Хазяйката. Картините могат да се раздробят още, но тогава те няма да са вече картини, а фигури. Пазарът може да изразява психичният обмен между съзнаваното и несъзнаваното. Това обикновено е място, където хората предлагат и купуват, обменят необходимости. Тоест в нашия контекст това е място, където излизаш, за да удовлетвориш свои психични нужди. В случая нуждата се изразява в нещо много интимно. Гащите — това са неща, които носим със себе си, но останалите обикновено не виждат. До тях имаме достъп ние самите и онези, които са най-близо до нас. Т.е. това е нещо много интимно. Временното жилище в малкия провинциален град е третата картина. Първата асоциация е за хотел, в който се случват мръсотийки, неща, които хората не обявяват пред семейството си, но които правят така или иначе. Това място носи определена доза анонимност за хората, които го ползват. Тук искам да повторя, че това е моето обективно тълкувание, т.е. усещането от съня може да няма нищо общо с него. Та, вие се намирате в чуждо за вас пространство, където можете да бъдете анонимни. Там сте в ролята си на консуматор, ползвател. Мислете за тези категории като вътрешни ваши реалности, а не като изразител на някои външни събития в живота ви. Дъщерята може да изразява някаква част от Вас, която също има нужда да й се обърне внимание, и то към най-интимното от тази част. Помислете коя може да е. Може би нещо, свързано с младото, новото, неслучилото се, бъдещето — това зависи от асоциациите, които Вие може да й предадете.

Асоциирах вместо нея, защото реших, че е уместно да й покажа как се случваше. С по-нататъшните й сънища може би щяхме да процедираме по-иначе — щеше да асоциира по-скоро тя, а аз да подпомагам.

Тук спрях и си помислих, че сгреших, като започнах с обективния анализ на съня. Трябваше първо да я попитам за асоциациите й за знаковите фигури от съня. Не се сетих. Смутих се, но се стегнах да продължа. Отбелязах си, че не бива да се впускам в твърде странични асоциации от основното настроение в съня, тъй като нещата можеха да изтекат в друга посока — нежелана от мен.

— Следобедът е друга картина, която не се изразява в пространството, а във времето. Това е времето, в което нуждите на близките са задоволени, то е време за себе си, за личните преживявания, копнежи и демони. Това е времето, в което човек може да се обърне към себе си. Какво е за Вас кухнята?

— Как така какво е?

— Ами просто асоциирайте. С какво я свързвате.

— Това е тоталната досада. Място, където не желая да върша нищо, но трябва. Свързвам я с домакинската работа — макар да ненавиждам тази дейност, тя понякога ме успокоява.

— Ето къде се намирате в онзи момент. Намирате се в тъй познатото пространство на досадата, която с постоянния си поток от скучни и дори дразнещи натрапвания, от друга страна носи успокоението за това, че нищо особено не се случва. Помислете с каква друга конкретна ситуация може да свържете това пространство на досадата. Хм — погледнах към записките си. — Докато обаче битувате там с намерението да си починете и да се обърнете към себе си, се появява негативната троица. Сега тук искам да отбележа първо, че полът е мъжки, което може да има нещо общо с мъжката част от Вашата психика. Нали знаете, че всяка жена притежава такава, както и всеки мъж притежава женска?

— Любопитно. Нямах идея.

— При жените мъжкият образ в съзнанието им се нарича анимус. Всяка жена притежава такъв образ, който се формира по пример от собствения й баща и анимуса на майка й. Той е изразител на всички онези черти, които са типично мъжки, така да кажем. Това може да е активността, разсъдливостта, но може също така да задържа жената в спеченото неприемане на новото и да я сковава към старите патриархални норми.

Тя ме слушаше с огромен интерес, но ми се струваше, че участието й не беше достатъчно. Тук трябваше да преминем към по-субективно ниво на разглеждане на съня, но така ми се искаше да довърша със свободното асоцииране… и аз продължих.

— Безличието на тези фигури — нали така казахте… — Тя кимна и аз приех това за знак да продължа: — … би могло да означава, че те пристигат от обширното поле на несъзнаваното, което не е индивидуално и специално Ваше. Това са същности, които съществуват във всеки. Утрояването в съня също е недвусмислено упътване, което сигнализира колко мощно е това нахлуване от несъзнаването в света на почивката и анонимността, където могат да се случват най-интимни неща. Според Юнг, чийто застъпник съм и аз… — видях, че тя изобщо няма идея за него и реших да поясня. — Ок. Юнг е психолог, работил в началото на 20 век, който има хиляди последователи. Въз основата на неговата революционна психология днес има десетки университетски програми по света, по които се обучават многобройни студенти. Та той говори за първичните модели на поведение в нашето несъзнавано, по които всички се движим, без да съзнаваме. Ако не е един пример на държание, то ще е друг — но тези модели на поведение съвсем не са толкова много. Няма да навлизам в подробности. Исках само да изясним това, за да можем да продължим. Та утроеното мъжко присъствие просто пристига и Вие го уважавате, както си трябва. Тук идва ред на кафето.

