Включено в книгата
Оригинално заглавие
Britt-Mari lättar sitt hjärta, (Пълни авторски права)
Превод от шведски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

28 ноември

Мила Кайса,

За щастие ноември свършва. Харесвам почти всички месеци, но мога да мина и без този.

В английските книги младите момичета излизат с удоволствие даже при много лошо време. Особено им е приятно дъждът да облива лицата им, защото от това получават забележително красив тен. Завиждам им, но не мога да правя като тях, защото дъждът в Англия явно е друг. Признавам честно, че опитах няколко пъти — оставих дъжда да плиска по лицето ми, но ако ти кажа, че е подействал, ще излъжа. Вместо да се сдобия с кожа като ябълков цвят, на каквато се надявах, просто измръзнах. Прибрах се вкъщи, трепереща от студ, и когато се погледнах с очакване в огледалото, установих, че изобщо не съм станала по-красива. Само дето бях доста посиняла. Оттогава не прилагам английския метод и бързам към къщи, сгушена под чадъра като малък сив воден плъх.

Даже в училище по това време на годината не е никак весело. Лампите светят по цял ден, а погледнеш ли през прозореца по време на час, не откриваш навън нищо интересно. Трудно ми е да се съсредоточа. Докато се занимаваме с притоците на Волга, погледът ми преброжда картата на света и спира върху някое забравено от бога островче в Южните морета. Какво ще кажеш да прекараме ноември на Диана Бенк в Коралово море? Да се разхождаме под палмите само с тънки саронги и боси!

Оглеждам момичетата от класа и се опитвам да си представя как ще изглеждат, ако захвърлят строгата училищна униформа и облекат саронги. Мариан сигурно ще изглежда страхотно и местните младежи ще има да въздишат по нея. Но дребната, хубаво закръглена Брита Свенсон ще изглежда много по-добре в тиролска носия, а Лиза Енглунд ще подхожда по-скоро на тундрата — представям си я как препуска в шейна с кучета, увита във вълча кожа и обута във валенки.

Тя е мъжкарана, нали разбираш.

Както виждаш, за да забравя притоците на Волга, си измислям какви ли не небивалици. Но наказанието не закъснява: вдигат те и ти не си в състояние да кажеш името на посочения приток. Няма как да кажа на госпожица Лундстрьом, че изобщо не ми пука за притоците на Волга и че бих предпочела да говоря за нещо по-приятно, например за тропическия остров Диана Бенк. Честното й лице на мопс ще изрази разочарование и огорчение. Да, нашата учителка по география наистина прилича на уморен мопс — учудващото е само, че никога не лае.

През междучасията обикаляме коридорите и само по изключение излизаме навън, за да побродим, треперещи, из училищния двор.

 

 

В последно време Мариан очебийно често търси моята компания през междучасията. Може би за разнообразие е решила да си говори с момиче, което не се съгласява винаги с нея. Вероятно си спомняш, че поиска от момичетата да не говорят с Брита Свенсон цели две седмици, но идеята й се провали. Честно казано, гордея се с това. Впрочем, няма да се учудя, ако дълбоко в себе си Мариан е много мило същество. Преди няколко дни дойде при мен и без всякакъв повод ми подари „Поезия и истина“ в много красива подвързия. Направо паднах. Но ти знаеш, Кайса, книгите са най-добрата примамка да вляза в капана. Ако побеснея и започна да се бия, трябва само някой да ми покаже книга и моментално ставам кротка като бебе.

Скоро Мариан има рожден ден. Собственицата на пансиона, където живее, й е разрешила да организира малко празненство и тя е поканила няколко момичета и момчета. Да, и Бертил ще е там.

Впрочем наскоро двамата пак излязохме на разходка. И въпросът със сметановите пасти най-сетне престана да бъде актуален.

— Но щом искаме да сме заедно, трябва да го искаме наистина — каза Бертил и аз се съгласих с радост.

Той е най-искреното и най-почтеното момче, което познавам. Когато съм с него, изпитвам огромно желание да съм също толкова искрена и честна като него.

Той е много по-сериозен от повечето момчета на неговата възраст. Вероятно причината е, че е преживял много тъжни неща в детството си. Родителите му се развели и той трябвало заедно с майка си и малката си сестра да се премести в нашето малко градче. Тогава бил само десетгодишен. Баща му се оженил повторно веднага след развода.

— Ако някога имам деца, те ще израснат с двамата си родители. Ще направя всичко, за да не се отделям от тях — каза ми той и сините му очи гледаха толкова сериозно и решително, че аз се изчервих до корените на косата.

— Най-важното е верността — казва той и аз съм съгласна с него. Чудно ли е, че Бертил изглежда много по-зрял от връстниците си? Отрано е трябвало да разбере какво е да си глава на семейството. Тримата са си изградили прекрасен дом и не познавам друг да се грижи така за майка си и сестра си като него.

Татко винаги казва:

— Този Бертил Видгрен е много добро момче!

И тогава аз се чувствам невероятно горда, макар че не аз съм причината Бертил да е такъв. Нали знаеш, човек не бива да се кичи с честта на другия. Всеки си има само своята чест.

Прекрасното у Бертил е, че винаги има какво да каже и винаги казва нещо истинско. Никога не дрънка празни приказки. Не знам как е при вас в Стокхолм, но тук… тук момчетата и момичетата на моята възраст непрекъснато говорят глупости. Като се съберем някъде, започва едно бърборене, едно перчене, започват клюки и други подобни… Вярно, понякога е много весело, но аз предпочитам да говорим за нещо съществено, а не непрекъснато да се правим на луди и да дрънкаме щуротии.

— Изкуството да произнасяш високопарни думи е много популярно при нас — казва Бертил. — Но почти никой не владее изкуството да си държи езика зад зъбите.

Когато сме само двамата — Бертил и аз — се случва да мълчим дълго и това е прекрасно. Удоволствие е да обикаляш с Бертил, защото той забелязва какво се случва в природата. Знае имената на много растения и птици, за които аз нямам и понятие. Намира птичи гнезда там, където аз виждам само суха трева. Откри първите кокичета, а докато аз се питах какви са тези кръгли кафяви купчинки, той веднага разбра, че зайче е оставило визитката си.

Ох, сигурно ти омръзна да четеш за Бертил, затова ще престана със словоизлиянията и ще завърша писмото със сърдечен поздрав.

Твоята Брит-Мари