Барбара Паркър
Подозрение за измяна (18)

18.

В къщата на Педроса бе тихо като в музей, след като роднините си тръгнаха и останаха само старците. Ернесто и Дигна. Лелите. Чичо Умберто.

Когато Гейл влезе в кухнята, прислужницата миеше пода. Обясни й какво желае.

— Leche en un… una copa. No frio. Топло мляко в чаша.

Жената свали чаша от високия шкаф с остъклени врати и забърбори на родния си език за състоянието на Карън.

— Карън се чувства по-добре… — Гейл заговори на испански. — Ella está mejor.^[1]

— Gracias a Dios. Pobrecita.^[2]

Млякото бе затоплено в микровълновата фурна и сложено на поднос със салфетка и парче шоколадов сладкиш.

— Para la niña.^[3]

Сбръчканото лице се усмихна.

— Muchas gracias.^[4]

Антъни щеше да остане до късно в кантората си да се подготви за дело, което трябваше да започне в понеделник. Вероятно щеше да прекара там и утрешния ден, и неделята. Сега, когато дядо му бе по-добре, той трябваше да навакса със своята работа. Гейл бе донесла няколко папки, които бе започнала да преглежда в стаята на Карън, но не можа да се съсредоточи. Питаше се дали ще смогне.

За да не разклати подноса, запристъпва бавно по плочките в коридора покрай колекцията от картини. Тъкмо бе стигнала до стълбите, когато Хектор Меса се появи иззад ъгъла до кабинета. Ако вече не я бе видял, щеше да се втурне в хола. Хвърли поглед към нея и сякаш невидими нишки повдигнаха крайчетата на устните му, но бързо възвърна сериозното си изражение. Обърна се към фоайето, а тя — към стълбите. Изчака, стъпила на долното стъпало, докато чу щракването на ключалката и тъпия звук от затварянето на входната врата.

Остави подноса на пода между стълбището и старинния часовник и тихо тръгна към кабинета, чудейки се дали Антъни е пристигнал. Вътре светеше. До нея достигна мирис на пури и тих говор на испански. Имаше поне двама души, може би трима, но Антъни не бе сред тях. Ернесто Педроса промърмори нещо и получи отговор, който явно не му хареса.

— No, voy a’blar con mi nieto cuando regrese a casa. Ще поговоря с внука си, когато се прибере у дома.

Старецът възнамеряваше да занимава Антъни с бизнес цяла вечер. „Когато се прибере у дома“, сякаш тази къща бе домът на Антъни и не можеха да се вземат решения в негово отсъствие. Гласовете станаха по-силни и прозвучаха по-близо до вратата.

Гейл бързо се отдалечи. Сви зад ъгъла и взе подноса. Когато стигна до площадката, се обърна и погледна надолу. Педроса размахваше бастуна си като диригентска палка и тихо разговаряше с адвоката си и човек от банката. Тя разбра едно: не бе толкова немощен, на колкото се преструваше.

— Стар мошеник — прошепна си.

Качи се на горния етаж, продължи към дъното на коридора и влезе в старата стая на Антъни. Дигна бе настанила Карън в нея и бе освежила обстановката с цветя и розов юрган. Карън отвори очи. Вече бе изпила хапчето си и скоро щеше да заспи.

— Къде беше, мамо? — Сънено се надигна.

— Гоних кравата из задния двор. Има и сладкиш, скъпа. — Гейл сложи подноса на нощното шкафче и й подаде чашата, придържайки дъното. Карън изпи половината мляко и каза, че не може повече. Гейл остави чашата на подноса. — С татко мислехме дали да не погостуваш на баба и дядо до края на лятото. Хрумна ни, че ще ти бъде забавно да прекараш известно време при тях. Ще ходите на риболов. Какво ще кажеш?

Карън се замисли.

— Там никой няма да ме открие, нали?

Гейл седна на ръба на леглото.

