Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (6)

Глава шеста

— Да се върнем обратно сега? — извика Карол. — Не, моля ви, не още!

— Отначало не искаше да идваш в миналото — напомни й лейди Огъста. — Искаше да те върна обратно в мизерната ти стаичка, към скучното ежедневие.

— Знам, но това беше, преди да срещна Никълъс.

— На когото се обясни в любов — подигравателно изрече лейди Огъста.

— Аз го обичам и вие не можете да промените това.

— Може би не искам да го променям. — Студените очи на лейди Огъста изпитателно изучаваха лицето й. — Толкова много ли го обичаш? — хладно попита тя.

На Карол й се искаше тези очи да не я гледат така пронизващо, за да може да излъже. Страхуваше се, че ще се случи нещо лошо с нея и Никълъс, ако привидението узнаеше за дълбочината на любовта й към него. Не можеше да излъже, нито пък можеше да се измъкне с извъртането, че ако определи колко много обича някого, това би означавало, че изобщо не го обича. Трябваше да каже истината.

— Обичам го с цялото си сърце и душа и… да… и с тялото си, също.

— Макар че ти не можеш да промениш хода на историята с присъствието си в миналото, ти успя да промениш чувствата на Никълъс към годеницата му.

— Той обича мен. Той ме обикна, защото съм различна от Каролайн. Сам ми го каза. А аз съм различна, защото не съм лейди Каролайн, а съм си аз — Карол Саймънс.

— Не се самозалъгвай, Карол. Никълъс е предопределен за лейди Каролайн. Той ще се ожени за нея, не за теб. Тя, а не ти, ще роди децата му и ще живее щастливо с него до дълбока старост.

— Тогава защо се интересувате дали го обичам? Очевидно аз не мога да променя нищо, тогава какво значение има дали доброволно ще се откажа от него?

— Ти направи това, за което бе изпратена в онази отдавна отминала епоха.

— Това не е отговор. Струва ми се, че всичко, което успях да сторя, е да нараня едни прекрасни хора, които не са ми сторили нищо лошо. Благодарение на мен Никълъс вярва, че лейди Каролайн се е отдала на друг мъж. — В съзнанието й изплуваха страстните сцени от изминалия следобед. Спомни си откритието на Никълъс, че тя не е девствена, нежното му държание и разбирането, с което бе изслушал ужасната й история с Робърт Дръмонд. Ала Карол бе изповядвала своето минало, а не миналото на лейди Каролайн.

— Лейди Каролайн не се е отдала на друг мъж. — В гласа на лейди Огъста прозвуча сърдечна нотка. — Девствеността й бе отнета насила и с измама по същия начин, както и на теб.

Карол се втренчи невярващо в нея. После бавно осъзна, че естествено лейди Огъста знае какво се бе случило между Карол Саймънс и Робърт Дръмонд в двадесети век. Тя умееше ловко да използва фактите, за да постига целите си.

— Лейди Каролайн имаше кратко познанство с предшественика на Робърт Дръмонд в деветнадесети век. Запознанството завърши трагично за нея. Ужасът от изживяното скова чувствата й и тя не бе в състояние да изпитва любов към друг мъж. Днес ти заличи този срамен и болезнен за нея спомен. Ти успя да го сториш, защото може би вече си се излекувала от раната в сърцето и душата си, откакто обикна Никълъс. Само истинската любов може да заличи подобни рани.

— Значи с лейди Каролайн се е случило същото, както с мен? И в двата случая виновникът е бил мъж със същото име и със същия характер? Странно… Затова ли веднага я почувствах така близка? — Карол очакваше отговора на лейди Огъста, въпреки че вече знаеше какъв ще бъде той. И макар да бе изненадана от загадъчното съвпадение в съдбите на две жени от различни епохи, знаеше, че това е истина. — Значи затова изпитах ужас, когато ласките на Никълъс станаха по-смели? Бедната, нещастна и уплашена жена! Знам как се е чувствала.

— Както вече ти казах, действията ти днес следобед завинаги прогониха страха на лейди Каролайн от физическата любов.

— Нима? Излиза, че съм й помогнала, а не съм я наранила, така ли? О, колко се радвам, ако наистина е така. — Карол се уплаши, че ще се разплаче. Чувствата й бяха толкова объркани и противоречиви.