— Какво е кафето за Вас?

— Какво е… — замисли се тя. — Кафето е повод да си поприказвам с някого. Обикновено пия кафе с приятели.

— Да. Кафето може да води и към много други неща, но важното тук е с какво го свързвате Вие. От тази гледна точка правенето на кафе може да е прием на новото или добро посрещане на вече познатото. Правим кафе на своите гости или на нов човек, който идва за малко в нашата къща — да кажем може да е по работа. Струва ми се, че във Вашия сън това силно мъжко присъствие се появява, за да придвижи нещата, които се намират в застой, в анонимност, да ги изведе навън. Това като примерно тълкувание как Ви се струва?

— Да, да, харесва ми.

— Смятате ли, че можем да гледаме на Вашето кафе по този начин.

— Абсолютно — скръсти крака тя.

— Но не споменахте в съновната си реалност да сте познавали тези трима мъже, което обаче съвсем не ги прави непознати. Т.е. напълно е възможно вие да познавате това мъжко присъствие отпреди, но то да е оставало извън границите на Вашето легитимно място за почивка. Сега обаче решавате да го пуснете вътре. Един от мъжете поисква да отиде до тоалетната. Тоалетната в сънищата обикновено се свързва с освобождаването от ненужни неща. След това освобождаване, ще Ви олекне. Мъжът обаче Ви освобождава от нещо старо, което е вече мъртво, но непогребано. Това може да са Ваши стари схващания, мисли, които са остарели, но все още не сме се отървали от тях.

— Имам такива — закачи се тя отново. — Всичко, което е свързано с представите ми, че жената трябва да бъде домакиня — винаги съм чувствала като нещо чуждо. Това е нещо, което обществото иска от мен, но и аз сама си налагам.

— Убеден съм, че е така — потвърдих аз и видях как отново отпива от пластмасовата си чаша с вода, сякаш заедно с водата приемаше на глътки и тълкуванията ми.

— Тук трябва сериозно да наблегнем на факта, че освен трима мъже, има и три жени. Това сте Вие, Вашето по-младо проявление и Вашето по-старо. Не попитах това… Вашата баба от съня е по майчина или по бащина линия?

— По майчина.

— Това прави нещата още по-силни. Женската линия, и то в утроен вариант, е много силна тук. И какво се случва нататък? — продължих аз нетърпеливо.

— Мъжкото убива старото женско.

— Точно така! Да не забравим, че се чува само един изстрел, ако не се лъжа.

— Не се лъжете.

— Но имаме двама убити — дъщерята и бабата.

— Да! — не бях забелязвала това — ахна тя.

— С един куршум — два заека — продължих аз. — И сега идва интересното — бабата е застреляна в главата, а дъщерята — в тялото. Бабата може да олицетворява дори предразсъдъците. Тя оцапва бялото платно, което, веднага ми хрумва, да се отнесе към обвързването. Булките са в бяло, когато се обвързват с младоженеца. Това е не просто символ на обвързването, а на женското обвързване.

— Обвързване с кого?

— По-скоро въпросът е обвързване с какво? Нека поразсъждаваме. Платното, оцапано от кръвта, много прилича на онези платна, които едно време са развявали през прозореца след първата брачна нощ — които са служели като доказателство на състоялото се първо брачно сношение. Били са символ на неопетнеността на жената. Това е много женски символ.

— Не разбирам. Какво общо има това с моята история?

— Очевидно няма. Ето една хипотеза, с която не се свързвате. Може да насочва към обвързването с мъжа Ви, женитбата, иначе казано. Тоест сънят може да говори за промяната на отношението Ви към брака и към съпруга Ви въобще. Приемането на гости отвън иде да рече същото. Гостите изразяват нахлуванията, промяната, която иде отвън — вътре.

— Аха. Сега разбрах мисълта Ви. Може да е така наистина. Може сънят да ме известява за промените, които предстоят.

— По-скоро за промените, които сама мислите да приложите.

— Нататък. Убива се младото, непорасналото. Тук може да става дума за вътрешната борба, на която се подлагаш сама срещу нахлуващото ново, непознатото, от което колкото имаш нужда, толкова и се страхуваш, и от друга страна старото, неприемливото за теб, но пък познатото. Може би искаш да излезеш от типично женската си кожа на домакиня, олицетворена тук в бабата, и буквално я застрелваш, макар тя вече да е вече мъртва.

— Може да се каже. Я виж ти!

