Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (19)

Глава деветнадесета

На Бъдни вечер Карол навършваше двадесет и седем години. Когато стана рано на другата сутрин, тази мисъл проблесна за миг в главата й. Изми лицето си в банята в дъното на коридора и се вгледа в огледалото, за да открие някакви явни признаци на промяната, настъпила в нея. Обаче, с изключение на леката усмивка, която играеше на обикновено стиснатите й устни, лицето й беше същото.

— След всичко, което преживях — каза си Карол, — очите ми трябваше да са зачервени от плач. Но аз спах така добре, както не бях спала от години, и не мога да открия никакви следи от преживяната трагедия. Защо?

Ала не й отне много време, за да даде отговор на въпроса си. Въпреки че изживяният ужас бе действителен за нея, все пак още нищо не се бе случило. Ник още не бе роден, а това означаваше, че командирът Дръм не би могъл да го убие. Може би той, сестра му и приятелите им никога нямаше да се срещнат лице в лице с мъчителната смърт, на която Карол бе свидетел. Тя щеше да се погрижи това да не се случва.

— Искам наистина да имам силата да променям бъдещето — каза тя на отражението в огледалото. — Лейди Огъста ме увери, че имам тази сила, и аз й вярвам. Единственият въпрос е откъде да започна.

Планът за бъдещите й действия вече се бе оформил в главата й, когато приключи с гримирането и обличането. Беше още твърде рано. Нел обикновено носеше закуската й в седем и половина, но днес Карол не искаше да чака да й я сервират и с бързи стъпки се отправи към кухнята.

— О, мис — извика Нел, щом я видя, — тъкмо се канех да ви донеса подноса със закуската.

— Няма нужда да изкачваш онези стълби — успокои я Карол. — Ще закуся тук, в кухнята. Освен ако не ви преча, мисис Маркс. Изглеждате доста заета.

— Може да закусвате, където пожелаете — промърмори готвачката.

— Благодаря ви. Бих искала да поговоря с вас, мисис Маркс. И с теб също, Нел.

— За какво? — Мисис Маркс тръшна на масата тавичката с прясно изпечения хляб.

— Първо — започна Карол, — ако поканата все още е в сила, бих била много щастлива, ако бъда с вас довечера.

— Мислех, че имате други планове. — Мисис Маркс обърна хляба върху подложката и за миг се извърна, поглеждайки косо към Карол.

— Е, моите планове… те се промениха — заекна Карол, а освен това мисля, че ще бъде чудесно, ако се съберем всички заедно. Това е последната ни Коледа в Марлоу Хаус.

— О, да! — зарадва се Нел. — Би било прекрасно, нали, мисис Маркс?

— Ако искате да се храните с нас, вие сте добре дошла — промърмори готвачката. — Все пак е Коледа. Но аз все още не разбирам защо го желаете.

— Тя току-що ви обясни защо иска да е с нас! — извика Нел.

— Не, нищо не обясни. — Мисис Маркс се намръщи и Карол внезапно й се усмихна. Възрастната жена се сепна и преглътна думите, които щеше да каже.

Карол изведнъж си припомни една стара поговорка.

Ако искаш някой да ти е приятел, то не искай услуга от него. Вместо това го накарай той да поиска сам да ти я направи.

— Мисис Маркс, искам да ви помоля за нещо — заяви Карол.

— Е, най-сетне си дойдохме на приказката. — Готвачката отново я изгледа студено.

— Да, разбира се. — Карол все още се усмихваше. — Чували ли сте за благотворителните коледни вечери в църквата „Сейнт Фиъкър“?

— Всички, които живеят в тази част на Лондон, са чували — сопна се мисис Маркс. — Преподобният мистър Кинкайд и съпругата му са извършили много добрини в нашия район.

— Съгласна съм — кимна усмихнато Карол. В този миг в кухнята влязоха Кремптън и Хети. И двамата се изненадаха, като я видяха. — Мисля, че всички ние трябва да помогнем на мистър Кинкайд и съпругата му в техните усилия да нахранят бедните. Сигурна съм, че ще се зарадват на допълнително храна и още работни ръце при подготовката на празненството.

— Да им помогнем? — Мисис Маркс изглеждаше изпълнена със съмнения. — Всъщност… не знам. И без това имам твърде много работа при подготовката на нашата коледната вечеря.

