Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (44)

Blitzkrieg

Алекс прибра комуникатора, извади бинокъла и започна да наблюдава базата на НОД. Минутите и часовете се точеха бавно. На Орлов му се стори, че е минала цяла вечност, когато чу шум от водещата към покрива стълба. Верният ТТ-43 се оказа в ръката му чисто инстинктивно. Насочи оръжието към стълбата и превключи на автоматична стрелба. От люка първо се показа главата, а след това и раменете на изкачващия се човек. Алекс нямаше как да сгреши с някой друг обръсната нула номер глава и масивните плещи на Михаил. Приятелят му пуфтеше с изкривено от напрежение лице, докато се изкачваше, преметнал през рамо един „Javelin“ и държащ в едната си ръка контейнера с ракети.

Алекс се разсмя тихо и подметна на приятеля си:

— Ех, Миша, Миша, това не е, като да те яздят Ника и Вика по цяла нощ. Тука се иска истинска мъжка сила, а не да се разплуваш по цял ден в офиса, без да си мърдаш дебелия задник.

— Майната ти, Алекс! Ти мъкни петдесет килограма петнайсет етажа и тогава ще си говорим!

— Стига де, не се нервирай — примирително каза Алекс. — Пошегувах се, седни, почини. На твоята почетна възраст е вредно да се напрягаш.

— Както вече ти казах, майната ти!

Желязната стълба изскърца и през люка се показа задъханият Мухин. Изкачи се и кимна приятелски на Алекс, обърна се и се наведе през люка. Започна да изтегля ракетите и ракетните комплекси, които му подаваха, от намиращата се на долния етаж площадка. Когато всичките ракети бяха качени на покрива, се покатериха един след друг Сергей и Инженера. Миша им махна да се наведат и приближат, което и сториха. Когато всички се събраха, Михаил се обърна към приятеля си:

— Давай, Алекс, въведи момчетата в курса на нещата.

— Там зад гърба ми — Алекс посочи с палец назад и всички се обърнаха глави натам, — се намира базата на НОД. По мои наблюдения това е по-скоро укрепен преден пост, отколкото истинска база. Има бетонна стена, ограждаща целия периметър, и подстъпите към базата се охраняват от лазерни кули и противовъздушни установки. Има спални помещения за обслужващия персонал и летците, както и няколко бункера за пехота. Основното предназначение на базата е да служи като предно летище, има четири площадки с автоматични системи за презареждане и превъоръжаване на хеликоптери. Това е в общи линии.

След него продължи Михаил. Всички слушаха внимателно думите му.

— Ето какъв е нашият план, нодовците едва ли са очаквали някой да се появи в град, почти напълно погълнат от тибериум. От това и ще се възползваме. Основната слабост на отбраната им е, че имат много малко пехота и разчитат основно на автоматични отбранителни системи. Нашата основна цел е да елиминираме хеликоптерите и площадките за презареждане. Както и всяка възможност да ни преследват.

— НОД разполагат с четири вертолета АН-77 „Hsrpy“, модифицирани да носят управляеми ракети — продължи Алекс. — Постоянно една от машините е във въздуха и патрулира района. Посменно се редуват на всеки два часа. Само за кратък момент, когато единният хеликоптер каца, а другият излита, всичките „Нагру“ се намират на летището. — Алекс вдигна ръка, погледна часовника си и добави: — До следващата смяна остават по-малко от двадесет минути.

— Тогава и ще ударим — включи се Михаил и продължи: — С един удар ще елиминираме всичките хеликоптери. И още нещо, ако не успеем да ги унищожим, бързо ще ни разгонят фамилията. Затова, като стреляте, гледайте да улучите!

Всички осъзнаваха какво казва Михаил. В настъпилата тишина Сергей шумно преглътна.

— Спокойно, Серьожа, ще се справим! Измъквали сме се и от по-кофти ситуации.

— Да, шефе. Както кажеш.

Михаил потупа насърчително Сергей по рамото и огледа останалите.

— Някакви въпроси? Не, тогава да почваме. Пригответе „Javelin“ и запомнете: Първата ни цел са „Харпиите“, а след това складовете с гориво и боеприпаси.

Инженера се покашля и попита:

— Може ли да предложа нещо?

— Давай, Старче, само че по-бързо.

— Покривът е достатъчно голям, предлагам да се разпръснем по него. Така ако НОД засекат откъде стреляме и отвърнат на огъня, няма да сме групова цел. Предлагам аз да се заема със складовете.

— Това е добре идея, чухте човека. Всеки да вземе по „Javelin“ и две ракети към него. Сергей, Мухин, вие ще заемете позиция отляво на мене. Алекс, Старец, вие сте отдясно на мене. Аз ще поемам кацащия хеликоптер, останалите си разпределяте целите от ляво на дясно. Аз ще дам команда за стрелба, никой да не стреля преди мен!

