Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (15)

Глава петнадесета

— В името на всичко свято на земята, къде беше? — изсъска нисък, дрезгав глас в ухото й. Обезумяла от страх, Карол задъхано се опитваше да се освободи от силните ръце на мъжа, които я стискаха като в менгеме. Бе заслепена от ужас. Не можеше да го види, но бе сигурна, че е някой от цивилната охрана, изпратен от командир Дръм да я залови.

— По дяволите, престани да се бориш и ми отговори! Всички едва не полудяхме от тревога за теб! Къде беше?

— Ник. — Най-после разпозна мъжа и се отпусна в ръцете му от облекчение. Ала след миг се сепна. Нямаше време за глезене и истерия. Трябваше да поговори с Ник, да го предупреди, че ако я заведе в Марлоу Хаус, неволно ще предаде приятелите си и общото дело.

— Командирът на охраната… командир Дръм отново ме видя и ме разпозна. Неговите хора ме преследват. Опитах се да ги заблудя, но не съм сигурна, че съм успяла. Той каза на Великия вожд Фал, че ме е видял тук, на този площад, по време на церемонията. Може би ще изпрати хората си да ме чакат и да ме заловят, когато се появя. Ако ни открият заедно, ще изпаднеш в голяма беда.

— Още една причина, за да те заведа по-скоро в къщата. — Ник не изглеждаше обезпокоен от думите й.

— Не ме ли чу? — извика младата жена. Когато се опита да се измъкне от ръцете му и да го отблъсне, той я стисна още по-силно. — Ник, ти вероятно си в сериозна опасност!

— Не мисля така. Сигурно знаеш, че ние имаме наша стража, която наблюдава всяка крачка на цивилната охрана. Никой от тях не се е появявал на този площад.

— О, така ли? — Разбира се, че бе изпратил хората си да караулят около къщата. Ник не беше безотговорен, в ръцете му беше животът на много хора. Почувства се като последна глупачка, изпаднала в истерия. — Бях толкова изплашена — прошепна тя и притисна лице в грубото му палто.

— Вече си в безопасност. — Той я поведе през площада към Марлоу Хаус. Бас отмести преградата и те влязоха в кухнята. Ник я настани на един стол до масата.

— Тя е премръзнала — каза той на Джо, обърна се към Бас и добави: — Извикай останалите. Ще се радват да изпият нещо топло и да си легнат.

— Вие всички сте отишли да ме търсите, когато трябваше да стоите в безопасност в къщата и да уточнявате последните подробности от плана. Съжалявам за неприятностите, които ви причиних. — Карол чувстваше, че всеки миг ще се разплаче. Сега, когато се намираше в безопасност, изведнъж се почувства отпаднала, крайниците й бяха измръзнали и я боляха.

— Изпий това и престани да се извиняваш. — Джо тикна една чаша в ръцете й. Карол отпи. Беше коняк, примесен с топла вода и някакви непознати билки. — Бихме направили същото за всеки друг от групата. Ти се опита да отклониш вниманието на стражите от главната ни квартира и ние оценяваме риска, който си поела, заради нашата безопасност.

— Научих нещо, което може да ви бъде полезно — обърна се Карол към Ник. Бързо предаде разговора между командир Дръм и Великия вожд Фал. Разбира се, не спомена, че знае истинската самоличност на командира на цивилната охрана. Тази част от информацията беше само за нея, може би и за Ник и лейди Огъста. По-важен за приятелите й беше фактът, че се носят слухове за предстоящ бунт. — Не мисля, че Великия вожд Фал е много умен и прозорлив — каза Карол, като свърши разказа си, — но Дръм е много подозрителен и когато се касае за безопасността, няма да остави нищо на случайността. Той ме видя през прозореца на къщата, в която имаше голямо празненство. Сигурна съм, Ник. Той сигурно ще изпрати хора да претърсят този район и ще ме хванат, ако се покажа навън.

— Това няма значение — успокои я Ник, — защото никой от нас няма да излиза до началото на бунта.

— Могат да претърсят къщите — настоя Карол, като си припомни подобни случаи от двадесети век. — Мотат да арестуват всеки от нас и да го държат затворен с дни… даже с години. От всичко, което видях, разбрах, че управляващите не се интересуват от живота на обикновените хора.

— Тук ще бъдем в безопасност — повтори Ник.

— Откъде си толкова сигурен? — извика Карол.

