Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Regi (2019)

Издание:

Автор: Франсис Едмъндс

Заглавие: Най-ценното бижу

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Редактор: Виктория Петрова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-187-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7485

История

  1. — Добавяне

30.

За първи път от началото на тази рекламна кампания Миранда се чувстваше неспокойна. Работейки в тандем с гигантската рекламна машина на Серж Бирнбаум, Скорпио почти беше стигнал до задънена улица. За този филм, който имаше малък бюджет и не представяше „големи звезди“, Скорпио трябваше да бъде главната атракция. След като той се бе справил с жестокия си график от безбройни интервюта и концерти, вече малцина в Европа или в Америка не бяха чували за „Тор“. В касите постъпваха внушителни суми от предварителната продажба на билети и самоувереният Серж предвиждаше „сериозен успех“.

Но тази седмица бързо се превръщаше в кошмар. Предстоящото появяване на Скорпио в „Шоуто на Рики Рич“ — най-популярното телевизионно предаване във Великобритания — изпълваше Миранда с напълно оправдани опасения. Адвокат и привърженик на левицата, Рики Рич си бе създал репутацията на опасен събеседник благодарение на острия си език. Неговото предаване в събота вечер беше забавно и дръзко и по-голямата част от британската публика непременно държеше да го гледа. В цялата страна безобидни домакини и техните послушни съпрузи наблюдаваха с удоволствие този седмичен спектакъл, който хвърляше видни личности в устата на един добре осведомен журналистически лъв. Имайки предвид еуфорията от последните няколко месеца, Миранда се чудеше дали преумореният Скорпио ще се справи с неизбежната яростна атака.

Седнала в офиса в Блумсбъри, център на рекламната дейност на Скорпио, тя запали цигара. До следващото шоу на Рики Рич оставаха само двайсет и четири часа. След тази неизбежна катастрофа Скорпио като нищо отново щеше да се скрие в черупката си. Но за неин ужас, самият той изглеждаше съвсем безгрижен.

— Винаги мога да го отменя — с надежда подхвърли Миранда. — Ще кажа, че имаш ларингит.

Скорпио изглеждаше обиден.

— Само през трупа ми!

— Точно това ме притеснява — пошегува се Мейзи. — Разправят, че този тип Рики Рич закусвал с такива като теб.

Скорпио сви рамене.

— Непрекъснато ти повтарям, че не бива да се притесняваш. Ако реши да ме нападне, след шоуто ще пратя Брус да му види сметката.

Гордото лице на Брус се изкриви в усмивка, която показа редките му зъби. През последните няколко месеца той направо се беше подмладил. Десетина фотографи, трима отвратителни журналисти и един особено настоятелен фен — настроението му се повишаваше при спомена за „произшествията“ по време на продължителното турне из Съединените щати.

— Оставете го на мен — с хриплив глас каза той. — Още не съм опитвал юмрука си в зъбите на телевизионен водещ.

Миранда вдигна очи към небето. Вече виждаше заглавията във вестниците и заведения след това съдебен процес за оскърбление и физическо насилие. Скорпио се постара да я успокои.

— Виж какво, Миранда, мога да се справя. Секс, наркотици, алкохол — няма нищо, което да не съм си признал открито и той няма с какво да ме уплаши.

— Ами сделката със Сандън? — възрази тя. — Ще те накара да се изпотиш заради нея. Сигурно ще изрови нещо за…

Гласът й изведнъж секна.

— За мен? — услужливо й подсказа Мейзи.

— Опасявам се, че е така. — Тя умолително погледна Скорпио. — Не забравяй, че за телевизията всички средства са добри.

Скорпио се пресегна през масата и нежно докосна ръката на Мейзи.

— Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш с това?

Тя решително кимна.

— Знам, че Чарлс разпространява какви ли не слухове, но аз не съм направила нищо лошо. От какво да се страхувам?

Той мрачно погледна Миранда.

— Виж какво — каза Скорпио, — имаш двайсет и четири часа. Искам да изровиш всички възможни мръсотии за господин Рики Рич.

В събота вечер Миранда вече бе изпаднала в паника. Проучванията я бяха довели до някои много пикантни подробности и тя надлежно бе предала всички материали на Скорпио. Чертите на лицето му изобщо не потрепнаха, докато ги изучаваше в колата на път за телевизионното студио.

— Много интересно — каза Скорпио и рязко затвори папката.

Ноктите на Миранда, които някога имаха маникюр, сега бяха изгризани до живеца.

— Нямаме нужда от състезание по вулгарност, нито от съдебен процес за клевета.