— Нищо няма да ти се случи, обещавам. Просто ще бъдем по-спокойни. Не бива да се тревожим. Съгласна ли си?

— Ще идваш ли да ме виждаш?

— Разбира се. Ще пътувам до там всеки уикенд. Татко също. — Хвана ръката й. — Само за известно време. Две-три седмици. Месец. Зависи.

— Ще ме вземеш ли за сватбата?

— Не бих се омъжила без теб.

— Казах на всички за роклята си. Линдзи и Дженифър искат да я видят. И те могат да дойдат, нали?

— Не са поканени. Ще бъдеш толкова красива. Хората ще казват: „Кое е това ослепително създание с лилава рокля?“

Карън се засмя.

— Създание. Страхотно. Мамо, тук ли ще живеем вече?

— Не. Просто гостуваме за няколко дни.

— Тази къща е толкова… огромна. Цялата е заобиколена с висока ограда с остри шипове. Имат прислуга и какво ли не.

— Не прислуга, скъпа. Само хора, които помагат в домакинството.

— А старата дама с дебелите очила… Tía^[5] Фермина? Тази сутрин оправи леглото ми и прибра дрехите ми. Нарича ме сеньорита Карън. Ако живеем тук, стаята ми ще бъде доста по-чиста.

Гейл се засмя.

— И ще носят закуската ми в леглото всяка сутрин.

— О, разбира се. А вечер ще ти приготвят парфюмирана вана.

Карън вирна нос.

— Донесете ми още сладолед… този път в кристална чаша.

— На сребърен поднос — добави Гейл. — Един за сеньорита Карън и един за госпожа Конър де Куинтана.

— Какво?

— Това ще бъда аз, след като се омъжа за Антъни. Ще се казвам Гейл Ан Конър де Куинтана, ако използваме старата испанска традиция. Всъщност би трябвало да добавя и фамилията на майка си. Така че цялото ми име ще бъде Гейл Ан Конър и Стриклънд де Куинтана. Но вече не прилагат тази система, а и предпочитам да запазя собствената си фамилия.

— Коя съм аз?

— Да видим. Карън Мери Метзгър и Конър. Баба ти е… Айрин Луиз Стриклънд и Куортърман viuda de Конър. „Viuda“ означава вдовицата на Едуин Конър, дядо ти.

— Странно.

Карън се прозина и отново отвори очи, но бавно.

— Време е за сън.

Гейл стана да намести възглавниците и чу леко почукване на вратата. Влезе Антъни, все още с официалната си риза и вратовръзка. Държеше едната си ръка зад гърба.

Карън го изгледа любопитно.

— Какво ми носиш?

Беше плюшено мече с къдрава кафява козина. Антъни го наклони напред за поклон.

— Не зная името на този пълничък джентълмен, но каза, че иска да се запознае с теб. Беше много настойчив, така че го доведох със себе си. Сеньор, това е младата дама, за която ви разказах. — Антъни доближи ухо до устата на мечето. — Аха. Казва, че си много чаровна и би искал… Какво? Да прекарате нощта тук? Е, не мога да ви дам отговор.

Карън протегна ръце.

— Да, може да остане. Благодаря. — Прегърна Антъни и сложи мечето на свитите си колене.

— Как се казва?

— Е, мисля, че когато се опознаете по-добре, сам ще ти каже.

Гейл и Антъни размениха усмивки.

— Мога ли да го взема при баба и дядо? — Карън заигра с ушите на мечето. — Трябва да им погостувам.

— Така ли?

Гейл сложи ръка на рамото му.

— За известно време. Ще поговорим.

Очите му добиха замислен израз за няколко мига. Изправи се и каза:

— Сеньор Мечок може да те придружи навсякъде, където пожелаеш. — Отново се наведе и целуна Карън по бузата. — Qué te duermas bien. Спи добре.

— Buenas noches, Антъни.

Той се обърна към Гейл:

— Ще те чакам в нашата стая.

