Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (15)

Скъпи приятелю Роузи

Кафе „Хризантема“ се намираше в третия пояс сектор В и минаваше за заведение с луксозна обстановка, където обикновено се срещат влюбените. Тук обикновено Миша провеждаше и срещите си с лейтенант Розенберг. Миша погледна ръчния си хронометър и с досада установи, че както винаги Розенберг закъснява.

Беше седнал на маса, от която можеше да наблюдава входа на заведението, с гръб към стената, не обичаше гърбът му да е оголен. Затова и видя как ниският шишкав лейтенант от ГДИ влетя запъхтян през вратата, докато попиваше с кърпичка обилната пот от плешивото си теме. Розенберг спря за момент на входа, търсейки с поглед Михаил. След като го видя, помаха с ръка и се насочи към него. Миша изчака пуфтящия си бизнес партньор да седне на стола и му подметна:

— Роузи, колко пъти да ти повтарям, че закъснението за среща е неуважение към домакина — почука по хронометъра Миша. — Ако беше в моята банда, досега да ти бях свил сърмите сто пъти.

— Знаеш, че мразя да ми викаш Роузи. Първо, извика ме по спешност, без да имаме предварително уговорена среща. Второ, имаше натоварено движение, сега е пиков час и трето, не съм в твоята банда главорези, а на служба в ГДИ — защитникът на невинните и онеправданите.

— Да, дааа, всички знаем как защитавате и кого защитавате. И стига с тези оправдания, всеки път едно и също. Но майната му, тука сме по работа. Ето, пийни малко сок от водорасли, знам, че с твоето наднормено тегло винаги си жаден.

Миша удари право по болното място на Розенберг, знаеше, че човекът е комплексар на тема тегло. За съжаление на Розенберг повечето жени не харесваха ниски и дебели мъже, отгоре на всичкото и плешиви. Не бе идеалът за мъж, в който се влюбваха красивите жени, и го осъзнаваше. Падаше си любител на тънката част, но повечето жени просто не му обръщаха внимание. Така и се запозна с Михаил, който притежаваше няколко публични дома. Не след дълго и двамата осъзнаха, че могат да си бъдат от взаимна изгода. Така и започна общият им бизнес. Розенберг бе материално отговорно лице на основната база на ГДИ за региона, тази на летището в Гумрак, на 20 километра от Капитолия. През ръцете му минаваше всичко, снабдяването с гориво, боеприпаси, хранителни продукти, резервни части и т.н. И най-важното, той отговаряше за изписването и бракуването на остарялата техника и материалите. Лъвският пай от далаверите със стара техника се въртяха от коменданта на базата, в чийто джоб и отиваха парите, но по някоя троха оставаше и за Розенберг. Схемата беше проста, лейтенантът бракуваше старото, но напълно годно имущество и наемаше една от фиктивните фирми на Михаил за унищожаването на материалите. Естествено, нищо такова не ставаше, получената стока се пласираше от Миша на черния пазар, печалбата се делеше на две и всеки бе доволен.

— Добре, казвай какво си си наумил? — и Розенберг отпи от сока.

— Искам да ми продадеш два джипа и три камиона с повишена проходимост и хибридно задвижване. Към тях и три цистерни със секции за гориво и вода. Всичките машини ще са за мое лично ползване и искам да са в отлично състояние, с работещи климатици.

— Нещо друго не искаш ли? Да ти продам някой и друг изтребител „Орка“?

— Няма нужда от сарказъм. Плащам по пет бона за всяка машина, както виждаш прещедра оферта.

Михаил видя как в очите на лейтенанта започна да се разгаря алчен огън.

— Не знам дали ще мога — въздъхна Розенберг. — Новият началник е, както вие руснаците обичате да казвате, голяма сволач. И то сволач с главно С. Натяга се за повишение и в момента се подмазва на ръководството в Западноевропейската синя зона. Увеличи честотата на патрулите и непрекъснато се конфронтира с НОД. Най-добре си беше при стария началник, излизаме на патрул в точно определен час и не срещаме никого по целия маршрут. Ако случайно се засечем с НОД, ние гледаме наляво, а те надясно, и никой никого не вижда, разминаваме се и няма проблеми. Ние защитаваме световната демокрация, а те пропагандират светлото тибериумно бъдеще. Заради тоя путьо, новият началник, скоро пак ще се леят реки от кръв. Вече съм си подал документите за преместване, когато касапницата започне, не искам да съм тука.

— Еми ето, може да добавиш и тези 25 бона към пенсионния си фонд.

— Рискът е твърде голям, в момента комендантът гледа под лупа абсолютно всичко — колебаеше се Розенберг.