Петимата нарамиха ракетните установки и се пръснаха по покрива в търсене на укрития и удобни позиции за стрелба. Алекс избра за позиция чупката между покрива и един стар комин. Коминът щеше да го прикрие, ако евентуално почнеха да стрелят по него. Подпря на комина единия пускови контейнер с намиращата се в него ракета. А с другия зареди „Javelin“-а. Изчака датчиците за готовност да светнат в зелено и подпря пусковата установка на парапета. Хвана в оптиката хеликоптерната площадка и си избра крайния ляв хеликоптер. Откъсна очи от оптичния мерник и погледна часовника си. Оставаха още пет минути. Когато понечи отново да се залепи за мерника, чу бързо усилващия се звук на хеликоптерни перки. Секунди по-късно една „Харпия“ прелетя ниско над сградите и се насочи за кацане.

Крещящият Михаил надви звука на кацащия хеликоптер.

— Пригответе се!

Алекс отново хвана в прицела „Харпията“, видя как пилотите изскочиха от казармата и се затичаха към избраната от него машина. Качиха се и хеликоптерът започна да разгрява двигателите и лопатите на витлото започнаха да се въртят.

Кацащият хеликоптер зависна над площадката, но не бързаше да се приземява. Орлов с все по голяма тревога гледаше как избрана от него за цел машина се приготвя за излитане. Започва да го обзема страх. Ако нодовците бяха надушили нещо, щяха да им подпалят задниците за отрицателно време.

Висящият хеликоптер започна да каца, а излитащият се издигна над земята.

През воя на турбините чу гласа на Миша.

— Чакай, чакай, не още… Сегаааа! Огън!

Алекс натисна спусъка и усети лек тласък по рамото, докато ракетата стартираше.

Почти едновременно петте ракети напуснаха пусковите контейнери и, оставяйки димна опашка, се насочиха към нодовската база.

Пилотът на „Харпията“, в която се бе прицелил Алекс, или видя ракетата, или усети нещо нередно. Хеликоптерът рязко се наклони надясно, опитвайки се да се скрие между сградите в опит да избегне ракетата. Но машината още не бе набрала достатъчно скорост и ракетата удари хеликоптера. Кумулативната струя на бойната глава премина през тънката броня, турбината на двигателя и възпламени намиращото се в резервоара гориво. „Харпията“ експлодира в огнена топка и рухна на земята. Още три машини се взривиха, обсипвайки околността с изкривени парчета желязо и металокерамика. На мястото, където бяха паркирани, горяха три ярки клади. За зареждане всяка стоянка на хеликоптерната площадка си имаше отделна цистерна с гориво. Нодовците предвидливо бяха отдалечили цистерните от площадката, но и четирите бяха близо една до друга. Ракетата на Инженера порази най-близката горивна цистерна. Взривът на тоновете керосин бе толкова мощен, че огненият език на пламъка обхвана и останалите три цистерни. Последва изключително мощна експлозия, която разтресе земята. Ударната вълна отхвърли назад от парапета на покрива Алекс, Миша и останалите, подхвърляйки ги като парцалени кукли по покрива. Пламтящото гориво покри територията на базата, включително и складовете с боеприпаси. Компанията още не се бе осъзнала, когато почнаха да детонират и складовете с боеприпаси. Последва серия от мощни експлозии и ярките гъби на оранжево-жълтите пламъци се устремиха към небето, изпълвайки го с черен дим. Все още зашеметени, хората започнаха да стават от покрива. В главата на Алекс нещо непрекъснато бръмчеше, виеше му се свят и се чувстваше дезориентиран. Под него покривът на блока трепереше като от земетресение.

Огледа се, всички бяха живи, но контузени и оглушени, с опушени и покрити с прах дрехи. Залитайки, се приближи към парапета и погледна към нодовската база или това, което бе останало от нея. Пред погледа му се откри истински Содом и Гомор. По цялата й територия бушуваше море от огън. Гореше всичко, което можеше да гори, дори и това, което не можеше. Всички постройки бяха в пламъци и голямата част от оградата бе рухнала. Близките сгради не бяха издържали мощта на ударната вълна и се бяха срутили. Няколкото оцелели лазерни кули се въртяха в търсене на цели, но електроните им мозъци не намираха заплахата. Алекс усети как някой се опира на парапета до него. С периферното зрение видя, че е Михаил. Миша изкрещя в ухото му:

— Май са имали доста повече гориво и боеприпаси, отколкото предполагахме.

Алекс поклати глава и махна към горящата база.

— Стомахът ми се свива, Миша, като си помисля за тези бедни копелета, които изгоряха живи.

— Да се махаме оттука, преди приятелчетата им да са дошли и да ни потърсят, Алекс. Цивренето и съжалението го запази за по-късно, нека първо се измъкнем живи от тази каша.

Миша се изправи и се обърна към другите трима. Всички имаха жалък вид и изглеждаха зашеметени. Пое дълбоко дъх и изкрещя:

— Събирайте оръжията и да се махаме от тука! Ще си почивате, като слезем на първия етаж! Хайде, знам, че е тежко, но се размърдайте, момчета!

Хората започнаха да вдигат оръжията и затътриха крака към капака на покрива. Алекс се изправи, вдигна с усилие „Javelin“ и с несигурна стъпка се насочи към желязната стълба. Михаил бе в най-добра форма от всички и вече даваше нареждане на конвоя да тръгва към центъра на града.

Никой не беше в добра форма и спускането петнайсет етажа по стълбищата на блока с тежките ракетни установки на гръб си беше чиста мъка. Когато най-после се спуснаха на първия етаж, всички се свлякоха на земята.