Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Regi (2019)

Издание:

Автор: Франсис Едмъндс

Заглавие: Най-ценното бижу

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Редактор: Виктория Петрова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-187-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7485

История

  1. — Добавяне

29.

Мейзи попипа пръстена-скорпион на ръката си и това й вдъхна спокойствие.

— Никога не съм предполагала, че английската провинция може да е толкова красива.

Дългият лъкатушен път бе пуст и една ленива муха хипнотично бръмчеше край ушите им. Зад завоя избуялият орлов нокът бе надвиснал над пътя. Скорпио спря да откъсне едно клонче и й го подаде. Тя вдиша силния му аромат.

— Де да можехме да накараме Чарлс да се вразуми!

— Грешка! — извика той. — Ти обеща да прекараме цял час заедно, без да споменаваме нито Чарлс, нито „Готие“. — Кланси подскочи зад един къпинов храст и одобрително излая. — Излез оттам веднага! — през смях извика Скорпио. — Накрая ще се издереш целият.

Възбуден от присъствието на господаря си, Кланси подскачаше наоколо като двегодишно кутре. Прескочи храста и с калните си лапи започна да се бори игриво със Скорпио, докато бялата му трикотажна фланелка стана съвсем мръсна.

— Стига де!

Скорпио се постара да убеди Кланси и Мейзи, че е разстроен от това, но и двамата не му повярваха. Той се наведе, вдигна една голяма пръчка с форма на бумеранг и я запрати надалеч в полето. Размахвайки опашка, Кланси възторжено се втурна след нея. Скорпио поклати глава и прегърна Мейзи през раменете.

— Няма да повярваш колко много се е променило това куче. Беше толкова наплашено и смачкано, когато го намерих.

Тя се притисна към него.

— Значи сме двама.

Той целуна меката й лъскава коса.

— Добре, печелиш. Ще отменим забраната да произнасяме името на Чарлс, но само защото съм любопитен да разбера какво те е накарало да останеш толкова дълго с него.

Една голяма зелена жаба ненадейно изскочи на пътеката. Спря за миг, за да ги разгледа с огромните си изпъкнали очи. После тържествено изкряка и с подскоци се отправи към езерото. Мейзи замислено гледаше след нея.

— Чела съм някъде, че ако пуснеш жаба във вряла вода, тя ще изскочи от нея. Но ако я сложиш в студена вода и после бавно започнеш да я загряваш, ще остане вътре и ще се свари.

Скорпио потреперя.

— Много интересна литература четеш.

— Беше в някакво научно списание. Тогава не се досетих, но сега си мисля, че човешките отношения се развиват по подобен начин. Ако в самото начало знаех какво представлява Чарлс, никога нямаше да се обвържа с него. Но животът си течеше и без да забелязвам, започнах да се примирявам с все повече и повече неща. И през цялото време чувството ми за собствено достойнство се топеше. После един ден изведнъж отворих очи и видях, че направо съм се самоунищожила.

Тържествуващият Кланси се върна и сложи пръчката в краката на Мейзи. Тя се усмихна и я хвърли високо в небето. Кучето подскочи силно, решено да я хване, независимо къде ще падне.

— Само отчасти си сварена. — Скорпио я привлече към себе си и нежно я целуна. — Успях да те извадя навреме.

Когато тръгнаха по алеята пред къщата, Фло се появи в градината. Започна да им маха. Мейзи неволно ускори крачка.

— Може да има някакви новини за Лора. Самолетът трябва вече да е кацнал.

— Престани да се притесняваш за всички — нежно я укори Скорпио. — Тя е добре, сигурен съм. Брус отиде да я посрещне.

Но това не помогна. Мейзи вече тичаше към градината. Скорпио побърза да я догони, удивен от скоростта, с която тя се отдалечаваше.

Обикновено сдържана, сега Фло изглеждаше силно развълнувана.

— Извинете, мисис Готие…

— Мейзи, моля ви, наричайте ме Мейзи. Не смятам още дълго да се казвам мисис Готие.

— Съжалявам, Мейзи, но вашият съпруг, мистър Готие… — заекна тя. — Съжалявам, но не съм свикнала да ми говорят такива работи.

Лицето на Скорпио позеленя от гняв.

— Какви ги е говорил този път?

