Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Médecine occulte, (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
nikwayne (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Пол Седир

Заглавие: Окултна медицина

Издание: второ

Издател: Издателство „Логос“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2000

Тип: философски текст

Националност: френска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6342

История

  1. — Добавяне

Психиатрия

Хипнотизмът и разните видове внушение съставят по-ненормални и по-слабо действащи лечебни средства от простия магнетизъм. Те лекуват в сравнително малко случаи, но дори и тогава винаги оставят върху душевното състояние на болния отпечатък, който се изражда твърде лесно в неотстранимо зло.

Никой спиритуалист не трябва да си служи с тях под никакъв предлог; те са буйни, злотворни средства със съдбоносни последици.

Психиатрията или психотерапията, както я проповядва днешната наука, е един вид словесно внушение, отправено към ума на болния; към разсъдъка, логиката и чувството лекарят прибавя тройния магнетизъм на погледа, ръкодвижението и гласа. Виле дьо Лил Адан е дал чудесен пример за тази мощ в своята творба „Акедисерил“.

В древността Сократ правел същото на площада, пред гражданите.

Но и в този случай, за да може операторът да запази цялата си мощ, най-важно е да се държи на духовно разстояние и да остане безстрастен. Той трябва да желае горещо да внесе подобрение, да излекува; но тази жар трябва да остане в неговото психическо поле и никакво друго желание да го не смущава.

Психиатърът трябва да се ръководи от нравствени и научни начала, да има ясно съждение, образован и възпитан ум, голяма тактичност, силна памет, изразителен говор, лъчезарност и индивидуална самобитност, която се налага на колебливото внимание на безволния човек и на неврастеника.

Човек е едновременно и машина и духовен ум.

Машината в човека е вегетативният живот, който следва своя път по симпатическата нервна система без намеса на волята; в машината се проявяват и развиват човешките нагони. Духовният ум е двоен. Когато двигателните и сетивни нерви довеждат впечатленията до гръбначния мозък, за да предизвикат отзвук от тях, човек действа като подбудително същество, като център на усещанията, чувствата и възприятията.

Когато тези впечатления стигнат до главния мозък, разсъдителното същество в човека, неговият умствен център поражда представи, понятия, идеи. Те са цветове на усещанията и след време и дълга работа се превръщат на плодове, стават способности на човека.

Следователно, психиатърът трябва да умее да въздейства върху душата на болния, както пианистът свири върху клавишите на пиано; той трябва да умее да предизвиква любопитство, учудване, страх и всички други чувства, като ги кара да се пораждат от изкусно предизвикани усещания и впечатления; а след това да може да извлече от тези чувства представи, понятия, вериги от мисли, разсъждения, идеи, замисли; и това трябва да се извърши така, че болният да се пробуди полека-лека, да дойде напълно на себе си и да добие отново способността да бъде занапред свой собствен изцерител, а не да понася цял живот бремето на чужда, натрапена мисъл, която ще му действа като полицейска заповед.