 

 

Стаята за гости от другата страна на коридора, както й бе казал Антъни, не бе преобзавеждана, откакто за първи път я бе видял като момче. Все още имаше голямо старинно легло, а по боядисаните в зелено стени висяха графики на стара Хавана в позлатени рамки. В единия край под ъгъл бяха разположени диван и кресло, а пердетата висяха на метални халки. През двойна остъклена врата се излизаше на малък балкон с изглед към игрище за голф. Сутринта Гейл бе изпила кафето си там, гледайки града, забулен в завеса от дъждовни капки.

Когато влезе, Антъни се обърна с гръб към вратите, през чиито стъкла се виждаха само няколко светлини, трептящи в мрака. Бе взел душ и облякъл халата си. Кожата му сякаш сияеше под тъмночервената коприна. Той протегна ръка.

Гейл прекоси стаята.

— Беше много мило от твоя страна да купиш мече за Карън.

— Как е днес?

— По-добре. Успокоителните й помогнаха да си почине. Нина, естествено, нареди да се отнасят с нея като с малка принцеса. Ще я разглезят. — Гейл плъзна ръка по ревера на халата му. — Предполагах, че цяла вечер ще разговаряш с дядо си за бизнес.

— Каза, че трябвало да обсъдим нещо, но му отговорих… — Антъни обгърна талията й — че тази вечер имам по-важна работа горе.

— Залага ти капан.

Антъни се засмя.

— Зная. И ще падна в него, когато съм готов. — Притегли я към себе си. Целувката му бе дълбока и топла и Гейл настръхна. Ароматът му я изпълни с опияняващо желание. Леко всмука долната й устна. — Знаеш ли, че не сме се любили от седмица? Невероятно.

Тя развърза колана му и предниците на халата се разтвориха. Откри това, което желаеше. Докосна затоплената гладка кожа. След миг почувства възбудата му. Вдъхна от топлината на гърдите му, целуна ги и се отдръпна. Той се засмя и отново върза халата си.

— Обичаш да ме измъчваш.

— Ще се върна след няколко минути. Стой тук.

Той хвана ръката й.

— Десет минути или ще дойда да те търся.

Бързо взе душ в банята с лъскави мраморни стени и позлатени кранчета. Намаза тялото си с лосион, изми зъбите си и сложи парфюм там, където най-много обичаше да я целува. Облече, вталената си нощница от бял сатен с тънки презрамки. Намръщи се, когато погледна отражението си в огледалото и прокара пръсти по ключицата си. Напоследък не се хранеше добре и под очите й се бяха появили тъмни сенки.

Сякаш някой внезапно сложи пред нея златистата кутия и прозрачния плик, в който се виждаше засъхнала кръв и сплъстена черна козина. Малките бели зъби. Очите…

Усети хладна тръпка и гадене и се наведе над мивката, подпирайки се с две ръце.

Чу приглушения глас на Антъни през вратата.

— Петнадесет секунди. Четиринадесет…

— Идвам.

Пийна вода от пластмасова чаша и отвори.

Той лежеше по халат с ръце на тила и кръстосани крака. Малката нощна лампа излъчваше нежна светлина.

— Харесва ми това, с което си облечена — каза Антъни.

— Естествено. Ти ми го подари.

— Завърти се.

Гейл бавно се обърна и хвърли поглед към него.

Очите му, които изглеждаха почти черни в сянката на ръката му, бавно плъзнаха поглед по тялото й.

— Ven acá.^[6]

— Защо?

— Защото искам да видя какво имаш отдолу.

— Нищо.

— Ела, казах. Нека да видя.

Тя пристъпи боса по килима и се спря близо до леглото. Свали с пръст едната презрамка, тъканта се отпусна и се показа горната част на гърдите й.

— Свали я.

Гейл хвана нощницата до коленете си и я повдигна над прасците към бедрата си. Антъни я насърчи да продължи. Пръстите й събраха сатена и плавно го придвижиха нагоре.

