Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (5)

Глава пета

— Наистина си ти. Не можах да повярвам, когато Баскъм ми каза, че си тук. — Никълъс не изглеждаше доволен да я види. — Какво може да бъде толкова важно, че да рискуваш репутацията си, като дойдеш тук без придружителка?

— Моля те, не се сърди. Има нещо, което трябва да ти кажа. Толкова е трудно. Не смятам, че лейди Огъста би одобрила постъпката ми. Всъщност съм сигурна, че не би го сторила, защото тя не иска ти да знаеш. Може би няма да ми повярваш, но аз трябва да ти то кажа. — Карол забеляза, че икономът и един прислужник стояха до вратата. И двамата мъже я гледаха изумено. Тя смутено наведе очи и замълча.

— Каролайн, ти си разстроена. — Той хвърли бърз поглед към мъжете и отново се извърна към нея. — Какво, за бога, се е случило?

— Не можем ли да отидем някъде, където ще бъдем сами? Не искам да говоря пред тези хора. — Тя видя, че той поклати глава и устните му се присвиха. Уплаши се, че ще й откаже, и припряно добави: — Моля те, Никълъс. Ако наистина съм ти скъпа, както ми каза миналата нощ, моля те, изпълни желанието ми. — Младият мъж я изгледа втренчено за миг, сякаш се чудеше какво да отговори, и сетне бавно кимна.

— Почакай малко, докато привърша със секретаря си — рече той и я остави сама. Карол го чу, като разговаряше с иконома си. После чу как предната врата се отваря и затваря и след минута Никълъс се върна. — Ела с мен.

В коридора нямаше никого и той я поведе по стълбите към втория етаж.

— Да не би да си освободил секретаря и слугите си, за да запазиш доброто ми име?

— Това бе най-разумното, което можех да сторя. — Минаха през широка площадка и той я въведе в малка стая, която очевидно бе кабинетът му. По стените имаше лавици с книги, които стигаха до тавана, а в ъгъла се виждаше бюро, затрупано с документи. Отстрани бяха поставени две кожени кресла и малка масичка с гарафи и чаши. В камината гореше огън и в стаята бе топло и уютно.

— Моля те, затвори вратата. — Карол дръпна панделките на шапката си, свали я и я хвърли върху едно от креслата. Сетне прокара ръка през късите си къдрици. Видя, че все още е с ръкавици, свали и тях и ги хвърли до шапката. Обърна се и видя, че Никълъс я гледа втренчено, сякаш правеше стриптийз, и разкопча само горните две копчета на палтото си.

— Затвори вратата — повтори тя. — Не искам никой да чуе това, което ще ти кажа.

— Заради репутацията ти, Каролайн, вратата би трябвало да остане отворена, но след като настояваш, ще я затворя. А сега — той пристъпи към нея, — кажи ми какво е толкова важно, че рискуваш да погубиш доброто си име?

— Дай ми само минута, за да си поема дъх. Сега, когато съм тук, не знам как да започна. Не съм сигурна, че ще ми повярваш.

— Ще ти повярвам. — Той стоеше с лице към нея, само на няколко сантиметри, с изпънати покрай тялото ръце, сякаш очакваше да чуе някакво ужасно разкритие.

Сърцето й се сви от страх. Това, което се канеше да му каже, щеше да разтърси из основи неговия свят, а тя не искаше да му причини мъка.

— Каролайн? — Зелените му очи изпитателно изучаваха лицето й. Той чакаше.

— Искам да започна изповедта си — прошепна младата жена, — като ти кажа, че те обичам. Ако не повярваш на това, което днес ще ти кажа, повярвай поне, че наистина те обичам.

— Имаше време, когато не вярвах, че това може да бъде възможно. Макар че през последните дни започнах да се надявам. — Тя видя как той се отпусна и на устните му се появи лека усмивка. Разбра, че трябва да продължи, преди той да я е разбрал погрешно.

— Не съм свършила. Има още нещо. — Карол преглътна с усилие.

— Не ме интересува, че си дошла тук сама. — Никълъс пристъпи и я прегърна. Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Единственото, което има значение е, че ти ме обичаш и си достатъчно смела, за да ми го признаеш.

— Никълъс, почакай — помоли се тя. — Останалата част от признанието ми едва ли ще ти хареса.

