Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гейл Конър и Антъни Куинтана (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspicion of Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Барбара Паркър

Заглавие: Подозрение за измяна

Преводач: Валентина Атанасова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Година на издаване: 2000

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Ивелина Йонова

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Ивелина Иванова

ISBN: 954-459-750-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2020

История

  1. — Добавяне

22.

Тереза Цимерман пристигна в кантората на Гейл в 9:05 ч. следващата сутрин. Подписа квитанция за двадесет и осемте хиляди долара, които бе поискала, но заяви, че въпреки това ще подаде оплакване до Юридическия съвет. Когато си тръгна, Гейл се качи при Шарлийн Маркс и й разказа всичко. Шарлийн я увери, че няма причина да се безпокои. След преживяното през последния месец, Гейл би събудила съчувствие у съдиите. Кой не би й простил едно малко нарушение при подобни обстоятелства? После я прегърна.

— С Карън имате късмет, че сте живи.

Вечерта, когато бе открила трупа на Дженкинс, Гейл се бе обадила на майка си. Рано сутринта отново й бе позвънила, за да й каже за парите. След разговора с Антъни всичко беше наред. Той бе проявил невероятно разбиране. Айрин бе доволна да го чуе, но още повече я зарадва новината, че Карън може да се върне.

До петък бяха разкрити нови факти за Чарли Дженкинс. От филма в апарата му бяха извадени още снимки на Карън на игрището. При обиска на жилището му полицията откри цветни маркери, копия от снимките и електронния ефект, с който бе преправял гласа си при заплашителните обаждания по телефона. Подписът му върху предсмъртната бележка се оказа идентичен с онези върху отменените му чекове.

Понякога бе излизал с някаква жена, но отдавна не се бяха виждали. Приятелката му, както и всички познати и роднини бяха ужасени от вестта за двойствения живот на Чарли. Срамът бе непоносим за тях. Дженкинс бе използвал ключ, откраднат от раницата на Карън, за да влезе в къщата. В спалнята й бе написал последните си думи: „Адът ме очаква“. С бикините й в панталоните си и нейни снимки пред себе си бе пъхнал дулото в устата си и бе натиснал спусъка.

 

 

Гейл прочете последните подробности във вестника, докато закусваше в петък сутринта. Бяха го донесли в стаята им. Антъни изпи кафето си, целуна я и тръгна за среща с влиятелни личности от „Малката Хавана“ в кметската резиденция. Ернесто го бе помолил да отиде вместо него. Подло бе да иска такава услуга в празничен ден.

Все още уморена, Гейл се върна в леглото, надявайки се да поспи поне до обяд, но неволно се загледа във вратите за балкона, през които проникваха слънчеви лъчи и бавно пълзяха по килима. Замисли се за Карън, която щеше да се върне у дома утре. Тази вечер щеше да гледа фойерверките с баща си и родителите му в Делрей Бийч. Дейв щеше да я доведе в събота.

Но Гейл не мислеше толкова за завръщането на дъщеря си, колкото за Чарли Дженкинс. Не приличаше на човек, който изпитва влечение към малки момичета. От друга страна, кой мъж с подобни наклонности носеше фланелка с надпис „педофил“?

Разбира се, че злодеят бе Дженкинс. И все пак детектив Новик се питаше защо. Защо бе написал думата „умри“ върху стъклото на колата й? Защо й бе изпратил главата на котето? Със сигурност не заради малкия спор относно плащането с чек, когато бе поправил кабелите. За първи път бе дошъл в къщата месец преди обажданията. Дали тогава не го бе обидила с нещо? А как бе разбрал за загиналата й сестра?

Докато обличаше лятна рокля, чу ядосан глас откъм двора. Бързо я закопча и се приближи към остъклените врати, за да надникне навън. Оттук се чуваше по-ясно. Мъжки глас хокаше някого на испански. Тя излезе на терасата, хвана се за парапета от ковано желязо и погледна надолу. От този ъгъл видя сламена шапка и раменете на висока слаба фигура с бяла гуайабера с къси ръкави. Ернесто Педроса. Храстите се раздвижиха и прозвуча отчетливо триене на метал. Показа се градинарят с големи лозарски ножици в ръка. Педроса размаха бастуна си и извика:

— Mir’ alli, no tiene ojos?

Питаше човека дали има очи. Болногледачката стоеше наблизо с инвалидната количка, но Педроса явно не бе в настроение да го глезят.

— Какво става? — попита Гейл. Капелата се завъртя и наклони назад. Ернесто я свали и артистично я сложи пред гърдите си.

— Buenos dias, mi niña.[1]

— Buenos dias, señor.

— Храстите пред къщата трябва да бъдат разчистени. Някой би могъл да се скрие в тях и да наднича през прозореца. — Погледна градинаря, който бе прекъснал работата. Човекът поклати глава. Педроса вдигна бастуна и когато градинарят се втурна към храстите, избухна в смях. Ножиците проблеснаха сред шумата и по земята нападаха клони.