Той бързо протегна ръка и обгърна бедрата й отзад. Гейл се засмя, когато падна върху него и затаи дъх при допира на лицето му между краката си. Почувства гъдела на зъбите и топлината на езика му. Антъни коленичи пред нея и обсипа с целувки корема й, плъзна нощницата над гърдите й, всмука зърната им и я накара да тръпне от възбуда. Тя впи пръсти в раменете му.

Антъни спусна нощницата и вдигна поглед към лицето й.

Гейл задъхано прошепна името му.

— Трябва да те попитам нещо — каза той. — Безпокои ме.

— Какво?

— За заминаването на Карън при родителите на Дейв. Чия бе идеята?

— О, господи. Не сега.

— Негова ли беше?

— Заедно решихме. Обсъдихме го тази сутрин. Колебаех се, но след като получих пратката, се убедих, че така е най-добре. Не само заради отвратителното нещо в кутията. Антъни, някой е влизал в къщата ни. Снимал е стаята на Карън. Тя не е в безопасност в Маями.

— Не вярваш, че в тази къща е на сигурно място?

— Само ако не излиза. Ако не играе с приятелки…

— Защо първо не го обсъди с мен?

— Моля те, не изопачавай нещата.

Понечи да стане, но той обхвана раменете й.

— Слушай, Гейл. Не можеш да отведеш Карън оттук. Твърде опасно е. Онзи тип е психопат. Безмилостен маниак. Ще я открие.

— Кога ще стигнем до истинската причина да си против заминаването й?

Гейл се освободи и изпъна нощницата си.

Антъни седна на ръба.

— И каква е тя?

— Мислиш, че Дейв се опитва да ме примами. Където отиде Карън, ще я последвам. Ако остане тук, и аз ще остана.

— Мисля, че той се възползва от страховете ти и това не ми харесва.

— Нямам нужда от твоето разрешение или съвет, когато става въпрос за дъщеря ми.

Антъни стана и приглади косите си.

— Разговаряла си с него тази сутрин. Къде?

— В кантората ми.

— Не можа ли да се обади по телефона?

— Трябваше да поговорим за Карън.

— Винаги това е поводът. — Той закрачи около нея. — Защо толкова често имам чувството, че не ми казваш цялата истина?

Гейл се завъртя.

— Защото винаги ставаш подозрителен и си въобразяваш какво ли не.

— Нима си въобразявам, че иска да се върнеш при него? И използва Карън, за да се добере до теб?

— А ти я използваш, за да ме задържиш — каза Гейл.

Антъни сви ръце като бинокъл и я погледна през тях.

— Защо ли дамата избягва въпроса?

Тя стисна юмруци.

— Отговорът е, че ми е все едно какво иска Дейв. Влюбена съм в теб… до полуда.

Той обхвана ханша й.

Гейл се обърна с гръб към него и пристъпи към вратите на балкона. Видя отражението му в стъклото.

— Гейл. Да си лягаме. Извинявай, че заговорих за това.

Тя потърка засъхнала капка боя върху рамката.

— След минута. Трябва да ти кажа нещо, за да не ме виниш, че съм го скрила от теб. Щях да го сторя по-рано, но имах други грижи. — Изтри боята от палеца си. — В сряда ти казах за посещението си при Джейми Суийт. Но не споменах, че след като си тръгнах от дома й, се отбих при Хари Ласко. Разказах му за случилото се и го помолих да ми даде това, с което разполага от казиното на Ийгъл Бийч. Днес получих копията му от документите.

Антъни застина като восъчна кукла.

Гейл се обърна.

— Бях принудена след долната постъпка на Уендъл. Ако отново я бе ударил по лицето, поне щеше да бъде очевидно. Това, което й е причинил, е по-лошо от изнасилване.

— Значи… си разговаряла с Хари.

— Направих това, което смятам за най-добро за клиентката си.