— Няма никакъв проблем, може да сключим договора със задна дата. Ще го подготвим още сега, а ти ще го вкараш в електронния архив на базата, нали имаш кодовете за достъп?

— Убеди ме, знаеш как да вкараш в прегрешение човек.

— Човек може да бъде изкушен само ако и той сам не го желае. Имам още едно предложение за теб. Какво ще кажеш за още пет бона, да закръглим сумичката на кръгло 30 бона?

— По тона ти съдя, че няма да е като да взема близалка от малко дете. Какво се иска от мене за тези парички?

— Услугата не е малка, но е добре платена — подчерта Миша, а и не е кой знае какво.

Трябват ми сателитни карти на района на Северен Кавказ с обозначени маршрути, по които патрулират войниците на Източна Крайна, Кавказкия емират, ГДИ и НОД, разузнавателни данни за наличните сили в района, местоположение на базите и опорните пунктове, всички геофизични данни, размер и големина на тибериумни полета, пресъхнали реки, подвижни пясъци, оценка на проходимостта на терена и т.н.

— Нищо особено, ти луд ли си?! — повиши тон Розенберг и се огледа уплашено. — Злоупотреба със служебно положение и кражба на държавно имущество е едно, но предателство! За измяна на ГДИ има само едно наказание — смърт! Нямам намерение да увисна на бесилото няколко години преди пенсия. Не, благодаря, намери си друг балама.

— Познаваш ме, не съм терорист, а почтен бизнесмен. Просто реших, че е време да навляза в бизнеса за добив и преработка на тибериум. Картите са ми необходими за проучване на потенциалните залежи и избор на подходящ терен за тибериумните Шипове. А и сам каза, че другия месец се местиш, никой няма да се усъмни в теб. Няколко минути Розенберг напрегнато обмисляше предложението, след което алчността взе връх над благоразумието.

— Е, добре, съгласен съм. Но още отсега да се разберем, това е последната ни сделка. Повече няма да ме търсиш, аз не те познавам, нито ти мене. — След което продължи с по-спокоен тон: — Имам едно приятелче в сектор „Комуникации“ на оперативния център, дължи ми няколко услуги и е време да ми върне жеста. Времето и мястото за размяна остават същите, ще сложа инфочипа с цялата информация под лявата седалка на някой от двата джипа. Преведи парите ми, както обикновено, по същата сметка в New Global Bank в северноамериканския клон Ню Йорк.

— Да пием за успеха на новия ми бизнес с тибериум и за успешното ти прехвърляне — вдигна тост с бодър глас Миша.

— А ти изглеждаш уморен, да викна ли някоя от моите момичета, за да свалят напрежението от плещите ти. Аз черпя, масажът е от мен.

— Така като спомена, няма да е зле. Напоследък се чувствам изстискан, а и с новия началник все проблеми, направо не е за разправяне.

— Момичето ще те чака в „Червения фенер“, има резервацията на стая на твое име, отивай и се забавлявай.

— Беше ми приятно да правим бизнес с теб — докато ставаше каза любезно Розенберг. — Но се надявам никога повече да не те видя — подчерта последните думи, сбогувайки се.

— Да ти се връща, Роузи, и до нови срещи. Нали знаеш, човек предполага, а бог разполага, никога не се знае какво ще стане в бъдеще — засмя се Михаил и намигна на дебелия лейтенант.

Розенберг погледна Миша, чудейки се какво да му отговори, въздъхна и тръгна към изхода на заведението. Михаил остана в кафето, допивайки бавно водката с лед, която си бе поръчал, обмисляйки реда и приоритетите на задачите за вършене. До края на следващата седмицата щеше да получи джиповете и камионите и трябваше да говори с Хасан Монтьора да им хвърли един поглед и да ги ремонтира, ако е необходимо. Арабинът взимаше скъпо, но и работеше съвестно. Трябваше и да подбере хора, обмисляше евентуалните кандидатури за експедицията. Щяха да му трябват минимум тридесет човека, всичките надеждни и проверени в не една схватка. Докато го нямаше, реши да остави бизнеса си на своя заместник и дясна ръка — Юра Чука. Чука не беше от най-схватливите, но бе предан, изпълнителен и винаги респектираше както подчинените, така и враговете. Храна и гориво можеше да купи най на далавера от Яков Евреина, който правеше отстъпки при големи поръчки. До края на другата седмица трябваше да измисли план как да измъкнат Инженера и да се уговори с посредника за сделката с албанската банда. Изобщо, очертаваха му се две натоварени седмици до завръщането на Алекс. Завъртя замислено запотената чаша с водка с лед, след което я изпи на екс. Плати сметката, оставяйки щедър бакшиш, и излезе от кафенето.