Педроса се отдръпна назад, за да вижда Гейл по-лесно.

— Маноло не слуша. Искам да окастри храстите, а той спори. Какво да правиш с такъв работник?

Гейл попита:

— Защо искаш да ги отреже?

— За да не може никой да се спотайва в тях.

— Кой би се крил там?

— Комунистите! Тук, в Маями, ФБР арестува десет шпиони на режима, но са много повече. Къде е внукът ми?

— Отиде… на работна закуска в резиденцията на кмета.

Гейл погледна болногледачката, която сви рамене.

— А, да, спомням си. — Педроса й се усмихна. — Мога ли да те наричам своя внучка? Много красива изглеждаш на терасата.

Направи още крачка назад и залитна. Гейл затаи дъх. Той вдигна ръка за равновесие и се подпря на бастуна си. След това бавно се наведе да вземе капелата.

— Наистина трябва да седнеш на количката си.

— По дяволите, проклетата количка. Плочките се клатят. — Обърна се. — Маноло!

Изкрещя му да остави храстите и да се заеме с пътеката. Градинарят хвърли ножиците и отиде да поправи плочките.

Педроса си повя с шапката.

— Donde está Anthony?[2] А! На среща с кмета. — Виновно се усмихна на Гейл и отново сложи капелата на главата си. — Извинявай, че не мога да ти обърна внимание. Имам работа.

Застана до Маноло да го надзирава, докато намества разклатената плочка.

Гейл се чудеше дали да каже на Нина или на леля Грациела, че днес Ернесто не е на себе си. Но болногледачката бе край него, а и старецът често проявяваше подобни капризи. Освен това, жените бяха заети да украсяват къщата със знамена и балони, преди да пристигнат останалите роднини.

Телефонът й иззвъня и тя влезе да го вземе от тоалетката. Заговори мъжки глас.

— Мис Конър? Обажда се Майкъл Новик. Надявах се да ви открия днес. Дано не ви безпокоя.

— Не, моля ви. Свободна съм. Проблем ли има?

— Бихте ли могли да се отбиете в участъка в понеделник сутринта? Искам да обсъдим два въпроса.

— За Чарли Дженкинс ли? Какво има?

— Забелязах две неща. Не мога да говоря сега. Тъкмо излизах.

— Не ме карайте да чакам, след като ми казахте това. Карън се връща утре. Да постои ли още при баба си?

— Къде сте в момента? — попита той.

— В къщата на Педроса.

— Имате ли време да поговорим на чаша кафе?

 

 

В западния край на Коръл Гейбълс, където сенчестите улици преминаваха в редица търговски центрове и масивни къщи на припек, имаше заведение от петдесетте години, в което до бара все още стояха няколко въртящи се табуретки, облицовани с червен винил. Радиото бе настроено на станцията, по която звучаха стари хитове, а стената бе украсена със снимка на лъскав открит „Шевролет ’57“ и портрети на Елвис.

Гейл пристигна първа и поръча чай с лед. Детектив Новик дойде след десет минути по къси панталони и тениска с ваденка на скачаща риба меч. Позна го едва когато откачи тъмните стъкла от рамките на очилата си и тръгна към сепарето, в което бе седнала. Не носеше револвер, но късата му прическа издаваше, че е полицай. Седна срещу нея. Сервитьорката донесе кана с кафе и той поръча закуска.

Когато жената се отдалечи, Гейл каза:

— Благодаря, че ми отделихте време.

— Няма проблем. Живея наблизо.

Докато отпиваше кафе, Новик изброи откритите доказателства и каза:

— Изтъквам факта, че не намерихме нищо, което би ни накарало да се усъмним във версията за самоубийство. Но всеки случай на насилствена смърт без свидетели трябва да бъде обстойно разследван. Иначе съдебните защитници биха останали без работа. Както при случая „Симпсън“. Съсредоточавате се върху малките несъответствия, въпреки че здравият разум ви подсказва отговора. Във вашия случай — че зад заплахите стои Чарли Дженкинс, който се застреля. Ако съставите списък на всички доказателства, че е той, и го сложите от тази страна — Новик вдигна ръце като везни на кантар и спусна лявата до нивото на масата, — а от другата — необяснимите факти, доказателствата имат доста превес над аномалиите.

— Зная доказателствата — каза Гейл. — А кои са аномалиите?

— Първо, въпросите, които зададохте по телефона. Какво общо има между стореното в къщата и заплахите срещу вас? Второ, сексуалният подтекст. Очевиден е в начина, по който е умрял Дженкинс, а отсъства в заплахите, в посегателството върху колата ви и най-важното, в начина, по който са изопачени снимките на Карън.