— А ако Хари Ласко прекара остатъка от живота си в затвора, е, qué lastima^[7]. Много съжалявам.

— Това няма да се случи — каза Гейл. — Обещах му… както и на теб… че никой от документите, които ми даде, няма да бъде използван в съда.

Изражението му издаде по-скоро удивление, отколкото гняв.

— А какво ще направи Уендъл Суийт, мис Копър, когато разбере до какво сте се добрали?

— Кой би му казал?

Антъни се засмя.

— Ще се досети. Ще се запита откъде си получила сведенията и за по-малко от пет минути ще си направи извод.

— Няма да издаде нищо. Самият той би загазил.

Коланът на халата му се полюшна, когато рязко се обърна.

— Уендъл Суийт би продал и майка си, за да отърве кожата. Ако открие… или дори само ако подозре, че е възможно доходите му от казиното да бъдат установени, ще изтича при властите, хленчейки за имунитет, ще изпее всичко и адиос, Хари.

— Ти ме излъга. Каза, че не си чувал за Ийгъл Бийч.

— Наречи го лъжа, щом искаш. Предпочетох да не издавам тайните на клиента си.

— Колко си самонадеян и арогантен — засмя се тя. — И смееш да обвиняваш мен, че съм премълчала нещо?

Той я прониза с поглед.

— Не е едно и също. По дяволите, как стигнахме до тук?

— Кого защитаваш всъщност? — попита Гейл. — Себе си? Какво искаше да каже Уендъл Суийт с това, че разполага с информация, която би те съсипала? — Антъни продължи да я гледа втренчено. Тя каза: — Казиното е купено от венецуелец на име Рикардо Молина. Спечелил е парите от контрабанда на колумбийски кокаин през страната си за Съединените щати. Областната прокуратура знае за него, както и полицията на Маями. Навярно е купил казиното, за да пере пари от картела. Интересува ме дали си разбрал за това, преди Уендъл да му го продаде, или по-късно.

— Хари няма нищо общо с картела — отвърна Антъни, — нито пък аз, ако това е следващият ти въпрос. И не. Не знаех за сделката, преди да бъде сключена. Свърши ли?

Размениха подозрителни погледи. Гейл каза:

— Последен въпрос. Хари има пари в чуждестранна банка, при това много. Разчита на някого да се грижи за влога му, докато е в затвора, но не каза кой е този човек. Случайно да има предвид теб?

— Нима ти се струва странно? Помагам на клиент. Той държи да запази личните си тайни, които ти упорито се опитваш да разкриеш.

— Мръсни пари ли са, Антъни?

— Не.

— Не са от Молина? Или не са приходи на Хари от казиното, които е укривал с години? Ти ли му помогна? — Гейл спря да си поеме дъх. — За това ли намеква Уендъл Суийт? Кажи ми, че няма опасност един ден да те отведат с белезници. Кажи ми, че няма за какво да се тревожа.

Той повдигна вежди и спокойно отвърна:

— Връзката ми с моите клиенти не те засяга. Уендъл Суийт е боклук. Няма причина за притеснения. Приключихме ли?

В гърдите й се надигна неудържим гняв.

— Може би. Утре с Карън си тръгваме. Ще я заведа при баба й и дядо й.

— Така ли? А ти къде ще отидеш? Ще се върнеш на Клематис стрийт? Или при майка си?

— Това не те засяга. — Тя се хвана за облегалката на креслото. — Можеш да, останеш тук. С дядо ти сте идеална комбина.

— Би могла отново да се събереш с Дейв.

— Прав си. Той поне ме уважаваше. И беше честен с мен. Никога не ме е лъгал.

— Както и ти него, нали?

— Да.

Антъни се усмихна широко.

— Ще ти кажа защо. Не се е налагало. Твърде тъп е, за да забележи, че криеш нещо.

