Астрид Линдгрен
Кале Детектива (17)

Седемнадесета глава

Великият детектив Бломквист лежеше, удобно изтегнат под крушата. Да, сега вече той беше Велик детектив, а не само Кале. Дори вестникът, който държеше в ръцете си, го потвърждаваше. „Кале Бломквист, Велик детектив“ пишеше под неговата снимка. Естествено, човек очакваше да види зрял мъж с изсечени черти и пронизващ поглед. Момчето на снимката приличаше съвсем на Кале, но какво да се прави. Поместени бяха също снимките на Андерс и на Ева-Лота, само че малко по-надолу.

— Сигурно сте забелязали, млади момко — обърна се Великият детектив към въображаемия си слушател, — че цялата първа страница е посветена на онзи най-обикновен случай с кражбата на бижутата, който разкрих наскоро, докато нямах друг ангажимент.

Въображаемият слушател, естествено, го беше забелязал и не криеше възхищението си.

— Трябва да сте получили голямо възнаграждение, господин Бломквист — предположи той.

— Да, така е. Доста солидна сума получих, но я разделих с госпожица Лизандър и господин Бенгтсон, които ми оказаха неоценима помощ. В интерес на истината, става дума за десет хиляди крони, които ми даде господин Йостеборг, банкерът.

Въображаемият слушател удивено плесна с ръце.

— Вярно, сумата не е незначителна. — Господин Бломквист подръпна разсеяно няколко стръка трева. — Както знаете, не работя само за пари. Моята единствена цел е да освободя обществото от престъпността. Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Лорд Уимси и вашият покорен слуга — ето четирима специалисти, които няма да позволят злодеите да останат ненаказани.

Въображаемият слушател изтъкна съвсем основателно, че обществото е много задължено на господин Бломквист и на неговите колеги за преданата им дейност в полза на обществото.

— Преди да се разделим, млади човече — продължи детективът и извади лулата от устата си, — искам да ви уверя, че не си заслужава да се вършат престъпления. Честността е най-добрата политика. Дори и Артур Стрьом го сподели веднъж с мен. Искрено се надявам, че там, където е сега, той си дава още по-ясна сметка за това. Така или иначе, очакват го поне няколко години размисъл. А като си мисля за чичо Ейнар, имам предвид Ейнар Линдерберг, чудя се как такъв млад човек е успял да кривне от правия път. Дано наказанието му помогне да стане човек. Защото, както казах преди малко, не си заслужава да се престъпва закона!

— Кале!

Ева-Лота подаде глава през процепа в оградата.

— Кале, какво си се излегнал с поглед, забит в небето? Защо не дойдеш тук? С Андерс се каним да идем до центъра.

— Довиждане, младежо — сбогува се Великият детектив. — Госпожица Лизандър ме вика, а, между нас казано, след време възнамерявам да се оженя за нея.

Въображаемият слушател поздрави госпожица Лизандър за избора й.

— Е, тя още не знае това — призна чистосърдечно Великият детектив и подскачайки на един крак, се отправи към процепа в оградата, където го очакваха току-що споменатата госпожица и господин Бенгтсон.

Беше събота вечер и градчето тънеше в тишина и покой. Ева-Лота, Андерс и Кале крачеха бавно по Главната улица. Цветовете на кестените отдавна бяха опадали, но в градинките пред къщите вече бяха нацъфтели рози, теменуги и камбанки. Децата поеха към работилницата за щавене на кожи. Фредрик с дървения крак беше готов и чакаше полицая Бьорк. Кале, Ева-Лота и Андерс постояха, за да чуят някоя и друга от неговите случки от живота. След това продължиха към Прерията.

— Я, ей ги там Сикстен, Бенка и Йонте — възкликна внезапно Андерс и очите му засвяткаха възбудено.

Кале и Ева-Лота пристъпиха по-близо до своя водач. Воините на Бялата роза приближиха воините на Червената.

Срещнаха се. Съгласно мирния договор водачът на Бялата роза трябваше да се поклони три пъти и да каже: „Зная, че не съм достоен да стъпвам по земята, по която и ти стъпваш, господарю!“. Предводителят на Червените рози наблюдаваше противника и чакаше. Ала предводителят на Белите рози само подхвърли презрително:

— Защо не се гръмнете?

Радостна усмивка озари лицето на водача на Червените рози.

— Война, така ли?

— Да! — драматично се удари в гърдите предводителят на Белите рози. — Да, това означава война между Бялата и Червената роза. Хиляди и още много хиляди храбреци ще паднат в боя и нощта на смъртта ще ги погълне.