— Ами той, изглежда, беше пил, но такива неща каза за Мейзи и Лора, че наистина не бих могла да ги повторя.

В очите на Скорпио блеснаха опасни искри.

— Нали ти казах, че няма начин да се вразуми.

Мейзи отчаяно въздъхна.

— Фло, съжалявам, че е трябвало да изтърпиш това. Той каза ли къде е отседнал?

— В хотел „Коннот“. Разправяше, че е чел последния брой на „Гедфлай“ и щял да осъди всички ви за клевета.

— Нека само се опита. — Гласът на Мейзи беше твърд и суров. — Скорпио, аз ще му се обадя.

— Защо ще си правиш такъв труд?

— Моля те, нека направя последен опит. Трябва да се помъча да го вразумя, преди играта наистина да загрубее.

 

 

След сутрешната среща със Сами Сандън на Чарлс му тръгна наопаки. Затворен в хотелския си апартамент в очакване на Йоланд, която трябваше да долети от Сейшелските острови, той си наля още едно шотландско уиски и печално се загледа през прозореца. Много лошо беше изиграл картите си. След като не мина онзи блъф с „клиентелата“, Сами започна да го разиграва по най-унизителен начин. За първи път Дафни отсъстваше и без нея Сами се превърна в съвсем различен, много по-дързък противник.

Чарлс се ободри, когато чу звъненето на телефона. Веднага посегна към слушалката.

— Йоланд?

— Опасявам се, че не е тя — рязко каза Мейзи. — Опасявам се, че съм само аз, съпругата ти.

— Проклета кучка! Какво си въобразяваш, че правиш, дявол те взел? Ако си мислиш, че няколко статийки в онова гадно списание…

— Не се обаждам, за да си разменяме обиди. На адвокатите, които се занимават с нашия развод, е добре платено за това.

Гласът й звучеше толкова спокойно, че му се искаше да изкрещи. Тя се държеше като учителка от начално училище, която се занимава с някое особено непохватно хлапе.

— Ще те обвиня в прелюбодеяние.

— За бога, време е да пораснеш!

— Не ти трябваше много време, нали? Вече си се преместила при новия си приятел.

Тя реши да не се хваща на тази въдица.

— Виж какво, Чарлс, обаждам се, за да ти направя едно съвсем делово предложение. Ако го приемеш, това ще спести много мъки на цялото семейство.

— Семейство ли? Не ми говори за семейство. Вие сте глутница хищници. Разбрах, че Карълайн е все още в апартамента на баща ми, гложди му кокалите. Почакай да се върна в Париж, веднага ще накарам да я изритат…

— Ако знаеш собствения си интерес, няма да вършиш подобни работи. — Гласът на Мейзи беше зловещо спокоен. Той почти се уплаши от нея. — Виж какво — продължи тя любезно, — сигурно разбираш, че ние няма да стоим със скръстени ръце и да гледаме как сключваш онази сделка със Сандън.

— Ако се опитате…

— О, я млъкни за малко и слушай. Повече не можеш да ме заплашваш. Ясно е, че искаш да напуснеш „Готие“, но защо не го направиш по подобаващ начин? Дай ми малко време да събера парите и аз ще купя твоя дял. Така Бижутерска къща „Готие“ ще остане в семейството.

Той се изсмя гръмко, пресилено.

— Наистина не разбираш нищо, нали? Колко пъти ще ти повтарям? Аз нямам семейство.

— Не ставай смешен! Каквото и да приказваш, все пак имаш Лора…

— Не ми говори за нея! — Беше извън себе си от гняв. — По-добре Сами Сандън да е собственик на компанията, отколкото това копеле сестра ми!

Разтреперана от ярост, Мейзи процеди през зъби:

— Добре, щом предпочиташ да играеш така, тогава те предупреждавам. Тази статия в „Гедфлай“ беше просто един изстрел напосоки. Войната тепърва започва!

Със стиснати устни тя се върна във всекидневната и завари Кланси да подскача игриво и да удря с опашка по френските прозорци. Мейзи погледна навън и видя рейндж роувъра на Скорпио да се задава бавно по алеята.

— Лора!

Тя отвори прозореца и се затича през моравата. Когато стигна до колата, неандерталецът Брус вече вадеше куфарите от багажника. Почерняла от слънцето и усмихната, Лора излезе от колата и целуна приятелката си.