— Точно така — каза Гейл с усмивка. — Когато започнах да се виждам с теб, една вечер Дейв дойде в къщата ми и спах с него. Сега, естествено, ще кажеш, че си знаел. Ти ме попита дали някога ми е хрумвало да се върна при него. Отрекох, но и това не беше вярно. Онзи ден отново ме помоли. Може би трябва да размисля.

— Спа ли с него онзи ден? Или тази сутрин в кантората?

— Не е твоя работа.

Дясната му ръка се вдигна рязко и застина. Устните му бяха стиснати и бледи, а очите му святкаха гневно като искри в тъмно небе. Очакваше да я удари, но й бе все едно. Той въздъхна, пръстите му се плъзнаха по гръдта й и нежно я обхванаха.

— Какво искаш?

Гейл се отдръпна.

— Не ме докосвай. Никога вече.

Втурна се към отворения гардероб и свали халата си от закачалката.

— Къде отиваш?

— В стаята на Карън.

— Стой там.

Тонът му бе строг.

Тя пъхна ръце в ръкавите.

— Не съм в настроение, Антъни. Толкова съм ядосана, че ако ме докоснеш, навярно ще те ударя.

Антъни заобиколи леглото, преди Гейл да стигне до вратата. Сграбчи я за талията и тя усети, че се завърта и ръката му закрива устата й.

— Шшшт! Не крещи в тази къща. Някой ще помисли, че са ни нападнали, и ще повика полиция. Ще събудиш Карън. — Гейл го ритна и той сниши гласа си до шепот. — Ще изплашиш всички. Не се дръж като луда.

Посегна към годежния си пръстен. Беше го придвижила до средата на пръста си, когато ръката на Антъни притисна нейната.

— Не го сваляй.

— Престани! Боли ме!

Слепешком се обърна към него и заудря стегнатото му тяло. Той изви ръцете й. Озова се по корем на пода. Видя проблясващата коприна на халата му и босия крак, стъпил на килима до нея.

Когато престана да се съпротивлява, й позволи да се надигне и Гейл тръсна коси. Антъни клекна до нея, настръхнал. И двамата бяха задъхани. Тя изправи гръб. Стомахът й бе свит от гняв и цялото й тяло трепереше.

— През живота си не съм мразила никого колкото теб.

Срещна настойчивия му поглед и извърна глава.

— Гейл. Съжалявам, че избухнах. Кълна се, че не бих те ударил. — Сложи ръка на рамото й и тя се отдръпна. — Не мога да ти позволя да отведеш Карън в Делрей Бийч. Това е лудост. Виж какво направи с теб тази история… Не разсъждаваш трезво. Знаех го, и все пак избухнах. — Антъни я прегърна. — Недей, любов моя. — Обсипа лицето й с целувки. — Ако изпратиш Карън и онзи тип я открие, никога няма да си го простиш. Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да я предпазя. Напоследък не си на себе си и не биваше да се гневя. Може би не мога да намеря точните думи, но няма да ти позволя да поемеш този риск.

— Пусни я — изхлипа Гейл. — Аз ще остана тук.

— Ay, Dios. Не те държа в плен. Не искам това. Шшшт. — Силно я притисна. — Добре. Ще поговорим утре. Утре. Не сега.

Допря буза до лицето й.

Напълно изтощена, Гейл се отпусна в ръцете му. Когато заплака, той я вдигна, отнесе я до леглото, свали халата й и отмести чаршафа. Взе няколко салфетки от банята и угаси лампата.

— Лека нощ.

Гейл чу шумолене на коприна и чаршафи. Матракът изскърца. Антъни въздъхна дълбоко и отпусна глава на скръстените си ръце.

Обърна се с гръб към него. Тялото й бе като къс нажежено желязо. Почувства парене в гърлото и зарида във възглавницата. Постепенно замлъкна. Отвъд стъклата звездите танцуваха между разлюлените клони на една палма. През отдушника на тавана полъхна вятър, но след малко спря.

Антъни се отпусна по гръб. Гейл настръхна.

Той дълбоко си пое дъх. После още веднъж.