— Каквото и да е то, не може да се сравни с прекрасния подарък, който току-що ми направи.

Карол преглътна думите, които се готвеше да каже. Когато той наведе глава и я целуна, тя пламенно отвърна на целувката му. Искаше й се този миг да продължи вечно.

Признанието й навярно щеше да убие любовта му и да разруши нежните, чувства, които изпитваше към нея. Прегръдката му стана по-силна, целувката — по-настойчива и страстта, която се бе събудила предишната вечер между тях, избухна с нова сила.

— Ти трепериш — промърмори Никълъс. — Скъпа моя, ръцете и бузите ти са студени като лед. Свали палтото си и ела по-близо до огъня. — Пръстите му бързо разкопчаха копчетата на палтото.

— Ти си моят огън — прошепна Карол, докато се измъкваше от вълнената дреха. За миг й се стори, че това, което бе решила да му каже, не е толкова важно. Можеше да почака още няколко минути. — Стопли ме, Никълъс. Прегърни ме по-силно. Не ми позволявай да си отида.

— Никога няма да ти позволя — задъхано изрече той. — Никога, докато сме живи. Ела, тук ще ти бъде по-топло. — Пред камината бе постлан дебел ориенталски килим. Никълъс коленичи върху него и я притегли към себе си. Двамата се държаха за ръце, впили погледи един в друг. Най-после Карол отново заговори:

— Целуни ме още веднъж, преди да ти кажа всичко.

— С удоволствие. Не се плаши, скъпа моя. Нима не знаеш, че каквото и да кажеш, аз винаги ще те обичам? Какъвто и да е този проблем, ние заедно ще се справим с него.

— Не и с този проблем. — Думите й бяха заглушени, от устните му.

Страстната целувка сякаш продължи цяла вечност. След миг и двамата лежаха на килима, а ръцете му обхванаха гърдите й. Пръстите му трескаво започнаха да разкопчават копчетата на роклята й и след миг тънката синя дреха се изхлузи от тялото й. Последваха я долната риза, чорапите и обувките. Никълъс свали сакото и ризата си. Ала когато започна да разкопчава панталоните, ръцете му се спряха за миг.

— Каролайн? — Тя знаеше какво ще я попита.

— Сигурна съм — прошепна младата жена. — Не спирай.

След минута, топлото му мускулесто тяло бе върху нейното. Никълъс се притисна до нея. За миг Карол изпита панически страх, сякаш част от нея се сви и потръпна от ужас като уплашено животно. Не знаеше дали това усещане идва от съзнанието на лейди Каролайн, или е отглас от собственото й минало. Ала каквото и да бе, тя нямаше да позволи на страха да попречи на пълното й сливане с Никълъс. Пое дълбоко въздух и се опита да се отпусне.

Никълъс усети колебанието й. Повдигна брадичката й и я погледна в очите.

— Ще бъда нежен — прошепна той, — но ако все пак си разбрала, че не бива да правим това, трябва да спрем сега. Още няколко целувки и ще бъде твърде късно.

— Знам, че няма да ме нараниш, а дори и да го направиш, не ме е грижа! — извика тя и се притисна силно към него, за да му докаже колко много го желае.

Никълъс беше невероятно нежен и внимателен с нея, сякаш тя действително бе невинната млада девойка, за която той я мислеше. Умелите му милувки събудиха страстта в тялото й. Отначало само я целуваше и галеше, сетне ръцете му станаха по-настойчиви, а целувките — по-изгарящи. Карол изпита невероятна наслада, когато леко прокара език по извивката на веждите й. Когато започна бавно да смуче един по един пръстите на ръката й, по тялото й сякаш се разля огнена лава.

— Не разбирам — простена тя. Гърдите й станаха твърди и тежки. Тя се изви и ги поднесе към устните му, жадна за ласките и целувките му.

— Бях прав — прошепна Никълъс. — Ти наистина си страстна жена. Не се опитвай да се възпираш, Каролайн. Остави чувствата си свободни. Отдай ми се без страх. Ти си в безопасност.

— Не мисля, че е така — изохка тя. — Имам чувството, че всеки момент ще експлодирам.

— Точно това е свободата. Тя е да казваш и да правиш това, което искаш, и да бъдем заедно както в този миг. Виждам, че искаш да те докосна… ето… тук.