— Не ставайте глупава — намеси се Нел. — Само преди половин час ми казахте, че всичко е почти готово и няма да имате никаква работа чак до утре сутринта. А освен това помислете за всички курабийки, които направихме вчера. Ние няма да можем да ги изядем и те ще изсъхнат. Можем да занесем няколко тави в църквата за благотворителната вечеря на мистър и мисис Кинкайд… — Нел млъкна, за да си поеме дъх, а Кремптън смутено се изкашля.

— Ако ми позволите да направя едно предложение — започна икономът, — консервираната храна е много подходяща за подобни случаи. Тя може да се използва и в бъдеще. Има бедни и гладни не само по Коледа, а през цялата година. Мазето под кухнята е пълно с консервирани плодове и зеленчуци, а ние няма да можем да ги използваме, защото къщата скоро ще бъде затворена. Наследниците на лейди Огъста едва ли ще се заинтересуват от тези консерви. Можем да ги занесем в „Сейнт Фиъкър“.

— Не мисля, че лейди Огъста би одобрила предложението ти, Кремптън — сурово се обади готвачката и недоволно го изгледа.

— Повярвайте ми, сигурна съм, че лейди Огъста щеше да приветства идеята на Кремптън с цялото си сърце.

— Наистина ли мислите така? — Мисис Маркс бе озадачена от уверения тон на Карол, но след кратко колебание кимна в знак на съгласие. Може би покойната й господарка бе имала по-добро сърце, отколкото готвачката бе подозирала. — Добре, щом така смятате. Освен това мога да направя още хляб и да занесем и него в църквата.

— Благодаря ви. — Карол замълча за миг и сетне попита: — Ако купя една пуйка, за да дам своя дял за празненството, вие ще я приготвите ли, за да можем следобед да я занесем в „Сейнт Фиъкър“? Признавам си, че сама не бих могла да я сготвя.

— Хмм, не съм сигурна — започна мисис Маркс, още по-озадачена и малко разстроена от толкова много неочаквани предложения.

— Вратите на църквата за благотворителната вечеря ще се отворят чак в пет часа следобед — намеси се Хети. — О, мисис Маркс, моля ви, нека го направим. Знам, че лейди Огъста никога не се е занимавала с благотворителна дейност, но мистър Кинкайд винаги е бил толкова добър към мен. Всяка неделя ходя в „Сейнт Фиъкър“ — сконфузено призна тя на Карол.

— Предполагам, че можем да помогнем. Нали е Бъдни вечер. — Готвачката погледна към малката кифличка в чинията на Карол и чашата чай, която Нел й подаваше. — Това не е достатъчно за закуска. Мога да ви изпържа едно-две яйца, ако желаете.

— Би било чудесно. Много ги обичам — усмихна й се Карол и се облегна на стола, доволна от реакцията на прислугата на лейди Огъста. Това беше първата стъпка от плана за промяна на бъдещето. — Две яйца, бъркани. Още веднъж ви благодаря, мисис Маркс.

 

 

Карол прекара сутринта из магазините за последните коледни покупки. Първата й работа бе да купи пуйката. Взе най-голямата и тлъста птица, която можа да намери, и я занесе в Марлоу Хаус.

— Исках да съм сигурна, че ще имате достатъчно време да я приготвите, затова не я оставих на службата за доставка, а я донесох сама.

— Ха! Най-после сте разбрали какво значи да се пазарува в най-голямата навалица. — Мисис Маркс огледа пуйката със задоволство. — Ще нахрани поне дузина души. Ще запаля голямата фурна, която се използваше само за печене на големи количества месо, когато лейди Огъста беше жива и устройваше многолюдни приеми. Къде отивате? Мислех, че искате да ни помогнете. — Тези думи бяха отправени към гърба на Карол, която се бе насочила към вратата.

— Никога не съм разбирала нищо от готварство — отвърна Карол, с ръка върху дръжката на вратата. — Предпочитам да оставя тази работа на експерт като вас, мисис Маркс. Имам да направя още някои покупки. Ще се върна навреме, за да ви помогна да отнесем всичко в църквата. — Не каза, че се чувства изключително нервна и напрегната от тази благотворителна дейност, която бе нейна идея, нито пък добави, че ще се чувства по-удобно, ако слугите я придружават до църквата. Страхуваше се да се срещне сама със семейство Кинкайд.