— Изглеждаш страхотно! — възкликна Мейзи, удивена от промяната.

Лора се усмихна.

— Премислих много неща. Навярно трябваше да го направя по-рано.

Тя забеляза Скорпио, който дискретно стоеше по-назад, и се втурна да го прегърне.

— Значи така — каза той с усмивка и отстъпи назад, за да я огледа с възхищение, — струва ми се, че нашият приятел патанът ти е дал няколко урока по оцеляване.

— Сигурно си прав. — В очите й блеснаха весели искрици. — От него поне научих, че някои неща не могат да се постигнат, лежейки.

— Не се появи нито един проклет фотограф — жално простена Брус, като внесе багажа в коридора. — Очаквах, че поне някой от ония жълти вестници ще поиска да я снима или нещо такова. Нямаше жива душа, а пък бях готов за една хубава кавга.

Скорпио весело го потупа по рамото.

— Не се притеснявай. Както вървят нещата, скоро ще бъдеш много зает.

Доволен от тази перспектива, Брус замина да потренира малко.

По време на чая Мейзи и Скорпио обясниха на Лора състоянието на нещата в момента.

— Както виждаш — тъжно каза Мейзи. — Чарлс просто не иска да ми даде време да направя друга оферта. Ако се съгласи да изчака няколко месеца, ще успея да мобилизирам управителния съвет на „Апълфорд“.

Лора погледна с благодарност приятелката си.

— Ти си прекалено добра към мен, Мейзи.

— Че към кого друг да съм добра?

— Към мен например — намеси се Скорпио.

Мейзи разроши косата му.

— Да. По-късно ще трябва да се погрижа и за теб.

Те все още разглеждаха изрезките от финансовата преса, когато се появи Фло и им съобщи, че Карълайн се обажда от Париж. Както беше седнала на пода между любвеобилния Кланси и годишния балансов отчет на „Готие“, Лора скочи на крака и забърза към кабинета. Скоро майка и дъщеря оживено се разприказваха. От развитието на събитията в Париж ставаше ясно, че битката е започнала.

— Бедничкият Чарлс — замислено рече Карълайн, — той е такова трогателно същество. Винаги е бил изпълнен със завист и омраза. Навярно би трябвало да го съжаляваме. Лора не изпитваше чак такива благородни чувства.

— Хайде стига, мамо. Той е решил на всяка цена да съсипе „Готие“. Затова трябва да го спрем.

Карълайн се намръщи.

— Чувам, че много пиел.

— И какво от това? Винаги го е правил.

— Искам да кажа, че сега положението е още по-лошо. Но да знаеш, не съм изненадана. Би трябвало да прочетеш какво са написали за него ей тук. — Чу се шумолене на вестник. — Нека видим. „Льо Монд“: „Чарлс Готие е предател и неблагодарник“. „Ла Либе“: „Чарлс Готие: неспособен да управлява дори едно английско лозе“. По дяволите, това е силно. „Льо Канар Аншене“… Виж какво, толкова много е написано, че е по-добре да ти изпратя всичко по факса.

Лора се засмя.

— Добрият стар Даниел май е раздвижил нещата.

— И то на много високо място. Ще има да задават въпроси в Парламента. Един министър вече разтръби по телевизията за френското културно наследство, което се разпродава на разни английски филистери.

— Страшно ми харесва! — възкликна Лора. — Новините непременно ще стигнат и до Лондон. Тукашните вестници ще ги подхванат. Само се надявам, че Сами знае какво е това филистер!

Лора все още се смееше на собствената си малка шега, когато влезе във всекидневната.

— Струва ми се, че батальоните вече са строени в боен ред.

Тя си наля малко чай от сребърния чайник на масата. Скорпио остави чашата си и с танцова стъпка отиде до свръхсложната и модерна стереофонична уредба, която бе добре скрита. С театрален жест извади един компактдиск от пластмасова кутия без надпис и натисна копчето. После се настани в едно кресло. Мейзи и Лора озадачено се спогледаха.

— Това е просто моят принос за военните действия.

Той се засмя, затвори очи и се заслуша.