— Защото Ог се върна и донесе новини от другите групи, с които се е свързала, а когато Ог е тук, тя ни защитава.

— Къде е тя? — Карол не беше сигурна, че иска отново да види лейди Огъста. Не още. Страхуваше от това, което присъствието на привидението можеше да означава за нея. Още не беше готова да се върне в своето време, дори и за да избяга от командир Дръм, а вероятността отново да загуби Ник бе непоносима.

— Ог е с Ал, Пен и останалите, които те търсят — отвърна Джо и отново напълни чашата й. — Скоро ще се върне. А междувременно, съблечи тези дрехи, завий се с одеяло или с някоя дебела роба и ела до огъня. Като гледам вида ти, мисля, че няколко часа сън ще ти се отразят добре.

— Как мога да спя, след като знам, че присъствието ми тук може да ви изложи на голяма опасност? Или след като знам какво предстои само след няколко часа?

— Джо е права, Кар. — Ник я повдигна от стола. — Имаш нужда от почивка, а и аз също. Ще се погрижа за нея, Джо. Когато останалите се върнат, кажи им да си легнат, а и ти също. Никой няма да става до утре на обед. Няма да се тревожим и по-лесно ще успокоим нервите си, ако прекараме последните часове до бунта в сън. Разбира се, някои от нас може да попаднат в беда и докато са в леглата си. — Той се засмя и намигна на Джо. После хвана Карол за ръка и я поведе към стълбите.

— Не мисля, че разбираш какво става — предупреди го тя, когато влязоха в стаята му. — Заради мен ти се намираш в голяма опасност.

— Не — поправи я той, — аз се намирам в опасност, защото заедно с приятелите си планирам да въстанем срещу правителството. Но ние сме планирали този бунт много преди ти да се появиш. Ти, Кар, ми подари най-щастливите дни в живота ми. Никога няма да ги забравя. Винаги ще те помня. — Той я притисна в прегръдките си, а тя склони глава на рамото му, очаквайки с копнеж всяко негово докосване.

— Махни тези мокри дрехи — прошепна младият мъж и започна да разкопчава копчетата на мушамата й. — Ще ти дам един мой халат.

После се наведе и събу обувките й. Пръстите на краката й бяха вкочанени от студ. Тя седна на края на леглото, загърната в грубия вълнен халат, който дращеше кожата й, и му позволи да разтрие ходилата й, докато се затоплиха. Сетне разтри глезените, прасците, колената и бедрата.

— Искам нещо от теб — промърмори той, когато устните му докоснаха дясното й коляно.

— Всичко. — Бе готова да му се отдаде незабавно, искаше да се слее с него, да не му позволява да бъде далеч от погледа й.

— Танцувай с мен. — За нейна изненада, видя в очите му дяволити пламъчета.

— Да танцуваме? — объркано повтори тя. Сетне изведнъж разбра. — Онзи валс ли?

— Почакай малко. — Ник излезе, но в гърдите й се надигна панически страх, че той няма да се върне. Каза си, че това са само нерви и не бива да се подава на паниката. Тук, с Ник, тя беше в безопасност. Командирът Дръм нямаше да я намери. Лейди Огъста още не се бе върнала, но щеше по някакъв начин да й помогне. Все пак, когато Ник се върна с малката черна кутия, тя си отдъхна с облекчение. Той внимателно регулира копчето за звука, и когато музиката започна, се поклони и й подаде ръка. Карол се изправи от леглото.

С боси крака, облечена в неговия вълнен халат, направен от избеляло зелено одеяло, тя се притисна до широките му гърди и двамата се понесоха под звуците на валса, сякаш се намираха в блестяща бална зала, облечени във вечерни облекла и танцуваха под звуците на оркестър.

— Никога не ме забравяй — умолително прошепна Карол — Ник, не знам защо, но се чувствам много уплашена. Ако утре нещо се случи с нас, искам да знаеш, че те обичам.

— Замълчи. — Устните му нежно докоснаха челото и клепките й. Засмя се тихо и я погали. Искаше да разпръсне мрачното й настроение. — Не искам да мисля за утрешния бунт, искам да мисля само за теб и за този миг.

— Бунтът не е утре, той е днес — поправи го тя. В този миг сякаш по вените й пробегна студ и сърцето й се скова от ужасно предчувствие. — Той е днес. Остават само още няколко часа.