— Последното и най-важно нещо, което можеш да направиш за лейди Каролайн — започна лейди Огъста, — е да се откажеш от любовта си към Никълъс. Съществува едва доловима разлика между теб и лейди Каролайн. Тази разлика го безпокои, затова той ти повтаря, че си се променила, защото той възприема тази разлика като промяна в годеницата си. Ако ти не се откажеш от любовта си към него, той никога няма напълно да приеме или да обича бъдещата си съпруга, защото, след като напуснеш неговата епоха, на него ще му липсва тази малка промяна, която той смята, че е настъпила в характера й. Има само един начин да се разреши този проблем. Ти трябва да го освободиш, Карол.

— Ако искате да ми кажете, че трябва да спра да го обичам, трябва да знаете, че това е невъзможно. Не мога просто така да се откажа от чувствата си.

— Не съм казала да спреш да го обичаш. Аз казах да се откажеш от него. И то доброволно. Готовността да пожертваш собствените си егоистични желания заради щастието на другите е най-важната част от пребиваването ти в миналото.

— Вероятно мислите, че това ще ме направи по-добра — промърмори Карол и в гласа й прозвуча нотка от стария й сарказъм.

— Знам, че ще те направи. Изборът е твой, Карол. Ти и само ти можеш да освободиш Никълъс и да му дадеш възможност да обича жената, за която ще се ожени. — Лейди Огъста чакаше напрегнато, а острият й поглед не се отделяше от лицето на Карол.

Отне й по-малко от секунда, за да вземе решението си. Лекотата, с която го прие, изненада и самата нея, но въпреки всичко изпита остра болка.

— Как бих могла да направя нещо, което би направило Никълъс дори и малко нещастен? — попита Карол. — Или да помрачи бъдещия му живот с лейди Каролайн? Ще се откажа от него. Не мога да бъда щастлива, но ще го сторя доброволно, така както вие желаете.

— Отлично. — Лейди Огъста въздъхна дълбоко и се отпусна. — Струва ми се, че си научила първия си урок много добре. Незабавно се връщаме в двадесети век. — Тя повдигна ръце, за да прегърне Карол, както го бе направила преди, когато я пренесе в миналото.

— Не, почакайте! — Карол рязко се отдръпна, за да й попречи да изпълни намерението си.

— Какво, променила си решението си? Толкова бързо? — възкликна лейди Огъста, като продължаваше да стои с разтворени ръце. — Засрами се, Карол. Вече бях започнала да си създавам по-добро мнение за теб.

— Ще се върна обратно с вас, но нека не е веднага. Вижте, нали свърших това, за което бях изпратена в миналото? Сама казахте, че съм се справила, при това много добре.

— Без да подозираш какво точно се изискваше от теб — напомни й лейди Огъста. Карол реши да не обръща внимание на забележката й. Искаше да помоли за нещо много важно.

— Искам нещо в замяна на това, което съм извършила — каза тя.

— Значи ти все още си егоистка. — Бледото лице на лейди Огъста отново придоби студено изражение.

— Не искам толкова много. Само още няколко часа. Позволете ми да отида на бала довечера. Позволете ми да танцувам един валс с Никълъс и за последен път да бъда в прегръдките му. След тази нощ няма да го видя никога повече… — Гласът й затрепери и тя млъкна. Струваше й се, че чувствата, надигащи се в гърдите й, ще я задушат.

— Не съм сигурна дали би било разумно — отвърна лейди Огъста, ала се замисли върху молбата на Карол. — Винаги съществува опасност да кажеш нещо, което не би трябвало и което може да има фатални последици за хората от миналото.

— Няма да кажа нищо, което не е редно — обеща Карол. — Ще внимавам за всяка своя дума. Искам да прегърна Пенелопи за последен път. Странно е, че започнах да мисля за нея като за моя сестра, въпреки че я познавам толкова отскоро. Моля ви, лейди Огъста. Това означава много за мен. Дайте ми възможност да танцувам още един път с Никълъс. Само един танц! В мига, в който танцът свърши, ще тръгна с вас. Няма да се противопоставям, съгласна съм да ме отведете, където искате. Само ми позволете да му кажа сбогом. Той никога няма да го узнае, но това ще облекчи болката в сърцето ми и ще ми помогне да се примиря с мисълта, че никога повече няма да бъда с него.

— Закълни се, че ще спазиш старата дама.

— Вече ви казах, че ще го сторя, но щом искате, ще се закълна. Да, кълна се в моята любов към Никълъс.

— Не съм особено доволна от молбата ти, но виждам, че ти наистина обичаш Никълъс. Сега може и да не мислиш така, защото раната от раздялата ти с него е все още прясна и боли, но след време ще разбереш, че си щастлива. Аз никога не съм обичала като теб. Може би, ако бях открила сърцето си, никога нямаше да се намирам в това положение. Добре, ще останеш още малко тук и ще танцуваш първия валс с Никълъс. Обаче искам да ме разбереш добре. Когато заглъхне последният акорд, ние ще тръгнем оттук.