— Веднъж загатнахте за това — каза Гейл. — Когато ги видях, ме попитахте дали забелязвам нещо еротично в тях и аз отрекох.

— При медицинската експертиза по бикините на дъщеря ви не бе открита сперма, но това би могло да означава, че Дженкинс не е стигнал до връхната точка или дори не се е опитвал. Има логични обяснения, както и за причината да ви изпрати главата на котето. Можем да изградим хипотеза как се е добрал до името и адреса на партньора на годеника ви и откъде е разбрал за покойната ви сестра. Остава цветарският магазин. Партньорът ми позвъни там миналата седмица и помоли да проверят кой е дал поръчката за розите, доставени в кантората ви. Вчера най-сетне се обади управителят. Няма никакви сведения на този адрес да са били изпращани цветя, нито пък някой на име Рене да ги е поръчвал.

Гейл се намръщи.

— Не могат да открият бележката или няма такава?

— Има няколко възможни обяснения. — Новик отпи глътка кафе. — Че не записват старателно всичко. Че някой е откраднал плик с емблемата им или че Дженкинс ги е поръчал под друго име на своя адрес.

Гейл поклати глава.

— Бяха доставени при мен.

— Видяхте ли кой ги донесе?

— Не, но администраторката ми е видяла.

— Може би ще успее да опише човека.

— Ако беше Чарли Дженкинс — каза Гейл, — щеше да го познае.

— Ето хипотеза: Негов приятел му е направил услуга.

— Но само хипотеза.

Пристигна сервитьорката. Новик вдигна ръце от масата, за да освободи място за чинията.

— Заповядайте. Две яйца на очи с бекон. Сигурна ли сте, че не желаете нищо, госпожо?

— Не, благодаря. Само още чай.

Новик взе подправките.

— Ако не възразявате, ще ви задам няколко въпроса в друга връзка. Става дума за Уендъл Суийт.

— Вие ли се занимавате със случая сега?

— С колегите ми си помагаме, когато е възможно. Освен това се интересувам, защото съпругата му е ваша клиентка.

Поръси яйцата с пипер. Гейл отмести поглед от лъскавите жълтъци, които сякаш се взираха в нея.

— Какво искате да знаете? — полита тя.

— В дома на мисис Суийт е било споменато името Рикардо Молина. Гарсия, който ръководи разследването, ми каза, че мистър Куинтана е заговорил за него като за евентуален заподозрян. Спомняте ли си?

— Не, може би го е казал, докато с Джейми бяхме в кухнята.

Новик набоде с вилицата си препечена филия и я плъзна върху яйцата. Стомахът на Гейл се разбунтува и тя съсредоточи поглед в сърповидните шарки на ламинирания плот на масата. Новик каза:

— Не мислим, че е убит от хората на Молина. Те се занимават с едри пратки, стотици килограми, а не няколко пакета в спортен сак в багажник на кола. Не знаем кой го е извършил. Всъщност не открихме никаква връзка на Уендъл Суийт с пласьори на дрога. Дори името му не фигурира в компютрите ни.

— Някой се е постарал да изглежда като продажба на наркотик — каза Гейл.

— Така предполагаме. — Новик набоде парче пържен бекон. — Когато бяхте в участъка и разгледахте снимките, ме попитахте за Уендъл Суийт. След това за Хектор Меса. Последния път се интересувахте за Рикардо Молина.

Новик срещна погледа й през очилата си.

Гейл попита:

— Е, и?

— Може би ви се иска да ми кажете, че е възможно да има връзка, която не е зле да проучим.

— И да има, не зная.

Начинът, по който Новик гледаше хората в очите, й се струваше странен. Не примигваше, но погледът му не бе твърде настойчив. Кафявите очи не издаваха нито укор, нито подозрителност. А търпение.

— Детектив Гарсия каза, че мистър Куинтана е тръгнал към къщата на мисис Суийт след телефонно обаждане от Хари Ласко, който е прекарал нощта при нея…

— Нямат интимна връзка — побърза да го увери Гейл. — Джейми и Хари са близки приятели.

— Приятели, значи. А мистър Куинтана, предполагам, е съдружник на Хектор Меса…

— Не. Меса е съдружник, помощник или приятел на Ернесто Педроса, дядото на Антъни.

Той кимна.

— Струва ми се, чух, че Меса работи за кантората на мистър Куинтана.

Гейл отвърна с неохота:

— Да. Като куриер. За какво намеквате?

— За нищо. Просто преподреждам имената Ласко, Куинтана, Суийт, Меса и Молина по различни начини и се опитвам да преценя доколко нещата се връзват.

— Онази вечер сам казахте, че рядко в живота всичко пасва.

— Но понякога се случва. Гарсия потърси Хектор Меса, за да разговаря с него, но е извън страната. Съпругата му твърди, че е заминал в понеделник, а съседката казва, че го е видяла във вторник. Уендъл Суийт бе убит във вторник вечерта.