— Докато ви няма — обади се Кремптън, преди Карол да излезе от кухнята, — ще се обадя на преподобния мистър Кинкайд и ще го информирам за намеренията ни. Може би е по-добре да ги знае предварително, тъй като така ще може да покани повече гладни хора.

— Това е добра идея, Кремптън. Чудесно, че си се сетил. — Предложението на иконома я зарадва повече, отколкото той би могъл да предположи. Беше проява на страхливост и малодушие от нейна страна да го остави да разчисти пътя й, но младата жена се страхуваше, че пасторът и съпругата му няма да я приемат добре след грубото й държание по време на погребението на лейди Огъста. Струваше й се, че бяха изминали дълги години от онзи понеделник следобед, но за семейство Кинкайд бяха минали само няколко дни и те може би не са забравили държанието й. Отправи мислена молба да бъде простена за предишните й остри думи и да й бъде дадена възможност да помогне на добрите енориаши на „Сейнт Фиъкър“. Побърза да излезе от кухнята, преди мисис Маркс да е настояла да остане да помага при готвенето. Сега, след като пуйката се намираше в надеждни ръце, можеше да продължи с останалите покупки. Първо се запъти към Бонд стрийт, а после се отправи към Риджънт стрийт.

За кратко време успя да купи шише тоалетна вода и бурканче с ароматен крем за ръце за Нел, чийто ръце бяха зачервени и загрубели от домашната работа. Карол знаеше, че момичето копнее за подобни женски удоволствия, които обаче не можеше да си позволи. За Кремптън купи книга за историческите къщи и замъци в Англия. След това избра хубава блузка за мисис Маркс. Подаръкът за Хети я затрудни, тъй като не знаеше какви са интересите на кухненската помощничка, а от лейди Огъста бе разбрала, че тя не може да чете много добре. Една книга нямаше да бъде подходящ подарък, но Карол си спомни забележката на Хети, че всяка неделя посещава църквата „Сейнт Фиъкър“, и избра една филцова шапка, украсена с жизнерадостно червено перо.

Бяха изминали много години, откакто за последен път бе купувала коледен подарък за някого. И дори тогава това се струваше досадно задължение. Обаче днес не беше така. Всеки подарък бе символ на нейната обич, а веселото „Честита Коледа“, което многократно чу през този ден, бе като музика за душата й и я изпълваше с радост, както и коледните песни, които звучаха почти навсякъде.

— Колко странно — каза си Карол, — никога не съм мислила, че коледните подаръци за близките могат да направят човек толкова щастлив. — Знаеше, че щеше да бъде чудесно, ако мъжът, когото обичаше, беше с нея, но това бе невъзможно и Карол предпочиташе да не мисли за собствените си желания. Искаше да завърши своя план, за да може този мъж наистина един ден да бъде щастлив. Ако усилията й бъдат възнаградени с успех, това щеше да й бъде достатъчно.

С пълни с пакети ръце, тя спря пред една сладкарница. Помисли си колко щеше да се зарадва лейди Пенелопи Хайд на красивите кутии, пълни с шоколадови бонбони и вкусните сладкиши на витрината. Пен, която живееше далеч в бъдещето, също обичаше сладкишите. Благодарение на случайността бе разбрала, че Абигейл Пенелопи Кинкайд също обожаваше сладките. Карол влезе в магазина и купи голяма кутия с шоколадови бонбони.

— Честита Коледа! — извика продавачът след нея.

Честита Коледа — извърна се Карол и ослепително му се усмихна.

Застана за миг пред магазина, като се опитваше да закрепи всички пакети и разбра, че няма да може да ги занесе до Марлоу Хаус. Спря едно такси и се върна за втори път в къщата, промъкна се в стаята си и скри пакетите в тоалетната стаичка, ако случайно Нел влезеше в спалнята й. Отвори гардероба и хвърли бегъл поглед на дрехите си. Почти всички бяха в кафяво, черно или сиво.

— Не е много весело — отбеляза Карол. — Трябва да направя нещо по този въпрос. А освен това трябва да купя украса за голямата зала в „Сейнт Фиъкър“ и за църквата. Дали са ми останали достатъчно пари?

След като старателно преброи всичките си пари, тя отново излезе. Този път купи красива, но скъпа опаковъчна хартия и панделки, а след това си купи шал от зелена коприна и светло червило. Накрая влезе в един цветарски магазин и купи рози и нарциси, както бе сторила преди няколко дни. Избра различни червени и бели цветя, привързани с червени панделки, както и зеленина за олтара в църквата „Сейнт Фиъкър“ и за празничната трапеза за благотворителната вечеря.

