Пол Седир
Окултна медицина (5)

Хирургия

Хирургът има ограничено поле за прилагане на своето изкуство. А освен това, той причинява на болния — в добавка към неговите болки, други, които няма възможност нито да избегне, нито да смекчи. Членът или органът, който той отстранява и който без истинско основание запазва, когато би трябвало да го зарови в земята или да го изгори, бива — според своя духовен изглед — сложен настрана, в запасите на невидимите работилници на Природата, откъдето излизат животинските и човешки тела. Те стоят там, натрупани в бездействие, лишени от напредък, а тяхното физическо вещество през това време бива отново напълно погълнато от почвата. Времето, когато духът на тези отсечени органи става годен за ново въплъщение, не съвпада с онова време, когато оперираното тяло, към което са принадлежали, освобождава своя дух; като последица от това, се явяват неуравновесености, недъгавости от раждане, неизлечими атрофии и чудовищни уродливости.

По съвест обаче, хирургът е задължен всичко да опита; но той трябва поне да има съзнание, колко много е отговорен, колко е безсилен и колко много му се налага да прибягва до съдействието на една върховна Сила. Неговата служба (помощ) е полезна; той е несъзнателен събирач на известни дългове; ако той не трябва да извършва операцията заради парично възнаграждение, нито с нехайство, все пак е задължен да действа, когато един добросъвестен диагностик (определящ болестта) го посъветва да направи операция.

Освен това, болният във всички случаи ще изпитва болките, които е заслужил да изживее; притъпяващите съзнанието лекарства само закъсняват отплатата; вижте само, как страда след пробуждането си хлороформираният, какъв пъкъл е за него деморфинизацията (свестяването)!

Трябва да се знае при това, че хирургът премахва последиците, но не и причините; без да говорим за общоизвестното появяване отново на някои болести, след година или дори десет години след операцията, нека помним, че отстранената с днешна операция болест ще се възроди отново, може би в следващото съществуване или по-късно; наследствеността е именно такова прераждане на някогашни болести и недъзи.