Мейзи седеше до Скорпио, изцяло погълната от собствените си мисли. Някак посвоему, без да вдига много шум, тя бе свършила доста работа през последните няколко месеца. След множество пазарлъци и спорове с управителния съвет на „Апълфорд“ беше успяла да събере парите, необходими й за закупуването на дела на Чарлс. Все пак Мейзи прекрасно знаеше, че той няма да й продаде нищо, докато Сами Сандън е на разположение. Негативното отношение на пресата към тази сделка бе допринесло за обезценяването на акциите на „Сандън“. Но нещата продължаваха да се развиват. Явно Сами държеше на думата си и се проявяваше като упорит противник. Мейзи дори неволно започваше да изпитва уважение към него. До известна степен дори се идентифицираше със Сами. Та нали по-добре от всеки друг знаеше колко лесно човек можеше да бъде измамен от Чарлс.

Ръмеше есенен дъждец, но армията от почитатели бе чакала с часове. Когато една кола спря пред входа на студиото, всички те се втурнаха напред и завикаха: „Скорпио! Скорпио!“ Брус и хората от охраната веднага се включиха в действие и успяха без проблеми да въведат Скорпио, Мейзи и Миранда в сградата. Дамите бяха отведени в така наречената „чакалня за гости“, а Скорпио бе насочен към гримьорната.

Когато рокзвездата влезе там, всички присъстващи развълнувано се засуетиха. Останалите „жертвени агънца“ на Рики Рич бяха насядали по местата си и изтърпяваха процедурата по „разкрасяването“. Един футболист, бивш алкохолик, скочи на крака и разтърси ръката на Скорпио, който любезно го помоли за автограф. Скрита под многобройните си ролки за коса, бивша монахиня, станала авторка на бестселъри, пламна от удоволствие, когато той се обърна към нея.

— Разбира се, че, можете да получите екземпляр от книгата — отговори тя и със замах се подписа на първата страница на „Страст в презвитерианската църква“. С трепереща ръка подаде книгата на Скорпио. — На никого не съм казвала — довери му бившата монахиня, — но аз напуснах манастира заради вас.

След доста спорове и хленчене най-накрая бе решено Скорпио да бъде поверен на опитния гримьор Джъстин. Той настани попзвездата на „зъболекарския“ стол и му сложи бяло найлоново наметало. Притиснал показалец към идеално присвитите си устни, Джъстин изучаваше поредното си професионално предизвикателство.

— Изглеждате малко отслабнал. Прекалено много безсънни нощи, предполагам. — С върховете на пръстите си той потупа Скорпио по бузата. — Спукани капилярчета, о, божичко! Дарил, ще ми донесеш ли зелената пудра?

Когато след петдесетина минути Скорпио се появи в „чакалнята за гости“, изглеждаше на половината на годините си.

— Можете да се подкрепите с нещо — каза една младичка служителка и му посочи определено непривлекателния бюфет. Скорпио погледна към купчините прегорели наденички и съмнителните плодови сладкиши и реши, че е по-безопасно да откаже.

— Само чаша минерална вода, моля.

Той седна между Миранда и Мейзи, които си бяха избрали по чаша евтино вино.

В желанието си да успокои нервите си Миранда се опитваше да разчете готическите букви върху лъскавия етикет на бутилката.

— Съвместно производство на най-малко пет страни от Европейската общност — изсумтя тя. — Типично, нали? Нито един от тези производители — страхливци не би посмял да се изправи сам срещу критиката.

Малко по-спокойна от Миранда, която явно усещаше, че собствената й репутация е поставена на карта, Мейзи се опитваше да води някакъв разговор:

— Служителката ми каза, че Рики никога не се появявал тук преди шоуто. Явно не желае някой да го отърве от предубежденията му.

— Не се притеснявай — окуражително й се усмихна Скорпио. — Тази вечер ще бъде погребението на това копеле.

А в имението си „Льо Бижу“ семейство Сандън се беше настанило пред телевизора. Дафни не обичаше да вечеря пред телевизора — смяташе, че това е просташко — но този път бе готова да направи изключение. Възможността нейният паднал идол Скорпио да бъде разкъсан на парчета в Шоуто на Рики Рич беше прекалено привлекателна, за да я пропусне. След като разположи салфетките на стратегически места по дивана, за да не бъде изпръскан със сос, тя седна до Сами, за да се наслади на вкусната китайска вечеря.

— Събота вечер пред телевизора — щастливо въздъхна Сами. Той си сложи още една порция от свинското в кисело-сладък сос върху специално приготвения ориз. — Знаеш ли, трябва да го правим по-често.