— Можете да изпратите тези — каза тя на продавачката, докато й обясняваше защо й трябва толкова много коледна украса.

— Затварям магазина след час и половина и ще бъда особено щастлива да занеса украсата лично в църквата „Сейнт Фиъкър“. Всъщност аз ще помагам при сервирането на вечерята.

— Тогава ще се видим там — кимна Карол.

— Ако работите за мисис Кинкайд, сигурно ще се видим. — Младата жена й се усмихна. Весела Коледа.

Кухнята в Марлоу Хаус ухаеше апетитно на печена пуйка и мащерка. Хети опаковаше курабийките в големи кутии, а Нел загъваше все още топлите хлябове. Кремптън им помагаше, а капналата от умора мисис Маркс даваше последни нареждания.

— Не знам как ще успеем да занесем пуйката — засуети се готвачката.

— Аз ще я нося — заяви Кремптън, — и после ще я нарежа на порции. Свършили сте чудесна работа, мисис Маркс. Сигурен съм, че нашата пуйка ще бъде най-вкусната, но първо ще я сложа в средата на масата, за да я видят всички.

— Те са получили две пуйки — обади се Нел, която привършваше с опаковането на курабийките. — Вероятно вече са ги разрязали.

— Въпреки това аз ще разрежа тази, след като всички я видят — повтори Кремптън. — Видът на препечената до кафяво коричка ще допринесе за празничната атмосфера на вечерята.

— Абсолютно си прав, Кремптън — кимна готвачката.

— Дами, предлагам ви да побързате, защото след двадесетина минути трябва да тръгваме — напомни им икономът.

При вида на ентусиазирания мъж, който обикновено беше толкова сдържан, Карол се усмихна на себе си и побърза да се качи в стаята си, за да остави последните покупки. Извади от гардероба семпла сива вълнена рокля и я облече. Наметна през раменете си новия зелен шал и го закопча със златна игла във форма на листо. Някога бе принадлежала на баба й и от сантиментални чувства Карол не я бе продала, както останалите си вещи, свързани с отминалия разкошен живот.

Групата излезе от Марлоу Хаус и се насочи към църквата. Преподобният Лусиъс Кинкайд ги посрещна на стъпалата. Карол бързо установи, че нямаше защо да се страхува от начина, по който щяха да я приемат. Лусиъс Кинкайд й се усмихна мило, също както на останалите. Освен това откри, че старомодният му викториански начин на изразяване повече не я дразнеше. Тъкмо обратното — сега, когато знаеше колко добър и мил човек е той, този начин на говорене й се струваше много очарователен.

— Милостиви Боже! — възкликна пасторът. — Знаех, че ще дойдете да ни помогнете, но никога не съм очаквал подобно нещо. Скъпи приятели, вие ще направите Коледа по-щастлива за много нещастни души. А освен това, вижте — продължи той и махна с ръка към красивата зелена украса на вратата — неизвестен дарител ни е изпратил тази великолепна украса. Целият салон е светнал от прекрасните цветя. Наистина е изключително да се намери някой толкова чувствителен и щедър човек. Много малко хора разбират, че дори и бедните могат да почувстват красотата и да й се възхищават, ако им се покаже. Разбира се, ние се нуждаем от храна, за да им помогнем поне малко да заситят глада си, но не бива да забравяме и за храната, от която се нуждаят душите им.

— Амин за тези благородни създания — обади се цветопродавачката зад гърба на пастора и смигна на Карол.

Когато преподобният Лусиъс Кинкайд поведе Кремптън, за да му покаже къде да сложи пуйката, Карол се приближи към младата продавачка.

— Благодаря ви, че сте проявили дискретност относно украсата — промърмори Карол, озърна се и добави: — Но аз не съм поръчвала толкова много цветя. На всяка маса има букет, а по стените също има украса.

— Не е ли изключително забавно да направиш подарък някому, без да му казваш? — засмя се цветопродавачката. — Бих искала по-рано да съм открила тази проста истина.

— Да не би да искате да кажете, че останалите букети са от вас? — попита Карол, която се чудеше как ще плати всичките тези цветя.