— Гейл?

Не отвърна.

Антъни заговори:

— Хари Ласко стана мой клиент преди около осем години. Имаше проблеми с данъчните. Посъветвах го как да ги избегне в бъдеще, но клиентите невинаги се вслушват. Хари обича хората. Доверява им се. Както на Уендъл Суийт. Не знаеше за Молина. Просто търсеше купувач, за да се оттегли, и Уендъл го намери. Разбрах кой е едва когато Хари научи. Сделката беше в ход. Казах му да се откаже, но той отговори: „Не, човек не може да се отметне, когато си има работа с някого като Молина“. Междувременно властите започнаха да преследват Хари за други нарушения. Твърдеше, че просто е допуснал грешка в счетоводството си, но бе обвинен, че го е направил умишлено, и се опитах да го спася от затвор. От прокуратурата предложиха сделка. Да го оставят на свобода, ако помогне за залавянето на Молина. Не знаеха за печалбата на Хари от казиното, а само, че двамата се познават. Искаха да му сложат подслушвателно. Хари не се съгласи, въпреки че направих всичко възможно да го убедя. „Внуците ми ще станат плячка на акулите“. Това беше отговорът му. Затова се опитвам да облекча присъдата, а не може да се направи много… освен положението му да стане още по-тежко. — Антъни се раздвижи. Гласът му зазвуча от друг ъгъл, сякаш се бе обърнал към нея и се бе подпрял на лакът. — След осем години познанство с Хари вече не съм просто негов адвокат. Случва се човек да се сприятели с клиент. Помоли ме за помощ. Безпокоеше се какво ще стане със съпругата му, когато влезе в затвора. Кой ще се грижи за нея. Дали ще получава всичко, от което се нуждае. А внуците… луд е на тази тема. Иска да учат в колеж. Ако повери парите на сина и дъщеря си, се бои, че властите ще ги засекат. А и се съмнява, че може да има доверие, на когото и да е от двамата. Бои се, че биха ги пропилели. Затова се съгласих. Мога да бъда лишен от правото да работя като адвокат за неетични и безспорно незаконни действия, въпреки че не получавам никакво допълнително възнаграждение, освен официалните такси. Но приех, и отново бих го сторил. Предполагам, че Хари му е казал за мен и е имал предвид именно това, когато е говорил с теб. Уендъл може да ми създаде неприятности и отчасти затова отказвах да разкрия всичко, което зная. За да избегна риска за себе си. И защото… не желаех да те разочаровам. Иска ми се да не беше узнала тези неща, но не се извинявам за това, което правя заради клиентите си, както и ти. Моля те… надявам се да ме разбереш. — Помълча няколко мига и каза: — Сега си ядосана и имаш право, но мисля, че каквото и да се случи, ще останем заедно, защото помежду ни има… страст. Не е достатъчно да кажем, че се обичаме или дори, че имаме нужда един от друг. Не зная кои са най-подходящите думи. Толкова искам да те докосвам. Не да се любим. Стига ми да чувствам допира ти.

Прозвуча въздишка. Той отново се обърна, намести възглавницата си и притихна. Постепенно дишането му стана по-бавно и дълбоко и леко захърка.

Гейл знаеше, че ако пожелае, би могла да изпълзи от леглото, да отвори вратата и да отиде в другата стая. Може би щеше да го събуди, но не би я спрял.

Извърна глава и проследи извивката на ханша му, голото му рамо и тъмните коси на възглавницата. Бе решил да я остави сама да реши. Като че ли имаше избор.

Свали сатенената нощница и се притисна към гърба му. Долепи устни до гладката кожа на рамото и обви крак около бедрата му. Той обхвана коляното й и се обърна към нея.

Гейл докосна лицето му и го целуна.

— Антъни. Винаги ще те желая. Винаги.

Възбудените им тела бързо се сляха. Тя се придвижи върху него, потърси ръцете му и пръстите им се преплетоха.