Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Médecine occulte, (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
nikwayne (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Пол Седир

Заглавие: Окултна медицина

Издание: второ

Издател: Издателство „Логос“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2000

Тип: философски текст

Националност: френска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6342

История

  1. — Добавяне

Лекуване с невидими сили

Ако болният и лекарят не сполучат, те ще потърсят помощ вън от земята; ще се обърнат към Невидимото.

Най-проста метода за това е методата на спиритиста; със спиритизъм се занимават не само мъжете и жените от бялата раса, насядали около маса или изпаднали в транс, но и людете от всички племена, които в гората, на ливадата, в планината, в развалините, в пустинята или в пещерите призовават душите на своите покойници — тихом или с викове, с или без жертвоприношения.

Всички знаят, че тази метода е несъвършена от критична гледна точка на полученото съобщение и че е уморителна за участниците; човекът е същевременно жрец, изкупителна жертва и тамян; естествено е, следователно, че тази метода изморява участниците; старите мъдреци умеели да избягват от тези неудобства; ще видим как са постъпвали те в тези случаи.

Да се поровим и сега в огромното съкровище от брамински предания.

Тук трябва да напомним набързо мястото на Индия в церителното изкуство. Именно „Тандияма-Брахмана“ на „Сама-Веда“ и „Самхита“ на „Атарва Веда“ съдържат най-старите лечебни мантрами. Авторите на тези книги знаели, че всяка болест е дело на известен бог, и за всеки има цяр. Следователно, логично би било да се действа пред този бог (деват): изчезне ли причината, ще изчезнат и нейните последици. Тук трябва да прибавим, че тези стари теософи знаели, че тези девати, от своя страна, са просто служители на Съдбата; те могат да отиват само там, където Господарите на Карма им заповядат да отидат; следователно, още по-сполучлива терапевтика би било да се облекчи Кармата, а това може да стане обикновено чрез примирение със съдбата, или чрез пречистване на желанията, а в изключителен случай — чрез намеса на някой бог или на състрадателен човек.

Книгата „Самхита“ на Атарва Веда съдържа медицинска част, наречена „Аджур-Веда“, за чиито легендарни автори трябва да се кажат няколко думи.

Богатството на браминската митология е такова, че качествата на всяка от нейните личности не са ясно определени. Много богове се славят като церители. Преди всичко такъв е Агни, едничкият и многообразен Огън; после идва Сома, първоначалната Вида, чието име се прилага към всички невидими и видими безвредни течности и флуиди, обективни и субективни. От всяко гледище, Агни е пламъкът на жертвоприношението, а Сома — възлиянието в чест на боговете, млечният сок, който им утолява жаждата и продължава безсмъртието им. Рудра, червеният, ревачът — е бог на всички бури — земни и космически; той е разрушител и животворец; той наказва престъпленията чрез болести и отстранява последните чрез сома и амрита (амброзия). Марути са четиридесет и деветте сина на Рудра от Пришни — кравата, пластично, хранително вещество, земният облак, водната косминна пара, породена от въздействието на огненото начало върху първичното вещество. Тези Марути са също церители; те работят заедно с Индра, пламенният, войнственият, победителят на злите духове.

Но двама най-добри лекари-богове по предимство са близнаците Асвини; те са синове на видимото слънце, Сурия, и на Сараниу, дъщеря на първичния Агни или на неговия брат Тващри, ковачът. Сараниу, като не можа да понася Сурия, оставя сянката си на свое място и намира прибежище на земята под вид на кобила; нейният съпруг я настига под вид на жребец; така че близнаците са рожби на слънчевото електричество и на междузодиакалното вещество. Те са — нека го кажем ясно — двата магнетични тока — единият деятелен, а другият възприемлив; първият се поражда преди зората, а вторият — след вечерния здрач. И двата тока имат много голяма сила на движение; в това отношение напомнят двойната змия на Хермесовия жезъл, който изразява същата идея, но много векове по-късно.

За брамина церителният деец е свръх-физична сила, променлива по естество — ту положителна, ту отрицателна, притежаваща всички качества на огъня, като очистител, преобразител и унищожител. Този деец произхожда от съединенията на слънчевия огън със земния магнетизъм; той стига до върха на своята сила в миговете, когато физическият живот променя своя застой и следователно той трябва да бъде използван или преди разсъмване, когато болният се е вече пробудил, или пък след мръкване, когато е заспал; това са, в действителност, часовете, когато треската, т.е. органическата борба удвоява силата си.

Тези близнаци посветили Индра, който пък, от своя страна посветил Баратваджа; и науката била предавана последователно на Пунарвазу, а после на ритите Агнивеза, Била, Джатуварна, Парасара, Харита и Карпара. Агнивеза написал „Чарака Самхита“ — най-добрата и най-стара от известните енциклопедии по медицина.