 

 

След разговора си с лейди Огъста Карол побърза да се отправи към стаята си. В коридора видя Пенелопи, нетърпеливо пристъпваща пред вратата.

— Чаках те! — извика девойката и се спусна към нея. — Каза ли ти леля Огъста чудесните новини за мен?

— Не. Говорихме за Никълъс. Какво се е случило, скъпа моя? — Стори й се съвсем естествено да прегърне момичето, сякаш тя наистина й бе сестра.

— След като изпихме шоколада и си изядохме вкусните пасти, Алвин… искам да кажа — лорд Саймънс — поправи се Пенелопи и се изчерви — ме придружи до къщата ни, а след това поговори с леля Огъста. Той настоя и аз да присъствам, въпреки че леля Огъста възрази, че не било благоприличие. Лорд Саймънс каза, че е получил съгласието на баща си да се ожени за мен при условие, че леля Огъста не се противопостави. — Пенелопи замълча за миг, преди да продължи. — Каролайн, Алвин всъщност поиска ръката ми, и то пред мен, а леля Огъста се съгласи! Ще се оженим през пролетта, много скоро след сватбата ти с Никълъс.

— О, Пенелопи! — Карол я прегърна и целуна. — Бъди щастлива през целия си живот, моя най-скъпа сестричке. В сърцето ми ти си моята единствена сестра.

— Каролайн, да не би да плачеш от радост за мен? — Девойката нежно избърса сълзите от бузите на сестра си. Тя не можеше да знае, че сълзите на Каролайн бяха не само породени от радостта от щастливия й годеж, но и прикриваха болката й от предстоящата раздяла. Това беше тяхното сбогуване — Карол, лейди Огъста и Пенелопи щяха да присъстват на тържествената вечеря и на бала след нея, обаче двете сестри едва ли щяха да останат отново сами. Въпреки че не подозираше причината за сълзите й, Пенелопи не бе глупава и се усъмни, че нещо със сестра й не е наред. — Каролайн, ти сякаш не си на себе си… А дрехите ти са измачкани — отбеляза тя. — Никога досега не си била така небрежна към облеклото си. Да не се е случило нещо лошо? Разтревожих се за теб, когато с Алвин се прибрахме, а леля Огъста ми каза, че ти още не си се върнала. Къде беше?

— Отидох да видя Никълъс. Прекарахме заедно следобеда… говорихме за бъдещето. — Карол усети, че се изчервява.

— Ти си отишла в дома му без придружителка? Като гледам как изглеждаш, ми се струва, че вие двамата не само сте разговаряли. Да не би Никълъс да си е позволил волности?

— Аз нямах нищо против — искрено отвърна Карол.

— Каролайн! — ахна Пенелопи и след миг се изкиска. — Как си могла?

— Аз го обичам.

— О, какво облекчение! — Пенелопи дълбоко въздъхна. — А пък аз си мислех, че ти се омъжваш за него заради мен, за да се сдобиеш със зестра за мен.

— Предполагаше се, че ти не знаеш. Как си разбрала? — смаяно попита Карол.

— Да не би да ме смяташ за пълна глупачка? Досещах се, разбира се, след като преди няколко седмици леля Огъста ми каза, че аз ще бъда щедро осигурена в твоя брачен договор. Помислих си, че аз съм единствената причина да се съгласиш да се омъжиш за Никълъс.

— Тя никога не ми е казвала, че ти знаеш! А аз толкова се стараех да не се издам нито с една дума за съществуването на това споразумение. Да не би да искаш да кажеш, че и двете сме пазили една и съща тайна една от друга?

— Така изглежда. — Пенелопи тихо се засмя. — О, каква чудесна шега! През всичкото това време аз се чудех как да ти благодаря за доброволната жертва, която правиш заради моето щастие, защото винаги си казвала, че няма да се омъжиш за никого. Толкова е хубаво, че Никълъс е успял да, промени не само решението ти, но и сърцето ти.

— Обичам те, Пенелопи. — Думите се изплъзнаха удивително лесно от устата й.

— Аз също те обичам. Ти си най-добрата от всички сестри! — възкликна Пенелопи и лъчезарно се усмихна. — Нали е истинско щастие, че Алвин и Никълъс са толкова добри приятели? И именията им в провинцията са близо едно до друго. Когато и двете се омъжим, няма да бъдем разделени завинаги и често ще се виждаме.