— Кар, не можеш ли да замълчиш? Или трябва да те заставя? Не искам да мисля какво може или какво не може да се случи по-късно днес. Тези няколко последни часа искам да те държа в прегръдките си, да танцувам с теб за последен път, преди да нападнем двореца на правителството. Следващият ни танц, ще бъде в двореца на Великите вождове и ние ще бъдем свободни. Но аз искам да запомня завинаги този валс, за да не забравя никога какво съм преживял тук, в тази къща, с теб.

Гласът му се снижи и потръпна от тайнствено напрежение. В този миг Карол забрави за всички предстоящи опасности и неизвестности. Ник можеше да я накара да мисли само за настоящето.

— Когато този валс свърши — продължи той, — искам да легна с теб в леглото, да те галя и да целувам прекрасните ти гърди, стройните бедра и малката розова пъпка между тях. Искам да проникна бавно в теб, и да чуя как стенеш от удоволствие, когато те изпълня цялата. Няма по-прекрасно усещане от напрегнатото ти тяло, извиващо се от копнеж и наслада, когато съм дълбоко в теб, когато ти ми се отдаваш напълно. Тогава лицето ти омеква и засиява с особена вътрешна светлина, дишането ти е накъсано, а аз се опивам от нектара на устните ти. Знаеш ли с какво нетърпение очаквам стенанието ти в последния момент, когато повече не мога да се сдържам и постепенно се разтварям в твоята сладост?

— Ник, скъпа моя любов! — Ник я притисна плътно до себе си. Той бе облечен само по риза и панталони. Нейният халат се бе разтворил и нежната й плът се триеше в грубата материя на ризата. Тя почувства твърдата му мъжественост до корема си и се вкопчи още по-здраво в него.

Всяка негова дума я възбуждаше, а тихият дрезгав глас, обясняващ какво ще направи той с нея, я хипнотизираше и омайваше. Краката й омекнаха от изгарящо желание и Карол се отпусна в силните ръце, които я обгръщаха. Копнежът да се слее с него прерасна в болезнена жажда, ала той продължаваше да говори и да обсипва с леки целувки лицето, устните, шията.

— Моля те — прошепна младата жена, — Ник, моля те.

— Ааа. — Устните му отново докоснаха нейните. Тя искаше той да ги завладее с груба целувка, а езикът му да проникне в устата й, както й бе обещал. — Знаех си, че думите, музиката и целувките ми няма да те оставят равнодушна. Сега стопли ли се?

— В името на Бога! — простена тя.

— А, не — промърмори той, — не в името на Бога, а заради нас, заради мен и теб.

Бавно я поведе към леглото и я повали. Свали грубия халат и тялото й се разкри в цялата си голота, пламтящо от желание. После бавно — о, прекалено бавно — започна да сваля панталоните си. Огромната му възбудена мъжественост изскочи навън и Карол изохка.

Не успя да се съблече. Нямаше време. Карол разтвори крака и повдигна ръце, за да го прегърне и притисне към себе си. Ник проникна дълбоко в нея. Грубата риза се търкаше в чувствителната й кожа, но тя не забелязваше. Всичко, което усещаше, бе топлината на телата им, които се триеха едно в друго и извисяващото, заслепяващо удоволствие.

 

 

Малко по-късно Карол го разсъблече и двамата се сгушиха един до друг под протритото одеяло.

— Ти си дявол — промърмори младата жена и се притисна по-плътно до него. — Успя да ме възбудиш само с думи.

— Не съвсем — тихо се засмя той. — Макар че трябва да призная, исках да те накарам да забравиш страха си и да го превърна в желание. Мисля, че успях и ти не си толкова уплашена както преди малко.

— Нито пък ми е толкова студено — подразни го тя и целуна мускулестите му гърди. Страхът й не бе изчезнал напълно, но бе сподавен някъде дълбоко в нея. — Кажете ми, сър, къде останаха всички онези примамливи обещания, които ми дадохте преди малко? Бих искала да ги изпълните докрай.

— Ще ги изпълня едно по едно, въпреки че ти ме изтощи почти докрай. Откъде да започна?

— Откъдето желаеш, само не спирай.

И той не спря. С ръце, устни и език той люби всяка част от тялото й. Насладата сякаш нямаше край.

— Но, Ник — възрази Карол няколко часа по-късно, — ти невинаги… ти не… искам да кажа, само аз, а ти не… — Той прекъсна думите й с целувка.

— Половината от моето удоволствие е да те наблюдавам. Изпитах всичката страст, която един мъж може да има.

