Ричард Касъл
Ледена жега (2)

Две

Ники Хийт тръгна към общия офис на 20-то управление с решителна крачка, която не оставяше съмнение у следователите, които се опитваха да не изостават, че се е възстановила от шока — меко казано.

— Съвещание в десет — извика им тя, докато влизаше, а на път към бюрото си каза: — Детектив Очоа, пратете снимката на неизвестната жертва до колегите от „Издирване“. Включете Уесчестър, Лонг Айлънд, Ню Джърси и Феърфийлд. Детектив Роули, избършете тази дъска и докарайте до нея втора, за да можем да действаме по двете едновременно.

Хийт избута купчината съобщения и избърса късчетата мазилка, които се бяха посипали по бюрото й след земетресението като ситни снежинки. После включи компютъра и прати на Лорън Пари имейл с молбата, която бе отправила към нея петнадесет минути по-рано, на местопрестъплението — да я прекъсне в момента, в който получи някаква информация, независимо колко незначителна изглежда.

Натисна „изпрати“ и на плота пред нея се материализира чаша кафе. Ники се обърна заедно със стола си и видя детектив Фелър.

— Вместо цветя ти предлагам кафе. Като извинение заради издънката ми тази сутрин. Голямо, с тройна доза мока и лешник, доколкото си спомням. Нали?

Всъщност тя предпочиташе лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар, но отвърна само „И така може“. Той се опитваше да й се извини, но в момента не й се мислеше за вкуса на кафето.

— Благодаря, Ранди. Да забравим за това, става ли?

— Няма да се повтори.

Щом Фелър си тръгна, Хийт остави изстиналото кафе до непрочетените съобщения и започна да съставя списък с предстоящи задачи. След като запълни една трета от страницата, тя записа „още хора“ и спря. За това щеше да й трябва позволение от командира на управлението, което никак не я радваше. Ники хвърли поглед към остъкления офис в дъното на помещението. Отрядът също можеше да наднича вътре и затова кабинетът напомняше на сцена с макети в естествен размер, както в онзи филм, „Нощ в музея“. Капитан Айрънс се намираше в центъра на изложбата и тъкмо закачаше сакото си на дървената закачалка. Хийт знаеше, че след това ще започне да опипва бялата си риза. Така и стана — той постоянно го правеше, за да не позволи на копчетата да се разтворят под напора на шкембето, което преливаше над ниско закопчания му колан.

— Извинете, капитане — каза Хийт, застанала на вратата. — Може ли да поговорим?

Без да изневерява на себе си, Уолъс (по прякор Уоли) Айрънс направи пауза, преди да я покани да влезе, сякаш търсеше причина да не го направи, но без успех. Не я покани да седне, което устройваше Ники. Всеки път, когато сядаше насреща му, тя можеше единствено да си представя прекрасния човек, който седеше на този стол, докато го убиха и бе заменен от Айрънс, администратор–кариерист. Капитан Айрънс не беше капитан Монтроуз и Хийт можеше да се обзаложи, че и двамата са наясно с това.

Положението стана още по-неловко, когато големите клечки от „Полис Плаза“ 1 й предложиха работата му, след като издържа изпита за лейтенант с рекордно високи резултати. Хийт обаче се отврати от политиканстването, което се разрази около целия процес, даде си сметка колко ще й липсва работата на улицата и не просто отказа да поеме командването от Айрънс, но върна и златния пагон. Въпреки това фактът, че е била на косъм да седне от другата страна на бюрото, още повече засили неизказаното напрежение между двама им.

Ники го виждаше като организатор, който просто умее да оцелява и се интересува повече от кариерата си, отколкото от справедливостта, така че тя трябва постоянно да го надхитря, за да си свърши работата. За Айрънс пък Ники Хийт беше като сделка с дявола — изключително ценен детектив, благодарение на чиито успехи статистиката, която изпращаше в Централата, изглеждаше блестящо… само дето същата тази проклета нейна компетентност го принизяваше, като всеки ден напомняше и на него, и на околните за всички качества, които му липсваха. Очоа й разправи, че наскоро го е чул да шепне на Хайнзбърг в кухнята: „Знаеш ли как се чувствам край Хийт? Все едно сме футболен отбор с двама треньори.“ Ники повдигна рамене и му напомни, че не си пада по клюките. Пък и вече беше наясно с онова, което й каза. За да надушиш параноята, не е нужно да си кой знае какъв следовател. Също като Айрънс.