— Не мога да си представя, че някой на този свят би могъл да принуди сестра ти да се раздели с теб — прошепна Карол, уверена, че лейди Каролайн напълно би се съгласила с нея.

 

 

Бъдни вечер се празнуваше с пищен бал в една от големите лондонски къщи. Лейди Каролайн, сестра й и леля й бяха сред редовните поканени на тази вечер. Голямата зала бе специално украсена за Коледа. По стените, колоните и огромните огледала се виеха разкошни гирлянди от бръшлян, зеленика и елови клонки. Вазите бяха пълни с цветя, чийто упойващ аромат се смесваше с този на зелениката и еловите клонки, а стотици свещи от пчелен восък горяха в сребърните свещници и осветяваха залата и богато облечените гости.

Веселата и празнична атмосфера контрастираше с тъжното настроение на Карол, но тя се усмихваше приветливо и едва ли някой би могъл да си помисли за мъката, която изгаряше душата й. Бе облечена в рокля от светлорозова коприна, а на шията й блестеше диамантената огърлица със сапфирената закопчалка, която Никълъс бе подарил на годеницата си.

За тази празнична вечер лейди Огъста бе избрала бледолилава рокля, падаща на меки гънки около тялото й. На меката светлина на свещите овалните перли на огърлицата й излъчваха нежно сияние. От нея се разнасяше ухание на лавандулов одеколон. Когато я видя, малко преди да тръгнат за бала, сърцето на Карол се скова от студ — лейди Огъста бе облечена в същите дрехи, с които се появи за пръв път през нощта в мизерната й стаичка в Марлоу Хаус. Мисълта, че след няколко часа меките гънки на роклята на привидението ще се увият около тялото й и ще я откъснат завинаги от хората, които бе обикнала, я накара да потръпне от мъка.

Трите дами се поздравиха с домакините и се насочиха към балната зала. Когато влязоха, видяха лорд Саймънс, който незабавно се приближи и ги поздрави. Той се усмихваше топло и лицето му грееше от щастие, когато се наведе да целуне ръката на Пенелопи. Младият мъж излъчваше такова очарование и доброта, че Карол разбра защо Пенелопи го обичаше толкова много. Той веднага си запази в бележника за танци на Пенелопи трите танца, които етикетът позволяваше, а в бележника на Карол се записа за два.

— Мога ли да наруша етикета и да танцувам още един танц с Пенелопи? — обърна се той към лейди Огъста. — Нали тя скоро ще бъде моя жена. Каквито и слухове да се появят, новината за нашия годеж скоро ще се разчуе и всички ще разберат.

Възрастната дама се съгласи и лорд Саймънс отведе Пенелопи, за да заемат местата си за първия танц. Карол гледаше как се отдалечава и си мислеше, че никога повече няма да разговаря с това момиче, което чувстваше като истинска сестра.

— Разкажете ми за тях — промърмори тя. — Искам да знам нещо повече за бъдещия им живот.

Лейди Огъста не отговори веднага. Също като Карол, и тя наблюдаваше Пенелопи и нейния годеник. След дълга пауза тя заговори, все още загледана в младата двойка.

— Разбира се, те ще се оженят и ще имат четирима сина и една дъщеря.

— А какво ще стане по-нататък? Лорд Саймънс се казва Алвин, а това бе второто име на баща ми.

— А, да — кимна лейди Огъста. — Сигурно си се досетила. Тридесет години след днешния ден, най-малкият син на Пенелопи и лорд Саймънс ще замине за Америка и ще се установи там. Тези двамата са твои прапрародители.

— Пенелопи е моя прародителка? — Очите на Карол се разшириха от учудване. Тя едва успя да премигне. — Благодаря ви, че ми казахте. А какво ще стане с Никълъс и Каролайн?

— Какво, пак ли заговорничите за бъдещето на Никълъс и Каролайн? — чу се познатият, любимият глас зад нея. Очите му лукаво се смееха. — Да не би да обсъждате някои промени в сватбените ни планове? Ако е така, предлагам да определим по-ранна дата. Струва ми се, че започвам да ставам нетърпелив. — След последните думи той я погледна многозначително и Карол си помисли, че сърцето й ще се пръсне от любов и мъка.

— Всъщност ние говорехме за Пенелопи и Алвин лейди Огъста.

— Нима вече го наричате Алвин? — Никълъс продължаваше да се усмихва на Карол. — Означава ли това, че те са сгодени?