— Защо ми казвате това?

— Защо ли? Мислех, че сте човек, който се заинтригува от странните несъответствия.

— Прав сте. — Гейл отново го погледна. — За Чарли Дженкинс ли ме повикахте да говорим, или да ме разпитвате за Уендъл Суийт?

Новик се усмихна.

— Може би и за двете.

— Навярно не очаквате да шпионирам годеника си! Или клиентите му. Или някого от познатите му.

— Не. Не искам от вас нищо нечестно спрямо него.

Тя се досети, че детективът подозира, че прикрива някого.

— Не съм сигурна дали одобрявам начина, по който действате.

Новик разпери ръце в мълчалив израз на извинение.

Гейл попита:

— Е, да взема ли Карън утре или не?

Както вечерта, той помълча, преди да отговори.

— Ако беше моя дъщеря… навярно бих я взел. Но занапред бих внимавал с ключовете.

 

 

Музикантите от Ямайка, трима мъже с ярки розови ризи, сглобяваха барабаните си под навеса от палмови клони. Гейл бе минала под лентата на входа на паркинга, където имаше съобщение, че ще свирят в празничния ден за гостите на „Олд Айлънд Клъб“. Ресторантът все още не бе отворен, но единият от готвачите раздухваше жаравата под скарата в страничния двор.

Гейл видя Дейв, хванал края на дървена пейка, която със сервитьора пренасяха в сянката на кокосова палма. Изтупа ръце и й кимна.

Тя каза:

— Идвам да допия другата половина от бирата си.

Дейв поръча „Ред Страйп“ и две халби. Седнаха под чадър отвън. От залива потегляше шествие от яхти, а водата проблясваше на слънцето като безброй стъкълца.

— Очертава се голямо празненство — отбеляза тя.

— Виждаш ли скарата? И бъчветата с бира? Всичко това е незаконно. Нямам разрешително от градската управа — засмя се Дейв. — Няма значение. Ще бъде прощален купон за персонала. Заслужават го. Здравата поработиха за мен. Но… край. Следващата седмица предавам ключовете на банката. — Погледна Гейл, която седеше до него на пейката, и усмивката му изчезна. — Сделката с „Мариот“ пропадна.

— Вече не хранех никаква надежда — каза тя.

— Адвокатът им ми се обади вчера. Не зная как ще ти върна парите.

— Не се безпокой за това сега. Разреших проблема. — Гейл свали слънчевите си очила и ги остави на масата. — Имаш ли представа какво е станало?

— Не. Преди седмица идеята им се струваше страхотна, а сега изведнъж се отказват. Барлоу призна, че не може да получи ясен отговор. Хрумна ми да заведа дело, но не мога да си позволя адвокат, а и както каза ти, има вратичка в договора.

— Искат ли да им върнеш осемдесетте хиляди, които са ти дали?

Дейв се засмя и направи неприличен жест.

— Оправяйте се, момчета. Късмет. — Сервитьорът донесе бирата и Дейв наля половината в халбата на Гейл, а останалото в своята. — Наздраве.

Зад тях ямайците заудряха по барабаните си — звънлив ритъм, наподобяващ ромон на дъждовни капки.

— Ще стоя тук до около четири, и тръгвам за Делрей Бийч. Управителят ще се погрижи за тържеството. Би трябвало да присъствам, но честно да ти кажа, нямам настроение.

Гейл заговори:

— Нека ти разкажа за разговора, който имах преди малко с Майкъл Новик. Срещнах се с него, защото трябваше да зная дали не е прибързано да вземем Карън. В сряда вечерта каза неща, които ме притесниха. Днес не се чувствам по-спокойна.

Сподели с Дейв какво бяха обсъдили — доказателствата и странностите. Той я изслуша, без да коментира, но скептично смръщи вежди. Допи бирата си.

— Не зная какво да правя, Дейв. Безпокоя се.

— Всеки би се тревожил, ако бе видял това, което си открила ти — онзи перверзен тип, проснат върху леглото на Карън, с изтекъл мозък. Новик излишно засилва напрежението ти. Не, Карън ще се върне. Не бих я взел, ако мислех, че все още е в опасност, кълна се в Бога. Тя няма търпение да си дойде у дома, а аз искам да прекарам известно време с нея. — Добави: — Напускам Маями.

— Така ли? Къде ще ходиш?

— Получих работа на Сейнт Джон като управител на ресторант в Круз Бей. Заплатата е доста висока. Приятел на мой приятел ми предложи длъжността. Не го познавам, но той е чувал за мен, а се нуждаели от човек.

— Сейнт Джон. Доста далеч оттук.

