Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (24)

Един изстрел, едно убийство

На 5143,70 метра от него Жилото бе готов да произведе изстрел. Целта бе спряла да се движи и моментът за стрелба бе удобен. Убиецът започна да отброява едно, две, три… и натисна спусъка. Гледката на огромния смукателен хобот го накара да трепне в мига, когато куршумът напускаше цевта. Не можеше да повярва, че пропусна! Мисълта, че не улучи целта, пламна като огън в съзнанието му. Беше пропуснал, дявол да го вземе, а не бе пропускал от много години. Обзе го неистов бяс и рязко извади произведения от фирма Vervack пистолет „Falcon“ от кобура на бедрото. И три пъти стреля по отдалечаващата се гадина, но отново не улучи. Комарът усети, че нещата загрубяват и се отдалечи, извъртайки се от куршумите. Насекомото започна да набира височина и остави под себе си вбесения изригващ поток от псувни нодовец. Жилото успя да се овладее и отново се залепи за мерника.

Огледа стаята. Целта никъде не се виждаше, но вратата на кабинета бе затворена. Значи целта все още бе вътре в жилището. Единственото място, което предлагаше някакво що-годе надеждно убежище, бе масивното бюро, разположено в центъра на стаята. Произведе три бързи изстрела един след друг, прошивайки бюрото от край до край. Видя как куршумите се разбиха в бюрото, без да го пробиват. Отново изруга ядно и смени празния пълнител с нов.