— Вие ме вдъхновихте — отвърна момичето. — Магазинът ми ще бъде затворен за два дни. До понеделник всички цветя вероятно ще увехнат и тогава си помислих: защо да не ги донеса тук, за да им се радват хората? Те не са от най-хубавите, останалите ги продадох, но мистър Кинкайд им се зарадва толкова много, че се почувствах виновна, задето не съм се сетила по-рано. Отсега нататък ще изпращам всичките си непродадени цветя в „Сейнт Фиъкър“. Сигурна съм, че мистър Кинкайд ще знае на кого да ги даде, а освен това всяка неделя мога да подарявам по един букет за украсата на олтара. Предполагам, че той няма да има нищо против.

— Сигурна съм, че няма да има. Това е много любезно от ваша страна.

— Идеята е ваша, мис Саймънс, и наистина е чудесна. Ще ме извините ли? Трябва да помагам в кухнята.

С насълзени очи Карол се загледа след младата жена, удивена от откритието как един скромен жест от нейна страна може да промени поведението на друг човек. Навярно точно това е имала предвид лейди Огъста, когато каза, че и най-малката промяна в настоящето може да доведе до големи различия в бъдещето. И наистина, няколко цветя успяха да събудят благородството в сърцето на тази цветопродавачка, а това можеше да доведе и до по-важни действия и последствия.

В този миг Карол видя Абигейл Пенелопи Кинкайд, облечена в светлочервена пола и зелен пуловер, точно както бе във видението, което лейди Огъста й бе показала. Тя стисна кутията с бонбони и се приближи до съпругата на пастора.

— Весела Коледа — каза тя и млъкна смутено. Не знаеше какво да каже, притеснена от спомена за грубото си държание при последната им среща. — Това е за вас. Моля ви, проявете малко егоизъм и запазете тези бонбони за себе си. Много ще се радвам, ако ви доставят удоволствие.

— Вие и всички останали от Марлоу Хаус вече бяхте толкова щедри. Лусиъс и аз бяхме много изненадани. О, скъпа, извинете ме. Не исках да кажа това. Просто когато се видяхме онзи ден, вие не изразихте желание да се присъедините към нас.

— Онзи ден не бях на себе си — изчерви се Карол. — Искам да кажа, че не бях истинската аз, тази, която би трябвало да бъда. Май говоря доста объркано — завърши тя и нервно се усмихна.

— Струва ми се, че говорите съвсем разумно. — Абигейл Кинкайд я изгледа проницателно. — Сега сте различна. Ако ме питате, според мен вие сте направили някакво важно откритие за себе си.

— Може би не сте далеч от истината — съгласи се Карол. — Навярно един ден, когато се опознаем по-добре, ще мога да ви разкажа точно какво се случи с мен, откакто се видяхме за последен път на погребението на лейди Огъста. Вие и вашият съпруг сте от малкото хора, които сигурно ще ми повярват.

— Разбира се, че ще ви повярваме. Имам чувството, че ще станем близки приятелки. — Абигейл Кинкайд я хвана под ръка. — А сега, елате да ни помогнете да сервираме великолепната вечеря, която вие и още толкова много благородни и щедри хора осигуриха за бедните и самотните.

Карол с радост се зае да помага при сервирането, а след това и при почистването на масата и измиването на чиниите и приборите. После разпредели сладкишите — курабийките, коледните пайове и тортите, донесени от други дарители. Готварските умения на мисис Маркс бяха оценени по достойнство — не остана и парченце от пуйката и курабийките.

Някой от Марлоу Хаус — Карол никога не разбра кой е бил, но подозираше, че е Нел — бе издал тайната за рождения й ден на Лусиъс Кинкайд. В края на вечерята, когато бяха поднесени сладките, мистър Кинкайд почука с лъжицата по чашата си и помоли за внимание.

— Всички ние знаем, че тази вечер е най-благословената от всички вечери в годината — започна той. — За един от нашите щедри дарители, който е тук, сред нас, двадесет и четвърти декември има специално значение. Днес е нейният рожден ден. Да вдигнем тост за здравето на мис Карол Ноел Саймънс и да й пожелаем много щастие и радост.

Множеството не изпя „Happy Birthday“, но в замяна бяха произнесени три тоста в нейна чест. Всички радостно извикаха „Хип! Хип! Ура!“, а Карол стоеше между мистър Лусиъс Кинкайд и съпругата му и се опитваше да не се разплаче с глас.

— Реч, реч! — разнесе се един глас от тълпата.