— Нищо не ме задържа, Гейл. Кредитът ми отиде по дяволите. Там ще получа жилище. Нямам нужда от кола. Ще имам приличен живот, без стрес, без улични задръствания и суматоха. Проблемът е само, че няма да виждам Карън толкова често. Ще ми бъде трудно. Много трудно. А двамата с нея имахме големи планове, да обиколим всички клубове „Олд Айлънд“. Беше толкова развълнувана. Чух я да се хвали на хлапетата от сградата. Не зная какво да й кажа.

— Кога заминаваш?

— След две седмици. Дотогава съм платил наем за апартамента си. Слушай, би ли искала да купиш телевизор с голям екран на добра цена?

Гейл усети нечие присъствие и се огледа.

Тъмнокосата сервитьорка с къси панталони, Вики, си даде вид, че не я забелязва.

— Дейв! Доставчикът на алкохолни напитки иска да говори с теб във връзка с някаква поръчка за тържеството.

— Кажи на Пит да действа.

— Все още не е дошъл.

— Тогава ти се заеми. — Дейв протегна ръка. — Давам ти разрешение да подпишеш от мое име документите, за каквото количество предлага.

Вики отмести поглед към ресторанта, а после отново към Дейв.

— Добре.

— И ни донеси две бири. Гейл? Искаш ли още една?

— Защо не?

— Сега ни трябва само ударната версия на „По-близо до теб, господи“. — Подаде на Вики празната бутилка от „Ред Страйп“. — Попитай момчетата дали знаят тази мелодия.

— О, стига.

Вики завъртя очи и се оттегли.

Тя знае ли, че заминаваш?

— Не съм казал на никого. Самият аз все още не мога да повярвам. Иска ми се ти и Карън да дойдете с мен. Защо не избягаме заедно на Сейнт Джон? — Хвана ръката й и я допря до бузата си. — Знаеш ли, Гейл, напоследък се сближихме. Почти успяхме, нали? — Лицето му помръкна. Загледа се в залива, сякаш се опитваше да намери думи, и каза: — Едва се осмелявам да те помоля за това. Бих искал да взема Карън при себе си за седмица, преди да тръгне на училище, но в момента нямам достатъчно пари за самолетния билет. Би ли могла да ми дадеш назаем? Ще ти ги върна. Искам да кажа, триста-четиристотин долара не е твърде голяма сума. — Затвори очи. — Толкова съжалявам, Гейл. Наистина.

 

 

Тържеството в дома на Педроса започна около три часа и щеше да продължи в седем пред хотел „Балтимор“, където всички щяха да занесат шезлонги, одеяла и разхладителни напитки и да седнат на поляната, за да послушат военния оркестър и да погледат фойерверките, поръчани от градската управа. После отново щяха да се приберат у дома, да хапнат и да послушат латиноамериканска музика на живо. Докато чакаха на опашката за хамбургери. Елена каза на Гейл, че всяка година украсите са все по-пищни, а къщата — по пренаселена. От стълбовете край алеята се вееха редици американски и кубински знамена. Дойдоха всички политици от областта. Роднини и приятели се тълпяха в коридорите и изпълваха градината. Бе докарана въртележка за децата, а в четири часа в хола имаше представление на илюзионисти. Бяха подредени безброй сгъваеми столове, всичките заети.

Около пет Гейл се качи горе да пийне нещо за главоболието си. Полежа, но група тийнейджъри бяха пуснали силна рапмузика под прозореца й. Ернесто бе прекарал по-голямата част от следобеда в дрямка и по принуда Антъни бе влязъл в ролята на домакин. Гейл почти не се бе видяла с него, освен когато я представяше на този или онзи. „Mi novia“[3]. „Къде ще прекарате медения месец?“ „В Италия. В малка планинска вила“. „Колко романтично“.

Хладният въздух отвътре се носеше до терасата и там бе по-приятно, отколкото в двора. Хората хапваха лакомства от масите с карирани покривки, а сервитьорите почистваха след тях. Някой хвърли пиратка и изплаши малчуганите. От едно радио звучаха стари испански балади, а от друго — хип-хоп.

Когато отново слезе по стълбите, Гейл забеляза Ернесто Педроса в инвалидната си количка до шадравана с декоративни рибки. С няколко хлапета хвърляха трохи във водата. Бе сменил сламената си шапка с изящна бяла капела, а към лентата над периферията бе прикрепено американско знаме.

Гейл застана до количката му.

— Забавляваш ли се?

— Винаги съм обичал тържествата.

Подаде кора хляб на момиченце с ярка червена рокля. То протегна ръка, но Педроса дръпна кората. Детето изпищя и затропа с крака. Старецът се смили, подаде му я и се засмя, когато я изяде, вместо да я хвърли на рибките.

Гейл седна на ниския парапет, скрит сред стръкове папрат. Когато хлябът свърши, Педроса разпери ръце, за да покаже на малчуганите, че няма повече.

Изтичаха да донесат още. Гейл се изправи и хвана дръжките на количката.

— Къде отиваме?