Прекалено изскубаните вежди на Дафни рязко подскочиха нагоре. Тя мислено си отбеляза, че трябва да купи билети за театрални представления поне за следващите шест съботи. Доволен от дистанционното управление и от кутията бира, Сами натисна копчето точно навреме за шоуто.

 

 

Със смъртнобледо лице бившият алкохолик и футболист се върна в „чакалнята за гости“ и поиска едно много голямо шотландско уиски. В този момент монахинята писателка бе в ефир и бе подложена на мъчителен разпит за нейния собствен интимен сексуален живот. Мейзи потръпна, когато Рики безсрамно зададе следващия си въпрос. Ако се съдеше по виковете на публиката, тя явно умираше от удоволствие.

— Време е да тръгвате — каза младата служителка и погледна извинително към Скорпио.

Тя го заведе зад стената тъкмо навреме, за да види как монахинята писателка избухва в плач.

— Ето го — развълнувано възкликна Дафни и накара Сами да засили звука.

Публиката шумно заръкопляска, когато Скорпио седна срещу Великия инквизитор на Английската телевизия. С леко насмешлива усмивка Скорпио прецени противника си. За първи път виждаше Рики Рич на живо и той явно не му харесваше. Рики изглеждаше на някаква неопределена средна възраст, а лицето му бе сбръчкано като прекалено рано откъсната ябълка, престояла в мазето. Очите му бяха мънички и доста приближени, но искряха от интелигентност и злоба. Скорпио метна крак върху крак и нехайно се отпусна в креслото. След онова, което беше наблюдавал тази вечер, за него щеше да бъде истинско удоволствие да размаже този негодник.

А в „чакалнята за гости“ човекът, който сервираше питиетата, бе станал изключително разговорлив.

— Това е обичайната тактика на Рики — довери той. Миранда му подаде чашата си и изчака да я напълни догоре. — За начало няколко леки удара и после хоп! Те просто недоумяват как е станало!

Рики мило се усмихна пред камерата.

— Значи вие лансирате филма „Тор“. Е, разкажете ни нещо за него.

Скорпио огледа публиката и установи визуален контакт с една възрастна дама, седнала на втория ред. Реши да говори на нея.

— Е, става въпрос за една общност от няколко племена, чиито членове се наричат патани и живеят в северозападната гранична провинция…

— Прованс! — Дафни с безразличие отпиваше от чашата си с черен китайски чай. — Някои хора нямат въображение!

Сами засили още повече звука, за да не слуша нейните коментари.

Атмосферата в студиото беше наелектризирана. Докато Скорпио говореше, Рики въртеше очи пред камерата. Винаги беше добре да пуснеш няколко евтини шегички.

— Много интересно — насмешливо каза той, когато Скорпио свърши. — Трябва да призная, че на стари години сте станали много праведен. Сякаш беше вчера, когато ви арестуваха на хонконгското летище за притежание на наркотици.

Публиката притихна. Рики бе свалил кадифените си ръкавици и за първи път показваше железния си юмрук. Скорпио му отвърна с ослепителна усмивка.

— Да, наистина, как лети времето, нали? Хващам се на бас, че вие почти не си спомняте как една вечер ви пипнаха в мъжката тоалетна на Пикадили Съркъс. Ще ми напомните ли в какво ви обвиниха — в скитничество ли беше?

Безизразното лице на Рики стана моравочервено. Очите му се присвиха още повече.

— Обвиненията никога не бяха доказани.

— Е, това е било невъзможно, нали, скъпи? Та вашият старец е съдия. Бил голям франкмасон, а?

Скорпио повдигна крачола на панталона си и показа на камерата оголения си глезен. Публиката избухна в смях.

В „чакалнята за гости“ бившият алкохолик — футболист вече беше изпил три шотландски уискита. Наля си още едно.

— Браво, Скорпио! Дай му да разбере на тоя нахалник!

Останалите мълчаха като риби.

— О, боже — възкликна младичката служителка. — Рики ще го убие.

Непривикнал на контраатаки, Рики за миг се обърка, но бързо възвърна самообладанието си. Започна да задава насмешливи въпроси за кампанията на Скорпио против сделката между „Сандън“ и „Готие“.

— И вие твърдите, че бихте искали да подложите на унижение Сами Сандън публично?

Влизайки в ролята на слаб актьор и наслаждавайки се на всяка минута, Скорпио сложи ръка на сърцето си и каза:

— Аз съм невинен, господин съдия.

