Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Médecine occulte, (Обществено достояние)
Превод от френски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Чародейна медицина

Сега стигаме до чародейната медицина, която се придружава от многобройни и сложни окултни действия.

Тя се състои, в най-съществения си вид, от няколко необходими съставки:

От оператор, надарен с мощ;

От невидима, обективна сила;

От веществена опора: камък, пръстен, пергамент, мумия;

От известна формула или особен обред, предписани за случая.

Парацелзий пише за този вид медицина, а преди него тя била известна на всички древни народи; и в наше време някои селяни, когато са настроени добре за разговор, съобщават за предания от същия вид.

Този начин за лекуване се развива напълно в обредното жертвоприношение, за което ще стане дума по-долу. Формулата е негова чудотворна светкавица. Всички народни предания съобщават лечебни формули, които, ако се изговорят по особен начин и се придружат от определен обред, носят изцеряване. Това вярване съдържа цяла редица от съставки, чиито произход можем да узнаем от индуската Гупта-Видия (наука за тайното познание, окултизъм, тайно учение).

Мантрамът (санскритско название на чародейното заклинание) бил отначало самороден израз на общонароден израз на молитва, отправена към едно или друго божество. Всяка от четирите индуски „Веди“ съдържа по една „Самхита“, т.е. сбирка от мантри. А пък четвъртата Веда — „Атарван“, се състои единствено от чародейни формули, предназначени за жертвоприношения и заклинания. Всеки мантрам е извлечение от свещен химн, състоящо се от един или няколко стиха и изразяващо завършена мисъл, а в същото време образувани от гласни и съгласни звукове, системно подбрани и наредени, за да предизвикат, щом се произнесат с висок глас, или с нисък глас, или пък безгласна (на ум), особени трептения в невидимата, изтънчена атмосфера (акаша).

Първоначално, в доведийския период, тези формули били прост повик на болния, притеснения или бедния към божеството за помощ. Когато главните брамини от Рам-Чандра изнамерили санскритското писмо, за да напишат четирите „Веди“, съдържащи откровението, четирите „Дхарма-Шастри“, съдържащи преданието, първите няколко „Пурани“, съдържащи митологичния езотеризъм, и двете езотерически „Итихази“, те съчетали фонетичните и прозодични форми на свещените химни по такъв начин, така че да съдържат за посветения следните съставки:

1. Точен, буквален смисъл, от гледище на вярата и благочестието;

2. Умозрителен смисъл, един вид мнемотехническа алгебра (лесно запомнима), от гледище на философията, психологията, алхимията, космологията, богословието, социологията и мистиката;

3. Практично-окултен смисъл, засягащ всички езотерични науки и изкуства: гадателство, таоматургия, естествена магия, метеорологична и вероизповедна магия, психургия и медицина във всичките й отрасли.

Такива са някои от приложенията на санскритските формули — поне онези, които не се държат в дълбока тайна.

По-близо до наше време виждаме същата метода, че се употребява от халдейските учени мъже във Вавилон и от еврейските равини след Соломон. Този цар-жрец и неговият баща били двамата посветени; това, което са оставили написано, често пъти не се дължи на тях, а е написано по вдъхновение от ангела, който ги е учил. И, като всеки език, еврейският също притежава своя собствена херменевтика (тълкуване); във всички викове за отмъщение, във всички страстни молби, във всички горещи възхваления, които се срещат в „Псалмите“ или в „Песен на песните“, равинът е проучил начините на произношение и ударенията, преброил е буквите, установил е прозодията (правилното произношение), предписал е по какъв начин да се декламират, според това, което е знаел за тайните съотношения, които привързват всяка еврейска буква към един ангел на Йехова или към някой природен дух. Дори и по-късно, чак в наши дни, истински вярващият израилтянин повтаря с вяра същите тези звукове и ритми, които стигат до същите духовни посредници, макар че днес те ще да са се, навярно, доста отдалечили.

Също и мюсюлманският суфи декламира, без да се умори, хилядите стихове на „Корана“, които му са предписани от верското братство.

Също така, най-после, европейският селянин, който е наследил от някой стар овчар изцапана и окъсана книга с магически заклинания, повтаря, без да знае смисъла им, редица обредни формули от католическата църква или от православната, макар че невежествените поколения в продължение на векове са ги изменили до неузнаваемост.

И така, в началото на всяка религия има пролетен период на ревностно вярване, когато господства открито Божествената мощ на Основателя; тези или онези от Неговите думи биват напоени от самородния вик на наивно себелюбие или на повелителни нужди със земна и човешка жизненост, а благочестивите и вярващи виждат нагледно, че тази и тази формула цери тази и тази болест или предпазва от такъв и такъв нещастен случай. След време, тази формула влиза в постоянна употреба; отпосле се намесват богословите, които узаконяват, систематизират и — изтънчени в духовно разбиране — съграждат, както направили брамините, пълна синтеза (обобщение), като си служат с белезите на азбуката, като че са градежни камъни.

Но това, което е станало при зендския (староперсийския) език, на първобитния китайски, на староеврейския, сирохалдейския, арамеския и коптския, се оказва вярно и за всички други говори и наречия; защото човек не може сам да изнамери говор; необходимо му е невидимото сътрудничество на някой проводник на Вселенското Слово, което е създало света и е негов духовен глас или посредник.

Така са създали в Индия „науката на подземията“ — особен способ да се записват подробно звуците с тайни знакове, за да не може всеки да ги произнесе; по този начин кръговете от кабалисти скрепили, чрез правила за ударения, точки, черти и „корони“, своите открития според звуковата магия, като установили същевременно законодателния философски и езотеричен смисъл на „Тора“ (Мойсеевото петокнижие); също така и върху разнищената книга от остатъци на еврейски и будистки псалмопения, заседнали в хаотичното византийско време, средновековната верска ревност изплела възвишеното църковно пеене — мантрам и суара на католичеството; не е никак чудно, че днес археолозите изриват и разрязват тези модулации (преминавания от една гама в друга), надявайки се да открият в тях с помощта на пресмятане непознатата акустика (наука за звуковете).

Изобщо, магьосникът работи според определени, строго установени, заветни правила. Неговата воля може да раздвижи цял кръг от повече или по-малко високи невидими същества; неговите сили могат да се ограничат с изцеряване само на една болест, или на няколко, или с произвеждане на едно или друго чудно явление; той може да действа от разстояние, или пък трябва да се намира при болния; той може или само да облекчава болки, или да променя болестта, или някога да я унищожи; най-после, неговата дейност е подчинена на много условия: час, място, изглед на небесния свод, предмети, вещества, осветления, формули, лично състояние, положение на звездите и др. Малко по-нататък ще видим, че магията, ако се разбере по този начин, става наистина положителна наука, хиперфизическа механика, която има свои методи, закони, формули, уравнения, опити и инструменти.