— Разбрах, че тази сутрин сте направили голямо откритие — каза той, не толкова за да изрази интерес, колкото за да се изфука с познанствата си. Ники му каза най-основното, като обясни, че става дума за случай с няколко убийства, който заслужава висок статут, и най-вече, допълнителен персонал от самото начало.

— Момент, момент — разпери ръце капитанът. — Да не се увличаме чак толкова. Разбирам причината за ентусиазма ви, но нуждата от допълнителни ресурси трябва да бъде обоснована.

— Капитане, наясно сте с моята статистика. Знаете, че много внимавам с извънработното време и…

— Извънработно време ли? — Той поклати глава. — Значи не просто искате полицаи и следователи от другите отряди, а и извънработно време за вашия собствен, така ли? Боже мой…

— Разходът ще си струва.

— Лесно ви е да го кажете. Не знаете какво е да сте на тази длъжност и… — Той осъзна накъде се е насочил и даде заден ход. — Лесно ви е да го кажете.

— Капитане, това е нещо голямо. За пръв път от десет години имам прясна улика, свързана с убийството на майка ми. — Беше се научила никога да не подценява колко е тъп, така че му го обясни дума по дума. — Откраднатият куфар е пряка връзка между двата случая и съм убедена, че ако успея да открия убиеца на неизвестната жертва, ще намеря и този на майка ми.

Лицето му се отпусна в пихтиеста гримаса, с която се опитваше да изрази съчувствие.

— Вижте, знам, че това е изключително лично за вас.

— Не мога да го отрека, сър, но ви уверявам, че ще работя също толкова усилено независимо от…

— Чук-чук — обади се Шарън Хайнзбърг от вратата. — В лош момент ли идвам?

Капитан Айрънс широко й се усмихна и отново се втренчи в Ники със сериозно изражение.

— Детектив Хийт, да отложим този разговор за по-късно.

— Едно елементарно „да“ или „не“ и ще приключим веднага.

Той се изкиска.

— Получавате шестица за усилието, моите уважения, само че все още не сте ме убедили, а в момента имам ангажимент с детектив Хайнзбърг — каза той и посочи към календара на бюрото, сякаш това приключваше въпроса.

Хийт си каза, че Хайнзбърг явно вече си записва час, за да му се подмазва. После мина покрай най-слабо представящия се следовател сред хората й и излезе от офиса.

— Събирам отряда след три минути, Шарън.

Стъклената врата безшумно се затвори, а зад гърба й се разнесе приглушен смях. Детектив Хийт обаче пренебрегна раздразнението си. Беше твърде голям професионалист, за да допусне да я всмучат тези плаващи пясъци, а и сериозността на новата улика я мотивираше твърде силно, за да допусне дребнавите политически дрязги да я отклонят от мисията й.

Роули вече беше поставил две големи бели дъски до тухлената стена и тя веднага се захвана за работа, като първо подготви тази за неизвестната жертва. В горния ляв ъгъл закачи няколко цветни снимки — лицето й отблизо, главата й отстрани, тялото й, свито в куфара в поза „ембрион“, гледано отгоре, и близък план на прободната рана. До тях сложи снимки на камиона за доставки, сниман от пет ъгъла — отпред, отзад, от двете страни и от птичи поглед. Отдел „Събиране на доказателства“ бяха направили последната от един противопожарен изход по нейна молба. Хората в Ню Йорк сити постоянно гледаха надолу от апартаментите и офисите си. Сниман отгоре, особено заради графитите, изрисувани на покрива му, камионът можеше да подсети някой свидетел, който да им помогне да установят откъде е минал. Колкото и дребен да беше, всеки подобен детайл можеше да определи точния момент, когато куфарът се е оказал вътре. Или кой го е вкарал там.

