Пол Седир
Окултна медицина (14)

Изтънчени същини в човека

Всичко, което казахме за китайската медицина, хромотерапията, магнетизма и психотерапията, се намира в една индуска система, образувана от разни съставки: ведични, ведантични, тантрични съставки от йогачария и от хата-йога. Ще се опитам да я представя колкото се може по-ясно.

Индуските верски книги, наречени „Веди“, особено прибавените към тях „Упанишади“, определят, че природата има първична причина, Брахман или Парабрахма, която може да се определи само с тези изрази: „Нито това, нито онова“. Тази Единствена, Безкрайна, Вечна и Безусловна Действителност е лишена от каквото и да било окачествяване. Когато твори, тя се превръща на Брахман с даден белег и се проявява не само във Вселената, но и в човека, в следната троичност:

Атма, „аз“, върховна душа, неизменна, атомична, корен на битието, воля;

Пуруша, дух, животворно начало, огледало, енергия, мъдрост;

Пракрити, корен на веществото, променливост, преобразимост, разум.

Четвъртата индуска философска система — Санкхиа — е разумно и логично умозрително изучаване на пурушите, принадлежащи на отделни създания (люде, невидими същества), способни за развой с помощта на веществената вселена или Пракрити. Духът е живот, а първичното вещество се отъждествява с пространството. Да се занимаем по-подробно с предмета, който разглеждаме, под осветлението на тази философска система.

Човешкото тяло е образувано от смесици, в които влизат в различни размери сила и вещество. Когато настъпи болест, винаги се намираме пред нарушение на равновесието; последното може да бъде възстановено, като се действа било върху веществената страна на тялото, било върху силата в него.

От друга страна, всеки вид Пракрити извършва работата на Пуруша по отношение на другите видове, които са по-веществени от него. Магнетичното тяло е живот на плътското тяло, астралното тяло е живот на магнетичното и т.н. Като разглежда първичното вещество, Санкхиа вижда в него пространство населено от атоми, които получават от Духа движение по пет различни начина, Все по-груби един от друг; тези пет прости вида са татвите или същините; а те са следните:

1. Празнота, независим атом, Вселенско пространство;

2. Определено протежение, центробежно движение, кръгообразен въртеж, атмосфера;

3. Огън, животборен възел, движение, променливост, видове светлина, електромагнитни сили;

4. Протежение в равновесие, вода, бездействени флуиди, хранителни начала на органическия живот;

5. Пълно протежение, твърдост, установеност, окончателна форма.

Тези пет съставки, към които индуските Гуру (Учители) прибавят още две, неименувани, се намират от една страна извън човека, вън от неговото „аз“ и от друга в човешкото същество; те се явяват по този начин във вид на пет (или седем) съчетания. Ето названията на известните пет (имената на останалите две са тайни).

А) Духовни способности; Б) Умствени способности; В) Жизнени сили; Г) Сетива и чувства; Д) Действени органи.

Те съответстват по реда си на гореспоменатите същини, от които произхождат.

Това ни позволява да впишем анализа на човешкото същество в една таблица от (5×5)=25 квадратчета за философа и от (7×7)=49 квадратчета за индуския окултист.

А) Духовните способности, които образуват постоянното и неизменно тяло на душата, което плува в океана на превъплъщенията, се наричат шакти (сили); те произлизат от съединение на свръхземната сила със съществото на човешкия дух. Ще ги означа по реда на първата татва.

1. Слово, човешко „аз“, т.е. действителност; ритъм, число, период; съзнание, произведено от двете езотерични шакти — Ади и Чит; ларинкс;

2. Осъществяваща воля: творчество, телесни движения, умствени и магнетически движения, въздействие върху средата; слънчев възел (в нервната симпатична система);

3. Познание, съставяне на понятия, памет, размишление, съзерцание; ясновидски възприятия; последица от състоянията на съзнанието; чело;

4. Приспособимост, организъм, подбор, взаимно привличане между подобните; родова сила; гръбначен мозък;

5. Главна сила: съотношение, динамическо равновесие, средоточен телесен живот; причинност (Карма); разплодни полови органи.

