Включено в книгата
Оригинално заглавие
Britt-Mari lättar sitt hjärta, (Пълни авторски права)
Превод от шведски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

15 февруари

Мила Кайса,

Вчера и лицеят, и гимназията имаха спортен ден.

Времето не би могло да се нарече идеално за ски, защото снегът е доста размекнат, но с подходящата вакса успяхме да се справим и да стигнем до гората. А там беше великолепно!

Чувствах се страхотно елегантна в новия си скиорски панталон — нали си спомняш, получих го за Коледа, а след банята в езерото беше чист и изгладен, и с червения пуловер. Изобщо не се опитах да закопчея анорака си, защото щях да скрия пуловера, а аз исках всички да го видят и да пребледнеят от завист! Аноракът ми е светлосин и има качулка. Казваш, че това не те интересува? Добре, тогава ще ти разкажа нещо друго.

Родителите на Анастина имат малка хижа, разположена на около пет километра от града. Тръгнахме натам. Анастина, Мариан, аз, Бертил и още няколко, за които обаче не съм ти разказвала.

В последната минута се появи Стиг Хенингсон и се присъедини към компанията. Аз все така не мога да го понасям, а знам, че и Бертил не го харесва. Последното ми доставя известно удовлетворение. Но не мога да не призная, че Стиг е фантастичен скиор. И не е чудно, след като баща му всяка зима го праща някъде високо в планините! Стиг, естествено, използваше всеки удобен случай да ни покаже превъзходната си техника. Карахме направо, без да търсим пътеки, и понеже около града се издигат много възвишения, той се спускаше стремително по склоновете, за да ни демонстрира какво умее.

Забелязах, че настроението на Бертил падна под нулата. Не защото му завижда — той не е такъв, пък и самият той е чудесен скиор. Но всеки, който види надменното лице на Стиг след поредния елегантен завой или нещо подобно, може да заболее от жлъчка. Във всеки случай аз пламенно се молех поне веднъж да се провали с гръм и трясък. И не смей да ми твърдиш, че мислите нямат мощ! Сигурна съм, че именно моето пламенно желание, съчетано с един нахален корен, стана причина за падането на Стиг. Впрочем падането не беше никак елегантно. Просто пльос! — и готово. Сигурна съм, че всички с дълбоко удовлетворение проследихме как Стиг се изправя с мъка, проклинайки коварния корен, и изтупва снега от елегантния си скиорски екип. А аз благодарих на коренчето, което бе подало нослето си от снега точно в подходящия момент.

След това дребно произшествие пристигнахме в хижата превъзбудени. Влязохме вътре и запалихме огън. Дебелите букови цепеници запращяха весело. Всеки извади каквото носеше за ядене, и го сложи на масата. Отначало беше много задимено, но после се оправи.

Сигурно знаеш какъв апетит добива човек, след като покара ски! Нахвърлихме се на храната като хищници. Набързо погълнах две големи филии с шунка, едно хлебче със салам и едно със сирене, изпих огромна чаша какао и установих, че все още съм гладна. За щастие открих в чинията филия със сардини и я грабнах. В хижата беше толкова приятно, че решихме да потанцуваме. Има грамофон и плочи от края на миналия век, но въпреки това беше адски весело. Скиорските ботуши не ни попречиха да подскачаме като луди.

Само ако знаеш какъв прекрасен глас има Бертил! Докато танцувахме, той пееше:

— Нека се понесем в ритъма на валса, а ти ме прегърни…

За малко да го направя.

След като се налудувахме, сложихме още дърва в огъня, насядахме около камината и се разприказвахме. Отначало си подхвърляхме обичайните глупости и малко или повече иронични забележки. Говорихме за училището, за учителите и постепенно стигнахме до плановете ни за бъдещето.

— Аз няма да чакам до матурата — започна Анастина. — Искам да се омъжа възможно най-скоро.

— Да, но за кого? Според мен това е най-важният въпрос — отбеляза Мариан.

Сигурно ти се струва невероятно, но според мен бедничката Мариан е влюбена в Стиг.

Във всеки случай заговорихме за брака.

— Какви качествата трябва да притежава бъдещият съпруг или бъдещата съпруга? — попита Анастина.

Всички се замислиха. Бертил отговори пръв:

— Трябва да е вярна!

— Трябва да готви хубаво — извика Оке, който мисли само за ядене.

— Той трябва да обича книгите и децата — казах аз.

— Искам да ме обича вечно — въздъхна замечтано Мариан.

— Искам да има здрав дух в здраво тяло и пари в банката — заключи Анастина.

Докато ние обсъждахме качествата на идеалния съпруг и идеалната съпруга, Стиг се полюляваше на стола с обичайната си надменна усмивка. Когато дойде неговият ред, заяви:

— Според мен тя трябва да танцува хубаво, да умее да флиртува и не бива да ми прави сцени, ако реша да се позабавлявам с някоя друга.

— Каква глупост! — възмути се Бертил. — Ако още на седемнайсет имаш такива възгледи, какво ли ще стане от теб, като остарееш!

— Ще стане още по-голям циник и егоист! — извиках аз.

hija.png

Всички укориха Стиг за възгледите му. Особено Мариан се прояви като пламенна защитничка на верността. Мисля, че се е почувствала лично засегната.