 

 

Две седмици по-късно Дафни Сандън закусваше в наскоро обновената си трапезария. Закуската се състоеше от гореща вода с резен лимон и парче папая и едва ли можеше да запълни двата часа, които й бяха отредени. Дафни винаги твърдеше, че това е нейното „лично време за размисъл“. Доскоро го прекарваше, чудейки се как да вкара името си в рубриката на Найджъл Демпстър. Тази сутрин, както обикновено, Сами бе тръгнал безбожно рано за някакво събрание в Сити. Тя лениво прегледа пощата и с голямо разочарование откри само една покана. Прокара пръст с перленорозов маникюр по скъпата релефна хартия. Колко жалко! Налагаше се да поговори с председателката на комитета Пилар дел Естаблесименто. В края на краищата тя беше обещала твърдо да доведе Уелската принцеса на бала! А сега събитието щеше да бъде удостоено само с присъствието на Негово височество.

Дафни раздразнено огледа купчината списания и вестници, които Сами държеше да получават всеки ден. Все повече се страхуваше да ги чете. Отвратителни истории за Сами, съвсем неласкави подмятания за нея — откакто се бе разпространила вестта за предстоящото сливане на двете фирми, пресата ги заливаше с безжалостния си сарказъм. Не беше за вярване, но на нея всъщност вече започваше да й се иска медиите да не й обръщат внимание.

Прегледа набързо „Корт Съркюлар“ и пренебрегна „Таймс“. Напоследък на финансовите му страници се появяваха такива унищожителни критики за Сами, че той отказваше да го чете. Дафни се поколеба за миг и после посегна към „Сън“. Историята от първата страница й се видя достатъчно безобидна — висш политик се заяждаше с публичен дом на садомазохисти. Дафни жадно я прочете.

Но сърцето й се сви, когато обърна на следващата страница. На една едроформатна карикатура бе изобразена змия с глупашка физиономия, която пълзеше към офиса на „Готие“ на Ню Бонд стрийт. Надписът под нея неумолимо привлече вниманието й: „Сами Змията пълни торбата“. Унизена, тя бързо затвори вестника и пусна радиото. Колкото и потисната да беше, тази смахната и лудешка програма на Дики Бътчър винаги успяваше да я развесели.

— А сега нека да видим какво имаме тук — разнесе се веселият глас на Дики с присъщия му кокни[1]. — Охо, охо, това май е новият запис на моя стар приятел Скорпио. Скорпио, сладичък, ако ме слушаш, трябва да ти кажа, че всички смятахме, че си хвърлил топа. Което ми напомня, че щом си се върнал в страната на живите, би трябвало да се сетиш за петарката, която ми дължиш, нали? Нали знаеш, беше за онзи бас за „Арсенал“? Боли ме, когато вземам пари от балами, така си е, но трябва да ти кажа, че очаквам чека си.

Дафни се почувства много по-добре и дори успя да изяде цяла лъжица папая. Напрежението около сделката се отразяваше и на нея. Вече беше свалила шест килограма и внушителният й бюст бе започнал ужасно да увисва.

Дики продължаваше неудържимо да бърбори:

— Нова песен! Е, Скорпио, ще се вдигне голям шум. Какво имаме тук? О, не знам, шефът все ми пъха разни бележчици. Виж какво, скъпи, що не ме оставиш да си гледам предаването и не изтичаш да ми купиш едно кафе? Ей, я да видим к’ва е тая шегичка. Е, приятели, вие първи ще чуете това. „Рокзвездата Скорпио, който живееше в изолация, отново излезе на бял свят, за да помогне за лансирането на «Тор» — филм, в който пее основната песен. Ла-ла-ла. Двумесечно турне в Англия и Щатите… Ла-ла-ла… нали разбирате, обичайните дрънканици на рекламните агенти… Все пак след пет години мълчание това е първата му песен. Той твърди, че я е написал, за да помогне на «още една достойна кауза»“.

Филипинската прислужница на Дафни се появи в трапезарията, за да прибере чиниите.

— За бога, ела по-късно. — Дафни нетърпеливо махна с ръка. — Не виждаш ли, че слушам?

Жената изчезна. Напоследък беше невъзможно да се разбере какво точно иска мадам.