Вбесеният Рики погледна бележника си. Ако проклетата му помощничка беше сбъркала нещо, щеше да я уволни веднага, независимо че е глава на семейство.

— Да приемем ли, че се отказвате от думите си? Да не би тази вечер да искате да ни кажете, че никога не сте се заканвали да подложите на унижение Сами Сандън публично?

Скорпио впери поглед право в камерата.

— Нямам никакви лични претенции към Сами Сандън. Всъщност той ми се вижда съвсем свестен човек. Просто бих искал Бижутерска къща „Готие“ да остане в семейството, което я е притежавало през последните сто и петдесет години. — Сред публиката се разнесе одобрителен шепот. — Да подложа на унижение Сами Сандън публично? — Скорпио обидено поклати глава. — Рики, как смеете да ме обвинявате, че разделям прилагателното от съществителното?

У дома Сами Сандън шумно прихна над чашата си с бира.

— Страхотно момче! Не разбирам какво точно има предвид, дявол да го вземе, но явно не дава на тоя умник да си отдъхне. Знаеш ли, този Рики Рич никога не ми е харесвал.

 

 

Рики усещаше как постепенно губи контрол. Гневът започна да замъглява разума му и той реши да хване бика за рогата.

— Но разбира се, Скорпио, вашата битка за „Готие“ не е съвсем безкористна. Нека да погледнем фактите в лицето. Истината е, че се чукате с жената на Чарлс Готие.

В студиото настъпи застрашителна тишина. За миг Рики си помисли, че събеседникът му ще го удари и реши, че си струва да поеме този риск. Едно сбиване пред камерите никак нямаше да навреди на неговия рейтинг. Скорпио бавно се обърна към камерата, а после отново насочи поглед към него. Очите му мятаха искри, но гласът му беше спокоен:

— Мейзи Готие е жената, която обичам. Когато се разведе, ще се оженя за нея.

Възхитената публика го възнагради с шумни ръкопляскания. С крайчеца на окото си Скорпио видя, че режисьорът слага пръст на гърлото си — знак за Рики, че времето е изтекло. Рики се обърна към камерата, готов да приключи, но Скорпио продължи:

— Ами вие какво ще кажете за онова шестнайсетгодишно момиче от Бърмъндзи?

Рики пребледня.

— Нали се сещате, онова момиче, с което сте се чукали преди около пет месеца. Защо вие не се опитате да направите порядъчна жена от нея? Тоест ако настоящата мисис Рич няма нищо против.

Засвири музика, появиха се последните кадри и в студиото се вдигна страшна врява. С разкривено от ярост лице Рики Рич започна да заеква. За десет минути неговият имидж, създаван така грижливо през годините, изведнъж се сгромоляса.

— Гадно копеле! Ще те съдя, докато останеш без пукната пара!

Скорпио извади кафяв плик от вътрешния си джоб.

— Фотокопия, снабдени с писмени клетвени декларации на свидетели. Ако бях на ваше място, господине, щях да се постарая да си намеря свестен адвокат.

В дома си в Уест Хампстед Сами неочаквано и за себе си започна да аплодира. Разстроена от реакцията му, Дафни гризеше една солена бисквита.

— Смятам, че Скорпио се държа отвратително!

— Не знам. Тоя тип ми харесва.

Телефонът иззвъня и той посегна към слушалката. Майка му, която вече ловко се справяше с мобифона, му се обаждаше от една кръчма.

— Гледахме Скорпио в Шоуто на Рики Рич.

Разговорът се провеждаше на фона на всеобща веселба.

— Да. — Сами си отвори още една кутия бира. — Той наистина опече на шиш онзи умник. Бих казал, че на стария Рики му видяха сметката.

От другата страна на линията се чуваше как Мюриъл си поръчва още един портвайн с лимон.

— И порция свински пръжки — добави тя, преди отново да насочи вниманието си към Сами. — Виж какво, синко, никога не съм ти се месила в бизнеса, но много добре чух какво каза Скорпио за онези хора от „Готие“.

Сами отпи една глътка бира направо от кутията.

— И аз го чух.

Мюриъл явно беше леко пийнала.

— Искам само да ти кажа, че не бива да имаш доверие на човек, който се е отрекъл от баща си. Той не е свестен, да знаеш.

— Всичко е наред, мамо. — Сами се облегна на дивана и прегърна Дафни през кокалестите рамене. — Цената на нашите акции никога не е била толкова ниска, а и жена ми май се разболя от анорексия. Тази сделка ми докара прекалено много мъки. Веднага се отказвам от нея.