— На разходка.

Поведе го по пътеката. Гостите се усмихнаха и го поздравиха, а той им махна с ръка в отговор като монарх от каретата си. Гейл спря на сянка до пристройката и седна на пейка до него.

— Чух една история за Хектор Меса… за предаността му към семейството. Синът ти Томас е бил пленен при завземането на Плая Джирон. Когато го разпитвали, казал само „Да живее свободна Куба“. Един от кубинските войници отрязал езика му и го пребил до смърт. След години Хектор Меса ти донесъл езика на същия войник в кутия. Вярно ли е?

Старецът не отрече.

— Бяха тежки години.

— Чувал ли си името Уендъл Суийт?

Той сви устни. В крайчеца се събра слюнка.

— Не, не ми е познато.

— Беше застрелян и откриха трупа му в река Маями.

— А, спомням си. Гледах новините. Търгувал с наркотици. Тези хора заслужават съдбата си.

— Хектор Меса е напуснал града на сутринта след убийството на Уендъл. Имаш ли представа защо?

Педроса протегна в недоумение едрите си белезникави ръце и сви рамене.

— Явно много те обича. Ти си неговият „padrón“[4]. Работи за теб.

Очите на Ернесто Педроса бавно съсредоточиха, поглед в нея. Бяха бледосини, с леден израз. Зачервените му долни клепачи висяха над тъмните торбички, появили се на лицето му от житейски грижи. Черните зеници пронизаха Гейл и сякаш през тях заблестя светлина като през малки процепи.

После й даде знак да го върне при останалите и тя го стори.

„Не мисли за това — бе казал Педроса. — Забрави за Хектор. Не ми задавай повече въпроси“. Гейл се запита защо бе избрал да застане под балкона й днес с градинаря. Наричаше я своя внучка. Неговата хубава nieta. И се опитваше да събуди у нея съжаление за старческата си слабост.

Остави го при възрастните му приятели да послушат болеро и той стана за минута от количката си да потанцува с една от дамите. Гейл тръгна към къщата. Видя Антъни, застанал на терасата сред група мъже. Държеше пура. Изглеждаше спокоен и безгрижно се смееше с останалите. Бе облечен с ленени панталони и бледосиня риза. Едно дете притича покрай него и той разроши косите му.

Горещината и шумът бяха непоносими. Гейл бе замаяна.

Антъни я забеляза, махна й да се приближи и да се включи в разговора им. Мъжете я погледнаха.

Гейл направи крачка назад, обърна се и си проправи път сред тълпата, тичайки все по-бързо. Мина покрай пристройката и стигна до далечния край на имението и задната порта. Чу зад себе си гласа на Антъни. Повдигна тежкото желязно резе и отвори портата. Зад нея се простираше огромна тревна площ, която заобикаляше няколко малки езера с бял пясък по брега. Тръгна през нея към гъста горичка от фикусови дървета. В далечината се виждаше покривът на хотела и се чуваше оркестърът. Мина по леко възвишение, но се озова до езеро и не можа да продължи.

— Гейл! — Разтревожен и задъхан, Антъни застана на малкия хълм. — Какво правиш? Защо избяга, когато те повиках? Всички видяха.

Не получи отговор. Тихо въздъхна и изтича надолу към нея. На светлината на залязващото слънце косите му имаха цвят на тъмен мед.

Приближи се и се намръщи.

— Какво има? Зле ли се чувстваш?

— Когато те видях… сред онези хора. Приличаше на Ернесто. Точно.

— Гейл, върни се в къщата с мен. Ще се обадя на доктора.

— Не ме докосвай! — Отскубна се от ръцете му и той втренчи смаян поглед в нея. Тя каза: — Ще те попитам нещо и искам да чуя истината.

Антъни въздъхна, показвайки, че проявява търпение.

— Добре. Питай. Какво искаш да знаеш?

— Говорил ли си с Хектор Меса за Уендъл Суийт?

— Por Dios, що за въпрос!

— Хектор знаеше ли за задграничната сметка на Хари Ласко, за която се грижиш? А за продажбата на казиното на Рикардо Молина? Знаеше ли?

— Не. Не обсъждам такива неща с Хектор. Защо…

— А с дядо ти? Каза ли му?

Антъни се поколеба.

— Да. Говорихме за това.

— Той ли е наредил на Хектор Меса да убие Уендъл Суийт?

Антъни зяпна от учудване.

— Не. Откъде ти хрумна, за бога! Уендъл беше убит от пласьори на наркотици.

— Нима? Уендъл знаеше нещо, заради което биха могли да те отстранят от адвокатска практика и дори да те съдят. Ти знаеш кода на задграничната сметка на Хари Ласко, пари, които е получил от наркотрафикант. Поел си риска, защото Хари е твой приятел, но Уендъл би могъл да те съсипе. Не е ли възможно Хектор да е решил проблема? По молба на дядо ти. Ернесто е старец, а ти си всичко за него.