Зад гърба й избухнаха аплодисменти и тя се обърна. В общия офис беше влязъл Джеймисън Руук, за пръв път, откакто се изпречи на пътя на куршума, за да спаси живота й, и целият отряд бе станал на крака, за да го посрещне. Ръкоплясканията се усилиха, когато зад него се събраха униформени полицаи, цивилни сътрудници и следователи от други отдели, за да се присъединят към овациите. Той сякаш се смути и потърси погледа на Хийт, очевидно трогнат от спонтанното групово приветствие. Ники, която се беше разстроила достатъчно тази сутрин, се просълзи при мисълта какво означава подобен жест от страна на ченгета, които не са прочути с емоционалните си изблици.

Когато аплодисментите утихнаха, той избърса едното си око, мъчително преглътна, усмихна се на насъбралите се хора и каза:

— Да му се не знае, всички разносвачи на кафе ли посрещате така? — Докато те се смееха, той дойде при Ники и й подаде една чаша. — Заповядай. Голямо лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар.

— Идеално — каза тя и в същия момент иззад гърба на Очоа надникна Рандъл Фелър, надянал обидено изражение. Руук забеляза, че групата не се е пръснала и всички го гледат.

— Явно ще трябва да кажа няколко думи.

— Налага ли се? — попита Роули и няколко души се изкикотиха.

— Понеже питаш, ще го направя, но няма да говоря дълго. — Той посочи белите дъски зад Хийт. — Чувам, че имате нов случай и не искам да ви бавя.

— Късно е вече — каза Ники, но се усмихваше и двамата се разсмяха.

— Ще започна и ще завърша с „благодаря“ — заяви той. — Благодаря ви за подкрепата, за картичките, за цветята… макар че и от палава медицинска сестра нямаше да се откажа.

— Бяхме ти намерили — обади се Очоа, — обаче гърбът му беше много космат.

— Казвам го за последен път — благодаря на детективи Роули и Очоа. Роуч, благодаря ви, че онази нощ сте дали кръв за мен. Предполагам, че сега официално сме…

— Странни — извика детектив Раймър, който беше дошъл от отдел „Кражби“.

— А, няма нищо — каза Очоа. — Знаеш ли какво, Руук? Сега носиш силата на Роуч.

— Използвай я мъдро — добави Роули.

Ники прочисти гърлото си.

— Приключвате ли?

— Приключих — отвърна Руук.

— Моят отряд да си дръпне столове, започваме.

Докато посетителите си тръгваха, а хората й се събираха около белите дъски, Руук се доближи, огледа я внимателно и попита с нежен глас:

— По-добре ли се чувстваш, откакто говорихме?

Тя неопределено вдигна рамене.

— Ще се оправя. Справям се с шока, като мисля единствено за разследването, само че Айрънс ми пречи. Помолих го за извънработно време и още хора, но се ослушва.

— Малоумник.

— Не знам какво да направя, за да го убедя. — Тя тръсна глава, за да се отърве от тези мисли. — Много ти благодаря за кафето. Можеш ли да се отбиеш в апартамента ми, за да провериш как изглежда след земетресението?

— Вече се отбих. Няма почти нищо счупено. Изправих картините, сложих плодове в купата, подредих джунджуриите и проверих дали мирише на газ. Всичко е наред, само асансьорът не работи. Три етажа са много нещо, но аз съм си издръжлив.

Ники му благодари, но вместо да й каже „Няма защо“, той си придърпа един стол.

— Какво правиш?

— Настанявам се, нали имаме съвещание. — Той предугади възражението й и каза: — Стига де, нали не си мислиш, че дойдох само за да ти донеса кафе?

* * *

Хийт започна с подробностите. Не беше нужно да съобщава кое е най-важното, не и на тези хора. Всички в стаята познаваха и нея, и миналото й и бяха наясно. Ако думите й не го издаваха, това правеха двете дъски и решителното й поведение. Това беше Големият случай. Случаят на живота й.

Всички внимаваха, никой не я прекъсваше, нито се шегуваше. Никой не искаше да й попречи по някакъв начин. Всички споделяха една мисъл — „Да разрешим този случай заради детектив Хийт“.