Дафни потропваше с крак. Музиката на новия сингъл изглеждаше фантастична. Гръмка, жива, с неудържим ритъм, тази песен мигновено щеше да се изстреля на първо място в класациите. Дафни усети как цялото й тяло постепенно откликва на ритъма на музиката. Старият маестро пак си беше на ниво. Дрезгав и секси, гласът му атакуваше най-съкровените струни на душата. Мислите й литнаха надалеч. Спомни си дните, когато Скорпио беше на върха на славата. Партитата, първият й флирт с момчета, алкохолът. Преживяванията на задната седалка…

Изведнъж Дафни престана да потропва с крак. Ръката й застина върху масата. Гръмкият ясен глас на Скорпио натъртено повтаряше припева:

Че си щастлив повтаряше ти често,

но днес ми казваш, че момичето ти е злочесто.

Наистина ли се смята за кралица тя,

щом пръстенът на Сандън е хванал зелена ръжда?

Разярена, Дафни скочи на крака и хвърли отвратителния радиоапарат през прозореца в езерото отвън. Един голям белезникав шаран изрази леко учудване, като подаде глава над водата, и после с бълбукане се устреми към дъното.

— Не и Скорпио! — жално простена тя. — Няма да мога да понеса това.

Дафни грабна телефонната слушалка и започна да набира номера на съпруга си. Сами все още бе на своето съвещание и никой не можеше да се добере до него. Тя изтича в кабинета и потърси домашния номер на Мади Уиткрофт в един бележник. Така силно натискаше бутоните на телефона, че изкуственият нокът на показалеца й се счупи и изхвръкна в кошчето за смет.

— Мътните го взели!

— Извинете. — Мади, която седеше в кухнята и бавно пиеше утринното си кафе, веднага вдигна слушалката. — Какви са тези неприлични приказки?

— Стига! — Дафни беше посиняла от гняв. На всичко отгоре щеше да се наложи да прекара цял следобед в онази клиника, докато й сложат нов изкуствен нокът. — Аз съм, Дафни Сандън, и бих искала да знам какво правиш, за да си заслужиш парите.

Мади потърка челото си. Дафни вероятно се бе надъхала прекалено много със собствения си зловонен парфюм. Само това й липсваше на Мади при този отвратителен махмурлук! Беше прекалено уморена, за да измисли нещо утешително, но Дафни отново се развика:

— Слушаш ли радиошоуто на Дики Бътчър?

Мади имаше чувството, че главата й ще се пръсне, пое си дълбоко дъх и отговори:

— Ами да, всъщност слушам го всяка сутрин. Великолепно е, нали?

— Значи си чула? Трябва да си го чула. Новият сингъл на Скорпио!

— Разбира се. — Мади си наля още една чаша кафе и мислено се закле, че никога няма да пие шампанско и коктейли с водка едно след друго. — Бива си го, нали? В главата ми все се въртят думите: „Че си щастлив повтаряше ми често, но днес ми казваш, че момичето ти е злочесто…“ — Спиртосаните мозъчни клетки на Мади изведнъж включиха: — О, божичко!

— О, божичко! Само това ли можеш да кажеш — о, божичко? Искам веднага да ги накараш да забранят тази песен.

Мади започна бързо да идва на себе си.

— Хайде сега, успокойте се, мисис Сандън. Опасявам се, че това няма да е така лесно, както си го представяте. Ще трябва да…

— Не ме интересува какво ще трябва да направиш — каквото и да е, побързай! Всички се досещат за кого става дума. На бала на Червения кръст ще стана за посмешище!

Всичко това беше прекалено много за Дафни. Изведнъж тя избухна в плач. В продължение на повече от минута просто седеше и хълцаше в слушалката. Мади почти изпита съжаление към тази жена.

— Мистър Сандън там ли е? — попита тя.

— Не, и не мога да се свържа с него.

— Вижте какво, защо не отидете да се изкъпете и да полежите във ваната, докато се съвземете? Ще дойда колкото може по-бързо.

Дафни подсмръкна.

— Наистина ли? Имам чувството, че всички ми правят номера. Сигурно няма да издържа дълго, нали?

— Веднага ще дойда — повтори Мади, като избегна да отговори на последния въпрос.

Тя бързо остави слушалката. Грабна чантата и ключовете си и мацна малко червило на устните си пред огледалото в коридора. Знаеше, че трябва по най-бързия начин да се свърже със Сами. Предишната вечер на партито беше срещнала една своя бивша съквартирантка, която в момента работеше като рекламен агент на Скорпио. Според Миранда Бентли представлението едва започваше.

Бележки

[1] Диалект, характерен за жителите на лондонските предградия. — Б.пр.