— Очакват да им кажете нещо — прошепна Абигейл Кинкайд на Карол.

— Благодаря ви и весела Коледа на всички — с треперещ глас изрече Карол. — Това е най-хубавият рожден ден, който съм имала. Ала има друга по-важна личност, чийто рожден ден празнуваме. Надявам се, че ще се видим в църквата.

— Мис Саймънс — с усмивка рече Лусиъс Кинкайд, — защо не разрежете най-голямата торта? Символично, разбира се, защото това не е точно рождена торта.

— Тя е най-хубавата торта — отвърна Карол, — защото е направена и донесена с любов и щедрост.

След това Карол, мисис Маркс, цветопродавачката и Абигейл Кинкайд поднесоха чай и кафе за възрастните и топло мляко за децата. Когато вечерята свърши, жените измиха останалите чинии, а Хети и Нел избърсаха пода и подредиха масите. Всички работеха с весели сърца и желание и скоро залата светна от чистота. Стана време да се отправят към църквата за празничната проповед.

Карол не бе сядала от часове, бе уморена и краката я боляха, но никога досега не се бе чувствала по-спокойна и щастлива. За пръв път от много години не бе самотна и всички я бяха приели с открити сърца.

— Хети не е единствената, която идва в църквата — внезапно приятелски й довери мисис Маркс. — Аз също винаги, когато успеех да се измъкна, идвах за неделната служба.

— Това е хубава стара църква — прошепна Карол, — но се нуждае от ремонт.

— Нашата енория е бедна — въздъхна мисис Маркс. — Всички пари, с които разполага пасторът, се дават за подобни благотворителни обеди и вечери. Надявах се, че лейди Огъста ще остави малко пари на „Сейнт Фиъкър“ в завещанието си, но би трябвало да я познавам по-добре.

— Може би още не е късно — промърмори Карол, докато гледаше как Абигейл Кинкайд и трите й деца заемат местата си в очакване на службата.

Цветята и зеленината, които бе поръчала, бяха поставени в големи красиви старинни вази. Имаше и разкошни хризантеми, които тя не бе поръчвала, поставени до амвона. Тя потърси с поглед младата цветопродавачка. Видя я, че разговаря с един млад мъж. Погледите им се срещнаха и момичето й се усмихна. Карол разбра, че хризантемите са от нея.

— Все още има надежда — гласно изрече тя.

— Може би има — кимна мисис Маркс. — Всяка Коледа надеждите ми отново се събуждат.

В този миг службата започна и звуците на коледния химн изпълниха старата църква.

 

 

Беше един часа през нощта, когато обитателите на Марлоу Хаус се завърнаха вкъщи.

— Прекрасна вечер — каза Кремптън. — Радвам се, че взехме участие в нея.

— Аз също — обади се мисис Маркс. — Благодаря ви за предложението, мис Саймънс.

— Да — намеси се и Нел. — Службата беше прекрасна.

Коментарът на Хети бе само една дълга прозявка.

Те си пожелаха сънливо „весела Коледа“ и се разотидоха по стаите си. Карол до два часа опакова подаръците, които бе купила и след това си легна.

Спа спокойно през цялата нощ, необезпокоявана от привидения и сънища за миналото и бъдещето. На другата сутрин се събуди късно и първото, което усети, бе уханието на нарцисите. Цветята, които бе купила преди три дни, сега бяха разцъфнали и стаята бе изпълнена с нежния им аромат.

— Няма значение къде ще прекарам останалата част от живота си — промърмори младата жена, докосвайки белия цвят, — ароматът на нарцисите винаги ще ми напомня за тази невероятна Коледа. Свежите, чисти цветя символизират отминаващата зима и новото начало на живота.

Припряно отметна завивките и стана, нетърпелива да посрещне този специален ден. Облече една бежова пола и вълнен пуловер и обу бежовите си обувки с нисък ток. За да освежи цветовете, наметна зеления копринен шал и го закопча отстрани със златната игла, останала от баба й.

— Тази сутрин всички се успахме — прошепна й Нел, когато влезе в кухнята. — Мисис Маркс реши да сервира коледния обяд рано следобед, така че няма да вечеряме. Каза, че ще се задоволим с чаша чай и малко припечени филийки.