Тя се изви от болезнено удоволствие. Ръцете му най-сетне бяха върху гърдите й и бавно и влудяващо се плъзгаха по нежната плът. Всичко в нея пламтеше и Карол си помисли, че сигурно ще полудее от желание.

Никълъс продължаваше да обсипва тялото й с милувки, а устните му леко се плъзгаха по нежните извивки на гърдите, корема и бедрата й. Карол имаше чувството, че ще се разтопи от всяко докосване.

Беше полудяла от желание, когато най-после той коленичи между краката й и допря твърдата си мъжественост до тръпнещата й от страст мекота. Тя се повдигна, за да посрещне тласъка му, и тялото й се отвори, за да го поеме и се слее с неговото.

— Каролайн? — Той спря за секунда. Искаше да се увери, че тя го желае и не се страхува.

— Всичко е наред. Не ми причиняваш болка — отвърна тя, изненадана колко лесно проникна в нея. Защо не бе почувствала болка, когато се намираше в тялото на девствената лейди Каролайн? Ала страстта я завладя и изтри всички въпроси от главата й. — О, Никълъс, колко те обичам!

Карол се притисна още по-плътно към него. Усети как я изпълни цялата. Никълъс се движеше ритмично в нея, без да спира да я целува и гали. Тя тръпнеше и стенеше от наслада, докато накрая телата им бясно се понесоха във вихъра на освобождаващото удоволствие. Карол отметна глава назад и погледна към горящите пламъци в камината. Имаше чувството, че двамата с Никълъс са като тях — изгарят буйно и се разпадат в заслепяваща топлина.

— Тихо, скъпа моя, не плачи. — Той избърса сълзата от бузата й. — Знаеш, че те обичам и никога няма да те изоставя и няма да спра да те обичам заради това, което направихме.

— Сигурен ли си?

— Не знам какво става с мен. Никога досега не съм обичал — продължи той, сякаш не бе чул въпроса й. — Ала любовта ми е толкова пълна и съвършена, въпреки че дори не съм и сънувал, че това може да е възможно. Каролайн, мисля, че ако те няма, ще умра.

В този миг Карол разбра, че не може да му каже истината. Рано или късно тя ще се върне в двадесети век, а той ще се ожени за лейди Каролайн. Той й каза, че ще умре без нея, и тя не можеше да го остави да страда цял живот по жената, която е обичал и изгубил. Тя щеше да почувства болката и страданието дори през преградата на времето и пространството. Единственото решение бе да го остави да вярва, че жената, която обича, е истинската лейди Каролайн.

— Каква удивителна радост — промърмори той, като продължаваше да я държи в прегръдките си — е да откриеш истинската любов.

След една дълга целувка той се отдръпна от нея, подпря се на лакът и се загледа в лицето й. Заговори меко и нежно, сякаш искаше да я успокои за стореното.

— Каролайн, скъпа моя, има нещо, за което искам да те попитам. Моля те, не се смущавай и не се страхувай да ми кажеш истината. Знам, че точно това искаше да ми кажеш миналата нощ в каретата и точно заради това си дошла днес в дома ми. Само нещо толкова важно може да те накара да пренебрегнеш благоприличието. Както виждаш, въпреки че си се променила много, аз все пак добре те познавам — завърши с усмивка той.

— Какво искаш да знаеш? — Карол беше сигурна, че той не подозира истината. Безпокоеше го нещо друго.

— Едва повярвах на откритието си — Никълъс продължаваше да говори нежно и успокояващо, — защото знам, че ти винаги си била, с изключение на последните няколко дни, образец на добре възпитана млада дама.

— Да не би да съм казала или направила нещо, което те обижда?

— Не мога да отговоря на въпроса ти, преди да чуя обяснението ти. Знам, че вероятно има съвсем невинно обяснение и аз искам да те изслушам без гняв и без да те обвинявам.

— За какво говориш? — Карол стана и се отдръпна от него, за да може да мисли разумно. Допира до топлата му кожа замайваше главата й.

— Скъпа моя — тихо рече той, — ти не си девствена.

— О, Господи! Сигурен ли си? Разбира се, че си сигурен. Затова спря, нали? И какво ли си мислиш за мен? Знам колко е важно в този век младоженката да бъде девствена. Никълъс, означава ли това, че ти искаш да развалиш годежа?

