Пол Седир
Окултна медицина (2)

Устройство на човека

Ако разгледаме в човешкия състав физико-химическото тяло, електричната аура, флуидното тяло, тялото на страстите, мисловното тяло, земното човешко „аз“ с неговия двоен орган — индивидуалността и волята, несъзнателните тела, безсмъртния дух, средеца на различните възможни човешки „аз“ и, най-после, вечната душа, логично е да мислим, че и макар всички те да се проникват взаимно и всяка настъпила промяна в едно от тях да се чувства и от всички останали — би трябвало да има отделно лекуване за всяко от тези начала.

Психо-химическото тяло изисква веществени церове, повече или по-малко динамизирани (динамизъм значи неразделна връзка между силата и веществото), то изисква алопатия (лекуване с противоположни на болестта церове), хомеопатия (лекуване с церове, сродни с причинителите на болестта) и дори спагирия (лекуване с церове, съответни на звездите, планетите, стихиите и невидимите влияния).

Електричното тяло пък изисква калорични (топлинни) въздействия, светлинни, кинетични (двигателни), звукови и електрически.

Флуидното тяло изисква разни видове магнетизъм, дори прилагане на магия.

Тялото на страстите се лекува с психотерапия или чрез религия, както и мисловното тяло. Най-после, волята може да се лекува само с духовно церителство.

Да не забравяме, че всички тези съставки на човешкото устройство са в близко съобщение; всички тези лечебни похвати действат, всъщност, върху целостта на човешкия състав; те се различават само по вратата, откъдето влиза лечебното средство. Общо може да се каже, че колкото едно лечебно средство е по-възвишено, толкова и неговото въздействие е по-сигурно и по-всеобщо. Така, желязото въздейства на кръвта, после на костите, на нервите, на положителните флуиди; то едва-едва стига до тялото на страстите. Когато пък известен дух влиза в болния чрез мисловността — например при внушение — той действа сигурно върху цялата низходяща редица от по-долни тела на човека.