Щом знаем вече тайния целебен деец, остава ни само да намерим средствата, чрез които ще имаме на свое разположение помощта му.

Един общ закон управлява и магическото призоваване, и жертвоприношението на древните многобожници, и молитвата, която християнският свят отправя към своите светци. Тези светци — все едно, дали са наистина съществували телесно на земята или не, играят в егрегора на християнството роля, подобна на онази, която са играели героите, полубоговете, и боговете на древните митологии, макар че ролите им не са тъждествени. В това мнение няма нищо неблагоговейно по отношение на вселенското Слово, което почитаме дълбоко: Иисус Христос и Неговата Майка заемат съвсем изключително място, вън от всички познати пантеони. Езическите богове имат само митично и символично значение, а Господ Христос и Майка Му са действителни лица.

Когато човек има слабостта да се обърне към някой посредник между него и върховния Бог, ето в главни черти, какво се случва.

Този деец се намира някъде в невидимите области; но представата, която благочестивият има за неговото съществуване и надеждата, която възлага на него, съставят необходимата телеграфна жица, без която нищо не може да успее.

Тогава трябва или човекът да отиде при Бога, или Бог да слезе при човека. Трябва, както и да е, да се намери някакъв път, още повече поради това, че все пак просителят ще бъде принуден да се безпокои. А знае се, че всичко влияе върху всичко; всичко има връзка с всичко. Този дявол, този бог, или този светия притежават по необходимост върху тази земя определена свръзка с някои форми, с някои места или с някои мигове.

Оттук произхожда необходимостта от наука за жертвоприношенията, за съответствията и за литургията. Желанието на благочестивия трябва да се облече в невидима аура с помощта на определени звукове, цветове, приноси (животни, растения, предмети и др.) — било веществени, било нравствени, както и с посредството на определени благовония (кадене или ръсене), форми (знаци, пентакли, янтрами, чертежи, написани букви и др.), числа, часове и места, които езичниците многобожници определят по астрологичен път, а християнството, повече освободено от установени форми, познава с помощта на своето тълковно богословие, основано върху живота на Иисус Христос и допълнено за народа от предания за разни чудеса на светиите.

В този магичен обред (искам да кажа просто: в това създаване на астрален „образ“) представата на вярващия е най-главното нещо — център, а неговата воля е радиус, що води към целта; неговата обредна наука или неговото предано усърдие съставят духовния живот на този образ, а одичните (флуидните излъчвания) на предметите и веществата, както и усилията, посветени на тази цел, ще образуват тялото на неговото желание — и това тяло действително, обективно, толкова по-живо, колкото е по-голямо значението и по-силна волята на оператора — тяло толкова по-светло, колкото е по-слабо себелюбието, което кара този човек да действа, и колкото е по-силно неговото безкористие.

И така, този малък пратеник, когото постоянно свързва флуидна нишка с неговия породител, тръгва в областта на невидимото, носещ на себе си багрите и отличителните знаци на онзи бог или светия, към когото е отправен.

Той може да изгуби пътя си; тогава операторът се измъчва до изчерпване на силите си да го поддържа несъзнателно; богът се явява и молбата не бива изпълнена; понякога дори страданието на болния се усилва.

Той може да бъде спрян от някоя пречка, преграда или пропаст: тогава операторът също се изтощава еднакво безуспешно, поради обратния удар, който получава.

Най-после той може да бъде приет от трето лице; последното — добро или зло — може тогава да се види нападнато и от човека, и от бога, понеже и единият, и другият са били измамени. Вследствие на това, се явяват сътресения, необясними страдания и отлагане на успеха.

Ако нищо подобно не се случи, богът или светецът изпълняват молбата, когато има с какво да извърши желаното, но в замяна на услугата задължава с отплата просителя; последният, не познавайки своето бъдеще, приема изплащането, установено от благодетеля; защото добре трябва да се знае, че никое създание, бил самият бог на Млечния път, бил свети Антонии Падунски, не може да дава; тези същества могат само да дават в заем, но ще трябва да им бъде изплатен заемът в определен миг — все едно, дали това ще стане след десет години или след десет века.

Такъв е пътят, който трябва на сила да следват последователите на всички обредни вероизповеди. В този вид изравняване, което правя между древните богове и християнските светци, няма нито неблагоговейно, нито нападателно намерение. Египетският пантеон, друидският (на галските жреци), етруският, гръцкият и латинският са напуснали нашата земя; те управляват някой друг кът от света или пък се уповават на по-силни от себе си. Ще дойде ден, когато и християнският пантеон с изключение на Христа и света Богородица, ще отиде някъде „другаде“, както казва поетът.

Мощите, поклонничествата, светите места и църковните оброци са съществували хиляди години преди християнската църква.

Кажи-речи всички хора се молят себелюбиво и подаряваш десетаче, за да получат сто лева; следователно кажи-речи всички вършат магьосничество, без да подозират това.