— Това означава, че искам да знам какво се е случило с теб. Някои момичета яздят много и понякога това се случва, но ти не обичаш да яздиш. Е, Каролайн? — Той също седна и изпитателно я изгледа. Не изглеждаше ядосан, но Карол бе убедена, че е ужасно разочарован от годеницата си.

— Знам, че едва ли ще имаш добро мнение за мен, след като си позволих да дойда сама в дома ти. Сигурно ти не искаш да се ожениш за мен след откритието, че аз съм… как да го нарека, Никълъс? Използвана? Това ли е вярната дума? — Тя видя, че той се намръщи.

— Просто ми кажи какво се е случило. Имам право да знам и искам да те изслушам.

— Знам, че ще проявиш разбиране и ще бъдеш много по-мил, отколкото друг мъж в подобна ситуация би бил. Как можах да бъда толкова глупава и да разруша всичко между теб и лейди… — Тя спря и се втренчи в него. Лицето му бе пребледняло, а очите му я гледаха твърдо. Когато тя се премести, за да се отдалечи от него, той протегна ръка и я придърпа по-близо.

— Отговори на въпроса ми, Каролайн. — Държанието му бе толкова властно, че тя се предаде и му каза истината.

— Мислех, че той ме обича. Каза, че ще се ожени за мен. Ала после обстоятелствата се промениха и той ме изостави.

— Кога? Кога се случи това?

— Преди повече от осем години.

— Осем години? Ти си била само на шестнадесет години? Та ти още си била ученичка! Каролайн, къде са били родителите ти? Как са могли да позволят това да се случи? — Тя не отговори. Когато продължи, в гласа му се усещаше студена нотка. — И колко дълго продължи тази история?

— Нямаше никаква история! — извика тя. — Това се случи веднъж. Стана много бързо и ми беше много неприятно. Всъщност беше доста болезнено. И имаше много кръв. Той ме накара да се чувствам омърсена и емоционално опустошена. След този един-единствен път не съм му позволявала да се доближи до мен. Ала аз все още си мислех, че той ще се ожени за мен. Бях уверена, че и той ме обича, въпреки че бе взел против желанието ми това, което искаше. — По лицето й се стичаха сълзи, но тя не им обърна внимание.

— Кой беше той? — властно запита Никълъс и Карол си помисли, че сигурно ще иска да убие този мъж. Е, поне това не бе възможно.

— Името му е Робърт Дръмонд. Ти не го познаваш.

— Сър Робърт Дръмонд? — Гласът му прозвуча твърдо. — Чувал съм за този мъж, но винаги съм избягвал компанията му.

— Не, това е невъзможно — простена Карол, страхувайки се от най-лошото. Дори след онази ужасна нощ, когато Робърт нехайно бе отнел девствеността й, тя имаше странното чувство, че все още не е приключила с него. Когато баща й банкрутира, той изчезна от живота й и тя никога повече не го бе виждала, ала споменът за него я преследваше, където и да се намираше. Беше като някаква неуловима и зловеща сянка.

— Цяло щастие е за него, че миналата година напусна страната, иначе щях да го извикам на дуел — рязко рече Никълъс.

— Напуснал е Англия? — повтори тя, като се чудеше как е възможно да съществуват двама безчувствени и студени мъже като Робърт Дръмонд. Отново изпита старата болка и гласът й затрепери. — Надявам се да е отишъл право в Ада.

— Всъщност замина за Америка, за да избегне гнева на един баща. От това, което чух, постъпил е също като с теб, скъпа моя. Съжалявам, че са те използвали толкова лошо, Каролайн, и че семейството ти не е успяло да те предпази от този мъж. Родителите ти е трябвало да проявяват повече отговорност за теб.

— Предполагам, че ще искаш да развалиш годежа — прошепна нещастната жена и втренчи поглед в ръцете си. — Знам, че аристократите се женят само за девственици, за да са абсолютно сигурни, че наследниците им са от тях.

Никълъс повдигна брадичката й и я застави да го погледне. Карол се срамуваше толкова много, чувстваше се така унизена, че искаше да се скрие и да избяга. Той мълчеше, без да откъсва поглед от лицето й. Когато накрая заговори, думите му не бяха тези, които бе очаквала да чуе.