— Току-що обвини дядо ми в убийство! Това е лудост.

— Защо не го попиташ?

— За нищо на света!

— Разбира се, не можеш. А ако каже „да“? Какво ще направиш? Нима ще го издадеш? Дори не би обвинил Хектор. Ще се отърве безнаказано.

— Да се върнем в къщата. — Сграбчи ръката й. — Няма да обсъждаме това сега. Ще отидем до „Балтимор“ заедно с роднините и ще се държиш нормално. Ако не можеш, стой в стаята ни, докато се върна.

Тя се засмя и се отдръпна назад.

— Господи. Чуй се само.

Антъни сложи ръце на хълбоците си.

— Какво искаш да сторя? Да те оставя тук? Всички се питат какво е станало. Какво да им кажа?

— Не ме интересува.

— Ay, mi madre, qué pena.[5]

Наблизо прозвучаха гласове и Гейл разбра, че семейство Педроса вече са се отправили към хотела. Видя ги да се придвижват сред горичката и постепенно се показаха със столове и напитки в ръце. Но Ернесто не бе с тях. Щеше да гледа от горния етаж на къщата със съпругата си и другите, които не можеха да изминат разстоянието пеша.

Братовчедът на Антъни, Бернардо, ги видя застанали до езерото и енергично сви рамене, питайки какво става. Антъни небрежно му махна с ръка.

— Виждаш ли? — каза той. — Знаят, че сме се скарали. Ay, Dios mio. — Хайде, Гейл. Не мога повече да стоя така.

— Имам още един въпрос.

— Стига въпроси. — Сграбчи я за лакътя. — Искаш ли да те отнеса обратно? Ще го направя. Уверявам те.

Гейл стъпи здраво на тревата.

— Как успя да навредиш на Дейв?

— Какво?

— Ти ли провали сделката за „Олд Айлънд Клъб“? Ти ли го направи?

Той се засмя.

— Не. За какво говориш?

— Лъжеш. Когато ти признах какво съм сторила за Дейв, не се развика. Каза, че е най-добре да забравим. Помниш ли? Никой няма обяснение за провала. После като по чудо някой е предложил на Дейв работа в курорт на Сейнт Джон. Хари Ласко е в този бизнес. Не би ти отказал услуга.

Антъни прикова поглед в нея и предизвикателното му изражение й разкри истината.

— Господи, каква ирония. Опразних фирмената си сметка, за да помогна на Дейв за една сделка, която ти вече си се постарал да осуетиш. А когато ти казах… Е, нима имаше друг избор, освен да ми върнеш парите?

Той пусна ръката й.

— Да, и отново бих го сторил. Дейв искаше да те отнеме от мен. Затова подаде иска за попечителство. Използва Карън като средство да ни раздели. Ти ме излъга за чувствата си към него. При всеки разговор научавах по нещо ново. Дори си спала с него, след като започна да се виждаш с мен. Каква е гаранцията, че няма да се повтори?

— И не му остави нищо, освен някаква длъжност на Карибите.

— Ти все още го обичаш. Хайде, признай си — изкрещя Антъни. — Това, което си направила… дала си му назаем сто двадесет и пет хиляди долара! Qué barbaridat.[6] Признай!

— Да. Признавам. Дейв е част от живота ми, откакто бях на осемнадесет години. Той е бащата на Карън. Имахме различия, но винаги се е отнасял към мен с уважение. Не е умен и богат като теб. Провали се в бизнеса, и бог знае, може би щеше да се провали и с „Олд Айлънд Клъб“, но никога не е бил жесток. Това, което ти му причини, е жестоко. Невероятно безсърдечно.

— Ще се върнеш ли при него?

Тя затвори очи.

— Не.

— Трябва. Хайде. Върви при Дейв Метзгър. След седмица отново ще дотичаш тук. — Антъни закрачи пред нея. — Защо взаимно се залъгваме?

Гейл каза тихо:

— Мислех единствено за теб. Толкова те желаех, че нищо друго нямаше значение. Никой от двама ни не искаше да живее в тази къща, а ето ни тук. Ти работиш за дядо си, въпреки че не желаеше. А аз няма да имам работа, освен тази, която ти ми възложиш. Загубих независимостта си.

— Добре. Щом искаш собствена кантора, запази я. Достатъчно е да кажеш „не“.

— Ако се боря с теб, бих платила висока цена.

— Не звучи убедително, Гейл. И е несправедливо. Бориш се за Джейми Суийт и за Карън, но не и за мен. Не и за нас.

— Защо да го правя? — Вдигна поглед към него. — Тази нощ ще се изнеса оттук.

— Какво?! Това е нелепо. Няма да ти позволя.

— Не можеш да ме спреш.

— Казах, не.