След като бързо преразказа как сапьорите са открили куфара, тя използва снимките на неизвестната жертва, за да изброи основното — че е била замразена, че е нямала никакви лични вещи или документи, както и че макар и непотвърдена, причината за смъртта вероятно е прободна рана в гърба, нанесена умело. След това им посочи снимките на камиона.

— Шофьорът ни съдейства и заедно с работодателя си ни помага да установим реда на доставките, за да разберем кога са оставили куфара в камиона. Можем да приемем, че е станало по маршрута за доставки, но не искам да приемаме нищо за даденост. Нищо. С което стигаме до първата задача, която ще възложа. Детектив Хайнзбърг.

Ники я хвана неподготвена — пристигаше със закъснение от кабинета на капитана.

— Какво става? — попита тя, докато сядаше.

— Искам да проучите дали шофьорът има предишни провинения. Проверете и всички останали, които са имали достъп до камиона преди да тръгне тази сутрин. Това включва всеки, който го е чистил, товарил, преглеждал или би могъл да остави куфара, преди шофьорът да потегли. — Хайнзбърг се настани и кимна. — Шарън, няма ли да си запишеш?

— Не, запомних всичко. — После, докато размишляваше, добави: — Ако шофьорът се е обадил на 911, сигурно не той е извършителят, нали? Това не е ли излишна работа?

Ако балончетата с мисли съществуваха извън комиксите, това над главата на Хийт в този момент щеше да гласи „И още как“. Ники беше разбрала по трудния начин, че ако иска да ограничи щетите, които Хайнзбърг може да нанесе на един случай, е най-добре да й дава задачи, при които мързелът и липсата й на усет за подробностите ще навредят най-малко.

— Ами, ще разберем дали е излишна работа, след като я свършите, детективе — отвърна тя и огледа стаята. — Детектив Фелър.

— Тук!

Той слушаше внимателно, наведен напред, подпрял лакти на коленете си. Щом чу името си, се изправи и подготви химикалката.

— Вие ще огледате маршрута за доставки. Това означава не просто да се отбиете в магазините и ресторантите, където е разтоварвал, но и да проверите дали е спирал да сипе бензин, дали е слизал, за да отиде до тоалетната, дали краде храна и оставя калмари на чичо си, без да затваря вратата на хладилното помещение и така нататък.

— Ясно.

— Ще си сътрудничите с Роули. Като крал на видеонаблюдението той ще открие всички камери по пътя. Освен това, Роулз — отбеляза тя, а Роули вдигна брадичка, за да й покаже, че слуша внимателно, — естествено, надяваме се да открием кадри с куфара и човека или хората, които са го оставили в камиона, но освен това търси и очевидци. Пешеходци, продавачи във вестникарски будки, знаеш какво ми трябва.

— Всеки, който е видял камиона и всичко, което е станало в близост до него, по целия му маршрут — отвърна детектив Роули, описвайки задачата така, че да звучи тежка и изпълнима едновременно.

— Детектив Очоа, проверете отпечатъците веднага, щом ги получим. Освен това се свържете с ЦБПРВ^[1]. Проверете какви обаждания са постъпили за женски писъци, дори да става дума за семейни спорове.

— От колко до колко часа? — попита Очоа.

— Не можем да заковем часа на смъртта, преди в патоанатомията да направят допълнителни изследвания, след като трупът се разтопи, така че за начало ще се спрем на изминалите 48 часа и ще разширим рамката, ако се наложи.

Докато записваше това на дъската, Фелър попита:

— Мислиш ли, че може да е сериен убиец? Нямам нищо против да пусна метода му на действие в базата данни. Искам да проверя и дали датите на убийствата съвпадат с края на нечия присъда и така нататък.

— Добра идея, Ранди, заеми се.

— Ами ако е просто съвпадение? — попита Шарън Хайнзбърг. Останалите се размърдаха в столовете си, а Очоа дори скри лице в дланите си.

— Смятам, че си наясно какво мисля за съвпаденията, Шарън — отвърна Ники.

— Те обаче съществуват, нали?