Тези главни способности се обособяват в личността в психични способности, според същия ред.

Б) Умствени способности:

1. Съзнание или човешко „аз“, като област съдържаща всички възможности; чувство на самосъзнание, извън всяка обективност;

2. Мъдрост, благоразумие, вродено знание, самосъзната воля; личност в своето съвършенство; състояние на съзнанието, което е завършило всичко, що е било способно да опита;

3. Мисловна способност, която възприема, схваща, размишлява, въобразява си и мисли; преобразява обектите на сетивното познание в интуитивни пламъци на отвлечено познание;

4. Преходно желание; съмнение, сравняване, чувство; постоянно възраждаща се страст;

5. Средоточно човешко „аз“; себелюбие, индивидуализъм.

В) Жизнени сили: Петте животоносни дихания (Вайу) са означени по-нататък.

Г) Сетива и чувства; Сетивните органи са:

1. Ухо, сетиво за звук, за пространство, за разумност;

2. Кожа, сетиво за движение, за постигане;

3. Око, сетиво за форма и цвят; то получава и излъчва;

4. Език, сетиво за вкус, бездеятелно възприятие, усет към приспособяване;

5. Нос, сетиво за мирис, опитване на храната; при животните — усет към разплодяване; бездеятелно възприятие.

Д) Действени органи. Изразителните органи са:

1. Глас, слово, творческо сетиво; нерви;

2. Китки на ръцете; ръкодвижение; външна изработка, мускули;

3. Стъпала на краката, местене; сетиво за развитие на топлина и на животоносен огън; скелет;

4. Задно черво, пикочен канал; изпражнения, жлези, пот и др.; кръвоносни съдове;

5. Полови органи; първоначално неподчинени на волята, отпосле тяхната дейност може да бъде управлявана от човека; гръбначен мозък.

Има, казва „Чарака Самхита“ четири течности необходими за физиологичния човешки живот; те са следните:

1. Кръв;

2. Животоносен дъх (нервен флуид), който тече по нервните канали (Нади); той е лек, студен, подвижен и петорен;

3. Жлъчка (Пита); тя е топла, горчива, зехтиноподобна, с вкус на сурово месо; нейното действие е умерено, тя е петорна;

4. Слюнка (Слешма); тя е студена, влажна и сладка; бездеятелна; тя е прибавка към стомашния сок; и тя е петорна.

Тази специална физиология се развива по следния начин.

Петте животоносни дихания у човека са:

1. Удана, в гърлото, ставите, ръцете и краката; бял средец; произвежда вик и говор; държи тялото право;

2. Виана, в гърдите, глезените, бедрата и ушите; жълт средец, произвежда растеж и потене;

3. Прана, в сърцето, носа, гърлото, палеца на крака и нервния възел; червен средец; произвежда жизнена топлина, вдишане и кашлица.

4. Апана, в бедрата, коленете, бъбреците, свещената кост и задното черво; румен средец; произвежда похота, смилане и изпражнения, както и издишане;

5. Самана, в пъпа и наоколо; в половите органи, чиято служба управлява; млечно-бял средец; причинява равновесие и здраве.

Тези дихания на животоносния огън влияят върху умствената дейност и върху темперамента на тялото; те могат да бъдат смутени от храната и от телесна или мозъчна умора.

Други пет дихания от втори разряд хранят костите и кожата; те са описани в „Атарва Веда“.

Петте вида жлъчка са:

1. Тази на сърцето, която поддържа паметта и чувствителността;

2. Чернодробната жлъчка;

3. Храносмилателният сок, по естество огнен;

4. Течността в очите, която причинява зрението;

5. Мазните отлагания, хранители на пигмента.

Петте вида слюнчен сок са:

1. Мокрота на съчленията;

2. Течност в гърлото и раменете;

3. Стомашни слизести течности;

4. Слюнка в устата;

5. Течности в главата и частно в очите.

Като запомним казаното, нека се върнем към татвите.

Тези пет редици от по пет същини се намират в гъста смес; при това, най-веществената от тях е съединение от другите четири, които я предхождат приблизително по начина, изразен в таблица 1.

img:{tabl_1.png}