Тя тръгна нагоре по възвишението.

— Гейл! — Антъни я принуди да се обърне. — След три седмици ще се женим. Ела на себе си. Не можеш да направиш това! — Дишането му стана учестено. — Не можеш. Обичам те. Никой друг не би могъл да те обича толкова. — Прегърна я. — Любима, ние си принадлежим. Не ме плаши така.

Тя избегна целувката му.

— Добре. Разбирам какво се опитваш да кажеш. Сгреших. Съжалявам. Какво да сторя? Кажи ми. Какво друго иска Дейв? Пари? Нов ресторант? Дори тук, в Маями. Кажи ми.

— Не искам нищо от теб.

Той обхвана лицето й.

— Не говориш сериозно. Моля те, недей. Това е лудост! Нима си решила да развалиш годежа? Не вярвам.

Гейл отмести ръцете му и се отдръпна на няколко крачки.

— Джейми Суийт сподели с мен защо е сигурна, че убиецът на Уендъл не е Хари Ласко. Знаеш ли какво каза? Защото Хари е добър човек, внимателен е и обича децата й. Той знаеше колко много означава баща им за тях и не би им го отнел. Не би им причинил такава болка. А ти го направи, Антъни. Нарани Карън, като съсипа Дейв. Никой… никой няма право да постъпва така с детето ми!

— Не съм… Не. Ти виждаш нещата така, но, Гейл, спомни си какво направи баща й. Изостави я за шест месеца! Тук Карън е в безопасност. Получава всичко, което поиска. Нима не се отнасях добре с нея? — Гейл понечи да тръгне нагоре по склона, но той препречи пътя й. — И двамата, ти и аз, напоследък сме доста напрегнати. Гейл, скъпа, да се извиня ли искаш? Ще го направя. Ще моля за прошка през всеки ден от живота си, но не бих понесъл да те загубя. Дори не искам да изричам тези думи. Няма да позволя да се случи.

— Твърде късно е. Вече видях истинската ти същност.

Антъни разпери ръце, сякаш да запази равновесие.

— Ще напуснем тази къща. Можем да намерим друго жилище. Ще отидем, където пожелаеш.

Ти не можеш да напуснеш. Мечтал си за това, откакто старецът те е измъкнал от Куба, и нещастните ти братовчеди са те намразили, защото си бил негов любимец. Никога няма да си отидеш оттук. Твърде силно желаеш да останеш. Дядо ти знае това. Не е толкова безпомощен, колкото мислиш. Знае как да те примами и успява, защото дълбоко в сърцето си ти си същият като Ернесто — властен и безмилостен манипулатор.

Гейл свали пръстена и го пъхна в ръката му.

Той прикова поглед в него.

— Не го искам. Не искам и теб.

Когато срещна погледа му, очите му бяха зачервени, а устните — побелели от гняв. Сграбчи я за раменете и тя извика от болка.

Блъсна я така грубо, че Гейл падна и се подпря на протегнатите си ръце. От лакътя й течеше кръв, но почти не усещаше болка. Бе така обзета от ненавист към него, че ако я последва, би плюла в лицето му.

Стана и отмести косите от очите си.

— Попитай дядо си. Хайде. Не сега. Не разваляй празника, но някой ден го попитай дали Хектор не е извършил убийство, за да те избави. Какво ще сториш, ако каже „да“?

Антъни протегна ръка и посочи към нея.

— Махни се от погледа ми. Не искам да виждам лицето ти и дори да чувам за теб. Не идвай повече в тази къща. — Гласът му пресекна. Пое си дъх. — Не ми пиши. Не моли никого да се свързва с мен. Не те познавам.

— Трогателен си — засмя се Гейл. — Щом можеш да живееш с мисълта за това, което е сторил Ернесто, заслужаваш да бъдеш негов наследник.

Той подхвърли пръстена и отново го хвана. След това забърза към езерото.

— Антъни!

Но ръката му направи енергичен замах и пръстенът полетя, проблесна и след миг изчезна във водните дълбини.

Антъни се обърна и залитна, сякаш заслепен за миг. Гейл почти бе готова да се втурне към него, да падне на колене и да помоли за прошка. Да го увери, че безумният й изблик е породен от случилото се с дъщеря й и непоносимите страхове, замъглили разсъдъка й. Щеше да я нахока, може би дори да я удари, но отново да я приеме.

Лицето му доби суров израз. Обърна се и се отдалечи. Гейл стигна до върха на хълма и го проследи с поглед. Той дори не извърна глава.

Бележки

[1] Добър ден, момичето ми (исп.). — Б.р.

[2] Къде е Антъни? (исп.). — Б.р.

[3] Моята годеница (исп.). — Б.р.

[4] Пример (исп.). — Б.р.

[5] О, майчице, колко жалко (исп.). — Б.р.

[6] Какво варварство (исп.). — Б.р.