— Как мога да те отхвърля след всичко, което преди малко се случи между нас?

— Сега не беше същото — възрази Карол. — Този път аз желаех, а не мразех това, което стана. Аз бях съгласна. Ако ти бях казала не, ти щеше да спреш. Аз изпитах удоволствие от това, което правехме. Има голяма разлика, Никълъс.

— Сега вече разбирам защо ти винаги се държеше толкова студено с мен, както и с другите мъже. Нищо чудно, че до двадесет и четири годишна възраст не си искалата се омъжиш. Ти си била наранена и не си искала да имаш нищо общо с мъжете след онази трагична случка. Смятам, че е истинско чудо, че си успяла да преодолееш отвращението си от акта на близост между един мъж и една жена. Навярно след онзи ден си го смятала за нещо ужасно жестоко. Никога няма да забравя, че ти ме обикна достатъчно, за да ми се отдадеш доброволно. Ти ми се довери и повярва, че аз няма да ти причиня болка. — Плъзна пръст по бузата й, а сетне докосна леко ъгълчето на устните й. — Сега те разбирам много по-добре, Каролайн, искам да променя условията на нашето споразумение.

— Знам. Ти не желаеш да се ожениш за мен. — Карол вдигна глава и предизвикателно го погледна. — Добре, Никълъс. Благодаря ти за любезните думи, но те наистина не бяха необходими. Съгласна съм да развалим годежа, без да вдигаме излишен шум. Така ще избегнем скандала. Знам колко важно е за теб да запазиш неопетнено доброто си име. Както и да е. — Карол пое дълбоко въздух. Сърцето й бе разбито. Бе постъпила глупаво, като позволи на страстта към този мъж да завладее душата й. — Искам само едно нещо от теб. Трябва да ми обещаеш, че ще дадеш на Пенелопи обещаната зестра, за да може тя да се омъжи за лорд Саймънс. Пенелопи не бива да страда заради грешките на моята младост. И не искам тя да узнае каква е истинската причина за развалянето на годежа ни. Можем да й кажем, че е по взаимно съгласие.

— Каролайн! — Никълъс й се усмихна и заговори. Когато свърши тя все още не можеше да повярва на ушите си. — Изумен съм как досега не съм разбрал каква изключителна личност си ти. Благодаря на небесата, че преодоля страха и отвращението си след ужаса, който си преживяла. Пенелопи ще получи зестрата си. Не се притеснявай за това. Пенелопи винаги ще бъде като сестра за мен.

— Благодаря ти. — Искаше той да престане да й се усмихва по този влудяващ начин, когато сърцето й щеше да се пръсне от мъка. Не само бе разрушила най-хубавото нещо в живота си, но бе разрушила и живота на лейди Каролайн, въпреки успокоенията на лейди Огъста, че не би могла да промени миналото. Това беше непростимо, защото лейди Каролайн не бе й причинила нищо лошо.

— Струва ми се, скъпа моя — каза Никълъс, като продължаваше да се усмихва, — че ти не си ме разбрала правилно. Не искам да развалям нашия годеж, нито да променям финансовото ни споразумение. Искам да променя някои лични условия.

— Какво искаш да кажеш? — смаяно попита тя.

— Мисля, че знаеш. Ние се съгласихме да се сгодим водени единствено от практични съображения. Аз исках да имам наследник на титлата и богатството си, а ти искаше да осигуриш зестра на сестра си, за да може да се омъжи за този, когото обича. И двамата забравихме за емоционалната страна на нашия брак. Каролайн, ще го кажа още един път. През трите последни дни аз дълбоко и искрено се влюбих в теб. Нищо, което научих през този следобед, не е в състояние да промени чувствата ми.

— Искаш да кажеш, че ме обичаш въпреки ужасното ми минало? — възкликна тя, все още не вярвайки.

— Аз самият съм изненадан — тъжно отвърна той. — Каролайн, ще ти призная съвсем честно, че ако до днес някой ме бе попитал как бих постъпил в подобен случай, щях, без да се замисля, да отговоря, че бих отхвърлил подобна жена. Ала не бих могъл да се откажа от теб. Да, аз те обичам с цялото си сърце. Любовта ми стана по-силна заради смелостта, която прояви да ми признаеш всичко за миналото си. Имаш ли представа какво означават твоето доверие и честност за мен? — Никълъс коленичи пред нея и взе ръцете й в своите. — Лейди Каролайн — официално, заговори той. — Искам да се сгодим отново, тук, още сега. Давам тържествено обещание, че ще те обичам, ще се грижа за теб и ще те защитавам, докато смъртта ни раздели. Ще ти бъда верен и предан съпруг. Кълна се в честта си!