— От това, което видях, че е приготвила за коледния обяд, мога спокойно да кажа, че чаша чай ще ни е напълно достатъчна за вечеря. Едва ли ще сме в състояние да преглътнем нещо повече — отвърна Карол и повиши глас: — Мисис Маркс, мога ли да ви помогна с нещо?

— Можете да подредите масата — бързо отвърна готвачката. — Кремптън ще ви покаже къде са приборите и чиниите. Постарайте се всичко да е както трябва. — Като чуха последното, Карол и Нел се погледаха и избухнаха в смях.

Освен малкото коледно дърво, което Нел и Хети украсиха, празничният обяд изглеждаше такъв, какъвто й го бе показала във видението лейди Огъста в онази изключителна нощ. Ала настроението около масата бе съвсем различно.

— След последната нощ чувствам много по-силно духа на Коледа — заяви мисис Маркс. — Тази трапеза ми напомня за коледните вечери, които приготвяше моята скъпа майка, когато бях дете.

— Така е — допълни Кремптън. — Никога няма да забравя тази Коледа. Допреди няколко дни се чувствах ненужен и мислех, че в този забързан свят вече няма място за мен. Ала миналата вечер мистър Кинкайд ме попита дали не искам да отговарям за подготовката на благотворителните обеди и вечери, които се дават в църквата „Сейнт Фиъкър“. Той сподели с мен, че работата била доста и той и съпругата му нямали време да се погрижат за всичко, тъй като имат и други задължения.

— Кремптън, но това е чудесно! — възкликна Карол. — Твоят опит като иконом те прави идеален за тази работа.

— Казах на мистър Кинкайд, че ще помисля сериозно върху предложението му — отвърна икономът. — Обаче той няма да има възможност да ми плаща, а аз нямам почти никакви пари и трябва да потърся платена работа. Пенсията ми е толкова малка, че няма да мога да остана да живея в Лондон. Жалко, защото предложението наистина ми допада — завърши с въздишка той.

— Може би ще се случи нещо, което ще ти позволи да се заемеш с тази работа — промърмори Карол.

— Не ми се вярва, ала все пак е прекрасно да открия, че уменията ми се ценят и все още има нужда от мен, въпреки напредналата ми възраст. Но, мисля, че е по-добре да не говорим за бъдещето, нека се насладим изцяло на Коледа и вкусната храна. Позволете ми да вдигна тост за всички нас, които, смея да заявя, през последните дни станахме добри приятели.

— И за лейди Огъста — допълни Нел и вдигна чашата си. Когато мисис Маркс недоволно изсумтя, така, както Карол очакваше, то тя бе тази, която се застъпи за покойната им работодателка.

— Едва напоследък започнах да разбирам, че лейди Огъста навярно не е била лоша жена — рече тя. — Никога досега не съм си давала труд да узная нещо повече за миналото й. Мисля, че сърцето й е било наранено и тя е криела чувствата си дълбоко в себе си. Може би е искала някой да я обича, независимо от външната студенина и безразличие, които демонстрираше.

— Ако някой се бе опитал — рязко каза мисис Маркс, — то лейди Огъста сигурно щеше да му се присмее и да го отблъсне.

— Може би сте права — съгласи се Карол, — но, все пак, не сме се събрали да анализираме характера й. Нека да пием в нейна памет и да пожелаем спокойствие на духа й, където и да се намира в този момент.

— Разбира се — намеси се Кремптън и отново напълни чашите, — нека да пием за лейди Огъста.

Те вдигат тостове с моя най-хубав коняк.

Карол можеше да се закълне, че чу думите като някакво далечно ехо, ала никой в стаята не забеляза нищо.

Напълниха отново чашите с бренди, мисис Маркс донесе кана с горещ чай. Карол отиде да донесе подаръците, които бе купила предишния ден, и ги раздаде на новите си приятели.

— Не съм и помисляла, че ще си разменяме подаръци, мис Саймънс! — възкликна мисис Маркс. — Не очаквах, че вие… нищо не съм ви купила и съм сигурна, че Нел и Хети също не са купили подаръци за вас.

— Не искам подаръци. Радвах се, когато ви купувах тези неща. Приятелството, което ми давате, е по-скъпо от всички подаръци на земята.

— О, Господи! — Мисис Маркс се опита скришом да избърше сълзите, които напираха в очите й. — Каква Коледа! Никога не съм имала такава Коледа!