— Но аз искам…

— Знам — промърмори той. — Още един, последен път, преди да напуснем тази стая, този дворец на нашата любов.

— Покажи ми отново как да ти доставя най-голямо удоволствие — помоли го тя. — Искам този последен път да бъде за теб.

— Ще бъде и за двама ни, или изобщо няма да бъде. — Взе ръката й и я постави там, където досега не го бе докосвала. Той простена от наслада и прошепна: — Ще бъде хубаво и за двама ни. И за двама ни.

Карол се вгледа в зелените дълбини на очите му и здравият й разум мигновено изчезна. Почти повярва, че винаги ще бъдат заедно, с преплетени тела, сърцата и душите им ще се слеят в едно цяло, за да се потопят в безкрайното щастие, което не признава време и пространство. После Ник се раздвижи и всички мисли излетяха от главата й.

 

 

— Искам да участвам в бунта. — Наблюдаваше острия профил на Ник, очертаващ се на светлината на малката лампа до леглото. Той се бе навел да си завърже ботушите и тя знаеше, че ще го запомни завинаги такъв, какъвто бе в този миг. Тъмните цветове на ризата, панталоните му, контрастираха с бледото лице, озарено от вътрешен огън. Това лице, което бе видяла да омеква от споделената страст и желание.

Наистина беше учудващо, че макар да го желаеше с бясна страст, която като че ли нямаше засищане, тя ценеше и времето, което прекарваха в разговори и планиране на бунта. Обичаше да бъде заедно и с приятелите му. Обичаше и копнееше за миговете, когато оставаха насаме, но те бяха само част от любовта й към този мъж. Тяхната връзка бе пълноценна във всяко едно отношение, макар че миговете насаме й бяха най-скъпоценни. Младата жена бе решила, че няма да се раздели с него в толкова важен момент, а освен това искаше да му помогне.

— Щом Пен и Джо могат да бъдат с теб, защо да не мога и аз?

— Пен и Джо имат лични причини за това, което вършат. — Ник пристягаше колана около тънкия си кръст. — Особено Пен. Тя иска да отмъсти за сестра си.

— Сестра ли? — повтори Карол. — Не знаех. Кога се е случило?

— Тя умря от пневмония в годината, когато снабдяването с гориво за отопление беше необикновено трудно. Много от децата и младежите умряха от студ и глад през онази свирепа зима. — Гласът му звучеше глухо и безизразно, но привидното му спокойствие не можеше да я заблуди. В изражението на лицето му се долавяше скритата мъка. — Тя беше само на две години. Не съм сигурен колко често Пен си спомня за Ел, но знам, че не може да я забрави и чувства много силно липсата й. Те бяха близначки.

— Казвала се е Ел? — Той мълчаливо кимна, като продължаваше да изпразва чекмеджетата на скрина. — Тя е била и твоя сестра, а ти си само пет или шест години по-голям от Пен. Трябва да си я спомняш.

— Въпреки че Пен има уравновесен характер и е мечтателна, понякога е склонна към внезапни избухвания — замислено рече той, като разглеждаше оръжието в ръката си. — Ел бе пълничка и вечно се смееше. Беше лъчезарно дете. Разбираш ли, те не бяха еднояйчни близначки.

— Смъртта на Ел те е наранила.

Очите им се срещнаха и в неговите проблесна гневен пламък. Загубата на сестра му бе първоначалната причина за желанието му да се опълчи против тиранията на правителството, още когато е бил седем или осем годишен. Знаеше, че болката от смъртта на детето е оставила дълбоки следи в душата му и въпреки че й бе разказал по-голямата част от живота си, никога не бе споменавал за Ел. Но той искаше тя да знае нейното име, за да разбере всички причини за действията му.

Не можеше да му каже нищо. Просто пристъпи до него, обви ръце около кръста му и облегна глава на рамото му. Двамата стояха притиснати един до друг, свързани от страданието и любовта.

Сетне слязоха в кухнята и се присъединиха към останалите.

 

 

— Не ме интересува какво казваш, Ник. Не искам да бъда защитена. Искам да бъда част от всичко — каза му Карол. — След всичко, което чух и видях през последните дни, особено след като станах свидетел на онова разкошно празненство в чест на Великия вожд Фал, аз трябва да взема участие във вашия бунт.

— Ако излезеш от къщата — възрази Ник, командир Дръм може да те разпознае и да нареди да те арестуват или… нещо още по-лошо.