— Днес следобед те получиха одобрението и благословията ми, но това едва ли те учудва, тъй като ти много помогна за сливането на тези две любящи сърца — отвърна лейди Огъста. Гласът й внезапно стана остър, което изненада Никълъс. Тя се усмихна и бързо добави: — Предполагам, че ще искаш да танцуваш следващия танц с годеницата си, Никълъс. От бележника на Каролайн виждам, че това ще бъде валс. Аз ще отида в игралната зала, за да изиграя един пикет^[1] с лорд Фелънър.

Карол искаше да помоли Никълъс да пропуснат този валс, за да танцуват следващия. Така щеше да бъде още малко с любимия си. Ала твърдият поглед на лейди Огъста я спря. Сърцето й се свиваше от любов и мъка, но тя му подаде ръка и двамата се отправиха към дансинга. Никълъс я прегърна и танцът започна.

Карол знаеше, че й остават броени минути, през които може да го докосва и да се любува на красивото му, мъжествено лице. Искаше да го запомни завинаги и затова погледът й не се отделяше от него, докато се въртяха по блестящия под. Той танцуваше уверено, а тя го следваше без усилие. Сякаш бяха създадени винаги да бъдат близо един до друг, както в този миг, когато той я гледаше с безкрайна любов. За няколко кратки мига, във вихъра на танца, те се гледаха като омагьосани, и като че ли душите и сърцата им се сляха завинаги, извън границите на времето и пространството.

— Толкова много те обичам — прошепна Карол. — Каквото и да се случи в бъдеще, никога не го забравяй и никога не се съмнявай, че съм ти благодарна за днешния следобед. Не съжалявам за това, което направихме. И никога няма да съжалявам!

— Аз също не съжалявам за тези часове. — Нежната му усмивка едва не я накара да се разплаче. — Обичам те, Каролайн… — Никълъс каза още нещо, ала музиката свърши и гласът му заглъхна в ушите й.

— Никълъс? — Не беше сигурна, че той я чува. Това, което Карол чу, бе гласът на лейди Огъста, въпреки че тя би трябвало да е в игралната зала. Вероятно в този момент истинската лейди Огъста играе пикет с лорд Фелънър, без да подозира за това, което става. Тази лейди Огъста бе невидима за останалите.

— Танцът, който ти позволих като специално благоволение, свърши — каза привидението. — Сега трябва да тръгваме.

За един кратък миг Карол все още бе в прегръдките на Никълъс, но в следващия фигурата му започна да губи очертанията си. Балната зала потъна в мрак и музикантите, които току-що бяха свирили, започнаха да избледняват.

— Моля ви, лейди Огъста, почакайте само за миг! Позволете ми да го видя, че е щастлив с нея. Искам да знам, че не страдам напразно.

— Не мога да ти позволя да останеш още в това време — започна лейди Огъста, но спря. Прекъсна я друг, по-дълбок глас, глас, който отекваше като гръм в главата на Карол, но в същото време бе нежен като въздишка.

Тъй като любовта ти е искрена — каза гласът — желанието ти ще бъде изпълнено. Гледай!

Мракът около нея се разкъса и младата жена отново видя балната зала, осветена от свещите и изпълнена с празнуващи хора. Лейди Каролайн стоеше изправена до Никълъс, а ръката й бе в неговата. В този миг тя се олюля и сложи ръка на челото си. Никълъс се наведе към нея. Красивото му лице бе загрижено. Тя му каза нещо и Никълъс се усмихна. Той я хвана под ръка и я поведе към големия френски прозорец, който гледаше към градината. Всяка част от Никълъс излъчваше любовта и загрижеността, която той изпитваше към годеницата си.

Те ще бъдат щастливи — прошепна гласът в ухото на Карол — и тяхното щастие е твое дело.

— Благодаря ти. — Карол изрече думите на глас. Бе уверена, че собственикът на гласа ще я чуе.

— Хайде, Карол. — Този път бе лейди Огъста. — Останахме повече, отколкото трябваше.

Ръцете на лейди Огъста се обвиха около нея. Този път Карол бе по-подготвена за ледената прегръдка на привидението. Този път и най-безмилостният студ не би могъл да се сравни със страданието и болката от раздялата с единствената любов в живота й. Сърцето й бе сковано от жестокия студ на самотата.

— Никълъс! — Викът, който се отрони от устните й, приличаше на стенанието на някоя нещастна душа, която се отправя към ада.

— О, Карол — промърмори лейди Огъста, — ти все още не разбираш. Има още толкова много… трябва да преживееш още много…