— Тя все още не е свършила — отбеляза Хети, която бе извадила шапката от кутията и вече я бе сложила на главата си. — Мистър Кинкайд ми каза, че Коледа продължава до нощта срещу Богоявление.

— Той е прав — отвърна Карол, като си спомни думите на лейди Огъста, че тя трябва да я накара да се промени до тази нощ.

— Мисля, че ще имаме чудесни празници — заяви Кремптън. — Иска ли някой още малко коняк?

— Струва ми се, че една капка няма да ми се отрази зле — промърмори мисис Маркс.

— За кого да вдигнем тост? — попита Нел и протегна чашата си.

— Кой се нуждае от тостове? — изкиска се Хети. — По-добре да пием.

— Тези млади, винаги са толкова безцеремонни — недоволно промърмори икономът.

Карол развеселено наблюдаваше новите си приятели. Сърцето й бе изпълнено с искрена привързаност към тях. Липсваха й Никълъс и Ник, и знаеше, че винаги ще й липсват, ала не съжаляваше за любовта си към тях. Странно, но болката и мъката й бяха някак си притъпени и тя искаше да направи тези празници щастливи за всички останали. В този миг не се интересуваше какво ще й донесе бъдещето. Щеше да продължава да върши това, което смяташе, че е правилно и да се опита да промени бъдещето за тези, които обичаше. Може би един ден лейди Огъста ще й даде знак, че усилията й са се увенчали с успех.

За нейна изненада Кремптън извади от онези малки бомбички, пълни с книжни конфети, които англичаните обичаха да гърмят по празниците. Тя представляваше картонена тръба, обвита с красива хартия. Когато Кремптън дръпна малката връвчица в единия край, се чу оглушителен залп и наоколо се посипаха разноцветни конфети. В дъното на тръбата имаше малки книжни шапчици.

— Трябва да си ги сложим! — радостно изписка Хети, която непрекъснато се кискаше. — О, мисис Маркс, вашата е във форма на корона.

— Много подходящо — важно рече Нел и погледна към Хети. Двете момичета избухнаха в силен смях. Мисис Маркс невъзмутимо постави короната върху сивите си коси.

— На мен ми се падна клоунска шапка — обяви Карол, измъкна дълга, конусовидна, светлосиня шапка с голям пискюл накрая и важно си я нахлупи на главата. — Виж каква е твоята, Кремптън, и си я сложи.

— Чухте ли нещо? — внезапно попита икономът и вдигна ръка. — Шшт, тихо, чуйте. Струва ми се, че някой чука на предната врата.

Всички се умълчаха и внезапно се чу силен звук от рядко използваното чукче на главния вход.

— Кой ли може да бъде? — попита мисис Маркс.

— Има само един начин да разберем. — Кремптън се изправи, опъна сакото си, приглади косата си, излезе от трапезарията на слугите и се упъти към входната врата.

— Хм, аз не очаквам гости — промърмори готвачката. — А вие, мис Саймънс?

Карол не отговори, но само поклати глава. Опитваше се да чуе гласовете, които идваха от коридора. Кремптън говореше с някого. Вторият глас й се стори странно познат, въпреки че бе приглушен и тя не го чуваше ясно. Машинално, без да съзнава какво прави, Карол вдигна ръка и свали синята клоунска шапчица. Любопитството й надделя, тя стана и излезе, решена да разбере кой е посетителят. Тъкмо когато сложи крак на горното стъпало, вратата на салона се отвори и се показа Кремптън. Карол зърна зад него очертанията на висока фигура.

— Кремптън? Случило ли се е нещо? Кой е с теб? — попита тя.

— Няма нищо нередно, мис Саймънс. Мистър Никълъс Монфор е пристигнал малко по-рано, отколкото го очаквахме. — Икономът отстъпи и направи път на мъжа зад себе си. Сега Карол го можеше да го разгледа по-добре.

Той беше висок и слаб, въпреки че тя не се съмняваше, че под добре ушитото сако се крият силни мускули и широки рамене. Косата му бе черна и права, а очите — зелени. Тази силна, издадена напред брадичка, този аристократичен нос… това беше и все пак не беше… Карол се хвана за перилото, страхувайки се, че ще припадне.

— Добър вечер — каза Никълъс Монфор и я погледна. Лицето му с нищо не издаваше, че я е познал. Ала как би могъл да я познае? Той никога досега не я бе виждал.

— О, Господи — прошепна тя. — Лейди Огъста, защо не ме предупредихте за това?