Всички бяха в кухнята, седяха около масата и обсъждаха последните приготовления за бунта. Дори и лейди Огъста бе там, завърнала се от нейното тайнствено пътуване. В износената черна роба тя наистина приличаше на магьосница, каквато останалите вярваха, че е. Карол се обърна към нея, надявайки се, че тя ще я подкрепи.

— Веднъж ми каза, че част от твоята мисия е да ме научиш да мисля за другите, а сега аз искам да помогна на тези хора. Сега наистина съм загрижена за другите. Не можеш ли да убедиш Ник да промени решението си? — Тя млъкна, защото видя, че лейди Огъста я гледа особено проницателно.

— Струва ми се, че ти наистина си коренно променена — кимна тя. — Ала готова ли си да отидеш докрай?

— Не мога да отговоря на въпроса ти, защото не знам какво означава да отида докрай — отвърна Карол. — Това, което знам, е, че аз съм част от тези хора, от всички тях. Те са моето семейство. Не мога да обясня чувствата си, но знам, че е така. Ние сме едно цяло.

— Добре — отново кимна лейди Огъста с явно одобрение.

— Как мога да остана тук на топло и в безопасност, когато знам, че моите приятели са вън на студа да се бият за честна и справедлива кауза, без да знам дали ще се върнат живи и здрави? Струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от скръб и болка, ако не съм с тях. Чувствам, че днес трябва да бъда с тях.

През време на страстната й тирада лейди Огъста не откъсваше очи от нея и Карол видя, че в погледа й се появи топлина, каквато не бе забелязвала никога досега. Когато Карол замълча, лейди Огъста се обърна към Ник.

— Не мисля, че ще можеш да я спреш — заяви тя, — освен ако не го направиш със сила.

— Може би ще трябва да я вържеш — намеси се Пен. — Кар е много изобретателна личност и ще намери начин да постигне това, което иска.

— Мисля, че трябва да й позволим да дойде с нас — обади се Джо. Останалите около масата я подкрепиха, ала Карол знаеше, че Ник е техният водач и те ще се съобразят с желанието му.

— Ог, можеш ли да ми обещаеш, че Кар ще бъде в безопасност, каквото и да се случи днес? — обърна се Ник към лейди Огъста.

— Защо аз трябва да съм в безопасност, когато другите не са? — извика Карол. — Само ми кажете какво трябва да правя и аз ще се постарая да ви помогна с всички сили.

— Можеш да дойдеш с мен — предложи Лу. — Разбираш ли нещо от пиротехника? Или от експлозиви?

— Мога да се науча — незабавно заяви Карол.

— Не — рязко каза Ник. — Тя няма да дойде с теб, Лу.

— Знаеш, че не възнамерявам да се взривя, или пък да взривявам каквото и да било друго. Просто искам да устроя една илюминация. Само колкото да отвлека вниманието на цивилната и на не цивилната охрана.

— Всичко, което ще извършим днес, крие много опасности — отбеляза Джо. — Нека Кар да дойде с мен и с Пен.

— Какво ще правите? — попита Карол.

— Ще извеждаме невинните хора по-далеч от огъня — спокойно рече Джо. — Ако се наложи, ще се бием, за да ги защитим.

— Ог? — Ник отново погледна лейди Огъста. — Ти какво предвиждаш?

— Не мога да ви разкрия какво ще се случи днес — отвърна тя. — Мога само да ти кажа, че бъдещето на Кар ще бъде такова, каквото е предопределено. Същото се отнася и за теб, Ник, както и за приятелите ти, които сега седят тук, около тази маса.

Ник се втренчи в очите й, сякаш искаше да разгадае думите й.

— Няма значение какво ще кажеш, Ник, нито пък какво ще каже Ог — твърдо каза Карол. — Аз ще бъда с теб на площада. — Не добави, че думите на лейди Огъста я бяха накарали да потръпне от ужасно предчувствие. Беше изплашена за всички тях, защото ги бе обикнала с цялото си сърце за краткото време, което бяха прекарали заедно.

Безизразното лице на Великия вожд Фал и студеният поглед на командира Дръм бяха като олицетворение на цялото бездушно и тиранично правителство. Тези хора тук и техните приятели заслужаваха по-добро бъдеще за себе си и децата си.

— Да — продължи Карол, — не ме интересува колко е опасно, аз ще отида там, където трябва да бъда.