— Да. И ако продължим — използвах паузата, в която тя си поемаше дъх. Имах непреодолимо желание да завърша мисълта си. — Дъщерята е застреляна в тялото. Дъщерята може да бъде разглеждана като вместилище на душата и сърцето през тялото си — на емоционалното, на онова, което реагира по детски. То също бива умъртвено в името на това, което трябва да се случи. Нищо не бива да попречи на промяната.

— Да. Имам нужда от тази промяна. Точно сега наистина имам нужда! Все повече го осъзнавам.

— Кажете, в съня как реагирахте на тази смърт?

— Ами съвсем нормално. Сякаш беше в реда на нещата.

— Това би могло да потвърди, че тази смърт не се отнася до реална смърт. Това е по-скоро внезапно приключване с нещата, както са били наредени преди, ако изстрелът може да допринесе за внезапността във Вашето съзнание. Може би несъзнаваното подсказва, че така е редно да се случи промяната у Вас — внезапно. Кой знае?

— Аха — светна тя. — Това има смисъл за мен. Наистина. Често когато се променям, се случва точно така — внезапно, а не постепенно, както всички ми повтарят, че трябва да бъде.

— Инак тези Ваши същности, ако разглеждаме героите от съня като Ваши вътрешни проявления, са свързани през смъртта. Едното не може да умре, без да си замине и другото. Старите предразсъдъци не си отиват, без заедно с тях да си замине и незрялото, инфантилното възприемане на промяната. Но тук забележителното е, че чувствата, емоциите са отцепени от разума. Сякаш промените в тях се извършват поотделно, а едновременно с това и заедно. Но каквото и да е, тези процеси се развиват в хотел, на временно място, далеч от познатото, от домашното.

Домакинята ме слушаше в захлас и изобщо нямаше намерение да говори.

— Да, да, моля Ви.

— Хубавото е, че накрая се появява хазяйката. Тя узнава за събитието и успокоява, че всичко е наред. Нещата са под контрол. Може да се случват промени, но не излизат извън границите на здравия разум.

— А за стаята със сина ми? Нищо не казахте за нея.

— А на Вас нещо хрумва ли Ви?

— Абсолютно не.

Направи ми впечатление, че вече няколко пъти използваше думата „абсолютно“, сякаш не смееше да каже нещо по-слабо от това или не намираше думи.

— Тук ми хрумва директно, че това може да е пространство у Вас, за което се грижите добре. Място, което искате да запазите и след промените. То още не се е събудило според съня — синът Ви спи, но притежава младата енергия на малко момче. Вие сте я носили в себе си, както сте носили сина си, но за момента тя спи и трябва да бъде опазвана от динамичния, ако щете дори, почистващ процес, който се състои в мръсния хотел. Това може да бъде нова, неотприщена творческа енергия, която да усетите у себе си.

Отдъхнах. Тя ме гледаше така все едно ме изучаваше като странно екзотично животно.

— Благодаря Ви от сърце. Благодаря наистина — очите й се бяха изпълнили с кръв. — Трябва наистина да помисля върху това, което току-що ми казахте.

Ограничих се да кимна прибрано. Не исках да изглеждам доволен в очите й — щеше ми се да остане с впечатлението, че такива неща ми се случваха всеки ден. А и съвсем не бях сигурен, че това тълкувание беше единствено вярното за нея. Бяхме хванали нишка, за която тя се закачаше, но нещо ме караше да мисля, че би се закачила за почти всичко. Отделно от това, не исках да подценяваме съня. Той винаги можеше да излезе по-дълбок, отколкото изглеждаше първоначално.

Приключих сесията и се отправих към къщи. Вероятно Диана се беше прибрала преди мен. По пътя мислих за изневярата въобще. Доколко бях склонен да правя такива неща и точно в кой момент те се превръщаха в неприемливи за мен? Чувал съм за хора, които до такава степен не можеха да понесат вината си, че повръщаха с дни или получаваха астматични пристъпи. Е, аз не мисля, че бях от тях.

Погледнато отстрани, не би трябвало да имам реална причина да извърша подобно нещо, но изглежда не се познавах толкова добре, колкото би ми се искало. Това събитие… какво означаваше то? Че просто ей така можеше да ми щукне нещо и да го направя. Определено не ми харесваше това положение.

Почти бях стигнал до квартирата. Спрях пред блока и вдигнах поглед нагоре. Беше тъмно и кухнята светеше. Диана сигурно приготвяше нещо за хапване или просто се излежаваше. Внезапно ми се прииска да я напръскам със спермата си, да я оплодя, да я притежавам само за себе си. Колкото повече вършех неща, които дискредитираха нашата връзка, толкова повече исках това момиче единствено и само за себе си. Исках я като трофей, като лично притежание.