— О, стига — възкликна Фелър, без да успее да скрие презрението си. — Нима смяташ, че съвсем различен убиец, който действа по съвсем същия начин, съвсем случайно е пъхнал трупа в куфар, собственост на предишната жертва? Ако е така, ще си купя лотариен билет.

Щом подигравателният смях затихна, Хийт каза:

— Добре, за да се застраховаме, ще проверим в Ибей и по околните магазини за вехтории, в случай че изникне нещо за куфара. — И за да покаже колко сериозно взима тази вероятност, Ники добави: — Шарън, защо не се заемеш и с това.

После Хийт сведе поглед към снимката на масата и щом я видя, енергията, която я движеше, откакто направи откритието на Кълъмбъс авеню, леко намаля. Тя обаче изправи рамене, наложи си да продължи и я вдигна към присъстващите.

— Това… — каза тя, но спря, притеснена, че гласът ще й изневери. Периферното й зрение засече някакво движение — Руук, който събра ръце пред себе си и ги стисна, изобразявайки сила. Този дребен жест я окуражи и Ники усети прилив на благодарност, че не го е изгонила. Отново спокойна, тя продължи: — Това е снимка на дъното на куфара.

После я закачи в горния десен ъгъл на дъската. Тишината в стаята бе нарушена от колективното скърцане на кожени колани, когато всички се наведоха напред. Светкавицата беше изсветлила куфара и вместо синьо-сив, той имаше цвета на небето по пладне. Точно в центъра бяха издълбани две букви: НХ.

Докато отрядът мълчаливо обмисляше почти призрачното им значение — малкото момиче, което ги бе изписало, сега стоеше пред тях, — ръката на порасналата жена закачи копие на същата снимка на втората бяла дъска.

— Ето я връзката — заяви детектив Хийт, черпейки от запасите си спокойствие и самоконтрол, за да овладее емоционалната си реакция. — Тази улика води десет години назад, към неразгаданото убийство на Синтия Троуп Хийт. — Тя начерта невидима дъга между снимките на двете дъски. — Този случай ще ни помогне да разрешим стария.

— И обратното — добавиха Роуч в един глас.

— Точно така.

Щом групата се пръсна, за да се заеме със задачите си, до нея си проправи път детектив Фелър.

— Ще разрешим случая — каза той. — Лично за мен той е единствен.

— Благодаря, Ранди, това значи много за мен.

Той остана на мястото си и зачака, сякаш искаше да каже още нещо и Ники отново зърна мълчаливата симпатия по лицето му. Беше си паднал по нея още първия ден, когато пътищата им се пресякоха — есента, когато неговото такси под прикритие първо се отзова на нейния зов за помощ. Оттогава уличното ченге грубиян се превръщаше в срамежлив гимназист всеки път, когато се окажеха насаме.

— Слушай, чудех се дали… ако още нямаш партньор… — Той не довърши, оставяйки на нея да прецени как да реагира. Тогава се намеси Руук.

— Всъщност, мислех си аз да си партнирам с детектив Хийт.

Фелър го огледа от главата до петите, сякаш току-що беше изпаднал от циркаджийски камион.

— Сериозно?

После се обърна към Ники.

— Мисля, че един следовател ветеран би бил по-подходящ от… един писател придружител, но може да си внушавам.

— Имаш предвид писателя придружител, който отнесе куршум, за да й спаси живота?

— Така, чуйте ме — намеси се Ники.

— Имам предвид следователя ветеран, който отнесе куршум, за да й спаси живота — каза Фелър, изправи широките си рамене и пристъпи към Руук.

— Знам как ще разрешим спора — обяви Руук. — Ще играем на „Камък, ножица или хартия“.

— Навит съм.

— Вие сериозно ли? — каза Ники. — Не, няма да играете на „Камък, ножица или хартия“.

Руук се наведе към нея и прошепна:

— Не се тревожи, ясен ми е. Мачо типовете като него винаги избират камъка. — Преди тя да успее да възрази, той преброи „Три, две, едно, давай!“ и протегна напред изправената си длан — знакът за „хартия“. Фелър беше избрал „ножица“.

— Ха-ха — изкиска се следователят. — Приятно ми беше, Руук.

