Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Christmas Carol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
приятел (2017)
Корекция
plqsak (2018)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Флора Спиър

Заглавие: Весела Коледа, Карол

Преводач: Диана Кутева

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Калпазанов

Град на издателя: Габрово

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ — Велико Търново

Излязла от печат: 1995

Редактор: Стамен Стойчев

Коректор: Ивелина Илиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4445

История

  1. — Добавяне

Част шеста
Весела Коледа
Лонд, 2168 г.

Глава двадесет и трета

Беше Бъдни вечер. Отново заваля на пухкави, снежни парцали. Клоните на огромното коледно дърво в средата на площада побеляха и то заприлича на дърво от класическа коледна картичка. През лятото в клоните му свиваха гнезда стотици птички, а под дебелата му сянка играеха деца и се катереха по ниските клони.

Всяка Коледа дървото се украсяваше с разноцветни лампички. То беше толкова високо, че бяха необходими няколко часа, докато се закрепят лампичките по могъщите му клони. Предишната година правителството бе предложило дървото да се отсече и на негово място да се посади по-малко. Според правителството така щяло да се улесни украсяването му. Ала жителите, които живееха наоколо, отхвърлиха с възмущение това предложение и настояха този стар и красив символ на Коледа, обичан и ценен от всички, да остане непроменен.

Карол се извърна от предния прозорец и огледа гостна стая на Мар Хаус. Тази Коледа щяха да дойдат всички, които обичаше. Скъпите приятели Бас и Джо и техните деца вече седяха край коледното дърво, което достигаше почти до тавана. Лин, Сю и Том, съпругът на Лин, вадеха старинни коледни играчки и украсяваха зелените клони.

Откъм Салона се чуха гласовете на новодошлите гости — сестрите близначки на Ник и съпрузите им бяха пристигнали, за да се присъединят към празненството. През широката врата Карол видя Пен в напреднала бременност, която се облягаше на ръката на любимия си съпруг Ал. Двамата слушаха Лу, вечно усмихнатия съпруг на Ел, който разказваше някакъв виц.

— Те не приличат на близначки, нали? — рече Ник и плъзна ръка около кръста на Карол. — Понякога се чудя дали акушерките не са ги подменили при раждането.

— Не съм съгласна с теб. Характерите им си приличат, външните различия не са съществени.

Макар и с доста наедрял от бременността корем, Пен бе висока и слаба. Косата й бе светло руса, Ел бе по-ниска и доста по-закръглена, с тъмноруса къдрава коса и сиви очи. Въпреки че по външен вид не бяха напълно еднакви като сестри близначки, те все пак си приличаха, а вкусовете им бяха толкова подобни, че за огорчение на брат им и на приятелите им, Ал и Лу няколко години не можаха да решат коя за кого да се омъжи.

— Ето я и леля Ог. — Ник побърза да посрещне възрастната дама, която току-що се бе появила на вратата, и да й помогне да свали старомодната пелерина. Под пелерината леля Ог носеше светлочервена кадифена рокля, украсена с малки изкуствени клонки от имел и зеленика. Гъстата й бяла коса бе прибрана в голям кок отзад на тила, а отстрани също бе втъкнато малко изкуствено клонче имел.

— Изглеждаш чудесно — рече Карол, изпреварвайки обичайния въпрос на старата дама. След като се наведе и нежно я целуна по бузата, тя се изправи и попита: — Как мина срещата ти с министър-председателя?

— Доста добре — кимна със задоволство леля Ог. — Вярвам, че Дръм е разбрал грешките си и за в бъдеще ще се въздържа от прояви на авторитарно управление и повече ще се вслушва в молбите и желанията на жителите на тази страна — и то не само по време на избори.

— Нашият министър-председател е доста суров и твърд човек — съгласи се Карол, — но е честен мъж и наистина се старае да даде всичко от себе си.

— Няма много голям избор с дами като вас двете, които периодично го тормозят — подразни ги Ник.

— Този път не бях аз, а леля Ог, която го убеди, че трябва да направи промени в полицията — отвърна съпругата му и отново се обърна към възрастната дама. — Ти си истинско чудо, скъпа.

— Да. — Леля Ог заговорнически й се усмихна. — Наистина съм чудо. А сега, моето момиче, кажи ми кога ще ми подариш дългоочакваната племенница, която ще носи моето име? Няма да живея вечно, затова, преди да ви напусна, искам само да взема на ръце моята приемничка.

— Ако трябва да останем без деца, за да те задържим при нас — отвърна Ник, — то ще изпратя Кар да спи на тавана, а аз ще прекарвам самотни нощи в леглото си.

— Едва ли ще издържиш без нея повече от два часа — намеси се Пен, която се бе приближила към тях и бе чула последните шеговити думи на брат си. — Ог, моля те, остани с нас. Ние се нуждаем от теб. Не мога да си представя как ще се оправяме без теб.

— Особено министър-председателят Дръм — добави Карол и се засмя, за да прикрие обзелата тъга. Ог беше на сто години и едва ли й оставаше да живее още дълго.

— Но, скъпа моя — усмихна се Ог и я потупа по ръката, — знаеш, че аз винаги ще бъда с теб. Няма да можеш да се отървеш от мен, дори и да се опиташ. А сега да забравим за сериозните разговори. Време е да се повеселим и да посрещнем Коледа с открити и спокойни сърца. Хайде млади хора, започвайте да пеете. Очаквам да чуя няколко прекрасни стари коледни песни, а освен това възнамерявам аз да поставя звездата на върха на коледното ни дърво. Нека някой да ми донесе стълба.

Край