— Никълъс, абсолютно ли си уверен в това, което казваш? — извика Карол, смутена и ужасена от думите му. Той погрешно бе разбрал намеренията, с които тя дойде при него. Запита се какво ли ще стане, когато Никълъс се ожени за истинската лейди Каролайн, която вероятно бе девствена?

— Никога досега, не съм бил по-сигурен. — Повдигна ръцете й до устните си, целуна ги, а сетне се наведе и целуна устните й, за да подпечата новото им споразумение.

— И аз те обичам — промълви Карол. — Винаги ще те обичам, където и да се намирам.

— Ти винаги ще бъдещ до мен — прошепна той, — защото, след като се оженим, никога няма да ти позволя да бъдеш някъде другаде. — Повали я върху мекия килим и отново се любиха. Този път страстта им бе още по-силна и пламенна. Двамата бяха открили душите и сърцата си и телата им се сляха в невероятната хармония на любовта.

 

 

По-късно Никълъс й помогна да се облече, извика каретата и я съпроводи до Марлоу Хаус.

— Не забравяй за бала довечера — напомни й той, докато чакаше иконома на лейди Огъста да отвори вратата.

— Няма.

— След като вече сме наистина сгодени — добави той и се усмихна — имам право да ти заповядвам.

— Сигурен ли сте, милорд? — Не можа да се сдържи и също му се усмихна. — И какви са заповедите ви за довечера?

— Искам да запазиш всички валсове за мен. Доколкото си спомням, ти поиска да открием нашия годежен бал с валс. Тогава за пръв път, Каролайн, те видях в нова светлина, очите ти блестяха от дързост и непокорство и аз почувствах, че те обичам.

— Никълъс, никога няма да танцувам валс с друг мъж, освен с теб — обеща тя.

— Милейди — започна икономът, когато тежката дъбова врата се затвори зад тях, — лейди Огъста е в гостната стая. Нареди ми да ви предам, че иска да ви види веднага щом се приберете.

Лейди Огъста бе облечена в тъмнозелена рокля с висока талия и дълги ръкави. Приличаше на статуя, докато стоеше изправена и гледаше приближаващата се Карол.

— Няма нужда да питам къде си била — каза тя със същия студен тон, който Карол много пъти бе чувала от нея, докато й беше компаньонка в двадесети век в Лондон. — Достатъчен е един поглед върху зачервените ти страни и искрящите очи и всеки глупак ще разбере, че си се любила с Никълъс.

— Няма да го отрека, без значение какво наказание сте ми отредили. Не се срамувам от това, което се случи днес следобед. — Младата жена се опитваше да говори твърдо, но гласът й леко трепереше и тя стоеше на разстояние от привидението. — Единственото, което ме тревожи, е, че това, което сторих, може да промени по някакъв начин хода на историята или може да разруши живота на лейди Каролайн.

— Защо тази вероятност те безпокои? — Стори й се, че очите на лейди Огъста я пронизват и стигат до дъното на душата й. Карол не можеше да каже нищо друго, освен истината.

— Лейди Каролайн не ми е сторила нищо лошо. След като последните дни аз живях в тялото й, започнах да я харесвам. Възхищавам се на решението й да се пожертва заради щастието на сестра си. Не искам да направя нищо, което би я наранило, или да объркам живота й в резултат на необмислените ми действия.

— Радвам се да чуя, че си загрижена за някого другиго, освен за себе си. Тази тревога за съдбата на лейди Каролайн показва, че са настъпили важни промени в характера ти.

— Не само това. — Студените очи на лейди Огъста продължаваха да я гледат пронизващо, но Карол бе решена да отиде докрай и да каже цялата истина. — Влюбих се в Никълъс и го обикнах с цялото си сърце. Винаги ще го обичам.

— Много жалко — отвърна лейди Огъста, ала в гласа й не се долавяше и капчица съжаление.

— Защо?

— Защото е време да се върнем в двадесети век — отвърна привидението.