Диана Петрова
Синестезия (32)

Големият свят

Купихме билети за Кремъл, след като чинно се изпикахме в общите тоалетни, инсталирани пред билетните каси. Престорихме се на руснаци, за да минем по-евтино. Чудовищна червена стена опасваше град в града. Мисля си как всяка тухла от строежа бе загубената възможност за щастие на мой прадядо. Бях безпомощно малък заради големите размери на всичко. Усещането за безсмислието се засилваше, а оттам и ирационалното, грозно, опразващо отчаяние. Русия не познаваше мерките си досущ като мен.

Край Кремъл се движеха лимузини, които засилиха усещането ми за самотност в един свят, който се вълнуваше толкова много от външността. Никога дотогава не бях виждал толкова червени, бели и черни лимузини. И още: джипови лимузини, сватбени, проститутски. Разхитително. Девойки точеха крака и се оглеждаха в огледалца през две минути. Влизаха и излизаха от лимузините.

В Кремъл не се случи нищо особено. Купихме си билет, за да разгледаме църквите. Вътрешността на туристическото градче представляваше плюшен затвор за хора, които не просто измисляха световете си. Те живееха в това, което бяха измислили, или което бе още по-страшно — в чуждите измислици — сякаш събираха рая и ада в един и същ промеждутък от време. Църквите, като изключим златистите купета, не представляваха нищо особено. Онова, което ме впечатляваше, бе не съществото на това, което бяха направили, а размерите.

Гледах Диана, всъщност не спирах да я наблюдавам през тези дни, в които обикаляхме по музеи, мостове и църкви. Какво ме свързваше с това момиче, което умееше да говори този близък и тъй далечен език добре? Сега ми изглеждаше толкова по-непозната и не моя. Не се държеше услужливо, не се занимаваше с моите впечатления, не слугуваше на моя свят. Ходеше си в своя, без оглед на моето удобство. Това ме дразнеше. Съзнавах глупостта на подобно поведение, защото ако я обичах, би трябвало това да ме радваше.

Мисля, че се натъжавах от предстоящата раздяла. Преди да имаше догадка за такова нещо, аз вече тъгувах. Тъгувах като Русия. Като руснака. Като църква в Кремъл. Като московското метро. Като лишената от тъмнина нощ.