— Вие сте еснафи — отсече надменно Стиг. — И се държите детински. Човек трябва да гледа на живота реалистично. Животът не е неделно училище в църквата, повярвайте ми.

— Този път по изключение си прав — кимна Бертил. — Но ако ние, младите, мислим като теб, животът няма да стане по-добър.

Бертил изглеждаше силно засегнат. Знам, че идеалът е тема, която много го вълнува.

Както и да е, веселото настроение отлетя и решихме, че е време да се прибираме. Слънцето бързо се приближаваше към хоризонта и трябваше да побързаме. Горчивият вкус от изказванията на Стиг изчезна почти веднага щом се качихме на ските. Залязващото слънце оцветяваше снега в розово, дърветата и храстите хвърляха сини сенки. Полетяхме към града с висока скорост.

С Бертил през цялото време карахме заедно, но не говорехме. Сбогувахме се пред нашата врата, но той се върна при мен и рече:

— Аз обичам книгите. Обичам и децата.

После се завъртя на ските и се отдалечи. Аз стоях и зяпах подире му с отворена уста чак докато Сванте се показа на прозореца и ми се скара:

— След като прогони бедното момче, можеш спокойно да си влезеш.

Намерих го в кухнята да събува мокрите си ботуши. Седнах насреща му и започнах да се събувам и аз. Йеркер ни наблюдаваше сърдито — в неговото училище нямаше спортен ден.

 

 

Майкен беше поканила лесничея Алмквист на вечеря. Или по-скоро мисля, че той се е самопоканил. Тази любовна история се развива абсолютно последователно. Той очевидно е пламнал веднага и доколкото мога да преценя, в момента се намира в стадий на пълна убеденост, че толкова съвършено същество като Майкен се е появило на света по погрешка и мястото му е в небесните селения при ангелите. От своя страна Майкен го гледа по начин, който не предвещава нищо добро за домакинството на семейство Хагстрьом.

На масата цареше весело настроение. Стана още по-весело, когато Моника изведнъж отвори човчицата си и попита лесничея:

— Сванте казва, че си влюбен в Майкен. Вярно ли е?

Майкен се изчерви, лесничеят и Сванте изглеждаха почти еднакво смутени. Мама спаси положението, като заговори по друга тема, а останалите с мъка удържаха смеха си.

— Никой не ми отговаря, когато питам нещо — промърмори обидено Моника и облиза лъжичката си.

Когато приключихме с яденето, Сванте погледна Моника, преглътна ваниловия пудинг и избухна в смях. Не беше трудно да се отгатне какво мисли. Гръмкият смях премина в кискане, а закиска ли се веднъж, Сванте не може да спре. Направо е неудържим. Аз, естествено, също се разсмях и въпреки че неколкократно се ощипах по крака, не можах да спра. Татко ни изгледа строго, но нищо не помогна. А Моника, която се смее винаги щом види някого да се смее, разтегна устни в широка усмивка, която разкри всичките й бели зъбчета, и се присъедини към смеха ни. По някое време си казах, че ще ми е много интересно да видя колко време ще издържи мама да остане сериозна. Едва го бях помислила, когато госпожа директоршата се изсмя звънко. Това отвори и последния затворен кран. Татко също се засмя и цялото семейство се смя, докато ни излязоха сълзи на очите.

Татко пръв избърса сълзите от очите си и се обърна към мама:

— Дали някой в града има толкова зле възпитани деца като нашите?

— Не ми се вярва — отговори все още задъхана мама. — За да бъдат толкова зле възпитани, значи първо сме ги възпитали много добре.

За съжаление не можахме да разберем какво е мнението на лесничея, защото той побърза да си отиде. След като го изпрати, Майкен въздъхна и рече:

— Май е по-добре направо да отида в манастир. Никой нормален мъж не би взел момиче с такова семейство.

Моника се покатери на скута й и попита с ангелска невинност:

— Този чичко, дето беше тук и все се изчервяваше, той ли е влюбен в теб? Сванте казва така.

Майкен скочи като ужилена и Сванте разбра, че е крайно време да се скрие на сигурно място. Изтича в килера на Йеркер и едва успя да тресне вратата, преди Майкен да я е подпряла с крак.

— Излез, страхлив негоднико! — изкрещя вбесено тя. — Излез и ще видиш звезди посред бял ден!

— Още не съм станал звероукротител — отговори зад вратата Сванте. — Ще чакам по-добри времена.

И Майкен се отказа.

Ала когато към девет Сванте падна в топлото си легло, уморен от преживяното през деня напрежение, се оказа, че някой е пъхнал под чаршафа му две рендета. Странно защо, но дотича първо при мен и ме обвини, че съм му изранила задните части. Аз, естествено, спокойно му обясних, че всеки ден заслужава да получи такъв урок, но че аз нямам нищо общо.

— Значи е била Майкен. Но понеже знам, че в момента не е с всичкия си, й прощавам — кимна великодушно Сванте и пак си легна.

Английската граматика и учебникът по география лежат на нощното шкафче и ме гледат обвинително. Съжалявам, но за днес ще трябва да се сбогуваме.

Изпращам ти най-сърдечни поздрави

Брит-Мари