— Извинявам се, че ще прекъсна танца на пауните — намеси се Ники, — но, Ранди, смятам да използвам таланта ти по-ефективно от това двамата да правим едно и също. Колкото до теб, Руук, не го приемай лично, но това не е случай, където имам желание да се спъвам в теб всеки път, когато се обърна.

— О, как бих могъл да го приема лично?

Тогава зад тях изникна капитан Айрънс.

— Г-н Джеймисън Руук, добре дошли отново в 20-то управление — поздрави той и на месестото му лице изгря усмивката на представител на търговската камара. Изблъска Фелър и стисна ръката му във влажната си дясна длан, докато го тупаше по рамото с лявата. — На какво дължим честта? Нова статия ли пишете?

Наглите опити на командира за самореклама винаги засрамваха присъстващите, но не и него самия. Уоли Айрънс, който веднъж събори изчезнало двегодишно момиченце точно след откриването му, докато бързаше да се появи пред камерите, бе напълно лишен от способността да се смущава, когато става дума за пресата. Джеймисън Руук обаче се занимаваше със себеподобните му от началото на кариерата си насам и веднага се включи… Всъщност, вкопчи се във възможността в името на каузата.

— Хмм — каза той. — Зависи. Мислите ли, че тук има материал за статия, капитане?

— Ъъ, Руук — предупредително се обади Ники.

— Моля ви се — ухили се Айрънс. — Според мен случилото се направо изисква да напишете втора статия за моята детектив Хийт. — Ники се опита да привлече вниманието на Руук, като го гледаше вторачено и клатеше отрицателно глава. Той знаеше колко тежко бе понесла вниманието, което получи след статията му във „Фърст Прес“, но се престори, че не я забелязва.

— Втора статия? — каза той, сякаш заинтригуван от идеята.

— За мен е съвсем елементарно — отвърна Айрънс.

— В това отношение вие сте специалистът тук — каза Руук и припряното „благодаря“ на капитана му показа, че изобщо не е схванал обидата.

— Може да се окаже обещаващо — продължи той. — Аз обаче не съм редактор, така че не очаквайте чудеса. Хрумването ви обаче ми допада. — Руук потърка брадичката си и каза: — Такава статия обаче се нуждае от действие, а не просто от преповтаряне, капитане.

— Съгласен съм.

— Например… Наясно съм, че детектив Хийт е в пълна готовност, както и отрядът и, но ще ми бъде много по-лесно да убедя издател да се ангажира със статията, ако мащабът й е по-голям. Допускам, че като ръководител вече сте отделили всички ресурси, с които разполагате. — Той едва се сдържа да намигне на Ники и продължи: — Например да осигурите пари за извънработно време и… не знам, допълнителен персонал от другите отдели и управления?

Айрънс свъси чело.

— Обмислям го.

— Виждате ли, това е нещо ново, което би ми свършило работа. Шеф на управление се бори с бюрокрацията, за да осигури ресурси за своите следователи. Лидер, който може да разреши един стар и един труден нов случай с един-единствен удар. — Той се изкиска. — Ето, измислих заглавие!

Капитанът усилено закима и се обърна към Ники.

— Хийт, ще ви осигуря ресурсите, които обсъдихме преди малко.

— Благодаря ви, сър — отвърна тя и леко се усмихна на Руук.

— Освен това, капитан Айрънс…

— Да?

— Мислех си, че след като вече съм отново във форма, може да се върнем към модела, който следвах при първата статия и отново да придружавам детектив Хийт. Това е много ефективен начин на работа, а и така ще мога директно да опиша резултата от вашите действия и — ако се стигне до статия — вече ще бъда в стартова позиция.

— Готово — каза Айрънс, а Фелър поклати глава и се отдалечи. — Хийт, изглежда, че Динамичният дует отново се събра — обяви капитанът, докато вървеше към офиса си.

— С какво още мога да ви услужа, детективе? — попита я Руук.

— Искам само да заявя, че след като показа какъв манипулатор си, вече знам, че си непочтен и не може да ти се вярва. За нищо.

Руук само й се усмихна и каза:

— Няма за какво.